Урок по Благодарност, когато учениците говорят от сърце: Оби...
Преди четири години, още в първия образователен ден, тя ги посрещна освен с Буквар, тетрадка и моливче, само че и с най-широката усмивка, самообладание и безкрайна отдаденост.
Тя е Людмила Балабанова - учителят, който преподава с душа и голямо сърце, учител в НУ Христо Ботев - гр.Пловдив. Тя е като вълшебна самодива, трансформира всяка класна стая в комфортен свят, в който всяко дете се усеща значимо, разбрано и обичано. За нея същинската стойност на учителската специалност не се мери единствено с резултати от проби, контролни, състезания и изпити, а с любов, която остава диря. Днес нейният 4. „ А “ клас е най-яркото доказателство, че когато учителят подарява сърцето си, децата го помнят цялостен живот. Когато учителят подава ръка със сърце, детето я хваща със своята душа.
„ Обичаме те, учителко обичана! “ – извикаха с цялата си душа нейните възпитаници в двора на НУ “Христо Ботев “ – Пловдив. Ехото от думите на децата ще звучи цялостен живот в сърцето на обичаната класна. Децата умеят да усещат това, което възрастните не виждат. Учениците на госпожа Балабанова споделят: „ Любимата учителка не желае самопризнание, насладата и е в нашите достижения, в отличните ни резултати на НВО, в сияещите ни очи, когато успеем. Тя има вяра в нас даже когато сами се съмняваме и това я прави незаменима. “
„ Обичаме те, учителко обичана “- не се чува всеки ден. Понякога идва посредством рисунка с цветни сърчица, различен път посредством постепенно написано писмо с неравни букви. Но постоянно идва в точния миг – когато умората се промъква, когато се запиташ дали напъните си костват, когато търсиш смисъла в делника. И тъкмо тогава това самопризнание е като светлина, която озарява всичко. „ Да бъдеш обичан от дете е най-голямата премия. Тя не се дава с грамоти или медали, а с доверие, което не се купува – заслужава се! “ – споделя с неспокойствие и радостни сълзи в очите госпожа Балабанова.
А това в действителност е най-чистото и същинско самопризнание – „ Обичаме те, учителко обичана! “ – 4. „ А “ клас НУ „ Христо Ботев “ - Пловдив
Тя е Людмила Балабанова - учителят, който преподава с душа и голямо сърце, учител в НУ Христо Ботев - гр.Пловдив. Тя е като вълшебна самодива, трансформира всяка класна стая в комфортен свят, в който всяко дете се усеща значимо, разбрано и обичано. За нея същинската стойност на учителската специалност не се мери единствено с резултати от проби, контролни, състезания и изпити, а с любов, която остава диря. Днес нейният 4. „ А “ клас е най-яркото доказателство, че когато учителят подарява сърцето си, децата го помнят цялостен живот. Когато учителят подава ръка със сърце, детето я хваща със своята душа.
„ Обичаме те, учителко обичана! “ – извикаха с цялата си душа нейните възпитаници в двора на НУ “Христо Ботев “ – Пловдив. Ехото от думите на децата ще звучи цялостен живот в сърцето на обичаната класна. Децата умеят да усещат това, което възрастните не виждат. Учениците на госпожа Балабанова споделят: „ Любимата учителка не желае самопризнание, насладата и е в нашите достижения, в отличните ни резултати на НВО, в сияещите ни очи, когато успеем. Тя има вяра в нас даже когато сами се съмняваме и това я прави незаменима. “
„ Обичаме те, учителко обичана “- не се чува всеки ден. Понякога идва посредством рисунка с цветни сърчица, различен път посредством постепенно написано писмо с неравни букви. Но постоянно идва в точния миг – когато умората се промъква, когато се запиташ дали напъните си костват, когато търсиш смисъла в делника. И тъкмо тогава това самопризнание е като светлина, която озарява всичко. „ Да бъдеш обичан от дете е най-голямата премия. Тя не се дава с грамоти или медали, а с доверие, което не се купува – заслужава се! “ – споделя с неспокойствие и радостни сълзи в очите госпожа Балабанова.
А това в действителност е най-чистото и същинско самопризнание – „ Обичаме те, учителко обичана! “ – 4. „ А “ клас НУ „ Христо Ботев “ - Пловдив
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ