Кухото ни самочувствие
Преди дни стана ясно, че по данни от интернационално изследване едвам 25% от българите са подготвени да се бият за страната си.
На Балканите няма друга страна с народ, по-малко податлив да я отбрани при боен спор, а междинният % на всички страни в изследването е 61%.
Ако съдим до ДЕЙСТВИЯТА, а не по ДУМИТЕ, този резултат не би трябвало да ни изненадва.
Много индикативен за обстановката е казусът с бежанците, който Европа, а надлежно и ние, имаме от няколко години. В началото на бежанската вълна, а и до ден-днешен, главният хор на гласове срещу мигрантите имаше един доста постоянно повтарящ се аргумент - разбираемо е да има доста бежанци дами и деца, само че не би трябвало да се смиляваме над здравите млади мъже, които идват в Европа, тъй като те нямат работа тук. Те би трябвало да стоят в страните си и да се бият, а не да бягат и да търсят елементарен и организиран живот на Запад.
Само заблудените можеше да си мислят, че в тези позиции има съображение. Защото всички тези най-вече " мъже ", които предлагат други да живеят в положение на война и да рискуват живота си, беше повече от ясно, че при спор у нас ще са първите избягали.
Българинът има този проблем - показността, самочувствието, възприятието за предимство, справедливост и мъдрост, които не са подплатени с безусловно нищо. Да се приказва нещо, което по-късно не се извършва по никакъв метод, е народен спорт. Да се заричаме, да се изхвърляме, да даваме ум и да съдим са едни от обичаните ни занимания. В личните си очи сме доста огромни и разбиращи, само че когато пристигна време за деяние, бойното поле е пусто.
В душата на българския народ от дълго време живее доста боязън и безволие. Исторически в последните епохи няма въстание, при което да са се вдигнали всички, няма придвижване, което да не е задушено от мъчителното разминаване сред думи и каузи. Дали това се дължи на боязън, уязвимост или комплекс, е обособен въпрос.
Това, което можем да създадем, е да сме почтени със себе си. Ако ни липсва храброст, да не я симулираме. Ако ни липсва предпочитание, да не лъжем. И в случай че ни липсва отдаденост, да не съдим другите за същото.
Автор: Десислава Любомирова
На Балканите няма друга страна с народ, по-малко податлив да я отбрани при боен спор, а междинният % на всички страни в изследването е 61%.
Ако съдим до ДЕЙСТВИЯТА, а не по ДУМИТЕ, този резултат не би трябвало да ни изненадва.
Много индикативен за обстановката е казусът с бежанците, който Европа, а надлежно и ние, имаме от няколко години. В началото на бежанската вълна, а и до ден-днешен, главният хор на гласове срещу мигрантите имаше един доста постоянно повтарящ се аргумент - разбираемо е да има доста бежанци дами и деца, само че не би трябвало да се смиляваме над здравите млади мъже, които идват в Европа, тъй като те нямат работа тук. Те би трябвало да стоят в страните си и да се бият, а не да бягат и да търсят елементарен и организиран живот на Запад.
Само заблудените можеше да си мислят, че в тези позиции има съображение. Защото всички тези най-вече " мъже ", които предлагат други да живеят в положение на война и да рискуват живота си, беше повече от ясно, че при спор у нас ще са първите избягали.
Българинът има този проблем - показността, самочувствието, възприятието за предимство, справедливост и мъдрост, които не са подплатени с безусловно нищо. Да се приказва нещо, което по-късно не се извършва по никакъв метод, е народен спорт. Да се заричаме, да се изхвърляме, да даваме ум и да съдим са едни от обичаните ни занимания. В личните си очи сме доста огромни и разбиращи, само че когато пристигна време за деяние, бойното поле е пусто.
В душата на българския народ от дълго време живее доста боязън и безволие. Исторически в последните епохи няма въстание, при което да са се вдигнали всички, няма придвижване, което да не е задушено от мъчителното разминаване сред думи и каузи. Дали това се дължи на боязън, уязвимост или комплекс, е обособен въпрос.
Това, което можем да създадем, е да сме почтени със себе си. Ако ни липсва храброст, да не я симулираме. Ако ни липсва предпочитание, да не лъжем. И в случай че ни липсва отдаденост, да не съдим другите за същото.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ