Изкуството - финансово безопасният рай за ултрабогатите
Преди дни интернационалната аукционна къща Sotheby’s разгласи, че общите ѝ световни продажби на модерно изкуство от началото на годината до момента възлизат на 1,8 милиарда $. Това е вторият най-голям резултат на компанията след рекордния предходната година, написа The National News.
Миналата седмица станахме очевидци на 10-цифрен търг. Christie's в Ню Йорк продаде сбирка от художествени творби на съоснователя на Microsoft Пол Алън за 1,5 милиарда $.
Този спиращ дъха прилив на пари идва след три изложби в границите на два месеца. Не би трябвало да забравяме и аукциона Macklowe тази пролет, който донесе 922 млн. $ на Sotheby’s.
Наблюдаваме всичко това в изключително време. Заглавията в медиите в целия свят са доминирани от тематики като инфлация и задаваща се криза, софтуерни компании всеобщо редуцират личен състав, една от най-големите крипто тържища в света се срина, края на войната в Украйна не се вижда, а фамилиите в Европа се пробват да свържат двата края, с цел да преживеят ниските температури през зимата и високите сметки за отопление.
Какво се случва пред очите ни?
Отговорът е елементарен.
Кризата с разноските за живот не се отразява на милиардерите. Поради икономическата политика през последните две десетилетия, ултрабогатите по света са повече от всеки път. И изкуството е един от печелившите браншове.
Едно време хората споделяха “парите ми би трябвало да работят ”. Изкуството като клас активи се трансформира в безвредна форма на предпазване на стойност, споделя Дърк Бол, президент на Christie’s за Европа, Близкия изток, Русия и Индия.
През последните години групата хора, които могат да си разрешат да купуват изкуство на баснословни цени, се разшири географски. Продавачите гледат с искра в очите към Китай - идната огромна вяра за света на изкуството, както и страни от Югоизточна Азия, като Сингапур, който е хазаин на ново ревю през януари 2022 година
Макар Christie’s да не разкри купувачите на всички творби от сбирката на Алън, към 1/4 от лотовете като стойност отидоха при азиатски купувачи.
Сегашният пейзаж на пазара на изкуство е отражение на увеличаващата се разлика в приходите. Ниската данъчна среда в Съединени американски щати сътвори милиардери. От друга страна, по-голямата част от света изпитва застоялост на заплатите и качеството на живот. Едни наддават на търгове, други гледат режийните си сметки.
По време на търга за сбирката на Пол Алън пет картини бяха продадени за над 100 млн. $, измежду които на Пол Сезан, Густав Климт, Винсен Ван Гог и други Към други творби на изкуството също бе регистриран голям интерес и наприв от наддавачи.
Големият въпрос в този момент е - какъв брой дълго ще продължи това?
Общото предписание гласи, че пазарът на изкуство изостава от фондовия с към година. Някои специалисти към този момент виждат признаци на уязвимост.
„ Всички творби на Алън бяха обезпечени от Christie’s “, споделя Мелани Герлис, създател на две книги за пазара на изкуството.
„ Когато видя гаранции, това ми споделя, че пазарът е подозрителен ”.
Гаранция — или от аукционната къща, или от трета страна — значи, че изпращачът ще реализира минимална цена, даже в случай че творбата не успее да бъде продадено на търг. Преди такива неща бяха необичайност, само че в този момент стават все по-чести.
Герлис вижда и нещо друго - не всички творби от сбирката на Алън демонстрират огромна възвръщаемост. Например той купува картина на френския сюрреалист Ив Танги през 1999 година за 1,5 милиона $, което по това време е връх за този художник. Миналата седмица творбата бе продаден за 3,4 милиона $ с такси, или 2,8 милиона без такси.
За Герлис договорката не е неприятна, само че инвестицията като цяло не е изключителна за интервал от 20 години.
Пол Алън, който написа кода за Microsoft, стартира да колекционира творби на изкуството през 90-те години. Дори тогава картините бяха скъпи по всяка справедлива мярка и Алън заплати десетки милиони за творби на огромни импресионисти като Моне.
Семейство Маклоуз, на собствен ред, които предложиха на търг творбите си тази пролет в хода на горчив бракоразвод, започнаха да купуват нереален експресионизъм доста рано, много преди множеството свои съвременници.
Произведенията, включени както в тези разпродажби, по този начин и в бъдещи сбирки, които може би ще се оферират на търгове, се считат за сигурни залози даже в несигурна икономическа среда.
Успехът при Пол Алън се изяснява и с личността му. Той е човек, който се е построил в промишлеността. Това е доста значимо освен в Америка и Европа, само че и тук-там като Индия или Пакистан. Там има доста бизнесмени, които следват неговия път и се разпознават с него като човек.
Добър знак за аукционните къщи през последните години бе и методът, по който се приспособиха по време на пандемията. Локдауните тласнаха онлайн форматите им, което бе добре пристигнало за хората, които разполагат със съществени средства, само че бяха принудени да стоят вкъщи. Това отвори доста нови пазари.
Търговете, за разлика от галериите, са лесна входна точка: няма месеци на лутане, с цел да влезете в листата с хора, които ще имат шанса да похарчат 1 милион $ за картина.
Мартин Клостерфелде, шеф на изложба Skarstedt в Лондон и деец в промишлеността, акцентира, че светът на изкуството в този момент е толкоз глобализиран, че понижената покупателна дарба в една област бързо се компенсира от купувачи другаде.
„ Това е световен пазар “, споделя той.
Съединени американски щати са доста мощни сега, само че към този момент няма пазаруване от руснаци. Кризата обаче постоянно отваря нови благоприятни условия, добавя той.
Сега прави усещане, че специалистите прецизно следят търговете. Те търсят гаранции и консервативно ценообразуване.
Приятната тръпка от високите цени, на които се продават творби на изкуството в този момент, обаче не всеки път ще я има. Зрънцето съмнение не трябва да бъде подценявано.
Миналата седмица станахме очевидци на 10-цифрен търг. Christie's в Ню Йорк продаде сбирка от художествени творби на съоснователя на Microsoft Пол Алън за 1,5 милиарда $.
Този спиращ дъха прилив на пари идва след три изложби в границите на два месеца. Не би трябвало да забравяме и аукциона Macklowe тази пролет, който донесе 922 млн. $ на Sotheby’s.
Наблюдаваме всичко това в изключително време. Заглавията в медиите в целия свят са доминирани от тематики като инфлация и задаваща се криза, софтуерни компании всеобщо редуцират личен състав, една от най-големите крипто тържища в света се срина, края на войната в Украйна не се вижда, а фамилиите в Европа се пробват да свържат двата края, с цел да преживеят ниските температури през зимата и високите сметки за отопление.
Какво се случва пред очите ни?
Отговорът е елементарен.
Кризата с разноските за живот не се отразява на милиардерите. Поради икономическата политика през последните две десетилетия, ултрабогатите по света са повече от всеки път. И изкуството е един от печелившите браншове.
Едно време хората споделяха “парите ми би трябвало да работят ”. Изкуството като клас активи се трансформира в безвредна форма на предпазване на стойност, споделя Дърк Бол, президент на Christie’s за Европа, Близкия изток, Русия и Индия.
През последните години групата хора, които могат да си разрешат да купуват изкуство на баснословни цени, се разшири географски. Продавачите гледат с искра в очите към Китай - идната огромна вяра за света на изкуството, както и страни от Югоизточна Азия, като Сингапур, който е хазаин на ново ревю през януари 2022 година
Макар Christie’s да не разкри купувачите на всички творби от сбирката на Алън, към 1/4 от лотовете като стойност отидоха при азиатски купувачи.
Сегашният пейзаж на пазара на изкуство е отражение на увеличаващата се разлика в приходите. Ниската данъчна среда в Съединени американски щати сътвори милиардери. От друга страна, по-голямата част от света изпитва застоялост на заплатите и качеството на живот. Едни наддават на търгове, други гледат режийните си сметки.
По време на търга за сбирката на Пол Алън пет картини бяха продадени за над 100 млн. $, измежду които на Пол Сезан, Густав Климт, Винсен Ван Гог и други Към други творби на изкуството също бе регистриран голям интерес и наприв от наддавачи.
Големият въпрос в този момент е - какъв брой дълго ще продължи това?
Общото предписание гласи, че пазарът на изкуство изостава от фондовия с към година. Някои специалисти към този момент виждат признаци на уязвимост.
„ Всички творби на Алън бяха обезпечени от Christie’s “, споделя Мелани Герлис, създател на две книги за пазара на изкуството.
„ Когато видя гаранции, това ми споделя, че пазарът е подозрителен ”.
Гаранция — или от аукционната къща, или от трета страна — значи, че изпращачът ще реализира минимална цена, даже в случай че творбата не успее да бъде продадено на търг. Преди такива неща бяха необичайност, само че в този момент стават все по-чести.
Герлис вижда и нещо друго - не всички творби от сбирката на Алън демонстрират огромна възвръщаемост. Например той купува картина на френския сюрреалист Ив Танги през 1999 година за 1,5 милиона $, което по това време е връх за този художник. Миналата седмица творбата бе продаден за 3,4 милиона $ с такси, или 2,8 милиона без такси.
За Герлис договорката не е неприятна, само че инвестицията като цяло не е изключителна за интервал от 20 години.
Пол Алън, който написа кода за Microsoft, стартира да колекционира творби на изкуството през 90-те години. Дори тогава картините бяха скъпи по всяка справедлива мярка и Алън заплати десетки милиони за творби на огромни импресионисти като Моне.
Семейство Маклоуз, на собствен ред, които предложиха на търг творбите си тази пролет в хода на горчив бракоразвод, започнаха да купуват нереален експресионизъм доста рано, много преди множеството свои съвременници.
Произведенията, включени както в тези разпродажби, по този начин и в бъдещи сбирки, които може би ще се оферират на търгове, се считат за сигурни залози даже в несигурна икономическа среда.
Успехът при Пол Алън се изяснява и с личността му. Той е човек, който се е построил в промишлеността. Това е доста значимо освен в Америка и Европа, само че и тук-там като Индия или Пакистан. Там има доста бизнесмени, които следват неговия път и се разпознават с него като човек.
Добър знак за аукционните къщи през последните години бе и методът, по който се приспособиха по време на пандемията. Локдауните тласнаха онлайн форматите им, което бе добре пристигнало за хората, които разполагат със съществени средства, само че бяха принудени да стоят вкъщи. Това отвори доста нови пазари.
Търговете, за разлика от галериите, са лесна входна точка: няма месеци на лутане, с цел да влезете в листата с хора, които ще имат шанса да похарчат 1 милион $ за картина.
Мартин Клостерфелде, шеф на изложба Skarstedt в Лондон и деец в промишлеността, акцентира, че светът на изкуството в този момент е толкоз глобализиран, че понижената покупателна дарба в една област бързо се компенсира от купувачи другаде.
„ Това е световен пазар “, споделя той.
Съединени американски щати са доста мощни сега, само че към този момент няма пазаруване от руснаци. Кризата обаче постоянно отваря нови благоприятни условия, добавя той.
Сега прави усещане, че специалистите прецизно следят търговете. Те търсят гаранции и консервативно ценообразуване.
Приятната тръпка от високите цени, на които се продават творби на изкуството в този момент, обаче не всеки път ще я има. Зрънцето съмнение не трябва да бъде подценявано.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ