Учители на прицел
Преди дни сътрудник преподавател написа в своя Facebook профил за дързостта на ученичка, потърсила сметка от него за свободно споделени думи в обществената мрежа. Госпожицата нахълтала в час и безогледно пред всички възпитаници поискала опрощение за написан коментар, който обиждал нейното семейство. Думи на персонално отрицание на просветителната промяна, само че без каквато и да е лична подготовка. В очите на момичето, обаче, обструкциите към депутатския труд на нейна родственик наподобяват като персонална засегнатост. Проблемът не е в прочувствено изкривената визия за наранена чест от едно изречено противоречие с нормативни текстове. Проблемът е в това, че едно осемнадесет годишно момиче, което учи правата и полезностите е яхнало нетърпелив порив и упреква свободното слово. Два пъти по-голям проблем е, че е на прага на дипломирането, не почита разпоредбите и употребява вербални закани против въпросната независимост на словото.
Няколко дни по-късно в нагорещен състезателен конфликт сред учебни съперници едната агитка си разрешава издигане на афектиран транспарант, а опитът на учител да отбрани достойнството на учебното заведение е посрещнат с юмручна закана от възпитаник. Отново безогледно потъпкани права и държание надалеч отвън разпоредбите. Неотдавна възпитаник си разреши да изпрати за Свети Валентин писмо с вулгарни думи към своя учителка. Без плик и поща, а по различен възпитаник и налично за всеки взор. Не си коства да разясня, че това даже не е смелост, а чиста проба дивотия. Тревожи ме унизителното отношение към учител и взломното нахлуване в персоналния му свят.
Три разнообразни аспекта на един и същи неуспех. Училището като възпитателна институция. Резултатът от всички промени, сътворени през последните две десетилетия. Вперени в това какво и какъв брой би трябвало да се учи и не запомнили, че учителят образува на първо място хора, а не ходещи речници или енциклопедии. Десетилетия, които изкопаха голяма бездна сред обучители и обучаеми. Учителите станаха безразлични служители, а учениците пресметливи прагматици. Отказахме да възпитаваме и те порастват с изкривената визия за права и полезности, за граници и възможно държание. Станахме съучастници в покушението против разпоредбите. Снизхождението към дребните нарушавания, като това да пушиш обществено и демонстративно, е доза кураж, която все в миналото ще се излее във вулгарно обръщение или в скандални думи по време на образователен час. И до момента в който гледаме на сходни прояви като тийнейджърски инфантилизъм нечия ръка протяга ръка към учителя. Въпрос на време е да удари в действителност. Преди да проумеем, че учителството не е просто скучна четиридесет и пет минутна лекция. Учителството е образец и образование. А то стартира с почитание към разпоредбите и правата. И строги наказания за тези, които ги нарушават.
Автор: Иво Райнов, учител
Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
