Франция може да се окаже на ръба на гражданска война
Преди две години, след следващите няколко нощи на безредици в кварталите, двадесет френски генерали в оставка написаха отворено писмо до Еманюел Макрон, който тогава се готвеше да се кандидатира за втори мандат, в което предизвестяват, че разделянето сред общностите и възходящото " принуждение и нихилизъм " във Франция в последна сметка ще доведат до обществен срив, с риск от " безпорядък ", водещ до " революция " , която ще " наложи " военна " интервенция... в рискова задача за отбрана на нашите цивилизационни полезности и запазване на нашите сънародници ".
Силни думи, подписани от към 100 висши офицери и към хиляда други военни, в страна, където армията е известна като " Великото безмълвие ", т.е. в никакъв случай не показва желания в националната политика. В един-единствен случай, по време на войната за самостоятелност на Алжир, когато четирима генерали се пробват да извършат пуч против президента Шарл дьо Гол на 21 април 1961 година в символ на митинг против плануваното отдръпване на Франция от нейната бунтовническа колония, те са последвани от презрян брой военни и превратът се проваля в границите на три дни. Шест десетилетия по-късно Lettre des généraux е признато с пренебрежение, като множеството коментатори назовават създателите му " неуместни ", тълкувайки апокалиптичните му прогнози като " опасност " против Републиката.
И въпреки всичко тази седмица Оливие Веран, представителят на кабинета, наподобява споделя тези изводи, защото при визитата си в село Крепол, южно от Лион, той предизвести, че Франция може би се намира в " сериозна точка " след съдбовното намушкване с нож на локално 16-годишно момче . Осъждайки както нападенията с ножове по време на танци в събота вечер, по този начин и последвалото шествие на десни деятели с желание да се бият в квартала, където живеят обвинените, министърът даде обещание, че държавното управление ще поддържа опечаленото семейство и прикани за строга присъда, " доживотна, без смекчаващи условия ", за причинителите. Според известията той прибавя, че държавното управление " ясно " осъзнава, че насилието от страна на " бандите " покачва " напрежението... вие не можете да понасяте повече тези банди... нито ние ", като дава обещание " цялостна готовност " на страната, с цел да " подсигурява сигурността на всички жители ".
Твърде малко, прекомерно късно: доброжелателните думи на министъра бяха зле признати . Един от жителите на селото, както се оповестява, извикал на Веран: " Вие направихте доста повече за тях, в сравнение с за работливите хора в провинцията, които не получават никакви помощи и възпитават децата си в полезности ".
" Тях " значи проблематичните групи в общинските жилища, доста от които са деца или внуци на мюсюлмански имигранти, като нападателите от Крепол с ножове, които нарушиха танците в събота вечер, като се твърди, че са крещели " дойдохме да си вземем белите ". Противно на общоприетия бит правосъдните управляващи във Валанс са отказали да посочат първите имена на задържаните обвинени. Цялата страна подозира за какво имената не са били дадени: с доброжелателната цел да не се " жигосва " цяла една общественост, чието голямо болшинство съблюдава законите.
Този път няколко вестника са решили да слагат под въпрос това решение (лявоцентристкият Le Parisien, който принадлежи на Бернар Арно, първокласен магнат, отпечата арабското име на обвинения убиец).
Да се каже, че френската общност става все по-раздвоена, значи да се подцени настоящето мнение, подкрепяно от доста социолози и статистици, че страната се е провалила съществено в приемането на всички жители. Ако използваме думата, измислена от писателя Мишел Уелбек, Франция от ден на ден се " атомизира ". Най-големият френски социолог и политически анализатор Жером Фурке приказва за " френски архипелаг " - страна, състояща се от обособени острови, всеки от които е ориентиран във вътрешността.
В продължение на съвсем три десетилетия държавно управление след държавно управление избира да не се вглежда прекомерно деликатно във влошаващата се обстановка. В продължение на епохи Франция е била страна на сполучлива асимилация. Италианци, испанци, съветски евреи, поляци са идвали и са ставали французи. Но големият брой, както и смяната от условието за " асимилация " към по-лесното " консолидиране ", значат, че френският модел е опустошен, пише The Telegraph.
Всеки обособен крах съпътства общия разпад на националния контракт. Дълго време възхваляваната френска просветителна система към този момент не е подобаваща за задачата: единствено за няколко години френските учебни заведения се свлякоха от върха до дъното на класацията на PISA, изключително в областите, където децата, които не приказват френски, са болшинство в множеството класове. Учителите са все по-малко уважавани както от политиците, които са разрешили заплатите им да спаднат на половина в действително изражение, по този начин и от учениците, които нарушават дисциплината и постоянно са нападателни. В някои региони от години е съвсем невероятно да се преподава историята на ХХ век, изключително Холокоста: навлизането на ислямизма в класните стаи, което дълго време се отхвърля, е съдействал за убийството на двама учители в границите на три години.
Междувременно служителите на реда са зле платени, не са добре обслужени, постоянно се опасяват за живота си в регионите, където би трябвало да поддържат реда, и подават оставки. (Тази специалност е с един от най-високите проценти на самоубийства във Франция.) В резултат на това времето за образование е понижено от една година на осем месеца, толкоз огромна е потребността от " ботуши " на терен.
В резултат на това доверието сред ръководещите съсловия и народа спада дружно с икономическия и културния крах на Франция. (Ако живеете в центъра на Париж или Лион, даже Марсилия, можете да изпратите децата си в положителни частни учебни заведения и Grandes Écoles, което съвсем подсигурява добра работа, която ще им разреши да продължат да живеят там, където рецесията не се усеща.)
Подобно на предшествениците си, Еманюел Макрон първо е показал равнодушие към безредната имиграционна система: новият законопроект за имиграцията, който следва да бъде разискван от Националното заседание, се пробва да поправя лаксистките трендове от последните години, само че няма да реши нито казуса с родените във Франция жители, които изповядват ненавист към страната си, нито с възходящия брой идващи от размирни региони. Не е належащо доста, с цел да се стигне до идващия кръг от протести или до също толкоз мощен ответен удар от страна на твърдата десница, която ще реши да вземе нещата в свои ръце. Гражданската война, която генералите пророкуваха преди две години, може би е зад ъгъла , пише The Telegraph.
Силни думи, подписани от към 100 висши офицери и към хиляда други военни, в страна, където армията е известна като " Великото безмълвие ", т.е. в никакъв случай не показва желания в националната политика. В един-единствен случай, по време на войната за самостоятелност на Алжир, когато четирима генерали се пробват да извършат пуч против президента Шарл дьо Гол на 21 април 1961 година в символ на митинг против плануваното отдръпване на Франция от нейната бунтовническа колония, те са последвани от презрян брой военни и превратът се проваля в границите на три дни. Шест десетилетия по-късно Lettre des généraux е признато с пренебрежение, като множеството коментатори назовават създателите му " неуместни ", тълкувайки апокалиптичните му прогнози като " опасност " против Републиката.
И въпреки всичко тази седмица Оливие Веран, представителят на кабинета, наподобява споделя тези изводи, защото при визитата си в село Крепол, южно от Лион, той предизвести, че Франция може би се намира в " сериозна точка " след съдбовното намушкване с нож на локално 16-годишно момче . Осъждайки както нападенията с ножове по време на танци в събота вечер, по този начин и последвалото шествие на десни деятели с желание да се бият в квартала, където живеят обвинените, министърът даде обещание, че държавното управление ще поддържа опечаленото семейство и прикани за строга присъда, " доживотна, без смекчаващи условия ", за причинителите. Според известията той прибавя, че държавното управление " ясно " осъзнава, че насилието от страна на " бандите " покачва " напрежението... вие не можете да понасяте повече тези банди... нито ние ", като дава обещание " цялостна готовност " на страната, с цел да " подсигурява сигурността на всички жители ".
Твърде малко, прекомерно късно: доброжелателните думи на министъра бяха зле признати . Един от жителите на селото, както се оповестява, извикал на Веран: " Вие направихте доста повече за тях, в сравнение с за работливите хора в провинцията, които не получават никакви помощи и възпитават децата си в полезности ".
" Тях " значи проблематичните групи в общинските жилища, доста от които са деца или внуци на мюсюлмански имигранти, като нападателите от Крепол с ножове, които нарушиха танците в събота вечер, като се твърди, че са крещели " дойдохме да си вземем белите ". Противно на общоприетия бит правосъдните управляващи във Валанс са отказали да посочат първите имена на задържаните обвинени. Цялата страна подозира за какво имената не са били дадени: с доброжелателната цел да не се " жигосва " цяла една общественост, чието голямо болшинство съблюдава законите.
Този път няколко вестника са решили да слагат под въпрос това решение (лявоцентристкият Le Parisien, който принадлежи на Бернар Арно, първокласен магнат, отпечата арабското име на обвинения убиец).
Да се каже, че френската общност става все по-раздвоена, значи да се подцени настоящето мнение, подкрепяно от доста социолози и статистици, че страната се е провалила съществено в приемането на всички жители. Ако използваме думата, измислена от писателя Мишел Уелбек, Франция от ден на ден се " атомизира ". Най-големият френски социолог и политически анализатор Жером Фурке приказва за " френски архипелаг " - страна, състояща се от обособени острови, всеки от които е ориентиран във вътрешността.
В продължение на съвсем три десетилетия държавно управление след държавно управление избира да не се вглежда прекомерно деликатно във влошаващата се обстановка. В продължение на епохи Франция е била страна на сполучлива асимилация. Италианци, испанци, съветски евреи, поляци са идвали и са ставали французи. Но големият брой, както и смяната от условието за " асимилация " към по-лесното " консолидиране ", значат, че френският модел е опустошен, пише The Telegraph.
Всеки обособен крах съпътства общия разпад на националния контракт. Дълго време възхваляваната френска просветителна система към този момент не е подобаваща за задачата: единствено за няколко години френските учебни заведения се свлякоха от върха до дъното на класацията на PISA, изключително в областите, където децата, които не приказват френски, са болшинство в множеството класове. Учителите са все по-малко уважавани както от политиците, които са разрешили заплатите им да спаднат на половина в действително изражение, по този начин и от учениците, които нарушават дисциплината и постоянно са нападателни. В някои региони от години е съвсем невероятно да се преподава историята на ХХ век, изключително Холокоста: навлизането на ислямизма в класните стаи, което дълго време се отхвърля, е съдействал за убийството на двама учители в границите на три години.
Междувременно служителите на реда са зле платени, не са добре обслужени, постоянно се опасяват за живота си в регионите, където би трябвало да поддържат реда, и подават оставки. (Тази специалност е с един от най-високите проценти на самоубийства във Франция.) В резултат на това времето за образование е понижено от една година на осем месеца, толкоз огромна е потребността от " ботуши " на терен.
В резултат на това доверието сред ръководещите съсловия и народа спада дружно с икономическия и културния крах на Франция. (Ако живеете в центъра на Париж или Лион, даже Марсилия, можете да изпратите децата си в положителни частни учебни заведения и Grandes Écoles, което съвсем подсигурява добра работа, която ще им разреши да продължат да живеят там, където рецесията не се усеща.)
Подобно на предшествениците си, Еманюел Макрон първо е показал равнодушие към безредната имиграционна система: новият законопроект за имиграцията, който следва да бъде разискван от Националното заседание, се пробва да поправя лаксистките трендове от последните години, само че няма да реши нито казуса с родените във Франция жители, които изповядват ненавист към страната си, нито с възходящия брой идващи от размирни региони. Не е належащо доста, с цел да се стигне до идващия кръг от протести или до също толкоз мощен ответен удар от страна на твърдата десница, която ще реши да вземе нещата в свои ръце. Гражданската война, която генералите пророкуваха преди две години, може би е зад ъгъла , пише The Telegraph.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ