Най-тревожната последица от разпадането на New START е смяната на силите от Съединени американски щати и Русия в дълготраен проект, което ще унищожи оставащото и малко доверие и възприятие за сигурност
Декер Евелит, Foreign Policy
New START, последният останал главен контракт за надзор над въоръженията сред Съединени американски щати и Русия, към този момент е дефинитивно доказан като мъртъв. Въпреки че неведнъж се говореше за неговото удължение или за договаряне на някакво краткотрайно съглашение, ползата към запазването на контракта внезапно е понижен. Това се дължи частично на възходящия песимизъм на Вашингтон по отношение на спазването на контракта от страна на Русия и, може би по-важното, на декларираното предпочитание на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да преследва нова рамка за надзор над въоръженията — такава, която да включва и Китай. С отпадането на New START към този момент не съществуват никакви правни ограничавания, които да предотвратяват Съединени американски щати и Русия да уголемяват нуклеарните си арсенали. Как тъкмо би изглеждало сходно разширение остава неразбираемо. Съществуват обаче някои материални ограничавания и нито Съединени американски щати, нито Русия сега са в добра позиция да се възползват от премахването на лимитите по трагичен метод.
И двете страни изпитват компликации при модернизацията на нуклеарните си сили и индустриалните си уреди. Макар всяка от тях да може да употребява налични арсенали, с цел да усили броя на разположените ракети, нито една сега не е способна да стартира конкуренция във въоръжаването от вида на Студената война. Дори Китай — макар че през последното десетилетие модернизира всеки аспект от нуклеарната си оръжейна система — в този момент се сблъсква със забавяния. Последният отчет на Министерството на защитата на Съединени американски щати за военната мощност на Китай да вземем за пример показва, че Китай сега има усложнения при построяването на бързи размножителни реактори за произвеждане на плутоний.
Най-тревожната последица от разпадането на New START не е това, че Съединените щати и Русия ще разширят доста арсеналите си в близко бъдеще. Проблемът е, че в дълготраен проект както Съединени американски щати, по този начин и Русия биха могли да трансформират силите си по други способи, които да унищожат оставащото взаимно доверие и да създадат връщането към предстоящ развой на надзор над въоръженията доста по-трудно.
Често се не помни доколко нуклеарните сили на Съединени американски щати и Русия — в това число по какъв начин се категоризират оръжията, къде са основани и по какъв начин се приготвят за пердах — са били завършени от десетилетия механизми в договорите за надзор над въоръженията, основани да минимизират измамите и да подобрят отчетността. New START и договорите, които го предхождат, датиращи още от 1972 година, постановиха подробни ограничавания и дефиниции, предопределени да подсигуряват, че инспекцията на спазването от двете страни е допустима.
Тези разпореждания бяха значими, тъй като инспекцията беше — и остава — сложна. По време на Студената война отдалеченото разкриване посредством национални механически средства беше скъпо, постепенно и не с изключително положително качество. Дори при инспекции на място постоянно съществуваше риск ракетите да бъдат скрити, преместени или маскирани.
За да се лимитират тези провокации, договорите за надзор над въоръженията откриха ясни дефиниции за неща като ракетни бази, изискваха всяка страна да заявява местоположенията им, забраняваха потреблението на ракети от недекларирани региони и по New START забраняваха съзнателно прикриване на нуклеарни сили от наблюдаващите спътници на другата страна.
По това време тези правила не намаляваха доста способността за оцеляване на мобилните нуклеарни сили, тъй като наличната технология не можеше бързо да наблюдава ракети в полеви условия. Днес това към този момент не е по този начин. Държавните и комерсиалните благоприятни условия за отдалечено наблюдаване са надалеч по-технически напреднали и по-устойчиви спрямо интервала на Студената война. Напредъкът в кибероръжията прибавя ново равнище на риск: инспекциите на място могат да разкрият уязвимости в индустриалната или разполагащата инфраструктура, които по-късно могат да бъдат употребявани.
Ако едната страна има вяра, че другата има намерение да употребява ограниченията за бистрота по този метод, с цел да затвърди своето нуклеарно предимство — безпокойство, което Русия и Китай неведнъж са изразявали по отношение на Съединените щати — тогава разкриването на каквато и да е информация може да се трансформира в сериозна опасност за способността на една страна да устои на първи нуклеарен удар. Рационалният отговор би бил нуклеарните сили да бъдат изцяло изолирани от външно наблюдаване.
Точно тези опасения са оформили нуклеарната позиция на Китай. Никога привързан с контракти за надзор над въоръженията, Китай разви нуклеарните си сили без ограничавания от какъвто и да е механизъм за инспекция. За разлика от Съединените щати и Русия, които намерено заявяват и демонстрират местоположенията на нуклеарните си сили, Китай употребява прикриване, илюзия и секретност, с цел да подсигурява оцеляването на своя боеприпас. Например той маскира мобилните си сили като камиони за транспорт на товари (или, занимателно, като пощенски камиони) и употребява особено построени секрети тунели за укриване на своите междуконтинентални балистични ракети — и двете дейности биха се смятали за нарушавания на New START.
Без контракт за надзор над въоръженията, който лимитира сходно прикриване, Съединените щати и Русия са свободни да одобряват сходни ограничения. Ако да вземем за пример Русия сметне, че напредъкът в американското отдалечено наблюдаване заплашва оцеляването на нейните мобилни сили, тя би могла да копира държанието на Китай и да промени своите практики за базиране и употреба по способи, които преди този момент са били неразрешени — да реалокира нуклеарните си сили по-често, да оперира от недекларирани локации или да прикрива точния брой ситуирани бойни глави. Тези въпроси ще излязат на напред във времето, в случай че договарянията за договор-наследник се проточат или в случай че Тръмп упорства Китай да бъде включен в процеса. Държавният секретар на Съединени американски щати Марко Рубио призна това категорично на 6 февруари: „ Разбираме, че този развой може да отнеме време. Предишни съглашения, в това число New START, лишиха години за договаряне и бяха построени върху десетилетия прецеденти. Те бяха и сред две сили, а не три или повече “.
Ако договарянето на нов контракт за надзор над въоръженията сред три страни в действителност е нещо, което ще отнеме години, в случай че не и десетилетие, тогава прозорецът за надзор над въоръженията може към този момент да се затваря. Колкото по-дълго продължава тази динамичност, толкоз по-голям е рискът и двете страни да се отдалечат от позиции, проектирани да максимизират опцията за инспекция, и да преминат към такива, които по своята същина са, а може би и съзнателно, сложни за регулиране.
Подобни промени от своя страна биха породили в допълнение съмнение, защото напъните за повишение на оцеляването на мобилните сили могат да бъдат възприети като опити за прикриване на размера на силите или за отбягване на наблюдаване напълно. Резултатът би бил цикъл на съмнение, който би направил всевъзможни бъдещи ограничения за надзор над въоръженията все по-трудни. Опитът да бъде включен Китай би довел целия развой до застой, защото Съединените щати евентуално биха упорствали за механизми за инспекция, които биха били фундаментално несъвместими със настоящия метод на базиране на Китай.
Това не са лесни проблеми за решение. Те може в действителност да са нерешими поради напредъка в технологиите за следене на мобилни сили и развиването на кибероръжията. Ако даже най-обикновената информация за нуклеарните сили на съперника към този момент съставлява евентуален вектор за офанзива, договарянето на това какво може безвредно да бъде разкрито става извънредно мъчно.
В последна сметка най-големите опасности, произлизащи от разпадането на New START, имат малко общо с броя на бойните глави или средствата за доставка. По-скоро те се крият в постепенната ерозия на доверието сред Съединените щати и Русия, усложнена от изменящата се техническа действителност, която подтиква промени в позиционирането. Как тъкмо ще се развие това е невероятно да се планува. Това, което е ясно обаче, е че договарянето на контракта за надзор над въоръженията на утрешния ден може да се окаже доста по-трудно, в сравнение с администрацията на Тръмп чака. Както сподели Рубио, това е развой, който ще отнеме години. Трябва да сме готови за опцията да отнеме десетилетие, до момента в който нов контракт за надзор над въоръженията влезе в действие — и че в това време всички съществени нуклеарни страни могат да станат по-уклончиви./ БГНЕС
Декер Евелит, Foreign Policy
New START, последният останал главен контракт за надзор над въоръженията сред Съединени американски щати и Русия, към този момент е дефинитивно доказан като мъртъв. Въпреки че неведнъж се говореше за неговото удължение или за договаряне на някакво краткотрайно съглашение, ползата към запазването на контракта внезапно е понижен. Това се дължи частично на възходящия песимизъм на Вашингтон по отношение на спазването на контракта от страна на Русия и, може би по-важното, на декларираното предпочитание на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да преследва нова рамка за надзор над въоръженията — такава, която да включва и Китай. С отпадането на New START към този момент не съществуват никакви правни ограничавания, които да предотвратяват Съединени американски щати и Русия да уголемяват нуклеарните си арсенали. Как тъкмо би изглеждало сходно разширение остава неразбираемо. Съществуват обаче някои материални ограничавания и нито Съединени американски щати, нито Русия сега са в добра позиция да се възползват от премахването на лимитите по трагичен метод.
И двете страни изпитват компликации при модернизацията на нуклеарните си сили и индустриалните си уреди. Макар всяка от тях да може да употребява налични арсенали, с цел да усили броя на разположените ракети, нито една сега не е способна да стартира конкуренция във въоръжаването от вида на Студената война. Дори Китай — макар че през последното десетилетие модернизира всеки аспект от нуклеарната си оръжейна система — в този момент се сблъсква със забавяния. Последният отчет на Министерството на защитата на Съединени американски щати за военната мощност на Китай да вземем за пример показва, че Китай сега има усложнения при построяването на бързи размножителни реактори за произвеждане на плутоний.
Най-тревожната последица от разпадането на New START не е това, че Съединените щати и Русия ще разширят доста арсеналите си в близко бъдеще. Проблемът е, че в дълготраен проект както Съединени американски щати, по този начин и Русия биха могли да трансформират силите си по други способи, които да унищожат оставащото взаимно доверие и да създадат връщането към предстоящ развой на надзор над въоръженията доста по-трудно.
Често се не помни доколко нуклеарните сили на Съединени американски щати и Русия — в това число по какъв начин се категоризират оръжията, къде са основани и по какъв начин се приготвят за пердах — са били завършени от десетилетия механизми в договорите за надзор над въоръженията, основани да минимизират измамите и да подобрят отчетността. New START и договорите, които го предхождат, датиращи още от 1972 година, постановиха подробни ограничавания и дефиниции, предопределени да подсигуряват, че инспекцията на спазването от двете страни е допустима.
Тези разпореждания бяха значими, тъй като инспекцията беше — и остава — сложна. По време на Студената война отдалеченото разкриване посредством национални механически средства беше скъпо, постепенно и не с изключително положително качество. Дори при инспекции на място постоянно съществуваше риск ракетите да бъдат скрити, преместени или маскирани.
За да се лимитират тези провокации, договорите за надзор над въоръженията откриха ясни дефиниции за неща като ракетни бази, изискваха всяка страна да заявява местоположенията им, забраняваха потреблението на ракети от недекларирани региони и по New START забраняваха съзнателно прикриване на нуклеарни сили от наблюдаващите спътници на другата страна.
По това време тези правила не намаляваха доста способността за оцеляване на мобилните нуклеарни сили, тъй като наличната технология не можеше бързо да наблюдава ракети в полеви условия. Днес това към този момент не е по този начин. Държавните и комерсиалните благоприятни условия за отдалечено наблюдаване са надалеч по-технически напреднали и по-устойчиви спрямо интервала на Студената война. Напредъкът в кибероръжията прибавя ново равнище на риск: инспекциите на място могат да разкрият уязвимости в индустриалната или разполагащата инфраструктура, които по-късно могат да бъдат употребявани.
Ако едната страна има вяра, че другата има намерение да употребява ограниченията за бистрота по този метод, с цел да затвърди своето нуклеарно предимство — безпокойство, което Русия и Китай неведнъж са изразявали по отношение на Съединените щати — тогава разкриването на каквато и да е информация може да се трансформира в сериозна опасност за способността на една страна да устои на първи нуклеарен удар. Рационалният отговор би бил нуклеарните сили да бъдат изцяло изолирани от външно наблюдаване.
Точно тези опасения са оформили нуклеарната позиция на Китай. Никога привързан с контракти за надзор над въоръженията, Китай разви нуклеарните си сили без ограничавания от какъвто и да е механизъм за инспекция. За разлика от Съединените щати и Русия, които намерено заявяват и демонстрират местоположенията на нуклеарните си сили, Китай употребява прикриване, илюзия и секретност, с цел да подсигурява оцеляването на своя боеприпас. Например той маскира мобилните си сили като камиони за транспорт на товари (или, занимателно, като пощенски камиони) и употребява особено построени секрети тунели за укриване на своите междуконтинентални балистични ракети — и двете дейности биха се смятали за нарушавания на New START.
Без контракт за надзор над въоръженията, който лимитира сходно прикриване, Съединените щати и Русия са свободни да одобряват сходни ограничения. Ако да вземем за пример Русия сметне, че напредъкът в американското отдалечено наблюдаване заплашва оцеляването на нейните мобилни сили, тя би могла да копира държанието на Китай и да промени своите практики за базиране и употреба по способи, които преди този момент са били неразрешени — да реалокира нуклеарните си сили по-често, да оперира от недекларирани локации или да прикрива точния брой ситуирани бойни глави. Тези въпроси ще излязат на напред във времето, в случай че договарянията за договор-наследник се проточат или в случай че Тръмп упорства Китай да бъде включен в процеса. Държавният секретар на Съединени американски щати Марко Рубио призна това категорично на 6 февруари: „ Разбираме, че този развой може да отнеме време. Предишни съглашения, в това число New START, лишиха години за договаряне и бяха построени върху десетилетия прецеденти. Те бяха и сред две сили, а не три или повече “.
Ако договарянето на нов контракт за надзор над въоръженията сред три страни в действителност е нещо, което ще отнеме години, в случай че не и десетилетие, тогава прозорецът за надзор над въоръженията може към този момент да се затваря. Колкото по-дълго продължава тази динамичност, толкоз по-голям е рискът и двете страни да се отдалечат от позиции, проектирани да максимизират опцията за инспекция, и да преминат към такива, които по своята същина са, а може би и съзнателно, сложни за регулиране.
Подобни промени от своя страна биха породили в допълнение съмнение, защото напъните за повишение на оцеляването на мобилните сили могат да бъдат възприети като опити за прикриване на размера на силите или за отбягване на наблюдаване напълно. Резултатът би бил цикъл на съмнение, който би направил всевъзможни бъдещи ограничения за надзор над въоръженията все по-трудни. Опитът да бъде включен Китай би довел целия развой до застой, защото Съединените щати евентуално биха упорствали за механизми за инспекция, които биха били фундаментално несъвместими със настоящия метод на базиране на Китай.
Това не са лесни проблеми за решение. Те може в действителност да са нерешими поради напредъка в технологиите за следене на мобилни сили и развиването на кибероръжията. Ако даже най-обикновената информация за нуклеарните сили на съперника към този момент съставлява евентуален вектор за офанзива, договарянето на това какво може безвредно да бъде разкрито става извънредно мъчно.
В последна сметка най-големите опасности, произлизащи от разпадането на New START, имат малко общо с броя на бойните глави или средствата за доставка. По-скоро те се крият в постепенната ерозия на доверието сред Съединените щати и Русия, усложнена от изменящата се техническа действителност, която подтиква промени в позиционирането. Как тъкмо ще се развие това е невероятно да се планува. Това, което е ясно обаче, е че договарянето на контракта за надзор над въоръженията на утрешния ден може да се окаже доста по-трудно, в сравнение с администрацията на Тръмп чака. Както сподели Рубио, това е развой, който ще отнеме години. Трябва да сме готови за опцията да отнеме десетилетие, до момента в който нов контракт за надзор над въоръженията влезе в действие — и че в това време всички съществени нуклеарни страни могат да станат по-уклончиви./ БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ