Арестът на Иванчева усилва усещането за безнадеждност
Преди Десислава Иванчева кмет на софийския квартал „ Младост “ беше доктор Цвета Авджиева. От ГЕРБ. За втори мандат. Срещу нея имаше неколкомесечни митинги поради презастрояването, само че тя си стоеше, до момента в който една заран Бойко Борисов се разсъни и рече – да се маха, не ми трябват митинги. До обяд докторката към този момент беше подала оставка.
Толкова за българската народна власт.
При това състояние бяха планувани изключителни частични избори за кмет на региона, дружно с президентските. На тях Иванчева, явила се като самостоятелна (но Кадиев се закачи за нея), победи на втори тур кандидатката на ГЕРБ Мария Илиева. Тя получи 28 756 гласа с ясна платформа – прекъсване на строителството и запазване на зеленината в квартала.
Забележителното беше едно: тя сполучливо се опълчи на партийните машини на Българска социалистическа партия и ГЕРБ и потвърди, че може да има пробиви в политическия монопол, открит от огромните партии.
Сега я арестуваха по противен, непоносим метод.
Може би има защо. По хипотеза българите считат, че всеки кмет в страната краде и взема рушвети. Но българите мислят същото и за депутатите, и за министрите.
Арестът на кметицата, излъчен директно по малкия екран, провокира всеобщо омерзение, без значение какво мислим за тези, дето ни ръководят и за съответната виновност в тази ситуация.
„ Що за идиотщина е да държат момичето, отговорно или не, няколко часа окована в центъра на София! Милиционерщината се завръща. Едно време по този начин са прекарвали "враговете на народа " през центъра на обществен линч. Абе хора, да не сме 1947 година? “, писа Станил Йотов.
Като него мислят мнозина.
Има няколко директни следствия от тази обществена и предумишлено унизителна акция на властта.
Първо, хората почват инстинктивно да се опасяват от дейностите на ръководещите. Това ще породи реакция, тъй като не сме 47-а година. В смисъл - ще има наказване и то евентуално ще е политическо.
Второ, публичното мнение не жигосва госпожа Иванчева, по-скоро ѝ съчувства.
Трето, полицията и прокуратурата трансферираха мярата и затвърдиха убеждението на българите, че са маша на политиката.
Без значение дали виновността на кметицата ще бъде потвърдена, такива акции усилват чувството за безизходност, за отчуждение сред политиката и хората, внушават, че няма смисъл да търсиш смяна, тъй като всичко е под надзор и се взема решение някъде другаде. Не при нас и не от нас.
И това е по-страшно от елементарната корупция.
Георги Даскалов-журналист, оповестено във Facebook.
Толкова за българската народна власт.
При това състояние бяха планувани изключителни частични избори за кмет на региона, дружно с президентските. На тях Иванчева, явила се като самостоятелна (но Кадиев се закачи за нея), победи на втори тур кандидатката на ГЕРБ Мария Илиева. Тя получи 28 756 гласа с ясна платформа – прекъсване на строителството и запазване на зеленината в квартала.
Забележителното беше едно: тя сполучливо се опълчи на партийните машини на Българска социалистическа партия и ГЕРБ и потвърди, че може да има пробиви в политическия монопол, открит от огромните партии.
Сега я арестуваха по противен, непоносим метод.
Може би има защо. По хипотеза българите считат, че всеки кмет в страната краде и взема рушвети. Но българите мислят същото и за депутатите, и за министрите.
Арестът на кметицата, излъчен директно по малкия екран, провокира всеобщо омерзение, без значение какво мислим за тези, дето ни ръководят и за съответната виновност в тази ситуация.
„ Що за идиотщина е да държат момичето, отговорно или не, няколко часа окована в центъра на София! Милиционерщината се завръща. Едно време по този начин са прекарвали "враговете на народа " през центъра на обществен линч. Абе хора, да не сме 1947 година? “, писа Станил Йотов.
Като него мислят мнозина.
Има няколко директни следствия от тази обществена и предумишлено унизителна акция на властта.
Първо, хората почват инстинктивно да се опасяват от дейностите на ръководещите. Това ще породи реакция, тъй като не сме 47-а година. В смисъл - ще има наказване и то евентуално ще е политическо.
Второ, публичното мнение не жигосва госпожа Иванчева, по-скоро ѝ съчувства.
Трето, полицията и прокуратурата трансферираха мярата и затвърдиха убеждението на българите, че са маша на политиката.
Без значение дали виновността на кметицата ще бъде потвърдена, такива акции усилват чувството за безизходност, за отчуждение сред политиката и хората, внушават, че няма смисъл да търсиш смяна, тъй като всичко е под надзор и се взема решение някъде другаде. Не при нас и не от нас.
И това е по-страшно от елементарната корупция.
Георги Даскалов-журналист, оповестено във Facebook.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ