Валери Мечев, бивш директор на парк Пирин: За нови писти над Банско, ще има нужда от изкуствен сняг и от вода за него
Преди да стане шеф на Национален парк Пирин (в интервала 2011-2013 г.) Валери Мечев се занимава с недвижими парцели в град Банско, има опит в ръководството на частни вложения. Завършил е Лесотехническия университет. Поема поста шеф на парка при първото държавно управление на Бойко Борисов. С идването на кабинета Орешарски уволняват всички шефове на национални паркове, басейнови шефове и на екоагенции, тогава е освободен и Мечев.
От шест годишен той живее в Банско, само че от известно време през зимния сезон обитава в София. Защото тогава в града е " прекомерно туристическо ", а той живее до началната станция на кабинковия въжен превоз, където е доста шумно, пренаселено и удостоверява - стават огромни опашки.
Г-н Мечев, живеете до начална станция на кабинковия въжен превоз. Има ли действителен проблем с опашките там през зимните месеци?
– Да, има опашки, не са мит. И нужда от втори кабинков въжен превоз има. Но въпросът е, че единствено тази втора кабинка няма да реши казуса. Това искане се стартира от към 10 години, най-вече от община Банско. Не се знае обаче какво ще се случи, когато тя се построи, тъй като тези опашки ще се реалокират просто горе в планината и тогава ще трябват нови лифтове и нови писти. Рискуваме да попаднем в омагьосана серпантина, при която решаването на един проблем основава следващи проблем.
Как да се реши тогава казусът?
– Трябва да се уточни доста добре какво е належащо да се направи. Всичко, което следим в този момент е резултат на неща отпреди 15 години: концесията е от 2002 година, а през 2003 година беше построен лифтът. Половината от 30 годишната концесия на " Юлен " на ски зона Банско към този момент е изтекла, в този момент е моментът нещо да се промени. Собственикът и страната би трябвало да очертаят съответен проект по какъв начин да се развиват нещата от тук нататък.
Не е ли това концепцията и на проекта за ръководство на народен парк Пирин?
– Този проект е прекомерно просторен и неконкретизиран в частта, отнасяща се до зоната за отдих и туризъм. Дава някакви насоки, само че те не са задоволителни. Конкретно за тази зона, която е урбанизирана и е на концесия, има още какво да се направи и усъвършенства. С актуализацията на проекта за ръководство на парка (проектът за актуализация се апелира в съда, бел.ред.) трябваше да се извърши цялостна оценка на моментното положение на ски зоната и въз основата на тази оценка да се реши има ли действителна нужда от бъдещи промени. Въпросът е по какъв начин ще се осъществят тези промени, тъй като хората нямат доверие, че това се случва транспарантно – никой не знае до къде ще се стигне, по тази причина са и тези митинги.
Логичен ли ви се коства претекстът на министър Нено Димов, че сега се постановат поправките в остарелия проект, тъй като основият е обжалван в съда и се бави?
– И тези ремонти няма да се случат незабавно, а след няколко години. Всичко, което се прави, отново ще се апелира. Получава се един кръговрат.
Основателни ли са митингите в отбрана на Пирин, съгласно вас?
– Да, тъй като не се знае до каква степен ще продължат тези промени. По-логично е, в случай че страната каже съответно, че става дума за един втори кабинков въжен превоз и няколко ски уреди, одобри териториално организационен проект, по който да е ясно по какъв начин тъкмо ще стане това. Защото в последна сметка всичко, което се построява там остава държавна благосъстоятелност.
Тезата на представители на виновните институции е точно, че става дума единствено за втори кабинков въжен превоз. Устната им поръчка задоволителна гаранция ли е?
– За да има гаранция, би трябвало да има дълготрайна визия по какъв начин ще се развива ски курорта над Банско. Иначе след втората кабинка може да се появи трета, след това четвърта и да продължи този развой. Затова има терзания от едната страна и неустановеност - от другата страна. Липсва разговорът, който би трябвало да се води - сред страната, концесионера и всички, които стачкуват. Винаги може да се вземе рационално решения, което да удовлетворява другите страни.
Какъв съвет бихте отправили към странтие по проблема " Пирин "?
– За разговор сред страните. Да се вземе решение, с конкретика и изясненост за идващите 10 години: какво ще се случи. Никой не стачкува против втори кабинков въжен превоз, митингите са за това, че нещата не се случват, както е указано в закона. Отделно законодателството е написано по този начин, че един го пояснява по един метод, различен - по различен. За да не се стига до сходни своеволни тълкувания е значимо цялата нормативна уредба, касаеща националното ни завещание да бъде ясно и изрично написана.
Алпинистът Боян Петров предложи съответен вид за промени в проекта, с които да излиза наяве тъкмо какво ще се прави: единствено втори кабинков въжен превоз. Министерството на екологията отхвърли този вид
– Аз ви споделям, че казусът не е единствено неналичието на кабинков въжен превоз, с него ще би трябвало да се създадат още неща, за тези хора, които се качат горе с лифта. Ако няма задоволително уреди горе, тази опашка ще се трансферира там.
Има опасения, че новите ремонти залагат строителството да излезе от буферната зона. Основателни ли са?
– Тогава влизаме в обекта на международното завещание на ЮНЕСКО. Не е редно. Но не съм наясно с детайлностите в новия проект, тъй като той бе изрготвен след 2013г.
Вие като гражданин на Банско по какъв начин смятате - би трябвало ли локалната власт и локалните хора да вземат решение за народен парк или цялото общество би трябвало да има глас?
– Ние сме краткотрайно на тази земя, а тази планина я е имало доста преди да го е имало Банско и нас да ни има, би трябвало да се съобразяваме, тъй като това е народен обект с интернационално значение. Всяко деяние би трябвало да е в съгласие от всички, би трябвало да се реализира съглашение сред всички наранени страни и да има изясненост какво още се случва. Ако я има тази изясненост и всички са дали своето единодушие, няма да ги има тези митинги.
Кой стачкува съгласно вас в София и в цялата страна в отбрана на Пирин?
– Хора, които усещат, че в случай че се разреши без изясненост и уточненост да се парви нещо в планината, това ще наруши равновесието, ще унищожи обекта на международно завещание.
Как ще коментирате тезата, че протестиращите са платени природозащитници?
– Тази теза, че австрийци и швейцарци заплащат тук на природозащитници, с цел да не се развива ски туризмът в планината ми е смешна и не звучи съществено. Аз имам другари, които живеят в Австрия. Хората които карат тук ски в България, не са тези, които карат в Алпите. Тук идват македонци, сърби,турци. И огромна част от англичаните и руснаците, които към този момент живеят тук. Ние не сме конкуренция с тези курорти, тъй като туристите са разнообразни.
Протестиращите край Банско локални хора ли са, имат ли потребност от тази втора кабинка или някой ги провежда да стачкуват?
– Със сигурност са локални хора, само че въпросът е, че сега в Банско има два съществени работодателя - общината и " Юлен ". По някакъв метод хората, които са на място са подвластни от тези работодатели. Ние сме дребен град, познават се хората, в случай че не отидеш на митинга, ставаш неуместен. Аз бях член на един локален клуб на скиорите-ветерани, които употребяват преференция всяка година – дават им се карти да карат ски гратис. Това отново е тип взаимозависимост. Аз самият бях изключен от клуба с неразбираеми причини, някой споделил нещо, надали не бях " упрекнат ", че поддържам зелни митинги.
Поправките в настоящия проект за парка дават опция да се строят водохващания в 48% от площта на Пирин, само че не се прецизира ясно, че става дума единствено за водохващания за питейна вода. Остава малка врата да се строят водохващания – да вземем за пример за неестествен сняг в огромна част от Пирин, това тормози ли ви?
– Не съм осведомен с конкретиката, само че считам, че в случай че има неясноти в разписването на новия проект, се отваря врата да се вършат всякакви неща. Затова е значимо да има изясненост.
Има ли действителна потребност популацията в района от нови водохващания за питейна вода?
– Сега съществуващите водохващания са задоволителни за питейните потребности на популацията, тъй като няма воден режим в някое от обитаемоте места в района.
През 2016 година даже e построено ново водохващане за питейни потребности над Банско и то е направено съгласно в този момент настоящия проект, без тези промени. Така че и в този момент няма проблем да се вършат такива водохващания.
Има ли заплаха да се промени екосистемата, в случай че езерата на планината се употребяват за неестествен сняг?
– Трябва да има изясненост тъкмо какво би трябвало да се направи. Притеснително е, в случай че се взимат води от планинските езера или други водоизточници за този неестествен сняг, това ще докара до необратими екологични промени. Ако не са конкретизирани нещата, тази опастност постоянно съществува
Има ли подобен интерес в действителност от вода за неестествен сняг?
– Ако ще се вършат нови писти, ще имат потребност от неестествен сняг и от вода за него.
Защо не се случва разговорът сред страните, казвате, че точно той е значим?
– И аз не знам за какво не се случва. Когато аз бях шеф на парка имаше съвещателен съвет, на който участваха всички общини от района и всички наранени страни. В края на краищата това е една предпазена територия, която е обект на международното завещание на ЮНЕСКО. Природозащитниците имат съображение да се тормозят.
Преди да пристигна концесионерът " Юлен " над Банско имаше два лифта и пет влека, имаше дребни фамилни хотелчета, имаше достоверна атмосфера. Сега тези неща се трансформираха. Местният бизнес замря откакто се построиха толкоз доста хотели и заведения на хора, които не са от града, а частните дребни хотели стоят празни.
В казусът със ски зона Банско, би трябвало да се видят изискванията, това, което към този момент е издигнато и, потенциалът, който има в тази зона. И да има регулатор, тъй като се видя, че в случай че няма регулатор, който да каже стига, това ще продължи до безспир и в последна сметка няма да имаме нито планина, нито естествен туризъм.
Сравненията на ски курорта над Банско със ски курортите в Швейцария, с Алпите не са уместни. В селищата наоколо до непознатите ски курорти, които се сочат за образец, има занаят за локалните, има резистентност. Знае се, че потенциалът на ски оборудванията е съгласуван с легловата база. Имотите са скъпи и имат стойност, не може да пристигна външен вложител, няма да го позволен локалните. Ако искаш да имаш хотел, ще купиш някой, който се продава, не можеш да строиш нов просто по този начин. Създадена е устойчива среда за генерации напред, които ще имат резистентен занаят.
Вие се занимавате с недвижими парцели в града. Има ли проблем с многото хотели и потенциала на ски зоната?
– Капацитетът на ски зоната е 10 хиляди души. Когато потеглиха да я вършат, претекстът беше, че градът може да поеме 6-7 хиляди туристи и че пистите не са задоволителни. В момента, в който започнаха да се строят нови писти и кабинков въжен превоз, стана един строителен взрив и за няколко години - от 2002 до 2006 година се застрои всичко в и към Банско.
Имаше една зона, в която беше позволено да се строи, последователно тази зона се разширяваше от ден на ден и повече и се стигна до това, че се изкупуват всеобщо земи, да се строи отвън регулация, да се сменя предназначението. И в този момент има незавършени здания, има и земи с променено предопределение, които стоят незастроени. В момента за Банско има свръхпредалгане на жилища, хотели, които са под себестойността си.
Ако в този момент се разшири ски зоната, не знам дали няма да се повтори това, което се случи преди 10 години, в случай че няма регулатор.
Кой би трябвало да поеме отговорност като регулатор?
– Държавата и общините, няма кой различен да бъде регулатор в този развой.Трябва да се направи сериозен разбор какво е издигнато като ски уреди към този момент в ски зоната, каква е легловата база и какво може да се прави, тъй че да се резервира този народен парк.
Трябва да решим дали желаеме да имаме обект на международното завещание и да опазим тази неповторима природа. Или вършим нещо, което не се знае до къде ще стигне.
Разкажете за работата ви като шеф на Пирин през 2011-2013 година
– Дирекцията на парка дава отговор за територията и за спазването на законодателството по отношение на тази предпазена територия. Моята функционалност беше да управлявам в парка, съблюдавахме това по какъв начин фунцкионира сега тази територия и дали има нарушавания. По времето на мандата ми нямаше някакви съществени нарушавания. Реално видяно всичко, което се беше случило като строителство беше направено преди аз да поема поста шеф.
Когато се прави някакво строителство, дава отговор Дирекцията по строителен надзор. Общината дава разрешителните за градеж. Дирекцията на парка няма никакви пълномощия, в случай че би трябвало да се направи един ремонт, той би трябвало да се съгласува с министерството и съответните институции. Ние единствено практикуване надзор.
И контролът не е лесна задача. Успявахте ли?
– Справях се, нямаше някакви фрапиращи нарушавания. Преди моето правостъпване имаше промяна на един въжен превоз, който от двуседалков беше уголемен на четириседалков и по тази причина бяха отсечени някакъв брой дървета, с цел да се позволи просеката от Бъндеришка поляна до Коларски път.
Когато бях шеф на парка, съм желал да бъда безпристрастен, да събера и двете страни и да намерим решение на този проблем, да се развива и локалния бизнес и в същото време да се опазва, както следва парковата територия.
Като станах шеф на парка, аз съм погледнал по различен метод на тази предпазена територия, тъй като когато влезеш в тази система виждаш защо става въпрос – за каква природа става дума, защо благосъстояние, което би трябвало да се резервира. Преди това, като работех в моята си сфера, съм гледал по различен метод. Видях и двете страни. За локалните - с цел да има занаят сега, би трябвало да се развива тази зона, само че тъй че да не вредим на това, което имаме.
© Юлия Лазарова
Сработвахте ли се с общината и концесионера при работата си катo шеф?
– Нямаше разтърсвания, с цел да е имало търкания. Kонцесионната зона беше изграденa към този момент, нищо ново не се е строило по мое време и преден конфликт не е имало.
Когато управляваш такава държавна конструкция, ти си подвластен от доста фактори. Когато съм управлявал моят бизнес, съм взимал самичък решенията. Тук би трябвало да се съобразяваш с община, държавни институции, частен интерес. Трябва да изпълняваш непознати решения, а слагаш своя автограф на неща, за които след това носиш отговорност. Това не беше моето нещо, по тази причина по-скоро нямах предпочитание да се връщам на този пост след политическата чистка на шефове на паркове и басейнови дирекции на кабинета Орешарски. Така и не се приспособих към подобен вид взаимозависимост.
Има ли решение, което сте разписал и да ви тормози?
– Не, няма. Не се е случвало, тъй като през цялото това време желаех да стимулирам хората да са правят работата, за която са там – парковата защита, която следи за отбрана на парка, главно управлява. Дърва за отопление на локалните се дават, само че те са единствено паднали и изсъхнали дървета, единствено от зони, където това е разрешено. В резерватната зона каквото и да падне, не се пипа, текат си естествени процеси, в които човек не трябва да се меси. Ако паднат дървета, те си остават там.
Незаконни сечи няма толкоз, колкото проблем е лова, получавахме сигнали. Организираха се акции, само че е значима предварителната защита - не може да реагираш незабавно, когато се случи нещо. Но в случай че си взел превантивни ограничения, може да предотвратиш това да се случи, това е значимото при тази работа, тъй като площите са доста огромни и е мъчно налична територия. Парковата защита е непрекъснато на терен, познава планината, оказва помощ в избавителни акции, в доста случаи когато някой се изгуби парковата защита намира и оказва помощ.
За да построи нов кабинков въжен превоз, концесионерът планува да изсече към 800 дървета, само че дава обещание да засади по пет млади дървета за всяко едно отсечено. Добра отплата ли е това, съгласно вас?
– Когато се изсекат дървета няма по какъв начин на тяхно място да се засадят нови, тъй като тази зона би трябвало да остане гола, там не би трябвало да има дървета, тъй като ще минават оборудванията. Дори и да тръгнат още веднъж да порастват млади фиданки, те би трябвало да ги почистват от време на време.
А ко ги засадят на друго място, това задоволителна отплата ли е?
– На друго място би трябвало да се чака 100 години, с цел да станат същите остарели дървета. Националните паркове са към момента местата, които са предпазени и не се сече сходно на горските стопанства, където има натоварен рандеман на дървесина. Те за това са предпазени, с цел да се опази това, което има. Въпросът е, че в другите зони се позволяват разнообразни действия и режими. В резерватите човешката активност е неприемлива. Даже не може да се влиза без човек от парка като компаньон, при предварителна поръчка и разгласен авансово маршрут. " Юлен " и " Баюви дупки-Джинджерица " са такива.
Има ли проблем с АТВ-та в националния парк?
– По-скоро с моторните шейни през зимата, тъй като е неразрешено да се карат моторни шейни отвън ски зоната, а всеобщо се употребяват и се карат. Това е мъчно за управление - става дума за мощни шейни, които минават и няма след това по какъв начин да се откри кои са нарушителите. Превенцията е решението, нормално се знае къде са им базите, от къде потеглят. Могат да се съблюдават тези неща.
В същото време има някои прекомерни забрани, които не знам за какво са поставени тъкмо. Например има забрани за извънпистовото каране, въпреки че то нито замърсява природата, нито нарашува екологичното равновесие. Това са свободни хора, които взимат ските с колани, минават някавикви трасета, оттова се пускат. Дали го правиш като пешеходен туризъм или караш е все същото. Това не поврежда природата.
Има ли монопол на концесионера в града и района?
– Монополът на " Юлен " го има. Мога да ви кажа за ски учебните заведения, отвън това на " Юлен " - имат една неустановеност всяка година, тъй като точно " Юлен " дефинира една такса за ски учителите, с цел да могат да практикуват. Всяка година тази такса е друга, а тя не е дребна и това внася огромна неустановеност, не знаеш какви ще са изискванията идната година, не знаеш дали има смисъл да се развиваш.
Хотелите, които са на " Юлен " могат да продават пакетна услуга - с въжен превоз карта и нощувка, която другите хотели не могат да оферират. Реално няма икономическа конкуренция и това основава причина за монопол и на пазара.
Проблем ли е, че не се знае кой е действителният притежател на " Юлен ", съгласно вас?
– Проблемът е, че се взима на концесия обект държавна благосъстоятелност и не знаеш кой седи зад тази офшорка, кой действително носи финалната отговорност за това дали се съблюдават или не консеционните отговорности. Но в края на краищата това нещо към този момент се е случило и даже половината от тази концесия е изтекла. Особено основно е оттук нататък какво следва, тъй като в последна сметка действането на съответни решения, свързани с консесионното съглашение ще повлияе на по-нататъшното развиване на курорта и на района като цяло. Общественото напрежение през последните няколко години е показателно за съществуването на проблем, включително и неяснотата във връзка с действителния притежател на " Юлен ".
Има нещо комплицирано още през цялото време. Ние гледаме общо, само че има елементи, които би трябвало да се видят. Важно е и да мотивираме локалните да имат интерес от устойчивостта на курортите.
Защо ви уволниха през 2013 година?
– Политическа чистка беше. Обикновено на такива постове се поставят комфортни хора, аз не бях комфортен.
Защо не бяхте комфортен?
– Защото имах лично мнение, когато нещо не ми харесваше, не го правех.
Например?
– Например когато трябваше да мине тази смяна на проекта за ръководство, която в този момент мина чак. Тогава министър беше Нона Караджова, цялата процедура потегли, само че държавното управление падна и пристигна служебно държавно управление (2013 г.), застъпи Юлиан Попов, който събра всички шефове на дирекции към Министерство на околната среда и водите. Там той попита за измененията, препоръчани в проекта за ръководство на парк Пирин. Тогава споделих моето мнение да не прибързваме - не би трябвало да се прибързва с тази смяна в случай, че бяха стартирали процедури по актуализация на проекта - за какво да променяш един действаш проект когато е стартирала процедура по актуализацията му.
Вече сме 2018 година А този обновен проект трябваше да е влезнал още през 2014 година Нека в новия проект да се изследва какво е тъкмо въздействието от тази ски зона, каква е нуждата и тогава да се направи по този начин, че да не се трансформира на парче - в остарелия проект.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Банско и градежите (78)
От шест годишен той живее в Банско, само че от известно време през зимния сезон обитава в София. Защото тогава в града е " прекомерно туристическо ", а той живее до началната станция на кабинковия въжен превоз, където е доста шумно, пренаселено и удостоверява - стават огромни опашки.
Г-н Мечев, живеете до начална станция на кабинковия въжен превоз. Има ли действителен проблем с опашките там през зимните месеци?
– Да, има опашки, не са мит. И нужда от втори кабинков въжен превоз има. Но въпросът е, че единствено тази втора кабинка няма да реши казуса. Това искане се стартира от към 10 години, най-вече от община Банско. Не се знае обаче какво ще се случи, когато тя се построи, тъй като тези опашки ще се реалокират просто горе в планината и тогава ще трябват нови лифтове и нови писти. Рискуваме да попаднем в омагьосана серпантина, при която решаването на един проблем основава следващи проблем.
Как да се реши тогава казусът?
– Трябва да се уточни доста добре какво е належащо да се направи. Всичко, което следим в този момент е резултат на неща отпреди 15 години: концесията е от 2002 година, а през 2003 година беше построен лифтът. Половината от 30 годишната концесия на " Юлен " на ски зона Банско към този момент е изтекла, в този момент е моментът нещо да се промени. Собственикът и страната би трябвало да очертаят съответен проект по какъв начин да се развиват нещата от тук нататък.
Не е ли това концепцията и на проекта за ръководство на народен парк Пирин?
– Този проект е прекомерно просторен и неконкретизиран в частта, отнасяща се до зоната за отдих и туризъм. Дава някакви насоки, само че те не са задоволителни. Конкретно за тази зона, която е урбанизирана и е на концесия, има още какво да се направи и усъвършенства. С актуализацията на проекта за ръководство на парка (проектът за актуализация се апелира в съда, бел.ред.) трябваше да се извърши цялостна оценка на моментното положение на ски зоната и въз основата на тази оценка да се реши има ли действителна нужда от бъдещи промени. Въпросът е по какъв начин ще се осъществят тези промени, тъй като хората нямат доверие, че това се случва транспарантно – никой не знае до къде ще се стигне, по тази причина са и тези митинги.
Логичен ли ви се коства претекстът на министър Нено Димов, че сега се постановат поправките в остарелия проект, тъй като основият е обжалван в съда и се бави?
– И тези ремонти няма да се случат незабавно, а след няколко години. Всичко, което се прави, отново ще се апелира. Получава се един кръговрат.
Основателни ли са митингите в отбрана на Пирин, съгласно вас?
– Да, тъй като не се знае до каква степен ще продължат тези промени. По-логично е, в случай че страната каже съответно, че става дума за един втори кабинков въжен превоз и няколко ски уреди, одобри териториално организационен проект, по който да е ясно по какъв начин тъкмо ще стане това. Защото в последна сметка всичко, което се построява там остава държавна благосъстоятелност.
Тезата на представители на виновните институции е точно, че става дума единствено за втори кабинков въжен превоз. Устната им поръчка задоволителна гаранция ли е?
– За да има гаранция, би трябвало да има дълготрайна визия по какъв начин ще се развива ски курорта над Банско. Иначе след втората кабинка може да се появи трета, след това четвърта и да продължи този развой. Затова има терзания от едната страна и неустановеност - от другата страна. Липсва разговорът, който би трябвало да се води - сред страната, концесионера и всички, които стачкуват. Винаги може да се вземе рационално решения, което да удовлетворява другите страни.
Какъв съвет бихте отправили към странтие по проблема " Пирин "?
– За разговор сред страните. Да се вземе решение, с конкретика и изясненост за идващите 10 години: какво ще се случи. Никой не стачкува против втори кабинков въжен превоз, митингите са за това, че нещата не се случват, както е указано в закона. Отделно законодателството е написано по този начин, че един го пояснява по един метод, различен - по различен. За да не се стига до сходни своеволни тълкувания е значимо цялата нормативна уредба, касаеща националното ни завещание да бъде ясно и изрично написана.
Алпинистът Боян Петров предложи съответен вид за промени в проекта, с които да излиза наяве тъкмо какво ще се прави: единствено втори кабинков въжен превоз. Министерството на екологията отхвърли този вид
– Аз ви споделям, че казусът не е единствено неналичието на кабинков въжен превоз, с него ще би трябвало да се създадат още неща, за тези хора, които се качат горе с лифта. Ако няма задоволително уреди горе, тази опашка ще се трансферира там.
Има опасения, че новите ремонти залагат строителството да излезе от буферната зона. Основателни ли са?
– Тогава влизаме в обекта на международното завещание на ЮНЕСКО. Не е редно. Но не съм наясно с детайлностите в новия проект, тъй като той бе изрготвен след 2013г.
Вие като гражданин на Банско по какъв начин смятате - би трябвало ли локалната власт и локалните хора да вземат решение за народен парк или цялото общество би трябвало да има глас?
– Ние сме краткотрайно на тази земя, а тази планина я е имало доста преди да го е имало Банско и нас да ни има, би трябвало да се съобразяваме, тъй като това е народен обект с интернационално значение. Всяко деяние би трябвало да е в съгласие от всички, би трябвало да се реализира съглашение сред всички наранени страни и да има изясненост какво още се случва. Ако я има тази изясненост и всички са дали своето единодушие, няма да ги има тези митинги.
Кой стачкува съгласно вас в София и в цялата страна в отбрана на Пирин?
– Хора, които усещат, че в случай че се разреши без изясненост и уточненост да се парви нещо в планината, това ще наруши равновесието, ще унищожи обекта на международно завещание.
Как ще коментирате тезата, че протестиращите са платени природозащитници?
– Тази теза, че австрийци и швейцарци заплащат тук на природозащитници, с цел да не се развива ски туризмът в планината ми е смешна и не звучи съществено. Аз имам другари, които живеят в Австрия. Хората които карат тук ски в България, не са тези, които карат в Алпите. Тук идват македонци, сърби,турци. И огромна част от англичаните и руснаците, които към този момент живеят тук. Ние не сме конкуренция с тези курорти, тъй като туристите са разнообразни.
Протестиращите край Банско локални хора ли са, имат ли потребност от тази втора кабинка или някой ги провежда да стачкуват?
– Със сигурност са локални хора, само че въпросът е, че сега в Банско има два съществени работодателя - общината и " Юлен ". По някакъв метод хората, които са на място са подвластни от тези работодатели. Ние сме дребен град, познават се хората, в случай че не отидеш на митинга, ставаш неуместен. Аз бях член на един локален клуб на скиорите-ветерани, които употребяват преференция всяка година – дават им се карти да карат ски гратис. Това отново е тип взаимозависимост. Аз самият бях изключен от клуба с неразбираеми причини, някой споделил нещо, надали не бях " упрекнат ", че поддържам зелни митинги.
Поправките в настоящия проект за парка дават опция да се строят водохващания в 48% от площта на Пирин, само че не се прецизира ясно, че става дума единствено за водохващания за питейна вода. Остава малка врата да се строят водохващания – да вземем за пример за неестествен сняг в огромна част от Пирин, това тормози ли ви?
– Не съм осведомен с конкретиката, само че считам, че в случай че има неясноти в разписването на новия проект, се отваря врата да се вършат всякакви неща. Затова е значимо да има изясненост.
Има ли действителна потребност популацията в района от нови водохващания за питейна вода?
– Сега съществуващите водохващания са задоволителни за питейните потребности на популацията, тъй като няма воден режим в някое от обитаемоте места в района.
През 2016 година даже e построено ново водохващане за питейни потребности над Банско и то е направено съгласно в този момент настоящия проект, без тези промени. Така че и в този момент няма проблем да се вършат такива водохващания.
Има ли заплаха да се промени екосистемата, в случай че езерата на планината се употребяват за неестествен сняг?
– Трябва да има изясненост тъкмо какво би трябвало да се направи. Притеснително е, в случай че се взимат води от планинските езера или други водоизточници за този неестествен сняг, това ще докара до необратими екологични промени. Ако не са конкретизирани нещата, тази опастност постоянно съществува
Има ли подобен интерес в действителност от вода за неестествен сняг?
– Ако ще се вършат нови писти, ще имат потребност от неестествен сняг и от вода за него.
Защо не се случва разговорът сред страните, казвате, че точно той е значим?
– И аз не знам за какво не се случва. Когато аз бях шеф на парка имаше съвещателен съвет, на който участваха всички общини от района и всички наранени страни. В края на краищата това е една предпазена територия, която е обект на международното завещание на ЮНЕСКО. Природозащитниците имат съображение да се тормозят.
Преди да пристигна концесионерът " Юлен " над Банско имаше два лифта и пет влека, имаше дребни фамилни хотелчета, имаше достоверна атмосфера. Сега тези неща се трансформираха. Местният бизнес замря откакто се построиха толкоз доста хотели и заведения на хора, които не са от града, а частните дребни хотели стоят празни.
В казусът със ски зона Банско, би трябвало да се видят изискванията, това, което към този момент е издигнато и, потенциалът, който има в тази зона. И да има регулатор, тъй като се видя, че в случай че няма регулатор, който да каже стига, това ще продължи до безспир и в последна сметка няма да имаме нито планина, нито естествен туризъм.
Сравненията на ски курорта над Банско със ски курортите в Швейцария, с Алпите не са уместни. В селищата наоколо до непознатите ски курорти, които се сочат за образец, има занаят за локалните, има резистентност. Знае се, че потенциалът на ски оборудванията е съгласуван с легловата база. Имотите са скъпи и имат стойност, не може да пристигна външен вложител, няма да го позволен локалните. Ако искаш да имаш хотел, ще купиш някой, който се продава, не можеш да строиш нов просто по този начин. Създадена е устойчива среда за генерации напред, които ще имат резистентен занаят.
Вие се занимавате с недвижими парцели в града. Има ли проблем с многото хотели и потенциала на ски зоната?
– Капацитетът на ски зоната е 10 хиляди души. Когато потеглиха да я вършат, претекстът беше, че градът може да поеме 6-7 хиляди туристи и че пистите не са задоволителни. В момента, в който започнаха да се строят нови писти и кабинков въжен превоз, стана един строителен взрив и за няколко години - от 2002 до 2006 година се застрои всичко в и към Банско.
Имаше една зона, в която беше позволено да се строи, последователно тази зона се разширяваше от ден на ден и повече и се стигна до това, че се изкупуват всеобщо земи, да се строи отвън регулация, да се сменя предназначението. И в този момент има незавършени здания, има и земи с променено предопределение, които стоят незастроени. В момента за Банско има свръхпредалгане на жилища, хотели, които са под себестойността си.
Ако в този момент се разшири ски зоната, не знам дали няма да се повтори това, което се случи преди 10 години, в случай че няма регулатор.
Кой би трябвало да поеме отговорност като регулатор?
– Държавата и общините, няма кой различен да бъде регулатор в този развой.Трябва да се направи сериозен разбор какво е издигнато като ски уреди към този момент в ски зоната, каква е легловата база и какво може да се прави, тъй че да се резервира този народен парк.
Трябва да решим дали желаеме да имаме обект на международното завещание и да опазим тази неповторима природа. Или вършим нещо, което не се знае до къде ще стигне.
Разкажете за работата ви като шеф на Пирин през 2011-2013 година
– Дирекцията на парка дава отговор за територията и за спазването на законодателството по отношение на тази предпазена територия. Моята функционалност беше да управлявам в парка, съблюдавахме това по какъв начин фунцкионира сега тази територия и дали има нарушавания. По времето на мандата ми нямаше някакви съществени нарушавания. Реално видяно всичко, което се беше случило като строителство беше направено преди аз да поема поста шеф.
Когато се прави някакво строителство, дава отговор Дирекцията по строителен надзор. Общината дава разрешителните за градеж. Дирекцията на парка няма никакви пълномощия, в случай че би трябвало да се направи един ремонт, той би трябвало да се съгласува с министерството и съответните институции. Ние единствено практикуване надзор.
И контролът не е лесна задача. Успявахте ли?
– Справях се, нямаше някакви фрапиращи нарушавания. Преди моето правостъпване имаше промяна на един въжен превоз, който от двуседалков беше уголемен на четириседалков и по тази причина бяха отсечени някакъв брой дървета, с цел да се позволи просеката от Бъндеришка поляна до Коларски път.
Когато бях шеф на парка, съм желал да бъда безпристрастен, да събера и двете страни и да намерим решение на този проблем, да се развива и локалния бизнес и в същото време да се опазва, както следва парковата територия.
Като станах шеф на парка, аз съм погледнал по различен метод на тази предпазена територия, тъй като когато влезеш в тази система виждаш защо става въпрос – за каква природа става дума, защо благосъстояние, което би трябвало да се резервира. Преди това, като работех в моята си сфера, съм гледал по различен метод. Видях и двете страни. За локалните - с цел да има занаят сега, би трябвало да се развива тази зона, само че тъй че да не вредим на това, което имаме.
© Юлия Лазарова
Сработвахте ли се с общината и концесионера при работата си катo шеф?
– Нямаше разтърсвания, с цел да е имало търкания. Kонцесионната зона беше изграденa към този момент, нищо ново не се е строило по мое време и преден конфликт не е имало.
Когато управляваш такава държавна конструкция, ти си подвластен от доста фактори. Когато съм управлявал моят бизнес, съм взимал самичък решенията. Тук би трябвало да се съобразяваш с община, държавни институции, частен интерес. Трябва да изпълняваш непознати решения, а слагаш своя автограф на неща, за които след това носиш отговорност. Това не беше моето нещо, по тази причина по-скоро нямах предпочитание да се връщам на този пост след политическата чистка на шефове на паркове и басейнови дирекции на кабинета Орешарски. Така и не се приспособих към подобен вид взаимозависимост.
Има ли решение, което сте разписал и да ви тормози?
– Не, няма. Не се е случвало, тъй като през цялото това време желаех да стимулирам хората да са правят работата, за която са там – парковата защита, която следи за отбрана на парка, главно управлява. Дърва за отопление на локалните се дават, само че те са единствено паднали и изсъхнали дървета, единствено от зони, където това е разрешено. В резерватната зона каквото и да падне, не се пипа, текат си естествени процеси, в които човек не трябва да се меси. Ако паднат дървета, те си остават там.
Незаконни сечи няма толкоз, колкото проблем е лова, получавахме сигнали. Организираха се акции, само че е значима предварителната защита - не може да реагираш незабавно, когато се случи нещо. Но в случай че си взел превантивни ограничения, може да предотвратиш това да се случи, това е значимото при тази работа, тъй като площите са доста огромни и е мъчно налична територия. Парковата защита е непрекъснато на терен, познава планината, оказва помощ в избавителни акции, в доста случаи когато някой се изгуби парковата защита намира и оказва помощ.
За да построи нов кабинков въжен превоз, концесионерът планува да изсече към 800 дървета, само че дава обещание да засади по пет млади дървета за всяко едно отсечено. Добра отплата ли е това, съгласно вас?
– Когато се изсекат дървета няма по какъв начин на тяхно място да се засадят нови, тъй като тази зона би трябвало да остане гола, там не би трябвало да има дървета, тъй като ще минават оборудванията. Дори и да тръгнат още веднъж да порастват млади фиданки, те би трябвало да ги почистват от време на време.
А ко ги засадят на друго място, това задоволителна отплата ли е?
– На друго място би трябвало да се чака 100 години, с цел да станат същите остарели дървета. Националните паркове са към момента местата, които са предпазени и не се сече сходно на горските стопанства, където има натоварен рандеман на дървесина. Те за това са предпазени, с цел да се опази това, което има. Въпросът е, че в другите зони се позволяват разнообразни действия и режими. В резерватите човешката активност е неприемлива. Даже не може да се влиза без човек от парка като компаньон, при предварителна поръчка и разгласен авансово маршрут. " Юлен " и " Баюви дупки-Джинджерица " са такива.
Има ли проблем с АТВ-та в националния парк?
– По-скоро с моторните шейни през зимата, тъй като е неразрешено да се карат моторни шейни отвън ски зоната, а всеобщо се употребяват и се карат. Това е мъчно за управление - става дума за мощни шейни, които минават и няма след това по какъв начин да се откри кои са нарушителите. Превенцията е решението, нормално се знае къде са им базите, от къде потеглят. Могат да се съблюдават тези неща.
В същото време има някои прекомерни забрани, които не знам за какво са поставени тъкмо. Например има забрани за извънпистовото каране, въпреки че то нито замърсява природата, нито нарашува екологичното равновесие. Това са свободни хора, които взимат ските с колани, минават някавикви трасета, оттова се пускат. Дали го правиш като пешеходен туризъм или караш е все същото. Това не поврежда природата.
Има ли монопол на концесионера в града и района?
– Монополът на " Юлен " го има. Мога да ви кажа за ски учебните заведения, отвън това на " Юлен " - имат една неустановеност всяка година, тъй като точно " Юлен " дефинира една такса за ски учителите, с цел да могат да практикуват. Всяка година тази такса е друга, а тя не е дребна и това внася огромна неустановеност, не знаеш какви ще са изискванията идната година, не знаеш дали има смисъл да се развиваш.
Хотелите, които са на " Юлен " могат да продават пакетна услуга - с въжен превоз карта и нощувка, която другите хотели не могат да оферират. Реално няма икономическа конкуренция и това основава причина за монопол и на пазара.
Проблем ли е, че не се знае кой е действителният притежател на " Юлен ", съгласно вас?
– Проблемът е, че се взима на концесия обект държавна благосъстоятелност и не знаеш кой седи зад тази офшорка, кой действително носи финалната отговорност за това дали се съблюдават или не консеционните отговорности. Но в края на краищата това нещо към този момент се е случило и даже половината от тази концесия е изтекла. Особено основно е оттук нататък какво следва, тъй като в последна сметка действането на съответни решения, свързани с консесионното съглашение ще повлияе на по-нататъшното развиване на курорта и на района като цяло. Общественото напрежение през последните няколко години е показателно за съществуването на проблем, включително и неяснотата във връзка с действителния притежател на " Юлен ".
Има нещо комплицирано още през цялото време. Ние гледаме общо, само че има елементи, които би трябвало да се видят. Важно е и да мотивираме локалните да имат интерес от устойчивостта на курортите.
Защо ви уволниха през 2013 година?
– Политическа чистка беше. Обикновено на такива постове се поставят комфортни хора, аз не бях комфортен.
Защо не бяхте комфортен?
– Защото имах лично мнение, когато нещо не ми харесваше, не го правех.
Например?
– Например когато трябваше да мине тази смяна на проекта за ръководство, която в този момент мина чак. Тогава министър беше Нона Караджова, цялата процедура потегли, само че държавното управление падна и пристигна служебно държавно управление (2013 г.), застъпи Юлиан Попов, който събра всички шефове на дирекции към Министерство на околната среда и водите. Там той попита за измененията, препоръчани в проекта за ръководство на парк Пирин. Тогава споделих моето мнение да не прибързваме - не би трябвало да се прибързва с тази смяна в случай, че бяха стартирали процедури по актуализация на проекта - за какво да променяш един действаш проект когато е стартирала процедура по актуализацията му.
Вече сме 2018 година А този обновен проект трябваше да е влезнал още през 2014 година Нека в новия проект да се изследва какво е тъкмо въздействието от тази ски зона, каква е нуждата и тогава да се направи по този начин, че да не се трансформира на парче - в остарелия проект.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Банско и градежите (78)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ