100 годишна учителка: Ученик не се наказва, преподава се с любов
Преди дни, в Деня на Ботев и починалите за свободата на България, една учителка-легенда в Стара Загора навърши 100 години. И на тази възраст Павлина Ташкова има избистрен разум и забележителна памет. Все още е проведена, строга и точна, както я помнят сътрудници, възпитаници и близки. 
Работата си като преподавател стартира на 9 септември 1944 година, откакто преди малко е приключила история в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". До 1949 година учителската й процедура минава в Девическата гимназия в Стара Загора, а шеф й е господин Минков, който я е изпратил и като абитуриентка.
Павлина Ташкова желала да приключи немска лингвистика, тъй като сестра й учела това в Германия. Баща й обаче споделил, че не може да я устоя. В фамилията с четири деца работел единствено той. Приятелка на сестра й - историчката Кирила Възвъзова, я записва в университета. " Поддържахме връзка с нея, пита ме какво желая - споделих история. Но нямало места, записа ме педагогика и сподели - в случай че не ти хареса, ще те преместим. Така и стана, не ми хареса педагогиката, реалокирах се и приключих история. Мисля, че не сгреших ”, споделя тя.
След Девическата гимназия учителства една година в Мъжката гимназия, а през 1950-а, когато стартира асортимент на фрагменти за Педагогическото учебно заведение, Павлина Ташкова отива там, където е преподавател до закриването му през 1961 година Следва тогавашното Трето приблизително, а след сливането с Четвърто приблизително е преподавател в Първа смесена гимназия „ Христо Ботев ”, известна и като „ Мироновата ”, и остава там до пенсионирането си. Не може да каже на какъв брой възпитаници е преподавала, тъй като не е правила сходна статистика. Помни обаче съвсем всички, както и родителите им, и доста се радва, че и учениците я помнят и, което е доста значимо, се държат възпитано.
В Първа смесена работила в доста добър колектив. " Не помня спорове, може би това се дължеше и на директорката Екатерина Миронова, тъй като с цел да бъде обединен един колектив, значима е главата ", споделя госпожа Ташкова. „ И прекомерната суровост не е за предпочитане. Нямаше слаби учители, всеки си гледаше работата, доста е значимо за един колектив да е сговорчив ”, изяснява тя. Спомня си за известни и обичани нейни сътрудници, които към този момент не са сред нас - Димитър Македонски, Георги Байданов…
Казва, че е имала доста хубави деца - и момчета, и девойки. " Никога не са ми създавали проблеми, не са ме ядосвали в час, нито аз съм влизала в клас ядосана, работила съм с обич ", безапелационна е тя. Най-важното, на което желала да ги научи е да вършат заключения, а не просто да запаметяват урока. „ Никога не чаках да вдигнат гора от ръце, първите, които подвигаха ръка, посочвах и постоянно имах време за резюме в края тутакси. " Веднъж като замествала в Руската гимназия, като приключила урока, трябвало да зададе няколко въпроса, с цел да реши по какъв начин е усвоен материалът. " Един възпитаник от последния чин се обади - ето, това се споделя час по история. Чух го доста ясно, това е най-хубавата оценка ”, спомня си Павлина Ташкова, която в никакъв случай не е вдигала ръка за наказване на възпитаник. Учителят би трябвало да владее учениците, да употребява всички способи, а не да ги санкционира, счита тя.
От българската история обичан интервал й е Възраждането и го е преподавала с доста огромно предпочитание. Казва, че българите не би трябвало да забравяме възрожденския дух и би трябвало да го носим в сърцата си. Гневна е, че в този момент не е по този начин, само че споделя, че за това не са отговорни единствено младите. „ Виновни са управниците, отговорна е малкия екран - с това, което демонстрира, и родителите са отговорни, някои не помнят, че имат деца ", и добавя, че днешните млади майки са доста грижовни, по-грижовни от нейното потомство. " Не мога да си обясня за какво не се получава, дали са по-мързеливи от нас? Медиите - страшна работа, какви са тези жълти вестници, какъв е този неприятен език?! Не утвърждавам. Вижте какъв брой неточности има в надписите по малкия екран, ами и във вестниците, и в книгите?! Аз съм срещу тази огромна независимост в печата ”, с отвращение споделя госпожа Ташкова. Тя и до през днешния ден държи на точния и верен изказ. Зрението й към този момент е отслабнало и чете единствено по-големите заглавия във вестниците, само че пък тъкмо тях вижда без очила. Гледа телевизия, взема решение кръстословици, чете книги. Арх. Веселин Беров, неин възпитаник, й носи доста книги. " Без да мисли, че би трябвало да си вардя очите ". Той и още един неин възпитаник Момчо Илиев постоянно я посещават и идват за всеки празник, споделя тя. След пенсионирането си госпожа Павлина Ташкова 11 години работи в Дома на учителя към тогавашните профсъюзи, тогава взе участие в основаването на Клуба на учителите ветерани, който в този момент е в Народно читалище „ Св. Климент Охридски ”.
Казва, че „ най-великата нелепост ” е съществуването на разнообразни учебници и счита, че те би трябвало да са одобрени от министерството и да са идентични за всички в цялата страна. Какво би направила, в случай че е министър на образованието? „ И да стана министър - надали мога да направя нещо, доста е комплицирано всичко. Но бих желала учителите да се назначават от министерството, както едно време, учителите да имат независимост за работа ", дава отговор Павлина Ташкова. Учениците би трябвало да са с униформи, не толкоз строго както преди. И не би позволила гримове и червила в учебно заведение. " Не утвърждавам и частните учебни заведения - образованието там не може да е по този начин съществено, както в едно институция, ръководено от страната. И с многото университети качеството на образованието пада ”, това са целите в образованието за учителката легенда. Сигурно е, че няма да стане министър на образованието, само че би трябвало да се намерения над думите й, тъй като и столетница може да е образец за съществено отношение освен към действителностите в днешното обучение, а и към всичко, протичащото се в страната ни. Мога единствено да й пожелая все по този начин жизнен и мощен дух, с който да заразява всички към себе си.
Автор: Анжелина Велчева
Работата си като преподавател стартира на 9 септември 1944 година, откакто преди малко е приключила история в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". До 1949 година учителската й процедура минава в Девическата гимназия в Стара Загора, а шеф й е господин Минков, който я е изпратил и като абитуриентка. Павлина Ташкова желала да приключи немска лингвистика, тъй като сестра й учела това в Германия. Баща й обаче споделил, че не може да я устоя. В фамилията с четири деца работел единствено той. Приятелка на сестра й - историчката Кирила Възвъзова, я записва в университета. " Поддържахме връзка с нея, пита ме какво желая - споделих история. Но нямало места, записа ме педагогика и сподели - в случай че не ти хареса, ще те преместим. Така и стана, не ми хареса педагогиката, реалокирах се и приключих история. Мисля, че не сгреших ”, споделя тя.
След Девическата гимназия учителства една година в Мъжката гимназия, а през 1950-а, когато стартира асортимент на фрагменти за Педагогическото учебно заведение, Павлина Ташкова отива там, където е преподавател до закриването му през 1961 година Следва тогавашното Трето приблизително, а след сливането с Четвърто приблизително е преподавател в Първа смесена гимназия „ Христо Ботев ”, известна и като „ Мироновата ”, и остава там до пенсионирането си. Не може да каже на какъв брой възпитаници е преподавала, тъй като не е правила сходна статистика. Помни обаче съвсем всички, както и родителите им, и доста се радва, че и учениците я помнят и, което е доста значимо, се държат възпитано.
В Първа смесена работила в доста добър колектив. " Не помня спорове, може би това се дължеше и на директорката Екатерина Миронова, тъй като с цел да бъде обединен един колектив, значима е главата ", споделя госпожа Ташкова. „ И прекомерната суровост не е за предпочитане. Нямаше слаби учители, всеки си гледаше работата, доста е значимо за един колектив да е сговорчив ”, изяснява тя. Спомня си за известни и обичани нейни сътрудници, които към този момент не са сред нас - Димитър Македонски, Георги Байданов… Казва, че е имала доста хубави деца - и момчета, и девойки. " Никога не са ми създавали проблеми, не са ме ядосвали в час, нито аз съм влизала в клас ядосана, работила съм с обич ", безапелационна е тя. Най-важното, на което желала да ги научи е да вършат заключения, а не просто да запаметяват урока. „ Никога не чаках да вдигнат гора от ръце, първите, които подвигаха ръка, посочвах и постоянно имах време за резюме в края тутакси. " Веднъж като замествала в Руската гимназия, като приключила урока, трябвало да зададе няколко въпроса, с цел да реши по какъв начин е усвоен материалът. " Един възпитаник от последния чин се обади - ето, това се споделя час по история. Чух го доста ясно, това е най-хубавата оценка ”, спомня си Павлина Ташкова, която в никакъв случай не е вдигала ръка за наказване на възпитаник. Учителят би трябвало да владее учениците, да употребява всички способи, а не да ги санкционира, счита тя.
От българската история обичан интервал й е Възраждането и го е преподавала с доста огромно предпочитание. Казва, че българите не би трябвало да забравяме възрожденския дух и би трябвало да го носим в сърцата си. Гневна е, че в този момент не е по този начин, само че споделя, че за това не са отговорни единствено младите. „ Виновни са управниците, отговорна е малкия екран - с това, което демонстрира, и родителите са отговорни, някои не помнят, че имат деца ", и добавя, че днешните млади майки са доста грижовни, по-грижовни от нейното потомство. " Не мога да си обясня за какво не се получава, дали са по-мързеливи от нас? Медиите - страшна работа, какви са тези жълти вестници, какъв е този неприятен език?! Не утвърждавам. Вижте какъв брой неточности има в надписите по малкия екран, ами и във вестниците, и в книгите?! Аз съм срещу тази огромна независимост в печата ”, с отвращение споделя госпожа Ташкова. Тя и до през днешния ден държи на точния и верен изказ. Зрението й към този момент е отслабнало и чете единствено по-големите заглавия във вестниците, само че пък тъкмо тях вижда без очила. Гледа телевизия, взема решение кръстословици, чете книги. Арх. Веселин Беров, неин възпитаник, й носи доста книги. " Без да мисли, че би трябвало да си вардя очите ". Той и още един неин възпитаник Момчо Илиев постоянно я посещават и идват за всеки празник, споделя тя. След пенсионирането си госпожа Павлина Ташкова 11 години работи в Дома на учителя към тогавашните профсъюзи, тогава взе участие в основаването на Клуба на учителите ветерани, който в този момент е в Народно читалище „ Св. Климент Охридски ”.
Казва, че „ най-великата нелепост ” е съществуването на разнообразни учебници и счита, че те би трябвало да са одобрени от министерството и да са идентични за всички в цялата страна. Какво би направила, в случай че е министър на образованието? „ И да стана министър - надали мога да направя нещо, доста е комплицирано всичко. Но бих желала учителите да се назначават от министерството, както едно време, учителите да имат независимост за работа ", дава отговор Павлина Ташкова. Учениците би трябвало да са с униформи, не толкоз строго както преди. И не би позволила гримове и червила в учебно заведение. " Не утвърждавам и частните учебни заведения - образованието там не може да е по този начин съществено, както в едно институция, ръководено от страната. И с многото университети качеството на образованието пада ”, това са целите в образованието за учителката легенда. Сигурно е, че няма да стане министър на образованието, само че би трябвало да се намерения над думите й, тъй като и столетница може да е образец за съществено отношение освен към действителностите в днешното обучение, а и към всичко, протичащото се в страната ни. Мога единствено да й пожелая все по този начин жизнен и мощен дух, с който да заразява всички към себе си.
Автор: Анжелина Велчева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ