Как правилно да реагираме на критиката
Преди две години бях на тренинга на Джак Канфийлд – прочут създател по личностно развиване. С един от образците си той сподели по какъв начин и за какво с вас реагираме на рецензия.
Той отишъл до един от участничките и споделил:
„ Провеждал съм доста семинари и лекции, само че за пръв път измежду слушателите ми има толкоз малоумен човек “.
Момичето несъмнено се засегнала мощно и се разстроила. Но Джак я успокоил, че всичко това е просто упражнение и че има продължение.
Той още веднъж я погледнал и този път произнесъл: „ Провеждал съм доста семинари и лекции, само че за първи път имам измежду слушателите си човек със зелена коса “. Този път момичето се разсмяло.
– Защо се смеете? – попитал я Джак.
– Защото нямам никаква зелена коса.
– Защо тогава ми се ядосахте първия път?
Критиката ни визира единствено в случай че мислим за себе си това, което споделя критикуващият. Ако сме уверени в себе си и знаем, че сме умни, красиви, стройни, великодушни, то, каквото и да ни приказват другите, ще знаем, че това не е по този начин.
Хората откриват рецензия в постове, песни, погледи, смешки и миймове. Намират я там, където най-често въобще не съществува.
Всеки път когато се чувствате смутени от това, какво са споделили другите за вас, просто си заадайте въпроса: „ зелена ли ми е косата “? И гледайте на това като на опция, с помощта на която може да растете.
