Как да станем най-нормалния човек
Преди дни клиентка ми приказва с непосилен позор:
- Никой естествен човек няма да плюска чипс на стълбището напряко от пакета. Вие например сигурно не вършиме по този начин.
Да, добре. По моему, в случай че ще плюскаш чипс, то би трябвало точно по този начин – на стълбището, радостно, скрито от околните, шумейки с пакета и облизвайки солта от пръстите си. Какво нездравословно има още там – натриев глутамат, подправки? Ето какво има още да оближеш. А по какъв начин ще заповядате да ядем чипс – с нож и вилица, от порцелан?
Но, тук, несъмнено, работата не е в чипса. Работата е в митичните „ естествени хора “.
Постоянно чувам за тях от клиенти, освен това най-противоречиви неща. Те като призраци изскачат отвред.
Нормалните хора в никакъв случай не плюскат всевъзможни отпадъци. Нормалният човек не би си разрешил по този начин да се разпаше. Или противоположното: естественият човек не би се безпокоил с диети и всичките тези нелепости. Нормалният човек не крещи на детето си пред хората. Нормалният човек не се уморява от децата и се занимава с тяхното развиване.
Нормалният човек не би си разрешил да живее в нечистотия. Нормалният човек има цел, социализира се, а не мухлясва в къщи. Нормален човек не би работил за такива пари.
Нормалният човек обожава фирмите. Нормалният човек не си губи времето и парите по кръчми, а единствено за обучение и спорт. Нормалният човек би налепил календар за детето си. Нормалният човек би заработвал за естествен дом. Нормалният човек не е срещу групите. Не, противоположното, естественият човек даже не би си помислил за групи.
Нормалният човек не мисли за облекла, само че постоянно наподобява чудесно. Участва в маратони. Говори множеството известни езици. Няма целулит, не се поти, не оплешивява, не дебелее и не си гризе ноктите.
Що се касае до възприятията, естественият човек ги държи под надзор. Той върви през живота с усмивка на уста. Винаги е положителен. Чужди са му подозренията. Във всеки миг е подготвен да рискува всичко. Никога не вика, не изпитва паники, боязън или скрупули на съвестта. Не го огорчават децата, не обръща внимание на оскърбленията, не устройва кавги. Той е невредим.
Нормалният човек след скандал с татко си не би се чувствал долен човек цяла седмица, ми споделят. А какъв брой може да се усеща, ден? Половин час? Пет минути? Не, става известно, николко. Би се усмихнал и траял. Би бил „ над това “.
Нормалният човек при завършването си на университета към този момент знае какво е призванието му. Как го е схванал? Един Бог знае.
Нормалният човек схваща какъв избор прави, когато зачева дете. Как го е схванал? Как изобщо може да се разбере, откакто всички книги за родителството в най-хубавия случай обгръщат техническата страна? А в най-лошия – безочливо лъжат, че ви чака безбрежно благополучие, единствено от време на време помрачено от желанието да поспиш?
