Джей Едгар Хувър използваше библиотекарски практики за следене
Преди да се трансформира в обществена фигура, Джей Едгар Хувър е описван като турбалан на левите убеждения в Съединени американски щати. След това неговите препоръки са предлагани и търсени за безусловно всичко от закононарушения до развъждане на деца. Хувър работи от 1935 година до гибелта си през 1972 година В историята ще остане като едностранчив и озлобен човек, който злоупотребява със своята власт във всеки един комфортен миг. Не се опасява да преследва политици и персоналните си врагове, за него е същинско наслаждение.
Хувър работи за Радикалната дивизия на Министерството на правораздаването, където прави най-различни набези против комунисти и социалисти, както и други политически емигранти. Под неговия надзор, когато ФБР се ражда, той основава по този начин наречената стратегия Cointelpro, предопределена за разрушаването на левицата. Именно по тази линия ще бъде преследван и изнудван Мартин Лутър Кинг Младши, който в доста връзки ще получава предложения за самоубийство, както и най-различни типове изнудвания, с цел да се опита да го отстрани.
Преди всички странни и даже неуместни качества на шефа на ФБР, неговото впечатляващо качество е на един необикновен библиотекар с голям азбучник от книги. И това е още по-абсурдно, тъй като множеството библеотекари са с задачата да демократизират и да дават нужната информация на човечеството, само че Хувър не е о тези хора. Неговата концепция е напълно друга. Кариерата му стартира като асистент в Библиотеката на Конгреса, това е неговата първа работа, получена през 1913 година
Той основава азбучник от карти за всяка една сбирка, която е в основата за организирането на всички книги. По неговият образец се прави организация и на другите библиотеки, само че Хувър прави и крачка напред, той има лист с радикалните персони, на които отхвърля избрани книги. По този метод репресира източника на информация и стартира да се бори с обществото.
Първата библиотекарска система е направена от Томас Джефърсън в Съединени американски щати през 1815 година Библиотеките работят много дълго време с нея, употребявайки няколко категории – „ Памет “, „ Причина “ и „ Въображение “. Паметта е ориентирана към историята, повода е насочена към философията, до момента в който въображението е към изкуствата. При смяната на самия азбучник ще има цели 44 категории и покрива всичко от лирика до закони, само че тъкмо тази система не влиза в приложимост до 1899 година
Каталогът с карти среща доста съществени рецензии, само че това не значи, че няма да бъде ефикасна. Малко след Френската гражданска война, французите употребяват карти за игра, на които да слагат информацията, с цел да разрешат на читателя да откри вярната литература. С идването на Хувър през 1913 година Съединени американски щати към този момент са употребявали френската система. Библиотеката на Конгреса има повече от 700 хиляди карти, които дава и на останалите библиотеки в цяла Америка. Хувър приключва през 1917 година и има потребност от работа.
Бъдещият шеф на ФБР в никакъв случай не взе участие в Първата Световна война, тъй като татко му не го пуска и изисква от сина му да остане и да го гледа. Неговият чичо ще помогне да получи по-сериозна позиция в правосъдната система. В следствие ще стане ясно, че тъкмо това министерство ще се занимава с немските мигранти, които идват на американска почва. Същото министерство пази сериозна картотека с всички мигранти, които са били известни със своята радикална политика още през 1903 година
Тази позиция дава на Хувър опция да стартира да следи и управлява мигрантите в безспорна загадка от всички останали. До края на войната, американецът ще изиска да остане в министерството и работи там до 1919 година Той ще бъде извикан за шеф на по този начин наречената Радикална дивизия.
Министерството на правораздаването стартира да провежда скица за следене, до момента в който Хувър показва всички радикални фрагменти пред съдружниците. И тъкмо там ще приложи за следващ път своя способ за библиотекарски списък, само че този път не се приказва за книги, а за хора. Хувър картотекира организации и хора. Всяка една карта има собствен код и лист от хора, които могат да залитнат в една особена посока. Литературата на ФБР отхвърля намесата на Хувър, само че историкът Кенет Акерман вижда особени прилики сред двата каталога. Хувър ще изпрати писмо до библиотеката и ще съобщи с горделивост, че е получил гръбнака на своята работа във ФБР.
Директорът ще следи даже хора, които нямат нищо общо с комунистическа или социалистическа формация. Айзак Шор попада в този лист. Той кара някои германци да запазят безмълвие и да разгласят гладна стачка, тъй като са арестувани без никакви доказателства. Хувър има проекти да депортира освен тях, само че и юристът, който също има карта с код OG – Old German или остарял немец в превод. Предишният шеф на ФБР, който назначава Едгар Хувър, действително също е систематизиран като OG. До 1921 година към този момент има повече от 450 хиляди карти.
Библиотеката дава опция на шефа да крие неверните карти, употребявайки същата система. Най-лесната работа е да реалокира неверните карти тук-там, където в никакъв случай няма да бъдат открити. ФБР е държавна организация, формалните документи минават през централния списък и теоретично могат да бъдат обсъждани от другите институции.
Ако Хувър направи неточност, той ги вписва под други данни и не разрешава на никого да ги търси. Ако юрист се опита да оспори неговите офанзиви, той автоматизирано влиза в Националната лига на известното държавно управление, където има единствено недоволни адвокати, смятащи дейностите на ФБР за закононарушение. И в случай че има някой с рецензии, той незабавно ще се срещне с полицията и ще бъде несъмнено, че последните ще вгорчат живота му.
През 1949 година Джудит Коплон е упрекната за даване на сензитивна информация от ФБР. Данните са били давани на съветски сътрудник. Агентите на ФБР употребяват розова хартия, която след даване може да бъде изгорена и унищожена. Точно такива е съумяла да скрие Джудит и едвам в съда ще стане ясно, че ФБР се занимава с подслушване на американци без никакво право. Става ясно, че не са представяни данни на националния списък. Всички сътрудници знаят по какъв начин да крият информация и в никакъв случай да не я разкриват.
Информацията за незаконни офанзиви, подслушвания и други, би трябвало да се записват в сателитни офиси на ФБР, с цел да се избегне следствие. Гражданският комитет на следствията ще влезе в офис на ФБР в Пенсилвания през 1971 година и открива богат списък от информация, посочващ незаконни интервенции.
Легендата за Хувър е извънредно нищожна. Неговият списък може да бъде открит в библиотеката на Конгреса, само че доста от данните са посочени като персонални и поверителни и най-вероятно в никакъв случай няма да видят бял свят. Твърди се, че Хелън Ганди е индивидът, който е унищожил голям брой от тях. Неговите офанзиви водят до арестите на хиляди мигранти. Този човек продължава да бъде един от най-важните хора във ФБР и съвсем век след неговото ръководство, продължава да е образец за положителни и неприятни практики на едно място.
