За Хитлер и двойните стандарти
Преди дни един човек – обществена персона, някогашен народен представител, някогашен президентски съвет и академични учител – написа пост във фейсбук, в който има открита прослава на Адолф Хитлер. От текста разбираме, че възхищението на създателя към Хитлер произтича от две условия. Първо индивидът приказва за удивителния държавнически гений на фюрера.
Ето откъс: „ Хитлер е извънреден общественик, постигнал удивителни чудеса в стопанската система, инфраструктурата, растежа на виталния стандарт, премахване на безработицата, създаване на неповторима военна индустрия и супермодерна и потресаващо стимулирана и невиждано надъхана войска ". И, второ, създателят е очарован от смелостта, която, съгласно него, Хитлер показал в края на живота си. Според създателя на поста лидерът на Третия райх е „ смел фюрер на страна, народ, общество и жители... Хитлер остава до последната си секунда в своя бункер в Берлин и се самоубива, като по едно и също време счупва със зъбите си ампулата цианкалий и се прострелва със своя " Валтер " в дясното слепоочие “.
В една цивилизована страна сходна прослава на Хитлер от страна на обществена персона би била невъзможна. Невъзможно е естествени хора да възхваляват човек, чиито дейности доведоха до най-опустошителна война в историята на човечеството, до гибелта на 80 милиона души, до преднамереното заличаване на 6 милиона евреи. Ако в една цивилизована страна някоя обществена персона даде израз на обстоятелството, че харесва Хитлер, въпросният жител би се трансформирал в обект на постоянно пренебрежение. А какво стана у нас след появяването на възхваляващия фюрера фейсбук пост? Два новинарски уеб страницата мигновено го препечатаха. Дали пък и техните шефове не си падат по Хитлер? Вярно, единият уебсайт по-късно смъкна обявата, само че в другия още си стои.
След като видях въпросната прослава на Хитлер с голямо неспокойствие започнах да очаквам реакциите на всички тези неправителствени организации, журналистиески сдружения, публични държавни институции или просто жители, които непрестанно приказват за опасността от „ неофашизъм “. Познайте дали някой от изброените сподели нещо по тематиката. Никой. Нищо. Същите тези, които предходната седмица щяха да раздерат Соня Момчилова, единствено поради азбучната истина, която тя изрече, а точно, че по време на война всички забъркани страни си служат с пропаганда, в този момент твърдо замълчаха. Мълчаха Неправителствени организации, мълчаха фактчекъри, мълчеше министър председателят Денков, който толкоз мощно се беше тормозил оня ден от неофашизма и прикани държавните органи да проверяват по този мотив „ Възраждане “, третата по избирателен резултат партия в България. Какъв по-ярък образец за фашизъм от фейсбук поста на онази персона и от шерването му в някои медии!? Само че от страна на така наречен „ будно гражданско общество “ ни дума, ни стон, ни вопъл.
На какво се дължи това безмълвие при типа на толкоз откровена фашистка демонстрация? Дължи се на обстоятелството, че създателят на възхвалата на Хитлер, както и препечаталите я уеб сайтове са от „ нашите “. Те са уверени евроатлантици и също толкоз уверени русофоби. Нали сте забелязали, че през днешния ден е задоволително да похвалиш Брюксел, да наругаеш Русия и оттова насетне ще ти бъде простено всичко. Можеш да напишеш най-голямата нелепост или най-ужасната низост, като това да хвалишХитлер, само че в случай че първоначално и в края на пасквила сложиш изречението „ Долу Русия! “, така наречен „ будно гражданско общество “ няма да ти направи проблем. Даже ще ръкопляска на мерзостта, която си сътворил. Евроатлантическата общественост ще си измисля фашизъм там, където го няма, само че в никакъв случай няма да разпознае очеизвадния фашизъм в своите редици.
И още един образец за двойни стандарти от седмицата. Знаете, че в България има едни хора, които направиха добра кариера, борейки се против „ ченгетата “, „ мрежите на Държавна сигурност “, „ сенчестите мрежи на службите “. Тази групичка трийсет години изяснява, че всички богати хора у нас са станали такива, поради алените куфарчета и поради връзките си с Държавна сигурност. Е, същите тези хора в този момент издигнаха за претендент за кмет човек, чийто дядо, татко и вуйчо са били чиновници на същата тази Държавна сигурност, дето била отговорна за всичко. Ако използваме логиката, която ни посочваха борците с Държавна сигурност през целия преход, няма по какъв начин да не стигем до извода, че въпросният кандидат-кмет е станал богат точно поради близостта си с Държавна сигурност. Само че в този случай сражаващите се против Държавна сигурност не виждат никакъв проблем. Патосът им важи единствено когато някой не е от техните хора. Когато става дума за „ тяхно момче “, всички морални терзания отпадат. Принципна позиция, откъдето и да я погледнеш.
Коментара на Петър Волгин можете да чуете в звуковия файл.
* Това е персонално мнение на създателя и не отразява позицията на БНР
