Преди дни Италия обяви Ал Бано и Клаудио Вила (1926

Преди дни Италия разгласи Ал Бано и Клаудио Вила (1926 - 1987) за най-големите си гласове. И въпреки условността и субективността на класацията, резултатите по никакъв начин не са озадачаващи. И двамата реализатори символизират вокалното великолепие, творчеството им се смята за класика в занимателната музика. Българският естраден артист Димитър Йосифов е изключително разчувствуван от избора, защото е персонален другар и с двамата първенци и на драго сърце се връща към тези срещи.

Клаудио Вила – Реучо (Царят) на италианската ария гостува през 1963 година у нас с огромен триумф, напомня Йосифов, който от 1952 година до през днешния ден следи фестивала „ Сан Ремо “.

„ На един концерт в Летния спектакъл на София пя близо два часа под дъжда с чадър и шушляк. На другия ден отивам към 11 ч. в хотел „ Балкан “, той не може да приказва. Веднага го заведох пи доктор Банева – фониатър на операта и моя близка. С всякакви капки, с електромасажи и едни бонбони за глас – „ Еуфон “, съумя да го избави. И вечерта още веднъж пя, като че ли нищо не се е случило. Неговата спасителка бе на първия ред в Летния спектакъл. Накрая Клаудио слезе от сцената, прегърна я и я разцелува, повтаряйки „ магьосница, магьосница “.

Певецът бе вманиачен по коли и мотори. С един „ Мерцедес, финален модел, от „ Тримона ”- Пловдив до хотел „ Балкан “ по остарелия път  дойде за час и половина. Неговият преводач Асен Марчевски едвам слезе от колата с посинели пръсти от притискане на дръжките.

При повторното посещение пристигна с двуместен „ Мерцедес ” и катастрофира. На Марчевски, който с право се е страхувал още първия път, лицето беше в белези от счупените стъкла ”, споделя достоверно Димитър Йосифов.

Великият Клаудио получава инфаркт през януари 1987 година Точно на финала на фестивала „ Сан Ремо ” същата година обезверено скъсва всички маркучи от медицинските системи, поддържащи живота му, и умира. Тъжната новина помрачава финала на „ Сан Ремо ” – обявена е, когато се афишират спечелилите – Джани Моранди, Умберто Тоци и Енрико Руджери с песента „ Можем да дадем повече ”.

В годините, когато Българска национална телевизия излъчва фестивала „ Сан Ремо “, Димитър Йосифов е измежду преводачите в ефир. През 1997 година персонално участва за първи път в курортния град и фамозния му спектакъл „ Аристон ”. Акредитира се измежду журналистическото приятелство. Пандемията прекъсва съвсем годишната му традиция...

Ал Бано и Димитър Йосифов

През 2004 година в Сан Ремо българинът получава интернационалната награда – „ Мирта Габарди ” – дипломат на италианската ария. През годините най-популярните италиански реализатори са били удостоени с тази награда. За съпоставяне, година по-късно за „ дипломат ” е оповестена европейската легенда Катерина Валенте. Пак през 2004 година италианският президент Карло Чампи удостоява Димитър Йосифов с ордена „ Кавалер на златната звезда за взаимност с Италия ”. Но да се върнем на другарството му с родения през 1943 година (на 20 май) Ал Бано, скрепено и в наслада, и в неволя.

„ С Ал Бано бяхме постоянно дружно, даже му бях „ телохранител ” – биеха за подписи. По няколко телевизии  представихме автобиографичната им книга, която преведох на български. Заедно с книгата му у нас излезе и една касета с негово разрешение – „ Непознати или малко познати песни ”.

Една вечер след следващата стратегия на фестивала ме заведе в рибен ресторант, където с изключение на хубавата риба пихме ароматно бяло вино „ Феличита ”, негово произвеждане. Сподели ми, че има малко произвеждане от 400 бутилки.

Попитах го какво прави с джибрето – той ми отговори, че го изхвърлят. Предложих му другия път да не го хвърля, а да отида и да сваря качествена ракия ”, майтапи се ветеранът на българската сцена.

Роден през 1935 година, приключил италианска лингвистика, Димитър Йосифов с лекост поддържа връзка с легендите на италианската музика. Той е българският артист, изпълнявал най-вече у нас италиански шлагери – и в международния им разцвет през 60-те и 70-те, и в идващите десетилетия. На редица свои сътрудници оказва помощ за произношението или с превод на текста.

„ Връщам лентата петнадесетина години по-рано от тази среща. Не беше пристигнал още 10 ноември... След рецитал на Ал Бано и Ромина на „ Златния Орфей ” от 1984 година имах среща с тях в хотел „ София ” да взема изявление за стратегия „ Хоризонт ” на БНР. Бяхме седнали на откритата сладкарница, започнахме изявлението, само че имаше доста звук и тогава Ал Бано предложи да се качим в жилището.

Още не бях присъединил касетофона и – без да се чука, влезе тяхната преводачка, обърна се към мен и ме попита: „ Кой ви позволи да се качвате тук? ”. За малко щеше да ме арестува, а Ромина и Ал Бано останаха втрещени. Ал Бано още си спомня за този ужасяващ случай ", споделя Йосифов.

Той е очевидец и на срещата на Ал Бано и Ромина с Ванга. По-точно – той ги завежда, откликвайки на молбата им да попитат пророчицата за ориста на изчезналата им щерка Иления. Родителите получават в Петрич отчасти утешение, че наследницата им се намира на различен континент, само че е жива.

Автор: Уикенд