Прощаваме се с Иван Тенев в неделя в църквата Свети Седмочи...
" Преди да умреш - живей ", беше обичаната фраза на Агента. Небесният оркестър " Каручка " несъмнено е блъснал крепко на 30 октомври, когато там някъде горе се събраха тримата остарели другари и съименници. Иван Тенев ни напусна на 74 години. И към този момент е при другите бохеми - Иван Славков - Батето и Иван Гарелов, с които не пропускаше да означи имен ден.
Поет, всемирски хроникьор, публицист, художник. Иван Тенев, или Агента, беше от остарялата порода бохеми на София и България. Уви, ракът направи черни последните му две години. Болници, интервенции, какво ли не претърпя той, преди да издъхне във ВМА. Казват, бил се стопил до неразбираемост най-после. Продал много от картините около скъпото лекуване. Но запазил наличие на духа.
" Преди да умреш - живей ", обичаше да повтаря Агент Тенев. И го извърши.
Роден е в семейство, чиито предшественици са измежду първенците на Охрид. Затова обичаше да се майтапи, че е правоприемник на цар Самуил. Таланта наследява от бащата Стефан, който списва светската графа на вестник " Утро " преди 1944 година. Още като възпитаник взе участие в редакцията на вестника на фамозното 7-о учебно заведение в София. Прави го дружно с друга колоритна персона от прехода и другар на Батето - Пламен Тимев - Ганди.
Завършва българска лингвистика, а и графика, като първоначално се отдава на изобразяване на карикатури. Публикува в много наши издания, печели и интернационалните награди. Но писането го тегли. Пробва със свои стихотворения, а натам ориста си знае работата. На един от фестивалите " Златният Орфей " самата
Лили Иванова го среща с гениалния Дамян Дамянов.
Иван драска нещо небрежно и поетът го харесва, дава му кураж. Така започва кариерата на младия Тенев като създател на текстовете за песни. Нямат изброяване естрадните ни звезди, изпели негови шлагери. Фестивалът " Ален Мак " през 1981 година освен обръща живота му, само че и ражда може би най-известния му текст. Там среща красивата студентка по пеене Кристина Димитрова. Любовта пламва незабавно, подвигат женитба. В тези години няма мениджъри, само че Иван става тъкмо подобен за своята млада муза. За нея написва текста на " Детски спомен ", само че усеща, че единствено дует може да трансформира песента в шлагер. Тича при Орлин Горанов, който по това време пее в столичен хотел, с цел да го предложения. И по този начин се ражда шлагерът, който през 80-те (а и не само) ехти от всеки ъгъл на България.
Кристина и Иван се радват и на наследник Димитър, само че бракът им завършва за няколко години. Сърцето на певицата е откраднато от огромната футболна звезда на ЦСКА и националния отбор тогава - Георги Димитров. Уви, и Джеки към този момент е мъртвец, ракът го отнесе относително млад. Вторият брак на Кристина се разпада, само че не и връзката <210> с Иван Тенев. Завинаги тя ще си остане огромната муза на Агента.
С рухването на соца става допустимо той да продължи делото на татко си, като става създател на световна графа. " Агенция Тенев " се появява по БНР с помощ от Калин Катев и Радко Янкулов, уви, също към този момент мъртвец.
Цяла България тръпне да чуе " доноси ", несъмнено, " на ухо "
Рубриката е шлагер няколко години, след това я стопират, само че минава по Българска национална телевизия.
Паметни са срещи му с папа Йоан Павел II, Далай Лама, Чарлз Бронсън, Антонио Бандерас... Опитва се да изкара от тях човешки истории, не просто изявленията.
Междувременно продължава да ражда шлагер след шлагер. Друг именит е " Черно и бяло ", изпълнен от Георги Христов. Казват, въодушевен е след буйна нощ в Куба сред Агента и локална хубавица.
Преди 3 години, може би усещайки нещо, Иван Тенев съумя да си вземе огромно довиждане с публиката, събирайки за концерт в зала 1 на НДК куп звезди на родната сцена. Поводът е 70-ият му празник.
Много от тях сигурно ще го изпратят в последния му земен път. Преди да го оставят да се рее горе по небето, както обичаше приживе - без цел и посока.
Поклонението пред Иван Тенев ще се състои на 02.11.2025 година от 13:00 ч. в църквата " Свети Седмочисленици ", оповестиха от Министерството на културата.
Погребението ще бъде в Парк " Централни софийски гробища " от 15:30 ч.
Последните му думи пред " Марица: Йордановците се борят за кръста, Ивановците - за под кръста
- Агент Тенев, имате ли специфични обичаи за отбелязване на Ивановден, този напряко народен празник?
- В тези, положителните години събирахме по 300 души на Ивановден. После, по време на пандемията, се трансформира в Дивановден. Но тази година още веднъж ще изляза на бял свят, само че по-кротко, с по-близки другари и фамилията ще чествам. Още повече, нямам въодушевление за Ивановден в това пролетно време. Ивановден постоянно го свързвам с печено прасенце, туршии, алено вино. Сега отиваме към марули, репички и агънце. Но хубавото е, че ние, Ивановците, сме други хора. Гледах от сутринта Йордановците се борят за кръста. Ние, Ивановците, постоянно сме се борили за под кръста.
- Легендарни бяха празнуванията ви с Иван Славков, лека му пръст!
- Не единствено с него, само че и с Иван Гарелов. Години наред празнуванията ни бяха 3 в 1, 2 в 1, както пристигна. От 300 000 празнуващи близо 300 се събираха при нас. Обаче нещата се попромениха. Тази година по-скромно, само че пък почтено.
- Ще пиете ли по едно за Батето, сещате ли се за него на този ден?
- Еее, наложително! Както и да стартира някаква наздравица или диалог, Иван е в устатата на всички. Припомняме си тези огромни, емблематични празници, които си бяха дребни сватби. Човек е жив, до момента в който го помнят, а Батето е от хората, които ще останат живи. Дано и някои други останем в паметта на хората!
- Последно, едно благопожелание също така за под кръста!
- Не забравяйте, че и многото пиянство едвам стига. Всички, които имат отношение към Ивановците, дано съблюдават остарялото предписание: „ Черпете, не ни жалете, ние и вас ще носим! “.
Продуцентът Игор Марковски пред " Марица ": Каза, че поема по своята музикална стълба към небето
До последно, въпреки да беше у тях на легло, с Иван работехме по две песни на Момчил Колев, които ще пуснем. Едната ще я изпее Данчо Караджов. Иван знаеше, че си отива, само че несъмнено пазеше наличие на духа. Каза ми: " Игоре, преди време не разрешиха освен у нас една ария на " Цепелин " - Stairway to heaven. Не можело да се пее за такива неща. Любима ми е. Та в този момент съм тръгнал по моята музикална стълба към небето. Написал съм безчет песни, нека най-малко две останат в златния фонд на радиото! ".
Последно обядвахме несъмнено преди година. Бяхме в турски ресторант със Стефан Димитров. Пиеха турска ракия и попитаха притежателя дали ще може да я комбинират с шопска салата. Той сподели, че няма в менюто, само че за тях ще направи незабавно. Попитаха и за типично българско ястие. Човекът с възприятие за комизъм им предложи сармички и мусака, която да си броят за българска. Смяхме се доста.
Та Иван беше душа човек. Не познавам негов зложелател. Той създаваше другарства за цялостен живот. Работеше се безпределно елементарно с него. Ако някой артист не харесваше и една дума, той откликваше незабавно. Беше подготвен да работи денонощно, да пренапише всичко - единствено и единствено всички да са удовлетворени.
Поет, всемирски хроникьор, публицист, художник. Иван Тенев, или Агента, беше от остарялата порода бохеми на София и България. Уви, ракът направи черни последните му две години. Болници, интервенции, какво ли не претърпя той, преди да издъхне във ВМА. Казват, бил се стопил до неразбираемост най-после. Продал много от картините около скъпото лекуване. Но запазил наличие на духа.
" Преди да умреш - живей ", обичаше да повтаря Агент Тенев. И го извърши.
Роден е в семейство, чиито предшественици са измежду първенците на Охрид. Затова обичаше да се майтапи, че е правоприемник на цар Самуил. Таланта наследява от бащата Стефан, който списва светската графа на вестник " Утро " преди 1944 година. Още като възпитаник взе участие в редакцията на вестника на фамозното 7-о учебно заведение в София. Прави го дружно с друга колоритна персона от прехода и другар на Батето - Пламен Тимев - Ганди.
Завършва българска лингвистика, а и графика, като първоначално се отдава на изобразяване на карикатури. Публикува в много наши издания, печели и интернационалните награди. Но писането го тегли. Пробва със свои стихотворения, а натам ориста си знае работата. На един от фестивалите " Златният Орфей " самата
Лили Иванова го среща с гениалния Дамян Дамянов.
Иван драска нещо небрежно и поетът го харесва, дава му кураж. Така започва кариерата на младия Тенев като създател на текстовете за песни. Нямат изброяване естрадните ни звезди, изпели негови шлагери. Фестивалът " Ален Мак " през 1981 година освен обръща живота му, само че и ражда може би най-известния му текст. Там среща красивата студентка по пеене Кристина Димитрова. Любовта пламва незабавно, подвигат женитба. В тези години няма мениджъри, само че Иван става тъкмо подобен за своята млада муза. За нея написва текста на " Детски спомен ", само че усеща, че единствено дует може да трансформира песента в шлагер. Тича при Орлин Горанов, който по това време пее в столичен хотел, с цел да го предложения. И по този начин се ражда шлагерът, който през 80-те (а и не само) ехти от всеки ъгъл на България.
Кристина и Иван се радват и на наследник Димитър, само че бракът им завършва за няколко години. Сърцето на певицата е откраднато от огромната футболна звезда на ЦСКА и националния отбор тогава - Георги Димитров. Уви, и Джеки към този момент е мъртвец, ракът го отнесе относително млад. Вторият брак на Кристина се разпада, само че не и връзката <210> с Иван Тенев. Завинаги тя ще си остане огромната муза на Агента.
С рухването на соца става допустимо той да продължи делото на татко си, като става създател на световна графа. " Агенция Тенев " се появява по БНР с помощ от Калин Катев и Радко Янкулов, уви, също към този момент мъртвец.
Цяла България тръпне да чуе " доноси ", несъмнено, " на ухо "
Рубриката е шлагер няколко години, след това я стопират, само че минава по Българска национална телевизия.
Паметни са срещи му с папа Йоан Павел II, Далай Лама, Чарлз Бронсън, Антонио Бандерас... Опитва се да изкара от тях човешки истории, не просто изявленията.
Междувременно продължава да ражда шлагер след шлагер. Друг именит е " Черно и бяло ", изпълнен от Георги Христов. Казват, въодушевен е след буйна нощ в Куба сред Агента и локална хубавица.
Преди 3 години, може би усещайки нещо, Иван Тенев съумя да си вземе огромно довиждане с публиката, събирайки за концерт в зала 1 на НДК куп звезди на родната сцена. Поводът е 70-ият му празник.
Много от тях сигурно ще го изпратят в последния му земен път. Преди да го оставят да се рее горе по небето, както обичаше приживе - без цел и посока.
Поклонението пред Иван Тенев ще се състои на 02.11.2025 година от 13:00 ч. в църквата " Свети Седмочисленици ", оповестиха от Министерството на културата.
Погребението ще бъде в Парк " Централни софийски гробища " от 15:30 ч.
Последните му думи пред " Марица: Йордановците се борят за кръста, Ивановците - за под кръста
- Агент Тенев, имате ли специфични обичаи за отбелязване на Ивановден, този напряко народен празник?
- В тези, положителните години събирахме по 300 души на Ивановден. После, по време на пандемията, се трансформира в Дивановден. Но тази година още веднъж ще изляза на бял свят, само че по-кротко, с по-близки другари и фамилията ще чествам. Още повече, нямам въодушевление за Ивановден в това пролетно време. Ивановден постоянно го свързвам с печено прасенце, туршии, алено вино. Сега отиваме към марули, репички и агънце. Но хубавото е, че ние, Ивановците, сме други хора. Гледах от сутринта Йордановците се борят за кръста. Ние, Ивановците, постоянно сме се борили за под кръста.
- Легендарни бяха празнуванията ви с Иван Славков, лека му пръст!
- Не единствено с него, само че и с Иван Гарелов. Години наред празнуванията ни бяха 3 в 1, 2 в 1, както пристигна. От 300 000 празнуващи близо 300 се събираха при нас. Обаче нещата се попромениха. Тази година по-скромно, само че пък почтено.
- Ще пиете ли по едно за Батето, сещате ли се за него на този ден?
- Еее, наложително! Както и да стартира някаква наздравица или диалог, Иван е в устатата на всички. Припомняме си тези огромни, емблематични празници, които си бяха дребни сватби. Човек е жив, до момента в който го помнят, а Батето е от хората, които ще останат живи. Дано и някои други останем в паметта на хората!
- Последно, едно благопожелание също така за под кръста!
- Не забравяйте, че и многото пиянство едвам стига. Всички, които имат отношение към Ивановците, дано съблюдават остарялото предписание: „ Черпете, не ни жалете, ние и вас ще носим! “.
Продуцентът Игор Марковски пред " Марица ": Каза, че поема по своята музикална стълба към небето
До последно, въпреки да беше у тях на легло, с Иван работехме по две песни на Момчил Колев, които ще пуснем. Едната ще я изпее Данчо Караджов. Иван знаеше, че си отива, само че несъмнено пазеше наличие на духа. Каза ми: " Игоре, преди време не разрешиха освен у нас една ария на " Цепелин " - Stairway to heaven. Не можело да се пее за такива неща. Любима ми е. Та в този момент съм тръгнал по моята музикална стълба към небето. Написал съм безчет песни, нека най-малко две останат в златния фонд на радиото! ".
Последно обядвахме несъмнено преди година. Бяхме в турски ресторант със Стефан Димитров. Пиеха турска ракия и попитаха притежателя дали ще може да я комбинират с шопска салата. Той сподели, че няма в менюто, само че за тях ще направи незабавно. Попитаха и за типично българско ястие. Човекът с възприятие за комизъм им предложи сармички и мусака, която да си броят за българска. Смяхме се доста.
Та Иван беше душа човек. Не познавам негов зложелател. Той създаваше другарства за цялостен живот. Работеше се безпределно елементарно с него. Ако някой артист не харесваше и една дума, той откликваше незабавно. Беше подготвен да работи денонощно, да пренапише всичко - единствено и единствено всички да са удовлетворени.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ