Цветелина Цекова: Полицаите не знаят как да реагират при домашно насилие и вината за това не е само тяхна
„ Преди да се хвърляме и да упрекваме дейностите или бездействието на Министерство на вътрешните работи, дано помислим тези хора знаят ли по какъв начин да реагират в действителност в такива обстановки? “.
Това написа във Фейсбук, която е публицист и дипломат в битката с домашното принуждение. Тя разяснява бруталния случай от Челопеч, при който мъж преби свиреп своята брачна половинка пред очите на децата си. Случката най-много поради несъответстващата съгласно мнозина реакция на служителите на реда, които в началото не задържали насилника . От Министерство на вътрешните работи обясниха, че до това не се е стигнало, защото жертвата отказала да подаде тъжба.
Цекова написа още, че не оправдава бездействието на органите на реда , само че добави, че зад него стоят безчет други аргументи, довели до това служители на реда да видят обезобразена жена и да си тръгнат . Според нея отговорност за това носи цялото общество. Публикуваме цялостния ѝ коментар без редакторска интервенция :
„ Мога ли прибавя още нещо, с цел да ви покажа какъв брой тъкмо страшна е историята на Роза от Челопеч? Не, не мога.
Била е бита свиреп в продължение на три часа пред очите на трите си деца, с цел да бъде оставена с две счупени ръце, голям брой пострадвания, разрушена уста.
За да остане без яйчник и опция повече да зачене.
Бита е с телефон, дървена дъска, маркуч и лопата. Ритана е, псувана е и е вярвала същински, че ще почине. Не зная дали можете да си визиите какво е да вярваш, че ще умреш, до момента в който някой с оглупял взор те удря, където свари. Едно от най-смразяващите усеща на света, което е толкоз всепоглъщащо, че си безпомощен пред него и просто се отпускаш, мислейки за тези, които обичаш. В случая тя е мислела за децата си. Които са гледали със свити от смут сърца сцена, която ще остане вечно в съзнанията им.
Когато татко ти наранява майка ти пред очите ти, наранява теб. Не част от теб, теб. Защото родителите ти са двата стълба, на които се опираш. А в такива моменти, липсват. И ти нямаш почва под краката си. Просто се носиш в пространството с биещо до лудост сърце и изплашен до гибел. И в никакъв случай повече не си същият, няма връщане обратно.
А в този момент си представете, че с изключение на, че на Роза и децата ѝ им се случва това, те живеят и с чувството, че няма от кого да намерят помощ. Живеят с чувството, че насилникът им няма по какъв начин да бъде осъден.
72 часа в ареста или няколко месеца в пандиза няма да го превъзпитат. Ще излезе и ще бъде същият, даже малко по-гневен и нечовечен от преди.
И преди да се хвърляме и да упрекваме дейностите или бездействието на Министерство на вътрешните работи, дано помислим тези хора знаят ли по какъв начин да реагират в действителност в такива обстановки?
Имат ли съответна социална позиция, по отношение на домашното принуждение? Имат ли изясненост, по отношение на логиката на психиката на жертвата, държанието на насилника? Минали ли са специфичен курс на образование в обстановки на домашно принуждение? Знаят ли по какъв начин да разпознават, да беседват, да взимат верни решения?
Не знаят. И виновността за това не е единствено на служителите на реда.
Ако преглеждаме обстановката от чисто морална позиция, обикновено е да имаме упования към тях.
Но дано не забравяме, че зад това дали една институция работи или не, стоят коловози от закони, решения, механизми и народопсихология.
И с изключение на Министерство на вътрешните работи, аз и ти също сме част от това “.
Андрей Янкулов: Чутовна нелепост е, че полицията е с „ вързани ръце “, когато няма тъжба за домашно принуждение
