Историята на Димитровград: През годините името на града неведнъж е било обект на спорове
Преди дни евродепутатът Андрей Ковачев предложи на депутатите от ГЕРБ-СДС да предложат план за решение за унищожаване на всички комунистически монументи и знаци, останали из територията на цялата страна, както и преименуването на улици и градове, носещи имената на комунистически дейци в Народното събрание.
Снимка: bTV
Димитровград е един от най-големите строителни обекти на социалистическа България, в чиито строеж с непринуден труд през 1947 година са се присъединили близо 50 000 бригадири. Логично за времето си, новият град носи името на тогавашния първи в страната - Георги Димитров.
Снимка: bTV
С разпореждане на Министерския съвет в землището на селата Раковски, Марийно и Черноконево се основава първия социалистически град. В построяването му се включва и бригадира Мария Тотева.
„ Тук бяха поляни, това бяха зеленчуковите градини на село Раковски, имаше доста възторг “, споделя тя.
Именно младежкият възторг на бригадирите, съгласно историците, през днешния ден ражда и името на новия град.
„ Провежда се огромен протест, на който се скандира " Димитров, Димитров! ". Така е останало в историята, че в действителност това е и неофициалното кръщение на Димитровград “, споделя Николина Умурска, организатор в Историческия музей на Димитровград.
Снимка: bTV
45 година градът на Георги Димитров живее в мир с името си, само че с рухването на социализма стартира и дебатът за преименуването му.
„ През годините името нееднократно е било обект на разногласия и тълкования. През 90-те се подема първата акция “, прибавя тя.
В града започва подписка в отбрана на името, а с цел да скъса оковите със остарялата власт, Общинският съвет взема решение да отстрани паметникът на Георги Димитров от центъра на града.
Дебатът за името на Димитровград завършва с демонтажа на паметника на Георги Димитров. Днес никой в града не се срами от името му, нито че е рожба на социализма.
Снимка: bTV
„ Не мисля, че единствено тъй като името ни е обвързвано с тоталитарната история на страната ни, би трябвало да го отхвърляме. Все отново това е част от нашето минало “, споделя Веселина Карчева, гражданин на града.
В града на Пеньо Пенев, през днешния ден площад " Поезия ", се простира под прозорците на апартамент, събрал движимостите от социализма. И двете столетия, въпреки несъвместими, живеят в мир, а историята на името на града си остава в музея.
Снимка: bTV
Димитровград е един от най-големите строителни обекти на социалистическа България, в чиито строеж с непринуден труд през 1947 година са се присъединили близо 50 000 бригадири. Логично за времето си, новият град носи името на тогавашния първи в страната - Георги Димитров.
Снимка: bTV
С разпореждане на Министерския съвет в землището на селата Раковски, Марийно и Черноконево се основава първия социалистически град. В построяването му се включва и бригадира Мария Тотева.
„ Тук бяха поляни, това бяха зеленчуковите градини на село Раковски, имаше доста възторг “, споделя тя.
Именно младежкият възторг на бригадирите, съгласно историците, през днешния ден ражда и името на новия град.
„ Провежда се огромен протест, на който се скандира " Димитров, Димитров! ". Така е останало в историята, че в действителност това е и неофициалното кръщение на Димитровград “, споделя Николина Умурска, организатор в Историческия музей на Димитровград.
Снимка: bTV
45 година градът на Георги Димитров живее в мир с името си, само че с рухването на социализма стартира и дебатът за преименуването му.
„ През годините името нееднократно е било обект на разногласия и тълкования. През 90-те се подема първата акция “, прибавя тя.
В града започва подписка в отбрана на името, а с цел да скъса оковите със остарялата власт, Общинският съвет взема решение да отстрани паметникът на Георги Димитров от центъра на града.
Дебатът за името на Димитровград завършва с демонтажа на паметника на Георги Димитров. Днес никой в града не се срами от името му, нито че е рожба на социализма.
Снимка: bTV
„ Не мисля, че единствено тъй като името ни е обвързвано с тоталитарната история на страната ни, би трябвало да го отхвърляме. Все отново това е част от нашето минало “, споделя Веселина Карчева, гражданин на града.
В града на Пеньо Пенев, през днешния ден площад " Поезия ", се простира под прозорците на апартамент, събрал движимостите от социализма. И двете столетия, въпреки несъвместими, живеят в мир, а историята на името на града си остава в музея.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ