Какво да се прави с "Чинията" на Бузлуджа
Преди десетина дни стана известно, че Българска социалистическа партия към този момент не може да вземе безплатно монумента на Бузлуджа - прочут като Дом-паметника на Българската комунистическа партия, или измежду народа - " чинията ". Това бе опция в продължение на няколко години, само че от левицата по този начин и не направиха действия да завършат процедурата, изчислявайки, че реставрацията ще им коства 15 млн. лева Сега обаче социалистите незабавно се взеха решение на втората допустима алтернатива: 10 година безплатно прилагане без капиталови планове.
Докато висеше в небитието сред страната, Българска социалистическа партия и регионалната администрация, рушащият се монумент се трансформира в един от най-привлекателните и интернационално познати, само че и рискови български архитектурен обекти. " Чинията " не е монумент на културата и съгласно депутати от дясно би било неуместно да се реставрира с държавни пари. Други пък са срещу да се върне на Българска социалистическа партия, с цел да не се трансформира още веднъж в паметен обект (макар че оттова дадоха обещание " музей на историята " ). Какво да се прави с паметника? " Дневник " попита архитекти, художници и изкуствоведи във втора част на своята блицанкета.
Лъчезар Бояджиев, художник, член на Института за модерно изкуство (ИСИ) и на Експертно-художествения съвет за монументи към Столична община:
Това от дълго време НЕ Е нито дом, нито монумент на каквото и да било... Това просто е един от дребното у нас архитектурни шедьоври на социалистическия модернизъм със изгубена, популярност богу, идеологическа функционалност, който е белег на отминало време и неговите мегаломански хрумвания. Като подобен притегля от ден на ден внимание, и като подобен би трябвало да се резервира – надали в България някой в миналото отново ще има предпочитание или запас за сходни планове.
Фотогалерия: Бузлуджа - едно от най-красивите изоставени места в света >
Стопанисването би трябвало да е административно, а не партийно обвързано; да е с народен контрол, публично-частно финансиране, стратегия за малко, само че добре премислени и подсигурени събития през годината – културни, научни, туристически, и така нататък Резерват, като доста други по света. Изтриването на физическите нагледи от предишното НЕ отстранява контузията от времето преди 1989 година Тези, които са я изпитали оставаме все по-малко на брой и с все по-неадекватно мнение... Трябва да остане.
WhATA, архитекти и основатели на блога Whata.org:
Преди 1 година изнасяхме лекция за българската архитектура пред студенти в Грац. В началото ги питахме дали знаят някоя известна българска постройка. Последва безмълвие, по-късно някой се провикна: " Бузлуджа. Даже вървях да я фотографирам предишното лято ". В момента има голяма вълна на неофициален туризъм по обекти от тоталитаризма в цяла Европа. Има и формален трансевропейски културен маршрут по програмата ATRIUM към Съвета на Европа. А Бузлуджа, за положително или за неприятно, към този момент е най-известната българска постройка в чужбина - появява се в непознати блогове, клипове и фешън изложби. Може да желаеме това да са Базиликата в Плиска или Александър Невски, само че не са.
Смятаме, че би било популистки кич Бузлуджа да се трансформира в музей на всички столетия от българската история. Тя е прекомерно тясно обвързвана с тъкмо една ера - и смислово, и символно, и стилово, и това не би трябвало да ни плаши. Ако Бузлуджа се трансформира в музей, най-логично е това да е музей на самата постройка: къде, по какъв начин и за какво е издигната, моменти от историята ѝ и така нататък (което в действителност и интересува туристите, които са там, с цел да си създадат селфи с нея или да я снимат за блога си).
Яра Бубнова, куратор, заместник-директор на Националната изложба и член на ИСИ:
Задължително да се резервира, да се разпознае като скъпа държавна благосъстоятелност – да се поеме финансова отговорност, да се реставрира – да му се признаят естетическите достолепия, да се разгласи интернационален конкурс за потребление на концесия. Да има експозиция, по какъв начин и за какво е изглеждал първоначално, с позоваване на политически и културно- политическия подтекст – просветителната му функционалност. Широко да се популяризира и да се дава чартърен като огромна зала за събития – от специфични театрални постановки и интернационалните конференции до сватби. Няма да стане незабавно – нужни са пътища и друга инфраструктура, само че това ще се развива с наложителност, инак всичките приказки за съществуване на велико културно завещание са легенди за вътрешна приложимост.
© Reuters
Мария Василева, куратор, член на ИСИ:
Абсурдно е този паметник да се употребява като разменна монета и да се трансферира сред партиите. Както неведнъж е посочвано, належащо е национално отговорно решение. И то не би трябвало да се преценява с политически и партийни ползи, а само с мнението на експерти, които могат да видят вероятността на неговото битие отвън дребните борби на днешния ден. Събирането на интернационален съвет не би било ненужно. Необходимо е да се забележим през очите на другите. Този монумент не е единствено наш. Той приказва за една обща история, която надалеч надвишава географските ни граници. Може да послужи и за общото ни бъдеще, като деен център, в който уроците от предишното и опциите за утрешния ден ще намерят съответно и модерно пояснение. В този смисъл даже и финансирането може да се търси извън, с цел да се сътвори една обща наднационална платформа. Крайно време е да разберем, че нито сме самодостатъчни, нито сме най-важните. Отвореността към света ще ни помогне да научим повече за сее си.
Любинка Стоилова, проектант, експерт по модернизма и дълготраен специалист към общинското сдружение " Стара София ", което дава отговор за културното завещание на столицата:
Замислен като ехтене на Шипка, вместо всенародно дело, той е еманация на демонстрацията на неограничените благоприятни условия на партията–държава. Освен средище на партийните избранници, той изявява и персоналната креативна упоритост за уникалност на отговарящия за архитектурата и строителството в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Финансиран е с мощна държавна акция за видимо доброволни дарения, а е построен по обвързване от строителни войски.
По интернационалния проучвателен план " Атриум – Архитектура на тоталитарните режими на ХХ век ", колектив от НИНКН направи оценка и аргументация за включването му в интернационален културен маршрут на Съвета на Европа. Може единствено да се съжалява, че такава институционална грижа не бе проявена към архитектурното завещание в България от първата половина на ХХ век.
Комплексът би трябвало да се даде на приемника на Българска комунистическа партия – Българска социалистическа партия, под изискване за консервиране, стопанисване и поддръжка, близки до достоверните все още на основаването му.
Фотогалерия: "Летящата паница " на Бузлуджа >
Сдружение " Трансформатори ", архитекти:
Да се санира и обезопаси. Проектиран е за зала събрания, би трябвало и при бъдещо прилагане да се употребява като такава, плюс музейна част, и кула отворена за наблюдения, и визити на туристи. Който има интерес да го развива като конгресен център и/или музей.
Теодор Караколев, студент по изкуствознание, съосновател на групата " Български архитектурен модернизъм " във " Facebook " и едноименната галерия:
Бъдещето му не трябва да се финансира от страната. Дори да има положителни хрумвания за бъдещето на постройката, те постоянно ще бъдат неодобрени от наследниците на Комунистическата партия, които усещат постройката като своя и ще желаят тя да показва комунистическата история в най-хубава светлина. В този смисъл - не би било съответно страната да финансира изчистването на имиджа на един напълно резонно разгласен за незаконен режим. Двата най-логични разновидността, съгласно мен, са или постройката да бъде закупена и стопанисвана от Българска социалистическа партия и те да я употребяват по какъвто метод си решат, или - в случай че има финансов интерес - да се употребява изцяло аполитично, като забавна от архитектурна позиция постройка от архитекти - още веднъж, без държавно присъединяване. Кой има по-голям интерес обаче би трябвало да се реши с конкурс и търг, а не с лобиране пред подозрително почтени политици и държавни управници.
Петко Дурмана, художник, основател на групата " Публично изкуство в България " във " Facebook ":
Дом-паметника на Българска комунистическа партия на Бузлуджа е издигнат със средства събирани от българският народ посредством отчисления от работните заплати на българските жители, против които те са получили особено издадени от страната марки. Това значи, че паметника би трябвало да се ръководи от българската страна, която е провела този развой, или бъдещето му да се реши на народен референдум, в който българските жители да изберат сред разнообразни благоприятни условия. Моето мнение е, че постройката би трябвало да бъде обезопасена и консервирана в настоящето си положение, поради което се е трансформирала в атракция от международно равнище и да продължи да притегля туристи от целия свят, което да носи някакви изгоди и средства на двата най-близки до паметника градове, Габрово и Казанлък и надлежно да се поддържа от тях. Ако би трябвало да се направи музей, той не може да бъде обвързван с българската история, тъй като по този начин ще се възвърне пропагандната му роля от тоталитарното минало.
Докато висеше в небитието сред страната, Българска социалистическа партия и регионалната администрация, рушащият се монумент се трансформира в един от най-привлекателните и интернационално познати, само че и рискови български архитектурен обекти. " Чинията " не е монумент на културата и съгласно депутати от дясно би било неуместно да се реставрира с държавни пари. Други пък са срещу да се върне на Българска социалистическа партия, с цел да не се трансформира още веднъж в паметен обект (макар че оттова дадоха обещание " музей на историята " ). Какво да се прави с паметника? " Дневник " попита архитекти, художници и изкуствоведи във втора част на своята блицанкета.
Лъчезар Бояджиев, художник, член на Института за модерно изкуство (ИСИ) и на Експертно-художествения съвет за монументи към Столична община:
Това от дълго време НЕ Е нито дом, нито монумент на каквото и да било... Това просто е един от дребното у нас архитектурни шедьоври на социалистическия модернизъм със изгубена, популярност богу, идеологическа функционалност, който е белег на отминало време и неговите мегаломански хрумвания. Като подобен притегля от ден на ден внимание, и като подобен би трябвало да се резервира – надали в България някой в миналото отново ще има предпочитание или запас за сходни планове.
Фотогалерия: Бузлуджа - едно от най-красивите изоставени места в света >
Стопанисването би трябвало да е административно, а не партийно обвързано; да е с народен контрол, публично-частно финансиране, стратегия за малко, само че добре премислени и подсигурени събития през годината – културни, научни, туристически, и така нататък Резерват, като доста други по света. Изтриването на физическите нагледи от предишното НЕ отстранява контузията от времето преди 1989 година Тези, които са я изпитали оставаме все по-малко на брой и с все по-неадекватно мнение... Трябва да остане.
WhATA, архитекти и основатели на блога Whata.org:
Преди 1 година изнасяхме лекция за българската архитектура пред студенти в Грац. В началото ги питахме дали знаят някоя известна българска постройка. Последва безмълвие, по-късно някой се провикна: " Бузлуджа. Даже вървях да я фотографирам предишното лято ". В момента има голяма вълна на неофициален туризъм по обекти от тоталитаризма в цяла Европа. Има и формален трансевропейски културен маршрут по програмата ATRIUM към Съвета на Европа. А Бузлуджа, за положително или за неприятно, към този момент е най-известната българска постройка в чужбина - появява се в непознати блогове, клипове и фешън изложби. Може да желаеме това да са Базиликата в Плиска или Александър Невски, само че не са.
Смятаме, че би било популистки кич Бузлуджа да се трансформира в музей на всички столетия от българската история. Тя е прекомерно тясно обвързвана с тъкмо една ера - и смислово, и символно, и стилово, и това не би трябвало да ни плаши. Ако Бузлуджа се трансформира в музей, най-логично е това да е музей на самата постройка: къде, по какъв начин и за какво е издигната, моменти от историята ѝ и така нататък (което в действителност и интересува туристите, които са там, с цел да си създадат селфи с нея или да я снимат за блога си).
Яра Бубнова, куратор, заместник-директор на Националната изложба и член на ИСИ:
Задължително да се резервира, да се разпознае като скъпа държавна благосъстоятелност – да се поеме финансова отговорност, да се реставрира – да му се признаят естетическите достолепия, да се разгласи интернационален конкурс за потребление на концесия. Да има експозиция, по какъв начин и за какво е изглеждал първоначално, с позоваване на политически и културно- политическия подтекст – просветителната му функционалност. Широко да се популяризира и да се дава чартърен като огромна зала за събития – от специфични театрални постановки и интернационалните конференции до сватби. Няма да стане незабавно – нужни са пътища и друга инфраструктура, само че това ще се развива с наложителност, инак всичките приказки за съществуване на велико културно завещание са легенди за вътрешна приложимост.
© Reuters
Мария Василева, куратор, член на ИСИ:
Абсурдно е този паметник да се употребява като разменна монета и да се трансферира сред партиите. Както неведнъж е посочвано, належащо е национално отговорно решение. И то не би трябвало да се преценява с политически и партийни ползи, а само с мнението на експерти, които могат да видят вероятността на неговото битие отвън дребните борби на днешния ден. Събирането на интернационален съвет не би било ненужно. Необходимо е да се забележим през очите на другите. Този монумент не е единствено наш. Той приказва за една обща история, която надалеч надвишава географските ни граници. Може да послужи и за общото ни бъдеще, като деен център, в който уроците от предишното и опциите за утрешния ден ще намерят съответно и модерно пояснение. В този смисъл даже и финансирането може да се търси извън, с цел да се сътвори една обща наднационална платформа. Крайно време е да разберем, че нито сме самодостатъчни, нито сме най-важните. Отвореността към света ще ни помогне да научим повече за сее си.
Любинка Стоилова, проектант, експерт по модернизма и дълготраен специалист към общинското сдружение " Стара София ", което дава отговор за културното завещание на столицата:
Замислен като ехтене на Шипка, вместо всенародно дело, той е еманация на демонстрацията на неограничените благоприятни условия на партията–държава. Освен средище на партийните избранници, той изявява и персоналната креативна упоритост за уникалност на отговарящия за архитектурата и строителството в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Финансиран е с мощна държавна акция за видимо доброволни дарения, а е построен по обвързване от строителни войски.
По интернационалния проучвателен план " Атриум – Архитектура на тоталитарните режими на ХХ век ", колектив от НИНКН направи оценка и аргументация за включването му в интернационален културен маршрут на Съвета на Европа. Може единствено да се съжалява, че такава институционална грижа не бе проявена към архитектурното завещание в България от първата половина на ХХ век.
Комплексът би трябвало да се даде на приемника на Българска комунистическа партия – Българска социалистическа партия, под изискване за консервиране, стопанисване и поддръжка, близки до достоверните все още на основаването му.
Фотогалерия: "Летящата паница " на Бузлуджа >
Сдружение " Трансформатори ", архитекти:
Да се санира и обезопаси. Проектиран е за зала събрания, би трябвало и при бъдещо прилагане да се употребява като такава, плюс музейна част, и кула отворена за наблюдения, и визити на туристи. Който има интерес да го развива като конгресен център и/или музей.
Теодор Караколев, студент по изкуствознание, съосновател на групата " Български архитектурен модернизъм " във " Facebook " и едноименната галерия:
Бъдещето му не трябва да се финансира от страната. Дори да има положителни хрумвания за бъдещето на постройката, те постоянно ще бъдат неодобрени от наследниците на Комунистическата партия, които усещат постройката като своя и ще желаят тя да показва комунистическата история в най-хубава светлина. В този смисъл - не би било съответно страната да финансира изчистването на имиджа на един напълно резонно разгласен за незаконен режим. Двата най-логични разновидността, съгласно мен, са или постройката да бъде закупена и стопанисвана от Българска социалистическа партия и те да я употребяват по какъвто метод си решат, или - в случай че има финансов интерес - да се употребява изцяло аполитично, като забавна от архитектурна позиция постройка от архитекти - още веднъж, без държавно присъединяване. Кой има по-голям интерес обаче би трябвало да се реши с конкурс и търг, а не с лобиране пред подозрително почтени политици и държавни управници.
Петко Дурмана, художник, основател на групата " Публично изкуство в България " във " Facebook ":
Дом-паметника на Българска комунистическа партия на Бузлуджа е издигнат със средства събирани от българският народ посредством отчисления от работните заплати на българските жители, против които те са получили особено издадени от страната марки. Това значи, че паметника би трябвало да се ръководи от българската страна, която е провела този развой, или бъдещето му да се реши на народен референдум, в който българските жители да изберат сред разнообразни благоприятни условия. Моето мнение е, че постройката би трябвало да бъде обезопасена и консервирана в настоящето си положение, поради което се е трансформирала в атракция от международно равнище и да продължи да притегля туристи от целия свят, което да носи някакви изгоди и средства на двата най-близки до паметника градове, Габрово и Казанлък и надлежно да се поддържа от тях. Ако би трябвало да се направи музей, той не може да бъде обвързван с българската история, тъй като по този начин ще се възвърне пропагандната му роля от тоталитарното минало.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ