Как Бай Ганьо вече прави честни европейски избори
Преди много години една вечер играх с дребния си внук на Черен Петър. Дорде премигна, той прибираше всички карти. Попитах го за какво, а той „ Защото съм по-бърз от теб! ” На разум го оцених, че има данни да работи при мошениците за доста пари или да стане политик, като мами хората в очите. Той обаче приключи УНСС и по тази причина в този момент не мога да разказвам отново за изборите негови несъществуващи полукриминални свидетелски самопризнания. Жалко. Ще би трябвало да се задоволя с това, което съм чул в трамвая.
По-рано да вземем за пример там научих ъпгрейдвана остарялата легенда на Езоп по какъв начин лисицата видяла на дърво в гората гарга с парче сирене в човката. Без да се бави и секунда и без да каже дума, тя незабавно метнала по птицата един камък и, несъмнено, бързо лапнала млечния артикул. Враната разтръскала зашеметена от удара главата и си рекла: „ Брей, тази легенда доста са я съкратили! ”
Сега в трамвая дочух още по-ъпгрейдвана настояща версия: Вървяла си лисицата из гората и както постоянно на същото „ това ” дърво отново съзряла гарга с бучка сирене в човката, която недоверчиво я следяла и била подготвена мигновено да литне. Разбрала хитрушата, че номерът с камъка към този момент няма да мине и приложила „ мека мощ ”. Просто съпричастно попитала: „ Вранке, ще вървиш ли да гласуваш за горския парламент? ”
Враната, обичайно най-малко във версиите на тази легенда постоянно се проявявала като глупава, незабавно с подготвеност гракнала: „ Да-а-а-а! ”
Естествено лисицата още веднъж лапнала парчето сирене още във въздуха. Измамената гарга съкрушено си помислила: „ Всъщност нямаше значение какво щях да й отговоря. И „ не ” да бях й споделила, тя отново щеше да ми изяде сиренцето! ” Да, българинът умее иносказателно с комизъм да приказва за съществени неща.
Стане ли обаче дума за избори, все Бай Ганьо на Алеко ми идва на разум: „ Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи който щеш да ти избера. Едно магаре тури за претендент, и магарето ще ти избера, майка му остаряла! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лв.. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от прът, от въже, така 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: " Ха бакалъм! Да живее България! "
Никога не ми стана ясно по какъв начин единствено 10-15 година след Освобождението българският политически живот се изражда по този начин невъобразимо, къде останали идеалите от Възраждането и на борците за независимост, за какво Вазов е написал „ Епопея на забравените ”? Не сме го наследили от турците, които в никакъв случай до тогава не са провеждали избори. И при самодържавието в Русия нямало обществена изява на вота на хората. Откъде сме копирали тези шейрети?
Изглежда сме самоуци. Като виждам сериозния напор за последното шоу „ България търси гении ”, допускането може да се окаже правилно.
Първите относително почтени избори съкрушително са извоювани от Стамболийски, само че наследниците на Дочоолу и Бочоолу въобще не му дали прошка. И поп не сварил да го опрости.
След септември 1944 година резултатите от първите избори и референдумът за Народна република не са оспорвани от Съюзната контролна комисия. През идващите 40 година обаче броените и неброени бюлетини постоянно демонстрират безапелационна победа за Партията-ръководителка с 99,99%. Положената порочна процедура минава в трайна здрава традиция, непокътната и до през днешния ден.
Как стана по този начин, джанъм, че Бойко Борисов на два пъти уличните митинги го смъкваха от премиерското кресло, само че на изборите той възкръсваше като птицата Феникс от огъня?
Излезе да вземем за пример известие, че в една европейска страна гласуването траяло 3 дни и завършило напълно почтено, хората даже дали своят вот по пощата. България обаче не е Европа, при нас ползата има паричен еквивалент.
Неизменно по време на избори не службите за сигурност, а по-често точно медиите разкриват схеми за пазаруване на гласове. Понякога даже арестуват продавачи на гласове. Естествено тяхната орис я вземат решение чак след изборите. Ако са помагали на изгубилите вота, душа да им е яка. На работилите за спечелилите като че ли им се разминава по-леко.
Накрая, след броене на бюлетините, нормално се оказва, че броят на гласувалите е кошмарно дребен и едвам надминава половината в описите. Тяхното лично пояснение е, че по определението на Бай Ганьо всички са „ маскари ” и че за който и да гласоподават, все ще им „ изядат сиренцето ”. Не гласувалите в действителност имат тази правна опция, само че този техен избор ги лишава от моралното съображение след това в обществените мрежи да подлагат на критика (разбирай: да псуват) властта.
Винаги след изборите в обществото още веднъж висват „ със страшна мощ ” най-малко два въпроса: С какви нравствени причини непрекъснато живеещите в чужбина българи ще вземат решение кой да ръководи страната, откакто това въобще не ги визира и е без значение за тях, а и визиите им за България са много размити? Второ, докога необразовани „ българи ” ще накланят везните на една или друга страна съгласно това кой какво им е платил или показал. В Съединени американски щати се желае документ за приключен най-малко четвърти клас.
Който четец не инцидентно е прочел текста до тук, може да си пусне по интернет песента „ Балкански синдром ” на Тони Димитрова. Приятно слушане.
Автор: Ганчо Каменарски
По-рано да вземем за пример там научих ъпгрейдвана остарялата легенда на Езоп по какъв начин лисицата видяла на дърво в гората гарга с парче сирене в човката. Без да се бави и секунда и без да каже дума, тя незабавно метнала по птицата един камък и, несъмнено, бързо лапнала млечния артикул. Враната разтръскала зашеметена от удара главата и си рекла: „ Брей, тази легенда доста са я съкратили! ”
Сега в трамвая дочух още по-ъпгрейдвана настояща версия: Вървяла си лисицата из гората и както постоянно на същото „ това ” дърво отново съзряла гарга с бучка сирене в човката, която недоверчиво я следяла и била подготвена мигновено да литне. Разбрала хитрушата, че номерът с камъка към този момент няма да мине и приложила „ мека мощ ”. Просто съпричастно попитала: „ Вранке, ще вървиш ли да гласуваш за горския парламент? ”
Враната, обичайно най-малко във версиите на тази легенда постоянно се проявявала като глупава, незабавно с подготвеност гракнала: „ Да-а-а-а! ”
Естествено лисицата още веднъж лапнала парчето сирене още във въздуха. Измамената гарга съкрушено си помислила: „ Всъщност нямаше значение какво щях да й отговоря. И „ не ” да бях й споделила, тя отново щеше да ми изяде сиренцето! ” Да, българинът умее иносказателно с комизъм да приказва за съществени неща.
Стане ли обаче дума за избори, все Бай Ганьо на Алеко ми идва на разум: „ Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи който щеш да ти избера. Едно магаре тури за претендент, и магарето ще ти избера, майка му остаряла! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лв.. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от прът, от въже, така 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: " Ха бакалъм! Да живее България! "
Никога не ми стана ясно по какъв начин единствено 10-15 година след Освобождението българският политически живот се изражда по този начин невъобразимо, къде останали идеалите от Възраждането и на борците за независимост, за какво Вазов е написал „ Епопея на забравените ”? Не сме го наследили от турците, които в никакъв случай до тогава не са провеждали избори. И при самодържавието в Русия нямало обществена изява на вота на хората. Откъде сме копирали тези шейрети?
Изглежда сме самоуци. Като виждам сериозния напор за последното шоу „ България търси гении ”, допускането може да се окаже правилно.
Първите относително почтени избори съкрушително са извоювани от Стамболийски, само че наследниците на Дочоолу и Бочоолу въобще не му дали прошка. И поп не сварил да го опрости.
След септември 1944 година резултатите от първите избори и референдумът за Народна република не са оспорвани от Съюзната контролна комисия. През идващите 40 година обаче броените и неброени бюлетини постоянно демонстрират безапелационна победа за Партията-ръководителка с 99,99%. Положената порочна процедура минава в трайна здрава традиция, непокътната и до през днешния ден.
Как стана по този начин, джанъм, че Бойко Борисов на два пъти уличните митинги го смъкваха от премиерското кресло, само че на изборите той възкръсваше като птицата Феникс от огъня?
Излезе да вземем за пример известие, че в една европейска страна гласуването траяло 3 дни и завършило напълно почтено, хората даже дали своят вот по пощата. България обаче не е Европа, при нас ползата има паричен еквивалент.
Неизменно по време на избори не службите за сигурност, а по-често точно медиите разкриват схеми за пазаруване на гласове. Понякога даже арестуват продавачи на гласове. Естествено тяхната орис я вземат решение чак след изборите. Ако са помагали на изгубилите вота, душа да им е яка. На работилите за спечелилите като че ли им се разминава по-леко.
Накрая, след броене на бюлетините, нормално се оказва, че броят на гласувалите е кошмарно дребен и едвам надминава половината в описите. Тяхното лично пояснение е, че по определението на Бай Ганьо всички са „ маскари ” и че за който и да гласоподават, все ще им „ изядат сиренцето ”. Не гласувалите в действителност имат тази правна опция, само че този техен избор ги лишава от моралното съображение след това в обществените мрежи да подлагат на критика (разбирай: да псуват) властта.
Винаги след изборите в обществото още веднъж висват „ със страшна мощ ” най-малко два въпроса: С какви нравствени причини непрекъснато живеещите в чужбина българи ще вземат решение кой да ръководи страната, откакто това въобще не ги визира и е без значение за тях, а и визиите им за България са много размити? Второ, докога необразовани „ българи ” ще накланят везните на една или друга страна съгласно това кой какво им е платил или показал. В Съединени американски щати се желае документ за приключен най-малко четвърти клас.
Който четец не инцидентно е прочел текста до тук, може да си пусне по интернет песента „ Балкански синдром ” на Тони Димитрова. Приятно слушане.
Автор: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ