Скритите ни суперсили
Преди да осъзнае какво прави, Том Бойл е вън от колата и тича към случая. Само преди секунди е седял зад кормилото, провиснал след приятна вечеря с жена си, чакайки колите пред него, с цел да направи завой. В този миг вижда по какъв начин един Шевролет Камаро в предната част на колоната залита от пътя със свистящи гуми и искри след себе си.
Без да се колебае, Бойл се навежда, сграбчва долната част на шасито и го подвига с цялата мощ, която има. Каросерията постепенно се повдига с няколко сантиметра. Момчето крещи изпод и го моли да вдигне още. Бойл напряга всички сили. „ Готово! ” - извиква момчето, издърпват го навън и Бойл пуска колата. Момчето е цялото в кръв. Той го държи на ръце, до момента в който пристигна колата за спешна помощ. Тогава сяда изцеден на бордюра. Повръща му се. Жена му го закарва у дома.
Днес, когато си спомня тази страховита вечер, Бойл е горделив, че е съумял да избави велосипедиста. Не схваща единствено едно: по какъв начин е съумял да вдигне колата. Той в действителност е бабанка, само че Камарото тежи повече от звук. „ Днес, в този момент - споделя той - няма по какъв начин да подвигна тая кола. ”
В един миг той се е оказал в непозната зона. В интензитета на животозастрашаваща рецесия, той е претърпял антично и автоматизирано решение. Сила, толкоз интензивна, толкоз непозната на естествения ни умишлен опит, че тези, които я претърпяват, споделят, че са били като обладани от дявол.
Повечето хора мислят за страха като за нещо неприятно, което би трябвало да заобикаляме. Но тази страст е постепенен механизъм, който ни пази от рискове. Когато се разсъни, тя може да отключи качества, които не сме подозирали, че имаме, отваряйки скритите ни запаси.
1. Реакция
Преди милиони години заплахата е била на всички места - диви животни, естествени бедствия, враждебни племена - гибелта е дебнела от всеки ъгъл. Хората са имали потребност от система за бърза и ефикасна реакция на заплахите.
Днес тази система продължава да си стои в нас и безмълвно да сканира обкръжаващия ни свят. Когато сетивната информация постъпи в мозъка, тя се разделя на две. Една част постъпва в съзнанието, където можем да я проучваме и запомним. Другата минава през подсъзнанието, където област, наречена амигдала, филтрира за сигнали на заплаха. Когато подобен се появи, амигдалата задейства автоматизирана реакция толкоз бързо, че можем да реагираме, преди умишлено да сме разбрали, че има проблем.
