Първа снимка на черната дупка в центъра на Млечния път
Преди четири и половина милиарда години нашата бледосиня точка се роди в руините, останали от раждането на звезда. Оттогава сме затворени в галактически танц - Земята се върти към Слънцето и Слънцето се върти към галактическия център – тъмното, мистериозно сърце на Млечния път. В това мрачно сърце, към което се върти цялата вселена, се намира свръхмасивна черна дупка, наречена Стрелец A*, чиято маса е почти 4,3 милиона пъти по-голяма от масата на Слънцето. Учените съумяха да установяват наличието й и да го измерят въз основа на придвижванията на обекти към нея, само че в никакъв случай никой не бе виждал този обект. Досега.
Това изображение, изглеждащо като превъзходна размазана оранжева поничка – е прахът към самия Стрелец A* и сянката му. Човечеството го вижда за първи път, с помощта на упоритата работа на Event Horizon Telescope collaboration (EHT).
Sgr A* е доста по-близо до нас, на разстояние от към 25 800 светлинни години.
Опитът за обрисуване на черна дупка е опит за обрисуване на невидимото. Черните дупки не излъчват радиация, по която могат да бъдат открити. Те са толкоз плътни, че след избрана точка, известна като небосвод на събитията, даже светлината, най-бързото нещо във Вселената, не е в положение да реализира скорост на изплъзване от тяхното гравитационно привличане.
Стрелец A* може да е по-близо, само че не е толкоз дейна. Всъщност, в случай че тази дупка беше човек, той щеше да употребява единствено еквивалента на оризово зърно на всеки милион години. За да снима " оранжевата поничка " Event Horizon Telescope комбинира осем телескопа от цялостен свят, които работят дружно в нещо, което всъщност е телескоп с размерите на Земята, с грандиозна разграничителна дарба.
Голям брой изображения бяха направени през 2017 година, генерирайки шест терабайта данни. Те трябваше да бъдат обработени и оценени – развой, който лиши години и създаването на нови логаритми за компенсиране на бързата колебливост.
Свръхмасивните черни дупки са галактическа тайнственост. Не знаем по какъв начин са се образували тези колоси в зората на времето и по какъв начин съумяват да станат толкоз огромни. Всъщност Стрелец A* е една много мъничка черна дупка.
Черните дупки са съществени мотори в еволюцията на Космоса. Около тях се въртят цели галактики, те управляват образуването на звезди, даже отвън техните лични галактики.
Новите резултати са оповестени в специфичен брой на The Astrophysical Journal Letters.
Източник
Това изображение, изглеждащо като превъзходна размазана оранжева поничка – е прахът към самия Стрелец A* и сянката му. Човечеството го вижда за първи път, с помощта на упоритата работа на Event Horizon Telescope collaboration (EHT).
„ Бяхме зашеметени от това какъв брой добре размерът на пръстена се съгласува с прогнозите от постулатите на общата доктрина на относителността на Айнщайн “, сподели ученият от плана EHT Джефри Бауър от Academia Sinica в Тайпе.Постижението идва три години откакто ЕHT пусна първото изображение на сянката на черна дупка, получено в миналото - супермасивна черна дупка в вселена M87, която има маса 6,5 милиарда пъти масата на Слънцето и е на 55 милиона светлинни години от нас.
Sgr A* е доста по-близо до нас, на разстояние от към 25 800 светлинни години.
Опитът за обрисуване на черна дупка е опит за обрисуване на невидимото. Черните дупки не излъчват радиация, по която могат да бъдат открити. Те са толкоз плътни, че след избрана точка, известна като небосвод на събитията, даже светлината, най-бързото нещо във Вселената, не е в положение да реализира скорост на изплъзване от тяхното гравитационно привличане.
Стрелец A* може да е по-близо, само че не е толкоз дейна. Всъщност, в случай че тази дупка беше човек, той щеше да употребява единствено еквивалента на оризово зърно на всеки милион години. За да снима " оранжевата поничка " Event Horizon Telescope комбинира осем телескопа от цялостен свят, които работят дружно в нещо, което всъщност е телескоп с размерите на Земята, с грандиозна разграничителна дарба.
Голям брой изображения бяха направени през 2017 година, генерирайки шест терабайта данни. Те трябваше да бъдат обработени и оценени – развой, който лиши години и създаването на нови логаритми за компенсиране на бързата колебливост.
Свръхмасивните черни дупки са галактическа тайнственост. Не знаем по какъв начин са се образували тези колоси в зората на времето и по какъв начин съумяват да станат толкоз огромни. Всъщност Стрелец A* е една много мъничка черна дупка.
Черните дупки са съществени мотори в еволюцията на Космоса. Около тях се въртят цели галактики, те управляват образуването на звезди, даже отвън техните лични галактики.
Новите резултати са оповестени в специфичен брой на The Astrophysical Journal Letters.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ