Еврото убива Европа
Преди четвърт век Европейски Съюз, откакто мина към единна валута в електронните разплащания (парите в брой, банкнотите и монетите щяха да останат още две години), стартира да слиза по стълбите, водещи към политическа и икономическа самостоятелност. Идеята за еврото, паричен инструмент за всички и за всяка страна членка на Европейски Съюз (това са нормативните документи, признати преди време в Маастрихт), е най-яркият образец по какъв начин могат да бъдат излъгани няколкостотин милиона души и по какъв начин създателите на измамата може да им се размине.
И по този начин, еврото, това дете на майки - концепциите за " прегръдка, милиони, обединение в насладата на едно " и татковци - умни авантюристи (рядък, само че, както виждаме, действителен случай на групово бащинство), се трансформира в инструмент за насила от една страна и заличаване на всяка политическа съпротива - въпреки това, в случай че и когато страните, принадлежащи към еврозоната, изразят неодобрение.
По-долу ще приказваме за тези, които се възползваха от въвеждането на еврото. Сега да поговорим за губещите. Почти всички участници в тази евроизмама станаха такива.
Всички страни - както релативно богати като Австрия, по този начин и по-бедни, в случай че не и небогати, като Гърция - трябваше да лишат личните си централни банки от двата съществени лоста за ръководство на паричната система на страната като такса за влизане в този клуб. Първо, европейските национални централни банки изгубиха правото да емитират лични пари и второ, да дефинират лихвите по заемите. Всички управляващи отлетяха за Франкфурт на Майн, където се намира централата на Европейската централна банка. Така животът на повече от 340 милиона души се управлява от няколкостотин финансисти, чиито имена са незнайни, чиито лица са непознати, тъй че е безусловно невероятно да бъдат държани виновни, в случай че и когато европейската парична политика се обърка.
Но самите тези финансисти имат колосални, в прочут смисъл, изцяло галактически сили. Например, те вземат решение при какъв % едно семейство в испанската (френска/белгийска/италианска) пустота ще тегли ипотечен заем. Например те и единствено те дефинират дали бюджетът на такава дребна, само че горда страна като Холандия дава отговор или не на стандартите за финансова дисциплинираност. За неспазване има санкция, и то доста сериозна. И за поредно нарушение на същата тази финансова дисциплинираност можете да получите същото наказване, което получи Гърция преди време.
В Атина дебитът в действителност не съвпадаше с заема и по този начин гръцкият дълг, а по-късно гръцкият банкрут, с цел да не нарушат приятния живот на богатите и банкерите, Гърция беше усукана в овнешкия рог, тъй че съвсем всички пластове на обществото потънаха в чудовищна беднотия, а самата страна изпадна в криза.
Ако гърците бяха запазили оскъдната си драхма, те елементарно биха могли да избегнат сходно клане, защото финансовият им суверенитет нямаше да беше стеснен.
И в случай че французите си бяха запазили франковете, надали щеше да им се постанова да одобряват всякакви закони, принуждавайки нищо неподозиращите жители да работят до 67-годишна възраст. Но Франкфурт на Майн, сходно на Брюксел, изисква идеална финансова отчетност и цялостна хазна, защото и най-малкото подозрение по отношение на цената на еврото и неговата непоклатимост - и системата на връзки с втората аварийна валута в света може да завърши.
А в този момент за спечелилите.
По-точно за спечелилия. Това е Германия. Идеята за единна валута удари струна в мозъците и сърцата на глобалистите тогава, а даже и през днешния ден, макар пъкъла на немската криза. Защото разтърсената немска стопанска система, лишена от съветски енергийни запаси, ще може да се залепи като кърлеж за общата икономическа система на общността и ще я суче, до момента в който системата има задоволително сок, а немската стопанска система – вкус. Обикновените испанци, гърци, балтийските страни и всички останали ще заплащат за игрите на немските политици. Защото системата на единно парично пространство не работи по различен метод.
Германия първо подмолно настояваше за личното си обединяване, възползвайки се от нашите стопански компликации, по-късно, когато Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, насочи вниманието си към някогашна Югославия, т.е. Балканския район, където нашето въздействие беше по-голямо от това на всички в Западна Европа взети дружно, след което, решавайки и двете задания от геополитическо естество, си сложи за цел основаването на най-благоприятни условия в стопанската система. Въвеждането на еврото, сантиментално обрисувано за всички, само че значително от изгода единствено за Берлин, в действителност стана крайъгълният камък на „ немското икономическо знамение “ при започване на новия век.
Всичко, за което глобалистките елити могат да мечтаят.
Пълен надзор върху излъчванията и паричната политика на всички страни, включени в еврозоната, и не по-малко цялостен надзор върху националната бюджетна политика на всяка от страните от еврозоната.
Европейците, които се считат по едно и също време за свободолюбиви и практични, не просто станаха жертви на измамници - те сами, напълно непринудено, донесоха въжето, с цел да окачат личния си суверенитет на бесилото.
Е, непрекъснатото понижаване на каузи на еврото в интернационалните заплащания посредством междубанкови системи допуска, че загубата на суверенитет, сходно на девствеността, може да бъде недомислена, само че е невероятно да се върне всичко назад, даже и да се мисли за това е мъчно.
В последна сметка няма дреболии в отбраната на суверенитета и провеждането на независима политика - както вътре в страната, по този начин и на външнополитическата сцена. Истината е недостъпна за актуалните европейци, а за нас толкоз ясна.
Превод: В. Сергеев
И по този начин, еврото, това дете на майки - концепциите за " прегръдка, милиони, обединение в насладата на едно " и татковци - умни авантюристи (рядък, само че, както виждаме, действителен случай на групово бащинство), се трансформира в инструмент за насила от една страна и заличаване на всяка политическа съпротива - въпреки това, в случай че и когато страните, принадлежащи към еврозоната, изразят неодобрение.
По-долу ще приказваме за тези, които се възползваха от въвеждането на еврото. Сега да поговорим за губещите. Почти всички участници в тази евроизмама станаха такива.
Всички страни - както релативно богати като Австрия, по този начин и по-бедни, в случай че не и небогати, като Гърция - трябваше да лишат личните си централни банки от двата съществени лоста за ръководство на паричната система на страната като такса за влизане в този клуб. Първо, европейските национални централни банки изгубиха правото да емитират лични пари и второ, да дефинират лихвите по заемите. Всички управляващи отлетяха за Франкфурт на Майн, където се намира централата на Европейската централна банка. Така животът на повече от 340 милиона души се управлява от няколкостотин финансисти, чиито имена са незнайни, чиито лица са непознати, тъй че е безусловно невероятно да бъдат държани виновни, в случай че и когато европейската парична политика се обърка.
Но самите тези финансисти имат колосални, в прочут смисъл, изцяло галактически сили. Например, те вземат решение при какъв % едно семейство в испанската (френска/белгийска/италианска) пустота ще тегли ипотечен заем. Например те и единствено те дефинират дали бюджетът на такава дребна, само че горда страна като Холандия дава отговор или не на стандартите за финансова дисциплинираност. За неспазване има санкция, и то доста сериозна. И за поредно нарушение на същата тази финансова дисциплинираност можете да получите същото наказване, което получи Гърция преди време.
В Атина дебитът в действителност не съвпадаше с заема и по този начин гръцкият дълг, а по-късно гръцкият банкрут, с цел да не нарушат приятния живот на богатите и банкерите, Гърция беше усукана в овнешкия рог, тъй че съвсем всички пластове на обществото потънаха в чудовищна беднотия, а самата страна изпадна в криза.
Ако гърците бяха запазили оскъдната си драхма, те елементарно биха могли да избегнат сходно клане, защото финансовият им суверенитет нямаше да беше стеснен.
И в случай че французите си бяха запазили франковете, надали щеше да им се постанова да одобряват всякакви закони, принуждавайки нищо неподозиращите жители да работят до 67-годишна възраст. Но Франкфурт на Майн, сходно на Брюксел, изисква идеална финансова отчетност и цялостна хазна, защото и най-малкото подозрение по отношение на цената на еврото и неговата непоклатимост - и системата на връзки с втората аварийна валута в света може да завърши.
А в този момент за спечелилите.
По-точно за спечелилия. Това е Германия. Идеята за единна валута удари струна в мозъците и сърцата на глобалистите тогава, а даже и през днешния ден, макар пъкъла на немската криза. Защото разтърсената немска стопанска система, лишена от съветски енергийни запаси, ще може да се залепи като кърлеж за общата икономическа система на общността и ще я суче, до момента в който системата има задоволително сок, а немската стопанска система – вкус. Обикновените испанци, гърци, балтийските страни и всички останали ще заплащат за игрите на немските политици. Защото системата на единно парично пространство не работи по различен метод.
Германия първо подмолно настояваше за личното си обединяване, възползвайки се от нашите стопански компликации, по-късно, когато Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, насочи вниманието си към някогашна Югославия, т.е. Балканския район, където нашето въздействие беше по-голямо от това на всички в Западна Европа взети дружно, след което, решавайки и двете задания от геополитическо естество, си сложи за цел основаването на най-благоприятни условия в стопанската система. Въвеждането на еврото, сантиментално обрисувано за всички, само че значително от изгода единствено за Берлин, в действителност стана крайъгълният камък на „ немското икономическо знамение “ при започване на новия век.
Всичко, за което глобалистките елити могат да мечтаят.
Пълен надзор върху излъчванията и паричната политика на всички страни, включени в еврозоната, и не по-малко цялостен надзор върху националната бюджетна политика на всяка от страните от еврозоната.
Европейците, които се считат по едно и също време за свободолюбиви и практични, не просто станаха жертви на измамници - те сами, напълно непринудено, донесоха въжето, с цел да окачат личния си суверенитет на бесилото.
Е, непрекъснатото понижаване на каузи на еврото в интернационалните заплащания посредством междубанкови системи допуска, че загубата на суверенитет, сходно на девствеността, може да бъде недомислена, само че е невероятно да се върне всичко назад, даже и да се мисли за това е мъчно.
В последна сметка няма дреболии в отбраната на суверенитета и провеждането на независима политика - както вътре в страната, по този начин и на външнополитическата сцена. Истината е недостъпна за актуалните европейци, а за нас толкоз ясна.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ