Откога има български език?
" Преди да създадем България, би трябвало да създадем българи ", споделя преди време книжовникът Иван Богоров. Кога българите стартират да се самоопределят като българи и от кой момент има български език? Разговор с езиковеда Иля Златанов в изявление за изданието .
Език и акцент са много относителни термини. Тази несигурност произтича от обстоятелството, че отговорът на въпроса дали един език е литературен, или акцент, зависи от историята и политиката.
В диалектите няма верни и неправилни форми. Преди да се наложат актуалните езици, диалектните и дублетни разновидности на думите са в мощна конкуренция. Нормирането на един език е развой, при който той се кодифицира, сформират се речници, вкарва се обединен правопис, граматика, а в множеството случаи поражда и художествена литература. Предполага се, че хората стигат до единодушие да изградят един език пример, който всички се стремят да усвоят, въпреки сега на основаването му този пример да не е ро̀ден за никого.
Преди образуването на книжовните езици някои диалекти се употребяват с по-голям авторитет от други. В спомените си Славейков загатва, че у тях е имало единствено две книги на български - " Софрония " и " Амартолон Сотирия ": „ Амартолон Сотирия беше на едно шопско (кратовско) произношение - такова, каквото единствено арнаутите халваджии приказваха по нас и ние надали не го наричахме арнаутско; то ми се виждаше необичайно някак и по славянобългарските ми тогава предразсъдъци аз го намирах прекомерно пошло и нехубаво ".
Нека да поясним, че книгата „ Чудеса пресвятия Богородици ", преведена на " болгарский язик " по книгата " Амартолон Сотирия ", е оповестена през 1817. Но за какво е на шопско или кратовско произношение? И какво общо има то с арнаутите?
Това е книга, издадена от Йоаким Кърчовски на „ простейший язик болгарский “. Книгата е в духа на дамаскините - първите книги на новобългарски език, писани на говора, от който произлиза създателят. А Йоаким Кърчовски дълго е бил преподавател в Кратово. Колкото до арнаутите, по този начин са наричали освен албанците, само че и преселниците от Македония.
![„ Македонска звезда ” – първото детско списание, предопределено за българчета отвън рамките на родината]( "„ Македонска звезда ” – първото детско списание, предопределено за българчета отвън рамките на родината")
„ Македонска звезда ” – първото детско списание, предопределено за българчета отвън рамките на родината
Ясно за всички през днешния ден е, че антибългарската нервност, която се „ вихри ” в земите на запад от София, наричани през времето Макед...
Българският литературен език е относително млад. През годините на османското господство името " българин " се чува рядко и българите най-често се самоопределят просто като християни. Затова Иван Богоров, който издава в Лайпциг първия български вестник " Български орел ", приканва: " Преди да създадем България, би трябвало да създадем българи ”.
Книжовният ни език се построява едвам към края на ХІХ век въз основа на говорите на стопански развитите селища към Стара планина: Васил Априлов е от Габрово, Петър Берон - от Котел, Иван Богоров - от Карлово, Петко Славейков - от Търново, а Вазов - от Сопот. И най-много измежду емигрантите във Влашко, където има и свободен щемпел. В Браила Добри Войников основава първата театрална натрупа. При неналичието на открит стандарт речта на актьорите има голямо значение при разработване на нормите за точност на езика.
Да, книжовният български продължава да се употребява и от тези българи, които след Освобождението остават в рамките на многонационалната Османска империя. След Междусъюзническата война, когато огромна част от българите влизат в състава на национални страни, в които доминира езикът на титулната нация, въздействието на книжовния български върху тях отслабва. В кралство Югославия нараства въздействието на сръбския език и в скопската книжовна норма в този момент има много сърбизми. В Гърция работи идеологемата, че „ славофоните " в действителност са изконни гърци, трансформирали езика си заради българския терор. Според тази идеологема, единственият заслужен за проучване език е гръцкият, така че за модерни термини стартират да употребяват гръцки думи. Например: " Ни я анатинаксая кашчата " - т.е., " Взривиха ни къщата ".
![Българска академия на науките: Употребата на кой - кого се бърка повече от цялостния и къс член]( "Българска академия на науките: Употребата на кой - кого се бърка повече от цялостния и къс член")
Българска академия на науките: Употребата на кой - кого се бърка повече от цялостния и къс член
Широкомащабно изследване на Института по български език на Българска академия на науките откроява най-често допусканите граматически неточности при използването на книж...
Да, разликите сред книжовния български и екстериториалните български приказва се задълбочава и заради засилената русификация на езика ни. След Освобождението в България е въведено краткотрайно съветско ръководство. Работният език в министерствата е съветски. В армията, съдилищата и в други области нахлува мощен поток от русизми. Както акцентира Иван Богоров, „ най-злото е, че тии (русите) в случай че и да не налитат толкоз на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл, и са затичаме да вършим писмовният наш език Руско-Български, та им ставаме слепи подлизурки без да щем “.
С просто око се виждат единствено най-фрапантните случаи. Но доста съветски думи са се вкоренили по този начин надълбоко в езика ни, че към този момент даже не подозираме, че са от съветски. Дори такива ежедневни думи като кухня и печка. В ранните ни готварски книги кухнята се назовава готварница, а печката - машина за готвение. Руското въздействие в българския продължава до най-ново време. След 1944 година български и съветски се сближават и правописно. В по този начин наречения Отечественофронтовски правопис се отстраняват последните характерни български букви ѣ, ѫ, и ѭ. По същото време от македонски се изхвърля буквата " ъ ", тъй като „ мириса многу на бугарски “. Тези обстоятелства образно илюстрират въздействието на политиката върху езика.
Лингвистите приказват за плурицентрични езици - такива, които имат повече от една вариация на книжовния език. От това становище българският би могъл също да се дефинира като плурицентричен, с другите си правила в България, Банат и Македония. Това обаче не трансформира отношението на самите носители на езика. Ако банатските българи считат езика си за български, макар че техният диалект е кодифициран още в средата на 19. век и употребява латиница, македонците се отнасят към речта си като към независим език. И този въпрос явно се взема решение не от езикознанието, а от самосъзнанието. Затова няма независима банатска уикипедия, само че има македонска.
Език и акцент са много относителни термини. Тази несигурност произтича от обстоятелството, че отговорът на въпроса дали един език е литературен, или акцент, зависи от историята и политиката.
В диалектите няма верни и неправилни форми. Преди да се наложат актуалните езици, диалектните и дублетни разновидности на думите са в мощна конкуренция. Нормирането на един език е развой, при който той се кодифицира, сформират се речници, вкарва се обединен правопис, граматика, а в множеството случаи поражда и художествена литература. Предполага се, че хората стигат до единодушие да изградят един език пример, който всички се стремят да усвоят, въпреки сега на основаването му този пример да не е ро̀ден за никого.
Преди образуването на книжовните езици някои диалекти се употребяват с по-голям авторитет от други. В спомените си Славейков загатва, че у тях е имало единствено две книги на български - " Софрония " и " Амартолон Сотирия ": „ Амартолон Сотирия беше на едно шопско (кратовско) произношение - такова, каквото единствено арнаутите халваджии приказваха по нас и ние надали не го наричахме арнаутско; то ми се виждаше необичайно някак и по славянобългарските ми тогава предразсъдъци аз го намирах прекомерно пошло и нехубаво ".
Нека да поясним, че книгата „ Чудеса пресвятия Богородици ", преведена на " болгарский язик " по книгата " Амартолон Сотирия ", е оповестена през 1817. Но за какво е на шопско или кратовско произношение? И какво общо има то с арнаутите?
Това е книга, издадена от Йоаким Кърчовски на „ простейший язик болгарский “. Книгата е в духа на дамаскините - първите книги на новобългарски език, писани на говора, от който произлиза създателят. А Йоаким Кърчовски дълго е бил преподавател в Кратово. Колкото до арнаутите, по този начин са наричали освен албанците, само че и преселниците от Македония.
Ясно за всички през днешния ден е, че антибългарската нервност, която се „ вихри ” в земите на запад от София, наричани през времето Макед...
Българският литературен език е относително млад. През годините на османското господство името " българин " се чува рядко и българите най-често се самоопределят просто като християни. Затова Иван Богоров, който издава в Лайпциг първия български вестник " Български орел ", приканва: " Преди да създадем България, би трябвало да създадем българи ”.
Книжовният ни език се построява едвам към края на ХІХ век въз основа на говорите на стопански развитите селища към Стара планина: Васил Априлов е от Габрово, Петър Берон - от Котел, Иван Богоров - от Карлово, Петко Славейков - от Търново, а Вазов - от Сопот. И най-много измежду емигрантите във Влашко, където има и свободен щемпел. В Браила Добри Войников основава първата театрална натрупа. При неналичието на открит стандарт речта на актьорите има голямо значение при разработване на нормите за точност на езика.
Да, книжовният български продължава да се употребява и от тези българи, които след Освобождението остават в рамките на многонационалната Османска империя. След Междусъюзническата война, когато огромна част от българите влизат в състава на национални страни, в които доминира езикът на титулната нация, въздействието на книжовния български върху тях отслабва. В кралство Югославия нараства въздействието на сръбския език и в скопската книжовна норма в този момент има много сърбизми. В Гърция работи идеологемата, че „ славофоните " в действителност са изконни гърци, трансформирали езика си заради българския терор. Според тази идеологема, единственият заслужен за проучване език е гръцкият, така че за модерни термини стартират да употребяват гръцки думи. Например: " Ни я анатинаксая кашчата " - т.е., " Взривиха ни къщата ".
Широкомащабно изследване на Института по български език на Българска академия на науките откроява най-често допусканите граматически неточности при използването на книж...
Да, разликите сред книжовния български и екстериториалните български приказва се задълбочава и заради засилената русификация на езика ни. След Освобождението в България е въведено краткотрайно съветско ръководство. Работният език в министерствата е съветски. В армията, съдилищата и в други области нахлува мощен поток от русизми. Както акцентира Иван Богоров, „ най-злото е, че тии (русите) в случай че и да не налитат толкоз на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл, и са затичаме да вършим писмовният наш език Руско-Български, та им ставаме слепи подлизурки без да щем “.
С просто око се виждат единствено най-фрапантните случаи. Но доста съветски думи са се вкоренили по този начин надълбоко в езика ни, че към този момент даже не подозираме, че са от съветски. Дори такива ежедневни думи като кухня и печка. В ранните ни готварски книги кухнята се назовава готварница, а печката - машина за готвение. Руското въздействие в българския продължава до най-ново време. След 1944 година български и съветски се сближават и правописно. В по този начин наречения Отечественофронтовски правопис се отстраняват последните характерни български букви ѣ, ѫ, и ѭ. По същото време от македонски се изхвърля буквата " ъ ", тъй като „ мириса многу на бугарски “. Тези обстоятелства образно илюстрират въздействието на политиката върху езика.
Лингвистите приказват за плурицентрични езици - такива, които имат повече от една вариация на книжовния език. От това становище българският би могъл също да се дефинира като плурицентричен, с другите си правила в България, Банат и Македония. Това обаче не трансформира отношението на самите носители на езика. Ако банатските българи считат езика си за български, макар че техният диалект е кодифициран още в средата на 19. век и употребява латиница, македонците се отнасят към речта си като към независим език. И този въпрос явно се взема решение не от езикознанието, а от самосъзнанието. Затова няма независима банатска уикипедия, само че има македонска.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ