Психологическата устойчивост, обяснена научно
Преди да стане известна тематика, психическата резистентност е била обект на редица научни проучвания.
Историята на това разбиране е удивителна и добре разказана от публикацията на Мария Конникова в New Yorker, а изгодата от усвояването на това скъпо качество е голяма.
Устойчивостта се свежда до това по какъв начин възприемаме отрицателните събития в живота си, своята роля в тях и това какво значат те за нас.
„ По-рано писах за проучванията на Мартин Селигман, психолог в университета на Пенсилвания, пионер в огромна част от региона на позитивната логика на психиката. Селигман открива, че когато хората се научат да трансформират обяснителните си схеми от вътрешна към външна ( “Лошите събития не са моя виновност “), от общи към съответни ( “Това е едно настрана нещо, а не сигнал, че нещо като цяло не е наред с живота ми “), от трайни към краткотрайни ( “Мога да трансформира обстановката, вместо да предположа, че е непрекъсната ”), това ги прави по-устойчиви психически и по-малко склонни към меланхолия.
Изглежда, че в действителност с времето можем да усвоим когнитивните умения, които са в основата на устойчивостта и да реализираме психическа резистентност там, където по-рано я е нямало.
За страдание противоположното също може да е правилно. „ Можем да станем по-малко устойчиви, или по-малко склонни да бъдем устойчиви. Можем доста елементарно да сами да си сътворяваме стресиращи фактори или да ги преувеличаваме в съзнанието си. Това е заплахата на човешката обстановка “. Човешките същества са способни да се тревожат и да зациклят над отрицателното. Можем да вземем нещо нищожно, да го раздуем в главите си, да се връщаме към него още веднъж и още веднъж, и да се докараме до полуда, до момента в който не повярваме, че това дребно нещо е най-важното, което в миналото се е случило.
В някакъв смисъл това е самоизпълняващо се знамение. Вижте неприятното събитие като предизвикателство, и ще видите по какъв начин ставате по-гъвкави и по-способни да се справите с него, да продължавате напред и да израствате. Фокусирайте се върху него, вижте го като опасност и евентуално травмативното събитие се трансформира в сериозен и дълготраен проблем. Ставате по-малко гъвкави и по-склонни да бъдете наранени от отрицателното. “
Източник: Boing Boing
