Преди дни правителството реши историкът и дългогодишен дипломат в Македония

Преди дни държавното управление реши историкът и дълготраен посланик в Македония проф. Ангел Димитров да води диалозите с македонската страна по противоречивите въпроси и общата история. Министерският съвет го назначи за ръководител от българска страна на екипа, който взе участие в Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси с Македония. Създаването на комисията е съгласно контракта за добросъседство и тя би трябвало да способства за " обективно и учредено на достоверни исторически извори, научно пояснение на историческите събития ". Учените ще показват годишен отчет пред държавните управления в София и Скопие. За това какви са главните тематики, които България ще сложи на масата за диалози, какви са отправните точки за полемика и най-спорните въпроси, " Дневник " беседва с проф. Ангел Димитров.

Кои са главните проблеми, които България ще сложи на масата за диалози и ще се опита да изглади? Кои легенди ще оборвате?

- Създаването на тази комисия като част от контракта за добросъседство е още в началната си фаза. На 14 май бе първата работна среща на българската част от комисията, въпреки и не в цялостен състав. Все още обмисляме метода на работа, който ще предложим на сътрудниците от Република Македония. Още не сме избистрили дали ще вървим хронологично, дали ще проучваме тематични кръгове или ще стартираме с нещо по-конкретно от македонските тези при интерпретацията на предишното, които са в учебниците и образуват младото потомство в Македония.

Не сме се срещнали до момента и с македонските сътрудници, не знаем тяхната позиция за хода на диалозите. Така че е рано да влизаме в конкретика, която може да сътвори пречки в бъдещата работа.

Разбира се имаме хрумвания, само че те не са нещо приключено и към този момент решено.

Напълно разбирам интереса към тази тематика, той е оневинен, тъй като тематиката е извънредно значима. Най-малкото тъй като стотици хиляди българи са кръвно, родово свързани с Македония. А и не по-малко са тези, чиито роднини са оставили костите си в Македония през Първата международна война. Ако погледнем пък чисто политически, с разпадането на Югославия и появяването на република Македония като независима самостоятелна страна, се промени и конфигурацията на Балканите.

Така че за нас и исторически, и съвременно-политически гледано, в случай че щете и прочувствено, Македония като тематика и Република Македония като държава-съсед, си остават значим проблем. Тъй като проблемите, трупани през годините поради антибългарските легенди и стандарти, създавани в югославското време и от доктрината на македонизма, не престават да са бариери пред пълноценното двустранно другарство.

Кажете въпреки всичко, въпреки и най-общо кои тематики бихте желали да обсъдите.

- Добре, ще ви посоча един извънредно значим тематичен кръг, който има директно значение за интерпретацията на предишното, което ние считаме, че е общо минало. Този кръг въпроси е в основите на доктрината на македонизма и пречи на естественото развиване на връзките сред България и Република Македония, сред хората от двете страни на границата. Става дума за генезиса и пътя, който е изминат до основаването на актуалните народи – от македонска страна се счита че съществува македонска нация и те имат учредения за такава еднаквост. Само че би трябвало да обмислим, да дискутираме и да забележим по какъв начин да намерим допустимото и от наша позиция пояснение на този развой. Историята като просвета потегля от обстоятелствата и тяхната интерпретация, само че това не значи, че всеки може да интерпретира обстоятелствата фриволно, както си желае, съгласно политическата обстановка и някакви групови ползи.

Когато приказваме за генезиса, би трябвало да знаем, че има една несигурна еднаквост в модерна Македония поради битуващите няколко тези за генезиса, за произхода на македонската нация.

След 1944 година, беше силово наложена тезата, че македонците са обособен славянски народ, който постоянно е бил нещо независимо, постоянно е бил нападан и асимилиран от съседите. Това беше класическата теза на македонизма. Разбира се в част от популацията на Македония, която не е толкоз дребна, родовият спомен се пази и тя латентно знае за българския си генезис.

В същото време във Вардарска Македония имаше и един слой от популацията, попаднал под мощно сръбско въздействие сред двете международни войни. Неголям, само че много деен, защото е бил привилегирован от управляващите. Тези хора елементарно след основаването на комунистическа Югославия одобриха смяната и развиха особена югославска еднаквост.

През последните двайсетина година пък за първи път, изначало някак си страхливо, обезщетително, проникна визията за директна връзка с античните македонци. Която през последните години съвсем се трансформира в публична теза по времето на ръководството на Никола Груевски.

Споменавам несигурността в идентичността, тъй като тя подхранва и самобитна обезщетителна настъпателност в нейната отбрана, а това мощно въздейства върху държанието на част от македонските жители.

Ние би трябвало да проведем този диалог с македонските си сътрудници - с научни причини в сериозна полемика, с цел да схванат, че българската страна може да се отнася с схващане за процесите, които са протекли във Вардарска Македония, в днешната република Македония, преминавайки през всички етапи. Има схващане към тези процеси, за това какво се е случвало и по какъв начин са образувани настройките в тази общественост. Но те би трябвало да бъдат наясно, че до 1944 година няма опълчена история сред България и популацията на тогавашната Вардарска бановина, в този момент Република Македония. Твърденията за някаква конфликтна история са безусловно измислени, това е пропагандна теза. Конфликтът е сред българския блян да се запазят правата на македонските българи и сръбската денационализаторска политика там. В този смисъл, историята на болшинството от локалното население във Вардарска Македония и България не е престанала да бъде обща. Искаме с обстоятелства да покажем, че имаме обща история, да търсим общото. Но би трябвало да разберем и какво ни разделя. А действително ни разделя комунистическият интервал, който прави своя нова интерпретация на предишното, цялостна с нови и към този момент отречени от историческото време легенди.

Какви други легенди бихте желали да бъдат преосмислени?

- Другият по-нов мит, основан в този комунистически интервал е, че Македония се е освободила сама, че е имало мощна опозиция и че сама е стигнала до държавност. Това идва като отричане на ролята на българската войска при изтласкването на Вермахта от Вардарска Македония.

Само че истината е напълно друга – световният ход на военните дейности прави по този начин, че Югославия е освободена, а локалните партизани в Македония са незначителна мощ. Дори немските документи сочат, че те не ги възприемат като сериозен съперник и техният единствен съперник е българската армия. Това са действителните обстоятелства.

Друга страна на пропагандата, основана на визията за самостоятелността, за личния път до държавността, е претенцията за малцинства отвън Република Македония. В самия контракт за добросъседство е ясно казано, че няма да има никакви искания повече и да се постави завършек на всякаква агитация, обвързвана с тази проблематика.

Ние обаче желая доста ясно с нашите сътрудници да изясним феномени, събития, обстоятелства, които към този момент са опровергани от хода на историческото време. Това е по какъв начин и по какъв метод е образувана актуалната нация, по какъв начин и от къде идват директивите за предприеманите дейности, по какъв начин и по какъв метод българските комунисти стигат до националното изменничество, направено под мощния напън на Москва, освен на Титова Югославия. А и по какъв метод се спекулира с концепцията за Балканска федерация.

Това са неща, които имат историческо измерение и би трябвало да ги разискваме, с цел да им дадем по-ясно пояснение. Това би трябвало, в случай че се свърже и с образованието на младите генерации в Македония, да каже доста ясно, че България не е била, и не може да бъде обявявана за зложелател на Македония. А и че има условия и външни сили, които моделират конфликтните обстановки.

Какво още поражда отрицателни публични реакции и конфликтни обстановки в Македония?

- Например въпросът с окупацията на Вардарска Македония от българската войска. Да, може да не възразим към формулировката " окупация ", тъй като официално видяно от международно-правна позиция това е по този начин. Но единствено в правния смисъл, от това не следва да се вади тезата, че щом е окупация, то българите са врагове на Македония, а не на Югославия, на сърбите, които владеят територията в този миг. Ако в учебниците се опише по какъв начин локалното население в действителност посреща армията и българската администрация, че има основани комитети по посрещането, в тях даже вземат участие и локални комунисти, това би трансформирало визиите.

И ето още малко от обстоятелствата към така наречен окупация. България се връща за малко – за 3-4 години, и то във военновременна конюнктура във Вардарска Македония. Същото се отнася и за Първата международна война. През ХХ век българското ръководство там е единствено във военно време, когато не могат да бъдат приложени пълноценно държавните закони. А Македония като фронтова територия търпи известни ограничения. Но не това е проблем и същина на връзките сред властта и локалното население. Огромната част от мъжете в действителност вземат участие интензивно в българската армия, част от тях са на фронтовата линия, само че по-голямата част са употребявани да откриват реда навътре в страната.

Така че тезата, че България е някакъв тип окупатор, е несъстоятелна. Нито една държава-окупатор няма да повери тила си, фронта и протичащото се навътре в страната на локалното население. Подобно нещо се случва и през Втората международна война, колкото и пропагандата в комунистическия интервал в България да твърдеше противоположното. Дори и тогава в действителност няма никакъв спор сред болшинството от популацията в Македония и българската власт.

Други легенди, образувани по времето на комунистическа Югославия – за така наречен опозиция против българските окупатори. Тази опозиция в действителност се състои от " Титови " партизани, дирижирана е от сръбски емисари. Броят на така наречен борци за македонска комунистическа страна е към 1000-1500 индивида, партизанските бази са най-вече отвън територията, следена от българските управляващи, администрация и войска. Те вършат избрани въоръжени акции, само че без действително военно значение за смяна на ситуацията. Не става дума за повсеместност и за присъединяване на огромна част от локалното население.

Разговорите ще бъдат сложни, по какъв начин могат да се трансформират настройки, насаждани с години?

- Не споделям, че ще стартираме от въпроса за генезиса. Трябва да намерим положително начало, с цел да стартират диалозите. И към този момент в хода на полемиката, в тематичните кръгове, ще слагаме всички значими въпроси. В професионален диалог сътрудниците ни от Скопие би трябвало да изоставят пропагандните клишета и да показват научни причини.

Но там към момента има структури, следени извън, Белград има дълга ръка в Скопие, Москва има своите мощни упоритости, с цел да ускори въздействието си на Балканите. И в случай че приказваме по обикновен метод, нищо няма да стане.

Запознахте ли се към този момент със състава на македонската комисия, ще намерите ли общ език?

- Съставът на тяхната комисия е от междинното потомство историци, даже има и по-млади, не са обременени с одобряването на доктрината на македонизма, като по-старите, не работят на границата сред науката и пропагандата. Това са хора, които към този момент не би трябвало да останат в плен на овехтелите стандарти и легенди, на догмата.

Не мога да кажа, че съм окуражен - аз съм реалист. Те неизбежно ще бъдат подложени на доста мощен вътрешен напън. Затова ние по този начин би трябвало да водим диалозите, че те да схванат, че сме напълно доброжелателни. Ние не желаеме да създадем нещо, което да навреди на страната Република Македония, на нейното бъдеще, а тъкмо противоположното – да им помогнем за тяхното бъдеще.

Разбирам песимистите, които се притесняват, че в Македония могат да настъпят политически промени, които да създадат невъзможна реализацията на Договора за добросъседство. Както и други, които считат, че европейската и евроатлантическа ориентировка и заявеното предпочитание за смяна от управляващите са незадоволително откровени.

Но човек не потегля да прави нещо, в случай че авансово счита, че е жертван на крах. Даваме си сметка за това, както и за отговорността която поемаме.

Все отново каква е крайната цел – да премислят позицията си за България, да пренапишат учебниците, да трансформират настройките?

- Комисията е освен строго научна, само че ще работим в политически подтекст – първо, тъй като е функционалност на Договора, второ, тъй като се отчитаме пред държавните управления. В края на всяка година ще има съвещания на двете държавни управления и ще се гледа какво е направено.

Нашите съществени цели са в тези научни полемики да стигнем до единодушие за смисъла на общата ни история. На това, което е общо сред нас. Че когато става дума за популацията на Република Македония, а не за Югославската страна, не кралска Сърбия, сред нас в никакъв случай не е имало спорове. Точно противоположното – в основни трагични моменти, двете Световни войни, Балканската война, болшинството от македонското население взе участие в българската войска. При това доблестно и с готовност да бъдат български бойци.

Нашите сътрудници се надявам да схванат, че с виновна и професионална работа ще оказват помощ за основаването на нова атмосфера в Македония. Трябва да смекчим най-малкото формулировките, да намерим подобаващите промени в учебниците. Защото от това по какъв начин възпитаваш младото потомство, зависят бъдещите резултати и връзки.

Мислите ли, че в Македония към този момент има предпочитание да се изчистят наслагванията на пропагандата? Колко време ще е нужно?

- Все още не може да се приказва, че има водеща такава наклонност. Трябва самите локални институции и изключително медиите, което е комплицирано, да стартират да сервират информация и да основават нова социална настройка. Тук е и доста значимата роля на политическите структури. Трябва да ги подтикваме с работата си да работят за смяна на публичните настройки.

А в случай че диалозите не потръгнат?

- Ако изобщо не вървят диалозите, тъй като те са в политически подтекст, ще намерим метод с изключение на да приказваме за предишното, да приказваме и за бъдещето. И те би трябвало да бъдат наясно, че без този самокритичен разбор, който чакаме от тях и който е изцяло оневинен – това не е предпочитание за някаква безусловна капитулация на нашите сътрудници, а самокритичен разбор – европейският път на Република Македония остава нерешителен. Тя няма да получи нашето утвърждение, в случай че блокират тези диалози.

Ние не желаеме да се откажат от себе си, те са независима страна, дано бъдат нация, както те желаят, само че дано да знаят по какъв начин е образувана тази нация, какъв е нейният исторически живот, кои са нейните другари и врагове. Да оставят пропагандата. Защото от нас те не могат да чакат утвърждение на това, което исторически погрешно и политически рисково.

За македонската черква ще стане ли дума?

- Не може да не влезе в диалозите тази тематика. Защото българската черква е действително майка на македонската, по тази причина в този момент не е проблем да се разгласи тази обязаност. Охридската епископия визира и българските земи, принадлежи и на двете страни. И когато македонската черква моли за някаква поддръжка, за жалост на нашия клир като че ли му липсва темперамент, национална мощ.

Кога стартира действителната работа и диалози?

- Първата ни публична среща би трябвало да стане към края на юни. Надяваме се до края на годината, когато ще има съвещание на двете държавни управления, да създадем най-малко още три разисквания. Това би било добър темп и начало.

Ние би трябвало да знаем какво желаеме, да го вършим взискателно, поредно, търпеливо. Но да бъдем и реалисти и да знаем, че другата страна също има свои ползи, които би трябвало под някаква форма да отбрани. Става дума въпреки всичко за обособена страна, не би трябвало да се не помни. Тя би трябвало да има свое лице, само че то би трябвало да е такова, че да не опонира на историческата истина и на българския блян да види една актуализирана съвременна Република Македония като собствен сътрудник и другар в Европейски Съюз и НАТО.