Китай тихо и някак незабелязано изгради цяла орбитална станция
Преди четвърт век Международната галактическа станция (МКС) стартира да действа пълноценно – това се случи на 20-ти ноември 1998 година За известно време тя е придружавана от изследователската орбитална станция „ Мир “, само че след няколко години МКС остава единствената. „ Мир “ последователно излезе от орбита и напролет на 2001 година беше потопена в океана. Чак след 20 години стартира построяването на нова огромна пилотирана орбитална станция – китайската „ Тянгун “ („ Небесен замък “).
Икономиката и темповете на софтуерно развиване на Китай вероятно ще изненадат някои и ще вдъхновят други. Страната осъществя първия пилотиран галактически полет през 2003 година, а 20 години по-късно към този момент има лична галактическа станция. Не е изключено една от аргументите да е била да потвърди на целия свят софтуерната си подготвеност: Китай не беше позволен до присъединяване в плана за МКС, макар многократните си опити, а през 2011 година вкара бариерни ограничения за продан на галактическите разработки. Това обаче не попречи на страната да разположи някак съвсем неусетно своя лична орбитална станция над Земята.
Трябва да се подчертае, че Китай от дълго време се пробва да осъществя галактически стратегии (първият автоматизиран спътник е изпратен в Космоса още през 1970 г.), само че страната реализира по-значими резултати едвам през сегашния век. Изпълнението на плана „ Тянгун “ стартира през 2010 година, когато беше утвърдена неговата обновена идея.
Проектът бе разграничен на няколко стадия, нужни за тестване на технологиите, нужни за обезпечаване на живота и работата на тайконавтите в орбита. В рамките на една от тях през 2011 година бе изстреляна галактическата лаборатория „ Тянгун-1 “, като същата година към нея бе изпратен безпилотния галактически транспортен съд „ Шънчжоу-8 “, с цел да отработи среща и съединяване. През 2012 година се състоя пилотирано изстрелване на Шънчжоу-9, а през 2013 година – и пилотиран Шънчжоу-10.
В същото време страната проектира и построява нов космодрум, по-мощна ракета-носител и създава осъвременена версия на галактическата лаборатория Tiangong-2. Последната бе изведена в орбита през 2016 година, а това разреши и слагането на връх за непрестанен престой в орбита на китайски астронавти – малко повече от месец (той бе усъвършенстван – през лятото на 2022 година астронавтът Чен Дун остана в космоса 200 дни). Програмата трябваше да бъде продължена с изстрелването на „ Тянгун-3 “, само че ресурсите бяха пренасочени към по-голям план. По това време първите две „ тестови “ галактически лаборатории бяха свалени от орбита и престанаха да съществуват.
„ Небесният замък “
Стационарната галактическа станция „ Тянгун “ няма следващ номер в името си, както краткотрайните си прародители. Нейният базов модул Тианхе бе изведен в орбита през 2021 г.; първият ѝ полет бе отлаган няколко пъти, в това число заради проблеми с тежката ракета притежател Чанчжън-5.
„ Тианхе “ е предопределена за настаняване на екипажа и ръководство на цялата станция, която има дълготрайност на живота най-малко 10 години. Модулът, оборудван с мотори за контролиране на орбитата, има три съществени съставния елемент, в това число докинг станция за свързване на спомагателни детайли на галактическата станция и въздушен шлюз за излизане на астронавтите на открито. До четири галактически кораба могат да се свържат със станцията по едно и също време. Два от тях са пробните „ Вентян “ и „ Ментян “, изстреляни и скачени през 2022 година
„ Вентян “ също е „ склад “, екипиран е с дублиращи системи за ръководство и системи за поддържане на живота и може да се употребява като жилищен модул. „ Ментян “ е предопределен за осъществяване на опити както вътре, по този начин и на открито, той обезпечава достъп до облицовката на станцията. Налични са общо 14 системи за опити вътре в станцията и 50 за свързване на оборудването извън. С тях ще се учат микрогравитацията, биотехнологиите и държанието на материалите в галактически условия.
Планирано е на станцията по едно и също време да обитават трима астронавти, само че „ Тианхе “ и „ Уентян “ разрешават да се настанят до шестима души дружно, като под жилищата са налични 110 куб. м пространство.
Орбитата на Небесния замък може да варира от 340 до 450 километра над Земята, а за съпоставяне височината на орбитата на МКС е към 415 километра. Отбелязва се, че това не е от огромно значение и не е преимущество за никоя от станциите.
Масата на трите модула „ Тянгун “ е към 66 тона (по 22 тона за всеки модул), като оптималното натоварване е към 100 тона (то може да се усили при свързване на спомагателни модули и докинг детайлите, в това число спомагателен „ Тянгун “). Планира се един от модулите – самостоятелният орбитален телескоп „ Сюнцян “ – да бъде изстрелян при започване на 2024 година, само че той няма да бъде обвързван с „ Тианхе “ и единствено ще споделя орбита със станцията.
Това ще обезпечи „ бърз “ достъп за обслужването му от астронавтите, намиращи се на китайската галактическа станция. За доставката на товари се употребява галактическият камион „ Тянчжоу “, който може да издигне в орбита до 6,5 тона товар.
Масата на МКС от своя страна надвишава 440 тона, виталният размер – 388 куб. м, само че и модулите са се натрупали доста повече, като броят им варира към 15-16. Обикновено на МКС непрекъснато се намират шестима членове на екипажа, а оптималният научен потенциал е 13 души.
Тянгун получава сила от слънчеви панели: това са 30-метрови контролируеми панели на Вентиан и Ментян и 18-метрови панели на Тианхе. И най-после, „ сглобяването “ на китайския Тянгун лиши към една година, като с плана се занимаваше само Китай. МКС, от своя страна, се „ сглобяваше “ над 10 години, като в плана участваха 15 страни и пет галактически организации. Съществува мнение, че огромна част от оборудването на МКС е морално и физически остаряло, до момента в който китайската станция употребява най-новите технологии, а и тя към момента е като напълно новичка. От друга страна, се очакваше Международната галактическа станция да има експлоатационен живот от 15 години (разполагането на МКС стартира през 1998 г.).
Официално поставените цели на МКС и „ Тянгун “ не се разграничават изключително: те са предопределени за тестване на технологиите, нужни за дълготрайни пилотирани галактически задачи, в това число до други планети в Слънчевата система.
Китайските учени имат намерение да проучат опциите за доста удължение на времето, през което хората могат да останат отвън Земята: това се отнася до технологиите за основаване на изцяло самостоятелни системи за поддържане на живота, енергийни системи и транспортни системи. Планира се работният график на китайската галактическа станция да бъде доста сбит (Китайската пилотирана галактическа организация е одобрила над 1000 експеримента).
Възможно е в даден миг Тиангун да се окаже единствената обитаема галактическа станция в околоземна орбита. Съдбата на МКС не е решена и не е изцяло ясно дали тя ще продължи да действа, или част от нея ще бъде пенсионирана през идващите години, оставяйки в орбита единствено някои модули.
Вероятно някои от модулите на МКС ще бъдат употребявани за основаване на „ национални “ версии на галактически станции. Китай не изключва, че с течение на времето „ Тянгун “ може да заеме мястото на МКС, трансформирайки се в интернационален план. Научната общественост на собствен ред се интересува от самата опция за продължение на работата без значение от собствеността на изследователските уреди в околоземна орбита.
Между другото, проектите на Китай не се изчерпват единствено с извеждането на лична галактическа станция в орбита към Земята. През идващите 20 години страната има намерение да събере почвени проби от най-близките до Земята метеорити, да изстреля сонда към Марс, с цел да вземе проби, да изпрати галактически транспортен съд към Юпитер, да изпрати човек на Луната, да създаде лични ракети носители за многократна приложимост, да проектира нуклеарна совалка и до 2045 година да се трансформира във водеща галактическа мощ.
