Суеверни ли са животните
Преди да навлезем прекомерно надълбоко в полемиката, дано да изясним няколко въпроса. Когато приказваме за суеверия в този подтекст, нямаме поради кучета, които не отварят чадър на закрито, или котки, които се опасяват човек в черно да не им пресече пътя. Дейностите, които нормално разбираме като „ суеверни “, са ясно човешки по природа и постоянно са обвързани с по-широки културни и исторически вярвания за света. Например, каквато е обстановката с цифрата 13. Такива суеверия нормално произлизат от национални предания, които съществуват в периферията на ортодоксалните религиозни вярвания.
В същността си множеството суеверия могат да бъдат разказани като опити за надзор над действителността посредством осъществяване на характерни дейности и/или ритуали, които в действителност нямат никакво отношение към нея. В множеството случаи вярата в суеверието продължава да съществува, даже когато се сблъскваме с условия, които я оборват. Можем ли да забележим държание в животинското царство, което спада към това определение?
„ Наистина дефиницията има най-голямо значение “, изяснява Кевин Фостър, професор по еволюционна биология в Оксфордския университет. „ За определенията, учредени на рационалното начало на суеверието, е елементарно да се твърди, че са линия, присъща единствено за хората. За поведенческите дефиниции, като да вземем за пример заучаване на привидна причинно-следствена връзка сред две събития, когато в действителност няма такава, всеки тип, кадърен да вижда такива връзки, може да генерира поверие. “
Например Фостър изяснява: „ Ако се случи див звяр да се появи няколко пъти едновременно, когато има вятър в дърветата, другите типове, които се падат жертви на този див звяр, могат да свържат шума от вятъра с тва събитие, макар че те действително не са свързани. “
Подобно образование има явни изгоди за животните, а и за хората – в случай че сме способни да ги виждаме, тогава евентуално можем да идентифицирате заплахите, преди те да са се появили. „ Ако се появят облаци, евентуално ще вали. Ако чуем мощен звук, може да се случи нещо неприятно по-късно “, прибавя професор Фостър.
Възможно е суеверията да са непряк артикул на този тип заучаване на аргументите и следствията, който надвишава всяка съответна еволюционна изгода. Но идентифицирането им при нечовешките типове е мъчно.
Скинър
Когато става въпрос за суеверни животни, най-често посочваният образец е скромният гълъб. Този образец става прочут с помощта на поведенческия психолог Бъръс Фредерик Скинър, който през 1948 година разгласява опит, наименуван „ Суеверие “ при гълъба “.
В този опит той показва, че инцидентните връзки сред даден обред и удобния резултат могат да основат трайно суеверно държание у тези пернати. Той вижда такова, до момента в който храни група гладни гълъби с машина на избрани шпации всеки ден. Така след време вижда, че в очакване на тази храна някои от птиците се държат необичайно като неведнъж правят едни и същи забележителни дейности. Според психолога те са развили суеверия и в този момент имат вяра, че избрани придвижвания и дейности ще им донесат храната, която по този начин обезверено търсят.
До края на опита към този момент 3/4 от птиците развиват собствен личен неповторим религиозен обред. Една от тях се върти назад на часовниковата стрелка (и единствено обратно) два до три пъти сред храненията.
Трябва да се означи, че тази интерпретацията на Скинър, след това е оспорена. Всъщност една от най-големите опозиции идва от двама негови студенти, които организират сходен опит с кокошки и схващат, че птиците се държат по метод, който в действителност подхожда на естественото им държание при търсене на храна. По тази причина държанието на гълъбите в опита се преглежда като типична за типа реакция при очакване храна.
Въпреки оборването първичните проучвания на Скинър провокират внимание по сходни „ суеверни “ държания измежду разнообразни животниски типове през 60-те и 70-те години на ХХ век. Сред тези проучвания се разпознават държания, считани за „ суеверни “, при орангутани, плъхове, кучета и други.
Макак резус
През 2014 година група откриватели разпознава различен сходен на поверие феномен, който хората и някои примати споделят – склонността ни да имаме вяра, че една серия от триумфи евентуално ще докара до още повече триумфи. Подобна религия се следи при комарджиите, които не престават да залагат, тъй като имат вяра, че шансът е на тяхна страна. Разбира се, всички знаем, че шансът не работи по този начин и че нещата в последна сметка ще се провалят, само че това е разбиране, по което всички елементарно можем да се подведем в разгара на момента.
Оказва се, че някои маймуни също могат да развият това поверие. В своето изследване откриватели от Университета Кларксън и Университета в Рочестър тестват група макаци резус (Macaca mulatta), като им дават да граят бързи компютърни игри с награди като в случай че маймуните вярно отгатнат идната стъпка в даден модел, ще получават лакомство. В две от трите игри верните модели са били елементарно разпознаваеми за маймуните, само че в третата нещата се случват на изцяло инцидентен принцип.
Подобно на хората, маймуните, които в началото имат триумфи, не престават да играят и да се придържат към дейностите, които са правили при печелившата серия. Всъщност те демонстрират това държание в продължение на седмици тестване; и то траяло даже когато на маймуните били дадени благоприятни условия да се пренаучат и да трансформират дейностите си.
Обяснението може да бъде, че маймуните, както и други примати, възприемат този вид държание в характерни контексти, свързани с набирането на храна. Съвсем естествено е в процеса на еволюция те постоянно да са намирали запаси по избрани дърветата или под съответен пън, тъй че упованието да се получи една и съща премия за една и съща активност е напълно разумно. Но съставлява ли това суеверно държание? Отново зависи от определението.
Въпреки че не е елементарно да се дефинира дали съответни животни демонстрират характерни суеверни вярвания, това, което е ясно, е, че хората от дълго време имат показа за съответни животни като знаци за неприятен шанс и неприятно предвещание. В целия свят всяка просвета има своето исторически „ зло “ животно, което се свързва с духове и фантастични сили. За страдание на мнозина тази отрицателна културна връзка е съдействала за избиването на доста животни. Така че, въпреки да не знаем доколко другите типове имат необикновени вярвания за своите дейности, сигурно можем да се опитаме да се образоваме, с цел да избегнем превръщането на нашите лични вярвания в заплаха.
