Преди броени дни се навършиха 70 години от смъртта на

Преди броени дни се навършиха 70 години от гибелта на една жена, останала в сянката на основателя на Теорията на относителността – математичката Милева Марич, първата брачна половинка на индивида, разкрил че светлината посредством своята скорост се трансформира в ограничаване и мярка на всичко. Светлината, обаче е нещо двойнствено: тя се държи и като парченце, и като вълна, а и ние, индивидите, не живеем във вакуум. Може би по тази причина в сенките все остава нещо спотаено – както се случва в някои от писмата сред сръбкинята и нейният популярен мъж, в които с изключение на сантиментални закачки от рода на: „ Ти си моето малко всичко! “, може да се прочете другото самопризнание на гения: „ Колко благополучен и горделив ще бъда когато двамата с теб доведем работата над относителното придвижване до надвит край! “
Била ли е Марич с изключение на брачна половинка и теоретичен сътрудник на Айнщайн, както настояват редица откриватели, измежду които известният физик Абрам Йофе, негов съвременник? Договорено ли е надалеч преди раздялата им, ученият да съобщи на своята жена сумата от Нобеловата награда, в случай че я получи – нещо, което в действителност се случва, когато към този момент са разграничени? Участва ли Милева в написването на трите фамозни публикации от 1905 година в „ Annalen der phisic “, довели до присъждането на Нобеловата премия през 1921-а?
Какво знае светлината и какво остава прикрито към момента в сенките?
Разказва астрофизикът доцент доктор Люба Славчева.