Китай, Русия и новата военна стратегия на САЩ
Преди броени дни се навършиха 23 години от атентатите на 11 септември 2001 година – събитие, което промени света, в който живеем. Нападенията трансфораха групировката „ Ал Кайда “ във зложелател номер едно на Съединени американски щати, а тероризмът се утвърди като съществена опасност за страната. Съвсем естествено, това се отрази на американската военна тактика, която се концентрира съвсем напълно върху битката с екстремизма. Днес, обстановката е друга. Главната цел на Вашингтон към този момент е да даде отговарящ отговор на заканите, идващи от Китай и Русия. Ще се оправят ли Съединени американски щати с тази задача?
Nuclear threats are proliferating and mutating, the number of warheads is rising and technology is spreading into new domains and hands.
The Pentagon fears all this will stretch America’s arsenal thin, and further complicate the psychology of brinkmanship
— The Economist (@TheEconomist) „ Динамично потребление на сили “
Преходът от битка с тероризма към подготовка за възможен спор с друга международна мощ е обвързван с осъществяването на редица промени, означават специалистите. Основната причина за това е фактът, че за разлика от екстремистките групировки, страни като Русия и Китай могат да се борят на всички места – по суша, море и въздух, а също по този начин и в интернет пространството и Космоса. Каква е реакцията на Вашингтон? На първо място, Пентагонът прибягва до така наречен „ динамично потребление на сили “, при което американски военни елементи могат да бъдат ситуирани в разнообразни точки на планетата, без да е направен график за ротация. Подобен метод би успокоил тези сътрудници на Съединени американски щати, изправени пред закани, идващи от Русия или Китай. Пример в това отношение е Полша, където краткотрайно бяха ситуирани почти 10 000 американски бойци. Те не се намират непрестанно в страната, само че самото им наличие е повече от явен сигнал към Москва за готовността на Вашингтон да пази съдружниците си от НАТО.
На второ място, основен детайл от тактиката на Съединени американски щати е способността на другите типове военни елементи да работят в тясно съдействие между тях при положение, че избухне спор. „ Ако военноморските сили се изправят пред някакво предизвикателство, не трябва да зависи само от тях дали ще бъде даден отговарящ отговор. В дадена интервенция може да бъдат включени хакерски атаки, а даже и дейности от Космоса “, разяснява Ерик Розенбах, който е специалист по интернационалните връзки от Харвардския университет. „ Например, сходен метод би предиздвикал китайската войска да се замисли дали е добра концепция да нападне Тайван. Не единствено, че сходна атака би довела до експлоадирането на яростен пряк спор, само че Съединени американски щати биха подхванали разнообразни интервенции, задачата на които ще е да нанесат допустимо най-големи вреди на китайските военни връзки “, добавя той.
A ramp-up in nuclear weapons is not always a bad thing | opinion
— Financial Times (@FT) Необходимост от рационализация
През миналите две десетилетия Китай отдели обилни средства, с цел да модернизира своята войска. По последни данни, военните качества на азиатската страна към този момент са достигнали равнища, сравними с тези на Съединени американски щати. Отговорът на Вашингтон не закъсня. В бюджета за 2024 година Министерството на защитата задели внушителните близо 235 милиарда $ за стратегии, свързани с минимизирането на закани, идващи от задгранични сили. Част от тези пари са предопределени за създаването на изтребители F-35 и атомни подводници от клас „ Колумбия “. Някои от тях са предопределени за съдружници на Съединени американски щати в региона на Тихия океан, измежду които са Япония, Южна Корея и Австралия.
Бързото разгръщане на нуклеарния боеприпас на Пекин стана мотив за съществени терзания. Американският президент Барак Обама, въпреки и да призоваваше за цялостно разоръжаване по време на ръководството си, даде зелена светлина за най-мащабното модернизиране на нуклеарния боеприпас на Съединени американски щати в цялата история на страната. През 2022 година администрацията на сегашния държавен глава Джо Байдън пък възобнови финансовия ангажимент за „ създаване на съвременна и устойчива нуклеарна триада “, състояща се от междуконтинентални балистични ракети, подводници и бомбардировачи, способни да правят дълги полети.
Атомните оръжия са единствено част от този комплициран пъзел. През 2019 година администрацията на тогавашния американски президент Доналд Тръмп разгласи основаването на Космически сили. Тогава той акцентира, че превъзходството на Съединени американски щати в Космоса е жизненоважно за националната сигурност. За никого не е загадка, че сателитните връзки са от голяма значимост както за съвсем всяка военна интервенция, по този начин и за обезпечаването на достъп до интернет и някои жизненоважни системи – като световната система за позициониране GPS, да вземем за пример. По данни на американското разузнаване, в случай че се стигне до експлоадирането на спор сред Съединени американски щати и Китай, азиатската страна има намерение да се концентрира върху осъществяването на хакерски атаки, ориентирани против обекти от основна значимост, намиращи се на американска територия. Предотвратяването на сходни дейности е измежду главните цели на Пентагона. „ Съединени американски щати също по този начин се стреми да противодейства на Китай благодарение на програмен продукт, употребяващ изкуствен интелект в границите на стратегия, наречена Replicator Initiative. Целта е да се основат хиляди евтини, ръководени от изкуствен интелект, самостоятелни самолети и плавателни съдове, които да се употребяват в хода на възможни бойни дейности “, отбелязва Ерик Розенбах.
Putin warns that Nato will be ‘at war’ with Russia if Ukraine missile restrictions lifted
— The Independent (@Independent) Партньорите на Съединени американски щати
Един от най-често задаваните въпроси през последните месеци е по какъв начин ще се отразят задаващите се президентски избори в Съединени американски щати върху връзките сред страната и нейните сътрудници от НАТО. Руската инвазия в Украйна сплоти страните от Алианса, като също така докара до приемането на нови членове – Финландия и Швеция. Администрацията на Байдън неведнъж съобщи, че поддържането на положителни връзки с останалите страни от НАТО стои в основата на световния мир и е приоритет за Белия дом. Показателно беше решението за отпущането на спомагателни 3 милиарда $ за разнообразни европейски отбранителни начинания. В същото време, Съединени американски щати задълбочават връзките си с азиатски страни като Япония, Южна Корея и Филипините, провеждайки редица военни учения с тях. Целта е ясна – да се противодейства на растящото военно и политическо въздействие на Пекин в тихоокеанския регион.
А какво ще се случи след 5 ноември, когато ще стане ясно името на идващия американски президент? Да се даде еднопосочен виновен на този въпрос е комплицирана задача. Несъмнено, в случай че Камала Харис завоюва вота, тя в огромна степен ще продължи политиката, водена от администрацията на Байдън. Това значи, че Вашингтон ще задълбочи още повече съдействието си с останалите страни от НАТО, изключително във връзка с продължаващата война в Украйна. Далеч по-неясна би била обстановката, в случай че Доналд Тръмп се завърне в Белия дом. Обект на доста мнения станаха неговите думи, че би насърчил Русия да нападне държава-членка на Алианса, в случай че тя не отделя задоволително пари за защита. Освен това, в случай че той завоюва изборите и реши да понижи размера на средствата, отпускани на НАТО, това неизбежно ще се отрази отрицателно върху помощта за Украйна, което пък ще е добре пристигнало за Русия. По тази причина не е изненадващо, че доста европейски водачи гледат с нескрита паника към възможен втори мандат на Тръмп.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Nuclear threats are proliferating and mutating, the number of warheads is rising and technology is spreading into new domains and hands.
The Pentagon fears all this will stretch America’s arsenal thin, and further complicate the psychology of brinkmanship
— The Economist (@TheEconomist) „ Динамично потребление на сили “
Преходът от битка с тероризма към подготовка за възможен спор с друга международна мощ е обвързван с осъществяването на редица промени, означават специалистите. Основната причина за това е фактът, че за разлика от екстремистките групировки, страни като Русия и Китай могат да се борят на всички места – по суша, море и въздух, а също по този начин и в интернет пространството и Космоса. Каква е реакцията на Вашингтон? На първо място, Пентагонът прибягва до така наречен „ динамично потребление на сили “, при което американски военни елементи могат да бъдат ситуирани в разнообразни точки на планетата, без да е направен график за ротация. Подобен метод би успокоил тези сътрудници на Съединени американски щати, изправени пред закани, идващи от Русия или Китай. Пример в това отношение е Полша, където краткотрайно бяха ситуирани почти 10 000 американски бойци. Те не се намират непрестанно в страната, само че самото им наличие е повече от явен сигнал към Москва за готовността на Вашингтон да пази съдружниците си от НАТО.
На второ място, основен детайл от тактиката на Съединени американски щати е способността на другите типове военни елементи да работят в тясно съдействие между тях при положение, че избухне спор. „ Ако военноморските сили се изправят пред някакво предизвикателство, не трябва да зависи само от тях дали ще бъде даден отговарящ отговор. В дадена интервенция може да бъдат включени хакерски атаки, а даже и дейности от Космоса “, разяснява Ерик Розенбах, който е специалист по интернационалните връзки от Харвардския университет. „ Например, сходен метод би предиздвикал китайската войска да се замисли дали е добра концепция да нападне Тайван. Не единствено, че сходна атака би довела до експлоадирането на яростен пряк спор, само че Съединени американски щати биха подхванали разнообразни интервенции, задачата на които ще е да нанесат допустимо най-големи вреди на китайските военни връзки “, добавя той.
A ramp-up in nuclear weapons is not always a bad thing | opinion
— Financial Times (@FT) Необходимост от рационализация
През миналите две десетилетия Китай отдели обилни средства, с цел да модернизира своята войска. По последни данни, военните качества на азиатската страна към този момент са достигнали равнища, сравними с тези на Съединени американски щати. Отговорът на Вашингтон не закъсня. В бюджета за 2024 година Министерството на защитата задели внушителните близо 235 милиарда $ за стратегии, свързани с минимизирането на закани, идващи от задгранични сили. Част от тези пари са предопределени за създаването на изтребители F-35 и атомни подводници от клас „ Колумбия “. Някои от тях са предопределени за съдружници на Съединени американски щати в региона на Тихия океан, измежду които са Япония, Южна Корея и Австралия.
Бързото разгръщане на нуклеарния боеприпас на Пекин стана мотив за съществени терзания. Американският президент Барак Обама, въпреки и да призоваваше за цялостно разоръжаване по време на ръководството си, даде зелена светлина за най-мащабното модернизиране на нуклеарния боеприпас на Съединени американски щати в цялата история на страната. През 2022 година администрацията на сегашния държавен глава Джо Байдън пък възобнови финансовия ангажимент за „ създаване на съвременна и устойчива нуклеарна триада “, състояща се от междуконтинентални балистични ракети, подводници и бомбардировачи, способни да правят дълги полети.
Атомните оръжия са единствено част от този комплициран пъзел. През 2019 година администрацията на тогавашния американски президент Доналд Тръмп разгласи основаването на Космически сили. Тогава той акцентира, че превъзходството на Съединени американски щати в Космоса е жизненоважно за националната сигурност. За никого не е загадка, че сателитните връзки са от голяма значимост както за съвсем всяка военна интервенция, по този начин и за обезпечаването на достъп до интернет и някои жизненоважни системи – като световната система за позициониране GPS, да вземем за пример. По данни на американското разузнаване, в случай че се стигне до експлоадирането на спор сред Съединени американски щати и Китай, азиатската страна има намерение да се концентрира върху осъществяването на хакерски атаки, ориентирани против обекти от основна значимост, намиращи се на американска територия. Предотвратяването на сходни дейности е измежду главните цели на Пентагона. „ Съединени американски щати също по този начин се стреми да противодейства на Китай благодарение на програмен продукт, употребяващ изкуствен интелект в границите на стратегия, наречена Replicator Initiative. Целта е да се основат хиляди евтини, ръководени от изкуствен интелект, самостоятелни самолети и плавателни съдове, които да се употребяват в хода на възможни бойни дейности “, отбелязва Ерик Розенбах.
Putin warns that Nato will be ‘at war’ with Russia if Ukraine missile restrictions lifted
— The Independent (@Independent) Партньорите на Съединени американски щати
Един от най-често задаваните въпроси през последните месеци е по какъв начин ще се отразят задаващите се президентски избори в Съединени американски щати върху връзките сред страната и нейните сътрудници от НАТО. Руската инвазия в Украйна сплоти страните от Алианса, като също така докара до приемането на нови членове – Финландия и Швеция. Администрацията на Байдън неведнъж съобщи, че поддържането на положителни връзки с останалите страни от НАТО стои в основата на световния мир и е приоритет за Белия дом. Показателно беше решението за отпущането на спомагателни 3 милиарда $ за разнообразни европейски отбранителни начинания. В същото време, Съединени американски щати задълбочават връзките си с азиатски страни като Япония, Южна Корея и Филипините, провеждайки редица военни учения с тях. Целта е ясна – да се противодейства на растящото военно и политическо въздействие на Пекин в тихоокеанския регион.
А какво ще се случи след 5 ноември, когато ще стане ясно името на идващия американски президент? Да се даде еднопосочен виновен на този въпрос е комплицирана задача. Несъмнено, в случай че Камала Харис завоюва вота, тя в огромна степен ще продължи политиката, водена от администрацията на Байдън. Това значи, че Вашингтон ще задълбочи още повече съдействието си с останалите страни от НАТО, изключително във връзка с продължаващата война в Украйна. Далеч по-неясна би била обстановката, в случай че Доналд Тръмп се завърне в Белия дом. Обект на доста мнения станаха неговите думи, че би насърчил Русия да нападне държава-членка на Алианса, в случай че тя не отделя задоволително пари за защита. Освен това, в случай че той завоюва изборите и реши да понижи размера на средствата, отпускани на НАТО, това неизбежно ще се отрази отрицателно върху помощта за Украйна, което пък ще е добре пристигнало за Русия. По тази причина не е изненадващо, че доста европейски водачи гледат с нескрита паника към възможен втори мандат на Тръмп.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ