Книжните проклятия през вековете
Преди да се появят печатниците през втората половина на ХV-ти век, пък и много време по-късно, книгите били знак на разкош, благоденствие и лукс. Цените им били баснословни. И напълно справедливо – задоволително е да си представим, да вземем за пример, какъв брой труд бил нужен, с цел да се препише на ръка едно Евангелие, да не приказваме за цялата Библия. Или един рицарски разказ с изложение на приключенията на крал Артур, Ланселот, Тристан и другите рицари на Кръглата маса. Притежанието на книга по това време може да се съпостави, да речем, със благосъстоятелност през днешния ден върху мерцедес финален модел. Да не забравяме обаче, че има и ролс-ройсове…
И, естествено, както във всички времена, по този начин и тогава скъпите предмети привличали крадци. Днес колите се охраняват с аларми – а в онази ера скъпите книги се пазели в сандъци, обгърнати с вериги и… проклятия. За средновековния човек това било естествена и най-ефективната допустима отбрана – сандъкът може да се разбие, веригата да се разсече, само че от проклятието не може да се избяга.
Най-ранните проклятия, пазещи книги, са още от VII в. прочие Хр. Те се срещат на древногръцки, след това на латински, староеврейски, арабски и на езиците на съвсем всички европейски „ бели “ нации. Проклятията се запазили даже при започване на епохата на печатните книги – след което почнали да изчезват, тъй като книгите станали по-евтини.
Така, да вземем за пример, библията на Арнщайн, съхранявана в Британската библиотека, е преписана в Германия към 1172 г. В началото й са разказани тъгите, пожелани за всеки апаш, който се осмели да й посегне: „ Ако някой открадне тази Библия, дано почине в страдания, да го пържат в тиган, да го връхлетят епилепсия и тресчица, да го разпънат на колело и да го обесят! Чума за него! Амин! “
Френско проклинание от XV-ти век звучи по този начин: „ Който открадне тази книга, ще виси на бесилка в Париж. Ако не виси, ще се удави. Ако не се удави, ще го пекат на огън. Ако не го пекат, ще го реализира още по-лош край! “
Един ръкопис във Ватиканската библиотека е предпазен със следното проклинание: „ Готовата книга лежи пред вас, не критикувайте смирения летописец. Онзи, който открадне тази книга, в никакъв случай няма да се яви пред взора на Христос. Той ще бъде погубен от проклятието и ще му бъдат извадени очите “.
Книжно проклинание, пазещо ръкописна книга от ХІ-ти век в една италианска черква, предлага на евентуалните крадци опция да свършат положително дело. Заклинанието гласи: „ Този, който вземе тази книга, или я открадне, или по някакъв неприятен метод я изнесе от църквата „ Санта Чечилия “, може да бъде наказан и анатемосан вечно с изключение на, в случай че върне книгата и се разкае за постъпката си “.
Следното книжно проклинание е написано с композиция от латински и немски език: „ Ако се опиташ да откраднеш тази книга, ще те обесят високо. И тогава гарваните ще се съберат, с цел да ти кълват очите. И когато крещиш от болежка, не забравяй, че си заслужил тези страдания! “.
Следното роклятие от XVIII-ти век е открито в ръкопис, открит в манастира „ Св. Марк “ в Йерусалим. Написано е на арабски език: „ Това е благосъстоятелност на сирийския манастир в светия Йерусалим. Всеки, който открадне или отнесе книгата от това място, ще бъде прокълнат от Божиите уста! Бог ще му се разгневи! Амин “.
В Ню-Йоркската здравна академия се пази кулинарен ръкопис от ХVІІ-ти век. В него може да се види надпис: „ Това е книга на Джин Гембел. И дано оня, който я открадне, да се удави! “.
Надписът на притежателя върху книга от 1632 година, отпечатана в Лондон, съдържа прочут претекст: „ Не кради тази книга, мой почтен приятелю! Страхувай се, че бесилка ще бъде твоят край. Когато умреш, Господ ще те попита: „ Къде е книгата, която открадна? “.
В „ Историята на схоластиката “ от XII-ти век се съдържа следното предизвестие: „ Монахът Петър даде тази книга на най-благословения страдалец свети Куентин. Ако някой я открадне, кажи му, че в Съдния ден самият най-свети страдалец ще бъде обвинител против крадеца пред лицето на нашия Господ Иисус Христос „.
Едно от най-сложните книжни проклятия декларира следното: „ За оня, който е откраднал книгата от библиотеката: дано тя се трансформира в змия в неговите ръце и да го раздра. Нека паралич порази членовете му. Той ще потъне в болежка и ще плаче, молейки за благосклонност, само че нищо няма да спре неговата мъка. Нека книжни червеи да гризат вътрешностите му, а той да не умира. И най-после пламъкът на Ада ще го погълне “.
Някои обаче считат това проклинание за „ менте “. То е оповестено през 1909 година от библиотекаря-писател Едмънд Пирсън като датирано от XVIII-ти век – само че през днешния ден множеството откриватели считат, че е артикул на личната му фикция.
Така или другояче, даже в епохата на интернет книги не престават да се крадат до ден-днешен.
