Приех да се правим на влюбена двойка, търпях вечните му отсъствия и закъснения, но в един момент нещата много загрубяха
Преди четири години брачният партньор ми Емо ме изненада с непредвидената новина, че желае да се разведем. Двамата бяхме дружно от 10 години и от брака си имаме четири деца, като най-малкият ми наследник е едвам на няколко месеца. Когато го попитах за какво желае бракоразвод, той отговори, към този момент не е влюбен в мен. През идващите няколко месеца съжителствахме като съквартиранти, макар че към момента живеехме под един покрив. С Емо взехме решение да се преструваме на щастливо семейство пред близки и другари, до момента в който публично не подадем молба за бракоразвод. Така пред хората играехме роля на влюбени съпрузи, само че нощем всеки си лягаше в обособена стая. Бяха тежки времена. По цели вечер плачех, въртях се в леглото, чудейски се с какво сгреших, че бракът ми се провали. Един ден тъкмо приготвях обяд за децата, когато телефонът звънна.
От другата страна чужд женски глас ми съобщи, че се вижда с мъжа ми през последните шест месеца. Запазих хладнокръвие и попитах къде са се срещнали. С забележима ненаситност тя описа, че са се срещнали в клуб – пред една от тези вечери, в които Емо сякаш работеше до късно. Двамата се влюбили и той й заречен да ме остави поради нея. Същата нощ вкъщи избухна заплашителен скандал. Можех да приема да се вършим на влюбена двойка, търпях безконечните му отсъствия и закъснения, само че новината, че има държанка, ми пристигна повече. Събрах си багажа и дружно с децата отпътувах при родителите си. Щом шокът мина, наех юрист и подадох молба за бракоразвод. Най-лошото беше не раздялата ни, а въпросите на децата по кое време ще могат още веднъж да видят татко си. Броени дни преди делото, Емо ме потърси.
С виновен тип на лицето брачният партньор ми ме помоли за амнистия. Разплакан призна, че времето, през което сме били надалеч от него, е осъзнал, че не е подготвен да загуби фамилията си и не желае да живее без нас. Призна също, че ме е приемал за даденост и, че разводът ни ще му остави празнина, която никоя друга жена не може да запълни. В началото бях скептично настроена, само че се замислих за децата си, които трябваше да порастват без бащина милувка и поддръжка. Заради тях, с цел да имат на кого да кажат „ баща “, одобрих да простя на брачна половинка си. Изминаха две години. Днес мъжът ми е по-внимателен към мен и прекарва повече време у дома. Дали му имам вяра? В началото непрекъснато се съмнявах, че той още веднъж ще ми изневери, само че с течение на времето усетих, че е откровен и в живота му няма друга жена. Семейството и приятелите ми към момента се тормозят – изключително мама, която има вяра, че мъжете, които изневеряват, в никакъв случай няма да се трансформират. За страдание няма по какъв начин да ги убедя в противното, по тази причина просто оставям бракът ни да приказва самичък за себе си.
Инфо: Лична драма
