Организацията на обединените безполезници
Преди две години и половина зададох въпроса (СЗО) - като настройката ми сочеше, че няма. Поводът тогава бе разгарящата се пандемия от COVID-19 и очевидната некомпетентност на организацията да се оправи с световния проблем, обвързван с разпространяването на вируса. Приемаме, че СЗО въпреки всичко е желала да помогне, и не влизаме в тайни теории, съгласно които тази конструкция към Организация на обединените нации е под контрола на " световен хайлайф ", който се стреми към понижаване на международното население.
Това беше през 2020-а - годината на коронавирус. А в края на 2022-а (годината, в която Русия нахлу в Украйна) обръщам внимание върху смисъла от самата " майка " на СЗО - Организацията на обединените народи (ООН). Какво направи тя, с цел да спре войната (която, съгласно едната страна, даже не е война, въпреки че неотдавна самият ѝ водач Владимир Путин използва тази дума)? Очевидно нищо дейно, откакто бойните дейности не престават към този момент 10 месеца. Но няма да е зле да надзърнем и върху мащаба на зрелищния ѝ неуспех в усилието, което се допуска, че е нейна съществена задача - да пази мира по света.
Годишна Генерална асамблея на Организация на обединените нации се организира през втората половина на септември и съответства по време с може би най-гротескния " резултат " от руско-украинския спор - " референдумите " в Източна Украйна за присъединение към Руската федерация. Нека да уточним:
между 23 и 27 септември се организират референдуми в четири области. Две от тях (Запорожка и Херонска) са окупирани от непозната войска (руската). Другите две (т. нар. Донецка и Луганска национални републики) съставляват сепаратистки формирования, непризнати от никого по света с изключение на от държавата-агресор; изтеклите видеоматериали от самото осъществяване са по-скандални даже от избледняващите към този момент мемоари от референдума у нас през 1946 година, когато под надзора на руски окупационни войски е отстранена монархията и България е оповестена за " национална република " (между другото, резултатът е публично разгласен цяла седмица след гласуването, смятайте за какви фалшификации е ставало дума); руският президент подписва укази за присъединението и декларира, че четирите области " стават съветски вечно ".
Тези " референдуми " са в тотално несъгласие с интернационалното право. В окупираните области по никакъв метод не може да се одобри, че популацията има свободно волеизявление. А в ДНР и ЛНР самата " власт " изначално е противозаконна, на териториите им следва да се настанят законните украински институции, а " ръководещите " двете сепаратистки формирания да бъдат съдени за държавна измяна.
Логично е Организация на обединените нации да глоби по някакъв метод виновника (т.е. Руската федерация). Само че...
Очаквано, квалифицираната резолюция, осъждаща " референдумите ", не минава поради в Съвета за сигурност. Впоследствие, при, се оказва, че... 143 страни осъждат опитите на Русия да анексира тези територии, 35 се въздържат и едвам четири страни (с Русия - пет), оправдават ветото.
Провалът е цялостен. Даже - срамен.
В интерес на истината казусът се корени в в началото заложения механизъм, посредством който Организация на обединените нации действа. Правото на несъгласие, което имат непрекъснатите членки на Съвета за сигурност (САЩ, Русия, Англия, Франция и Китай) на процедура ги прави недосегаеми. А Общото заседание си остава една говорилня, в която всеки може да си артикулира тезата, само че от това нищо не следва. Независимо с какво болшинство се употребява дадена позиция.
И в случай че неуспехът на Организация на обединените нации да озапти съветската експанзия в Украйна бе предупреден, да забележим какво организацията въпреки всичко свърши през отиващата си година.
показва срещи и конференции на най-високо ниво, отдадени на следните тематики (по хронология):
подкрепа за най-слабо развитите държави; замърсяването на океаните; устойчиво развиване (оценка на напредъка по 17 цели, свързани с устойчивото развитие); образователни реформи; климатични промени (СОР27 в Египет); възстановяване на салдото в природата.
Видно е, че наред със смислените начинания (образование, битка със замърсяването), в Организация на обединените нации се стартират и откровени нелепости.
На СОР27 (а и на предходните издания) се даде естрада на следващите най-страховити и апокалиптични предсказания, които колкото по-скоро бъдат забравени, толкоз по-добре. Климатичният алармизъм не е от през вчерашния ден - задоволително е да напомним предизвестието на 2 хиляди учени през 2007 година, че ни разделят 10 години от апокалипсиса (и какво стана?). По-скоро става дума за големи бизнес ползи, които желаят да ни накарат да сменяем едни артикули и услуги с други, само че е срамотия, че сходен лобизъм струи от сякаш най-авторитетната интернационална организация.
Сред 17-те цели пък, с изключение на " климатичната " тематика и свързани с нея действия, виждаме и акция против насилието над дами и девойки. Което единствено по себе си звучи прелестно, само че като знаем по какъв начин действително се случва това, някак си скептицизмът надвива. Защото от дълго време се знае, че фокусът е върху " неприятните бели мъже ", които отварят вратата на дамата. А в това време против забулването, ограничението на достъпа до обучение, багра с пръчка и даже убиването с камъни на дами в Близкия изток не се работи толкоз пламенно (културни особености, нали).
Това - в сегашното. Ако се вгледаме в историята, няма по какъв начин да не видим, че най-големият триумф на Организация на обединените нации е обвързван с деколонизацията и последващото консолидиране на някогашните колонии в организацията и нейните структури. А горчивите плодове на самата деколонизация ги берем и през днешния ден, под формата на беднотия, икономическа съсипия и нерядко екологична злополука в " освободилите се от колониалния терор " самостоятелни страни. Проблеми, с които Организация на обединените нации не се оправя изключително сполучливо...
Обществото на народите (предтечата на ООН) след началото на Втората международна война на процедура се саморазпуска, въпреки официално да съществува до 1946 година. Още на Техеранската конференция през 1943 година се взема решение за основаване на ново международно обединяване, тъй като остарялото се е оказало некомпетентно да резервира мира.
А в този момент? Организация на обединените нации се провали в напъните си да спре войната в Украйна. Преди това нейната дъщерна организация СЗО се провали във връзка с коронавирус пандемията. Що се отнася до енергийната и икономическата рецесии, Организация на обединените нации не наподобява изключително съответна. Като теглим чертата - напряко на се преименува на Организация на обединените безполезници.
А за какво въобще да не се закрие? И без това интензивностите ѝ са по-скоро нездравословни. Така, де. Най-добре да няма нищо.
Това беше през 2020-а - годината на коронавирус. А в края на 2022-а (годината, в която Русия нахлу в Украйна) обръщам внимание върху смисъла от самата " майка " на СЗО - Организацията на обединените народи (ООН). Какво направи тя, с цел да спре войната (която, съгласно едната страна, даже не е война, въпреки че неотдавна самият ѝ водач Владимир Путин използва тази дума)? Очевидно нищо дейно, откакто бойните дейности не престават към този момент 10 месеца. Но няма да е зле да надзърнем и върху мащаба на зрелищния ѝ неуспех в усилието, което се допуска, че е нейна съществена задача - да пази мира по света.
Годишна Генерална асамблея на Организация на обединените нации се организира през втората половина на септември и съответства по време с може би най-гротескния " резултат " от руско-украинския спор - " референдумите " в Източна Украйна за присъединение към Руската федерация. Нека да уточним:
между 23 и 27 септември се организират референдуми в четири области. Две от тях (Запорожка и Херонска) са окупирани от непозната войска (руската). Другите две (т. нар. Донецка и Луганска национални републики) съставляват сепаратистки формирования, непризнати от никого по света с изключение на от държавата-агресор; изтеклите видеоматериали от самото осъществяване са по-скандални даже от избледняващите към този момент мемоари от референдума у нас през 1946 година, когато под надзора на руски окупационни войски е отстранена монархията и България е оповестена за " национална република " (между другото, резултатът е публично разгласен цяла седмица след гласуването, смятайте за какви фалшификации е ставало дума); руският президент подписва укази за присъединението и декларира, че четирите области " стават съветски вечно ".
Тези " референдуми " са в тотално несъгласие с интернационалното право. В окупираните области по никакъв метод не може да се одобри, че популацията има свободно волеизявление. А в ДНР и ЛНР самата " власт " изначално е противозаконна, на териториите им следва да се настанят законните украински институции, а " ръководещите " двете сепаратистки формирания да бъдат съдени за държавна измяна.
Логично е Организация на обединените нации да глоби по някакъв метод виновника (т.е. Руската федерация). Само че...
Очаквано, квалифицираната резолюция, осъждаща " референдумите ", не минава поради в Съвета за сигурност. Впоследствие, при, се оказва, че... 143 страни осъждат опитите на Русия да анексира тези територии, 35 се въздържат и едвам четири страни (с Русия - пет), оправдават ветото.
Провалът е цялостен. Даже - срамен.
В интерес на истината казусът се корени в в началото заложения механизъм, посредством който Организация на обединените нации действа. Правото на несъгласие, което имат непрекъснатите членки на Съвета за сигурност (САЩ, Русия, Англия, Франция и Китай) на процедура ги прави недосегаеми. А Общото заседание си остава една говорилня, в която всеки може да си артикулира тезата, само че от това нищо не следва. Независимо с какво болшинство се употребява дадена позиция.
И в случай че неуспехът на Организация на обединените нации да озапти съветската експанзия в Украйна бе предупреден, да забележим какво организацията въпреки всичко свърши през отиващата си година.
показва срещи и конференции на най-високо ниво, отдадени на следните тематики (по хронология):
подкрепа за най-слабо развитите държави; замърсяването на океаните; устойчиво развиване (оценка на напредъка по 17 цели, свързани с устойчивото развитие); образователни реформи; климатични промени (СОР27 в Египет); възстановяване на салдото в природата.
Видно е, че наред със смислените начинания (образование, битка със замърсяването), в Организация на обединените нации се стартират и откровени нелепости.
На СОР27 (а и на предходните издания) се даде естрада на следващите най-страховити и апокалиптични предсказания, които колкото по-скоро бъдат забравени, толкоз по-добре. Климатичният алармизъм не е от през вчерашния ден - задоволително е да напомним предизвестието на 2 хиляди учени през 2007 година, че ни разделят 10 години от апокалипсиса (и какво стана?). По-скоро става дума за големи бизнес ползи, които желаят да ни накарат да сменяем едни артикули и услуги с други, само че е срамотия, че сходен лобизъм струи от сякаш най-авторитетната интернационална организация.
Сред 17-те цели пък, с изключение на " климатичната " тематика и свързани с нея действия, виждаме и акция против насилието над дами и девойки. Което единствено по себе си звучи прелестно, само че като знаем по какъв начин действително се случва това, някак си скептицизмът надвива. Защото от дълго време се знае, че фокусът е върху " неприятните бели мъже ", които отварят вратата на дамата. А в това време против забулването, ограничението на достъпа до обучение, багра с пръчка и даже убиването с камъни на дами в Близкия изток не се работи толкоз пламенно (културни особености, нали).
Това - в сегашното. Ако се вгледаме в историята, няма по какъв начин да не видим, че най-големият триумф на Организация на обединените нации е обвързван с деколонизацията и последващото консолидиране на някогашните колонии в организацията и нейните структури. А горчивите плодове на самата деколонизация ги берем и през днешния ден, под формата на беднотия, икономическа съсипия и нерядко екологична злополука в " освободилите се от колониалния терор " самостоятелни страни. Проблеми, с които Организация на обединените нации не се оправя изключително сполучливо...
Обществото на народите (предтечата на ООН) след началото на Втората международна война на процедура се саморазпуска, въпреки официално да съществува до 1946 година. Още на Техеранската конференция през 1943 година се взема решение за основаване на ново международно обединяване, тъй като остарялото се е оказало некомпетентно да резервира мира.
А в този момент? Организация на обединените нации се провали в напъните си да спре войната в Украйна. Преди това нейната дъщерна организация СЗО се провали във връзка с коронавирус пандемията. Що се отнася до енергийната и икономическата рецесии, Организация на обединените нации не наподобява изключително съответна. Като теглим чертата - напряко на се преименува на Организация на обединените безполезници.
А за какво въобще да не се закрие? И без това интензивностите ѝ са по-скоро нездравословни. Така, де. Най-добре да няма нищо.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ