Адвокат Шейтанов: Ритуално българско сепуко
Преди броени дни, на 21.02.2018 година, Народното събрание си направи международно-правно сепуко. Без да осъзнават, 110 депутати от парламентарното болшинство върнаха България измежду така наречен “вражески страни “ по чл.53 от Устава на Организация на обединените нации. Това написа юрист Владимир Шейтанов, в "Поглед.инфо "
72 години след приемането на Устава на международната организация в Сан Франциско през октомври 1945г., Българският парламент дезавуира базисно решение на Анти-хитлеристката коалиция на Техеренската конференция за наказване на фашистките военно-престъпници след края на Втората международна война. 110 български парламентаристи изпратиха в канавката на историята Декларацията от октомври 1943г. на Московската конференция на Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики за наказание жестокостите на Втората международна война. Мнозинството в Парламента се изрече срещу решението на Ялтенската конференция от февруари 1945г., да бъдат привлечени под правосъдна отговорност военно-престъпниците от Втората международна война.
Българските народни представители отхвърлиха да се съобразят с решенията на Берлинската среща на Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики от 2 август 1945г., както и с Решението на Съединени американски щати, Англия, Съюз на съветските социалистически републики и Франция от 8 август 1945г.
Сякаш, България в действителност през днешния ден още веднъж "кандидатства " за статута на "вражеска страна ", каквато бе Царство България, против която Устава на Организация на обединените нации разрешава използване на мощ даже и без глоба на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Дано това някому нещо да приказва в моята България!
Принципът за денацификация, натрапен от спечелилите във Втората международна война, в продължение на 65 години бе в основата на следвоенното устройство на света.
От господин Жаблянов бе потърсена политическа отговорност за нещо, върху което е построена цялата модерна система на интернационалните връзки, отпред с Организация на обединените нации.
Не от през вчерашния ден Светът знае, че Сталин, Чърчил и Рузвелт се договарят за денацификация на страните от Оста като България, с цел да реализиран задачите на бъдещата Организация на обединените нации, една от които е
"да избавим идните генерации от бедствията на войната, която два пъти в нашия живот донесе неизразими несгоди на човечеството ".
Не от през вчерашния ден Светът знае, че Народният съд в България е институция-близнак на поредицата следвоенни трибунали за съдене на нацистките виновници в цяла Европа.
Причината, поради която на 21.02.2018 година Валери Жаблянов бе освободен като Зам.председател на Народното събрание бе Декларацията на Парламентарната група на Българска социалистическа партия по отношение на провеждането на 17.02.2018г. на Луков марш, част от която бе фразата "Народният съд е належащо и военновременно решение ". Тук няма да се отбивам по второстепенни въпроси. Архи-важно е да се подчертае другото: правилото на денацификация на Европа (отричан от Луков марш) и Народния съд са като Арагва и Кура - двете сестрински реки в остарелия Тифлис, чиято неделимост е поетично възпята в безсмъртното стихотворение на Юрий Михайлович Лермонтов:
"е доста лет тому обратно
Там где сливаяся шумят
Обнявшись будто две сестры
Струи Арагвы и Куры "
Луков марш съставлява централната политическа демонстрация за годината на Българския народен съюз. Той сплотява последователи и симпатизанти на тези, които вмъкнаха България във Втората международна война. Наивно е да се смята, че тези хора са разчувствани основно от несправедливата гибел на едно физическото лице Христо Луков. В епицентъра на неговата мартирология лежат малко други ползи. Представителите на националистически организации от Германия (партията "Десните "), Швеция, Франция, Унгария, Гърция, Полша, Македония ( "Национална битка ") и Западните околности, Съединени американски щати, Естония и Русия, които взеха присъединяване в Луков марш-2018 даже не познават личността на Луков, да не приказваме за бойните му прояви на български военачалник. По команда от Българския народен съюз, на 17.02.2018г. в София се развяха немски и италиански флагове, горяха запалени факли и се произнесяха речи в познатия идеологически жанр от 1941-1944 година
Днес, уредниците на Луков марш се пробват да прикрият същинските си цели зад други интернационалните въпроси, да вземем за пример мигрантския. Но това са кулисите на политическия спектакъл. Луков марш и мигрантският въпрос имат друга обществена същина. Те породиха по друго време и даже единствено заради това нямат общи корени. Истинската вътрешност, отразена и в символиката на марша, е реваншизмът на нацизма в Европа през 21 век.
Не познавам границите на днешната немска политическа толерантност. Не знам дали сходна социална демонстрация щеше да бъде позволена по улиците на Германия. Но в България немските участници не бяха кой-знае какъв брой обезпокоени от управляващите. Минаха с една поредна "ваймарска " забележка. Въпреки безпомощната възбрана на Столичния кмет, навъсените вежди на Министъра на вътрешните работи и дипломатичното помъркване на Министерството на външните работи, на 17.02.2018г. маршът се организира, вдъхновен от няколко безпристрастни... и законосъобразни... решения на българския съд през годините.
15-тото издание на Луков марш беше може би най-успешната му редакция, макар митингите и политическите заявления на неговите съперници. Българска социалистическа партия, Оперативна програма и Движение за права и свободи, всеки воден от лични политически подбуди, се разграничиха от тази демонстрация. Дни преди този момент, противоречие в безапелационна форма изрази и Световния еврейски конгрес. Дипломатическото посланичество на Съединени американски щати в България също изрази угриженост. Изненадващо, не се видяха реакции на дипломатите на останалите участници в Анти-хитлеритската коалиция. Русия също остана като непряк наблюдаващ. Може би тъй като от дълго време престана да обръща внимание на безбройните прояви на българския политически нео-реваншизъм.
И когато сякаш бяха налице всички признаци на едно обрисувало се политическо болшинство срещу Луков марш-2018г., внезапно Декларацията на ПГ на Българска социалистическа партия бе остракирана в Народното събрание поради една гласно декларирана историческа истина.
Из Устава на Нюрнбергския Трибунал:
Член 1. В сходство със Споразумението, подписано на 8 август 1945 година сред Правителствата на Съюза на Съветските Социалистически Републики, Съединените Американски Щати и Обединеното Кралство на Англия и Северна Ирландия и Временното Правителство на Френската Република, се учредява Международен боен арбитражен съд (наричан от тук нататък "Трибунал ") за обективен и бърз съд и наказване на основните военни нарушители от европейските страни от Оста.
Из Наредбата-закон за съдене от Народен съд на виновните за въвличането на България в Световната война против съюзените нации и за злодеянията, свързани с нея (ДВ, бр. 219 от 6 октомври 1944 година, изм. и доп. Дъждовни води, бр. 261 от 24 ноември 1944 година, изм. Дъждовни води, бр. 9 от 12 януари 1945 г.).
Член 2. Лицата, които ще дават отговор пред Народния съд са:
1. Лицата, които след 1 януари 1941 година са изложили сигурността на страната или са сложили националните ползи в заплаха било като са сключили интернационалните контракти с воюващи страни, било като са взели решение да разгласят война и да водят война.
2. Ръководните лица, които след 22 юни 1941 година са заповядали дейности, нарушаващи оповестения неутралитет към Съюза на руските социалистически републики, и с това са усложнили интернационалното състояние на България.
3. Ръководните лица, които по отношение на оповестяването и воденето на войната с Англия и Северноамериканските съединени щати не са изпълнили своето служебно обвързване, като не са взели надлежни и своевременни ограничения за предотвратяване на народа и страната от морално и материално увреждане.
4. Лицата, които след 1 януари 1941 година в старите лимити на страната, в Македония, Тракия или другаде са употребявали своите връзки с властта или с воюващите страни, или служебното си състояние, с цел да набират за себе си или за другиго незаконна имотна полза.
5. Лицата, които са били в работа на Германия или на съдружниците й и при нейното практикуване ефективно и значително са съдействали за провеждането политиката на тия страни във щета ползите на българския народ.
6. Лицата, които през същото време са изпращали наши войски в Югославия и Гърция, с цел да преследват народноосвободителните войски на тези страни, както и ония управителни военни лица, които със своите дейности или бездействия са станали причина да се слагат в заплаха нашите войски.
7. Лицата, които в страната или отвън нея по отношение на водената след 1 януари 1941 година от държавните управления външна политика са заповядали, поощрили или направили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, кражби или изтезания.
8. Лицата, които непринудено са служили и предавали на полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до сигурността или значими ползи на партизаните или другите борци за националните свободи.
9. Следователи, прокурори и съдии, които при предварителното или правосъдното дирене или с издадените присъди са показали очевидно користолюбие и жестоко престарание за да поддържат провежданите над народа гнет, беззаконие и принуждение.
10. Лицата, които в страната или отвън нея от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 година със своите дейности, трудове, слово или по различен метод са съдействали ефективно и значително за осъществяването или провеждането на горните действия, както и за гоненията против евреите.
Историята на интернационалните връзки от дълго време е отхвърлила спекулациите, че Народният съд в България е незаконно основан правосъден орган. Той е основан със закон. Законът е признат в осъществяване на основополагащи интернационалните документи – част от които са юридически. Неговите правила и цели залягат в Споразумението на България със Анти-хитлеристката коалиция от Съединени американски щати, Англия, Съюз на съветските социалистически републики и Франция, а по-късно с Мирния контракт на България от Париж, с който са избрани днешните граници на България. С други думи, България е била юридически обвързана с интернационално обвързване да учреди Народен съд над лицата, отговорни за водене на Втората международна война. Тя извършва интернационално обвързване, от чието осъществяване зависят границите на страната и нейното политическо устройство. В първите години след войната, България е била "вражеска страна " по смисъла на чл.53 от Устава на Организация на обединените нации от 1945г.
Много се надявам, че българската международно-правна мисъл няма да неглижира интернационалния ангажимент на България като вражеска страна, победена по време на Втората международна война. Много се надявам да се откри разумен българин, който да сложи под подозрение Парижкия кротичък контракт, изключително в частта му за опазване на границите на страната към 01.03.1941г.. С тази част на контракта се осъществя невероятното достижение на победена страна да усили територията си. Така България резервира присъединението на Южна Добруджа към Родината ( Крайовската конвенция от 1940г.).
Такива "чудеса " са изключителна необичайност в историята на страни с размера на България - да загубиш международна война, само че да спечелиш територия. Част от правната предиспозиция за този резултат е осъществяването на поетия ангажимент за съдене на виновниците за водене на войната на страната на Нацистка Германия.
Т.е. изречението, поради което Жаблянов бе политически осъден, се оказва исторически обосновано и международно-правно издържано. Народният съд като правна фигура е по едно и също време и нужна и военно-временна: належащо поради изискванията на Парижкия кротичък договор; военно-временно поради това, че при неговото основаване през ноември1944г. Втората международна война към момента не е завършила.
КОЕ ДОТУК НЕ Е ВЯРНО?
Нещо повече, в случай че не бе учредила Народния съд, България щеше да наруши Парижкия кротичък контракт и Споразумението за помирение със Съединени американски щати, Англия,Франция и Съюз на съветските социалистически републики. Всеки, който има обикновено разбиране от интернационалните връзки и интернационално право, може да си показа последствията за нашата България, в случай че от позицията си на победена страна не беше изпълнила изискванията на спечелилите. Не Луков, на Богдан Филов, не Цар Борис ІІІ, а Пророкът Мохамед, Исус Христос, Яков, Буда, всички божества взети дружно не биха избавили победена България от трета, най-голямата в нашата история, национална злополука.
Ако би трябвало да бъдем правилни към историческата истина, не можем да не кажем, че подсъдимите на Народния съд бяха откровени последователи на фашистката и нацистка идеология. Сред тях имаше лица с потвърдено съдействие с фашизма и хитлеризма. Някои от тези лица са увековечени на фотоси с хитлеристки символика - униформи, знаци, привет с изпъната ръка. Някои от тях са подписали Документа за присъединение на България към страните от Оста - Германия, Италия и Япония. Някои от тях са подписали акта за оповестяване война на Съединени американски щати и Англия на 01.03.1941г.
КОЕ ТУК НЕ Е ВЯРНО?
Какъв беше проф. Богдан Филов? Чий автограф стои под акта за оповестяване на война на Съединени американски щати и Англия? Защо България бе квалифицирана като вражеска страна от спечелилите във войната? Защо София бе бомбардирана от англо-американската авиация? Кой оферираше изпращане на български войски на Източния фронт срещу Съюз на съветските социалистически републики? Кои депутати гласоподаваха нацисткия закон за отбрана на нацията? Кой заповяда носенето на жълтите звезди на облеклата на българските евреи и тяхното интерниране от столицата? Срещу чий акт се надигнаха тогава левите сили в България, БПЦ, някои депутати от Народното събрание? Извърши ли се депортиране към лагерите на гибелта в Германия на десетки хиляди евреи от зоната под българско ръководство в Македония и Беломорска Тракия? Кой сътвори поста Комисар по еврейските въпроси и назначи на него Александър Белев? Колко десетки хиляди бяха убитите, наказаните на отнемане от независимост, въдворените в лагери, интернираните съперници на съюза с Нацистка Германия? Кой подписа смъртната присъда на Вапцаров? Кой подписа смъртните присъди на децата от Ястребино, на детето Чампоев, на детето Палаузов? Кой обявяваше награди за отрязана партизанска глава? Колко български глави бяха отрязани и какъв брой живота бяха погубени през процесния интервал? Нима това беше акт на Патриотизъм? Нима това беше акт на Героизъм?
НЕ, ТОВА БЯХА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА И ЧОВЕЧЕСТВОТО И ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, НАКАЗУЕМИ Пожарна охрана УСТАВА НА НЮРНБЕРГСКИЯ ТРИБУНАЛ?
И когато Валери Жаблянов споделя, че Народният съд е една "необходимост ";, който сме били принудени да изпълняваме във военно време, той не е акуратен единствено в едно: това не е елементарна необходимост; това е международно-правно обвързване на България като „ вражеска страна “ по смисъла на чл.53 от Устава на Организация на обединените нации, с всички правни и политически последствия от това. И ние през днешния ден би трябвало да си зададем главния въпрос - а имаше ли закононарушения и кои бяха нарушителите в България по смисъла на Устава на Нюрнбергския Трибунал. Възможно ли бе да не бъде основан Народния съд в България и виновниците да не бъдат изправени пред съд? Каква би била тяхната орис, в случай че тези лица бяха съдени за своите действия в Германия, Русия, Франция, Унгария и други, като подсъдими на:
Нюрбернски арбитражен съд за съдене на Главните военно-престъпници - 1945-1946
Т.нар. Следващи нюрнбернски трибунали - 1945-1947
Трибунала за Дахау - 1945-1948
Трибунала за Аушвиц - 1947 в Краков
Трибунала за Аушвиц - във Франкфурт
Трибунала за Белзец, Берлин -1960 в Първи Районен съд във Франкфурт
Трибунала за Майданек - 30 години
Трибунала за Собибор - 1965 в Хаген, Германия
Трибунала за Челмно
Върховен народен арбитражен съд в Полша -1946-1948
Военните трибунали на Съединени американски щати в Италия (Казерта и др.)
Народния съд в Унгария
Народния съд в Румъния
Народния съд в Югославия
Народния съд във Финландия
Народния съд в Чехословакия
Военните съдилища в Украйна, Русия, Беларус и така нататък
Военни трибунали в Италия, Англия, Холандия, Дания
Процесът на века над Айхман в Израел
Процесът против фелдмаршал Кесерлинг във Венеция
Процесът против фелдмаршал Фон Манщайн и военачалник Фон Фалкенхорст в Хамбург
Навсякъде това са трибунали, т.е. изключителни правосъдни органи, а не постоянни мирновременни съдилища. Тяхната пълномощия е национална, само че те ползват наказателни сформира, кодифицирани за първи път в Устава на Нюрнбернския арбитражен съд. Времето е изключително и неговите съдилища са изключителни. Довоенното наказателно право е неприложимо към всеобщите закононарушения против човечеството.
След края на войната се приема се правна регулация на интернационалните връзки, която в следствие е реципирана в наказателното право на европейските страни. Поради липса на други съдилища, материята за закононарушения по време на война попада под юрисдикцията на тези трибунали. И едвам през 2002г., със основаването на Международния углавен съд, за първи път се учредява общ углавен съд за сходни закононарушения.
Извънредният темперамент на тези трибунали неизбежно поставя отпечатък върху използването на правната норма. Но въпреки всичко това е цивилизован опит да се контролират едни комплицирани връзки, които в противоположен случай ще се вземат решение по пътя на саморазправата. А какво би станало, в случай че околните на 50 млн жертви пристъпеха към споразумяване на взаимоотношенията с отговорните лица по несъдебен ред?
Извънредните трибунали се учредяват единствено и само за споразумяване на връзки, зародили вследствие на война и след осъществяване на своята задача, се разформироват.
Днес, нарушителите, които тогава понесоха своята отговорност, не могат да ни се показват като жертви, тъй като в действителност са причинители на най-масовото закононарушение срещу човечеството.
Безспорно, измежду хилядите подсъдими на тези трибунали е имало и незаслужено наказани. Като правист и човек, напълно поддържам правото на всеки почтено наказан на обективен развой. Но това не лишава от правно съображение институцията на Народния съд, чиято законна цел е денацификацията на Европа и наказване за закононарушенията от Втората международна война. Луков марш е знак на политическата реабилитация на едно международно закононарушение, а не на една незаслужено наказана персона. В този смисъл, изцяло се солидаризирам с декларацията на Посолството на Съединени американски щати в София по Луков марш-2018г.
С решението за премахване на зам.председател на националното заседание за изричане на една историческа истина за Народния съд, българският Парламент наруши духа и буквата Парижкия кротичък контракт след Втората международна война, задачите от Устава на Организация на обединените нации, индиректно оправдава закононарушения, експлицитно изброени в Устава на Нюрнбергския арбитражен съд, Устава на Международния углавен съд и не на последно място – в Наказателния кодекс на Република България. И с това минира интернационалния пиедестал, на който е построена днешната българска страна.
Това е най-сериозната интернационална дискредитация на България през първата пета от ХХI век, освен това в интервала на нашето европейско председателство.
Съвременна обединена Европа гледа стъписана и изумена по какъв начин Народното събрание на страна-член на Европейски Съюз лишава страната си от легитимност.
Дано някой в българската политика може да осъзнае какво значи това. ПОНЕ ЕДИН ЕДИНСТВЕН ИСТИНСКИ ПОЛИТИК
Що се отнася до самия Валери Жаблянов, той няма да има особени усложнения да осъди България за нарушение на правото му на обективен развой, правото му да събира и популяризира информация, правото му на благосъстоятелност, пред един неутрален интернационален съд.
72 години след приемането на Устава на международната организация в Сан Франциско през октомври 1945г., Българският парламент дезавуира базисно решение на Анти-хитлеристката коалиция на Техеренската конференция за наказване на фашистките военно-престъпници след края на Втората международна война. 110 български парламентаристи изпратиха в канавката на историята Декларацията от октомври 1943г. на Московската конференция на Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики за наказание жестокостите на Втората международна война. Мнозинството в Парламента се изрече срещу решението на Ялтенската конференция от февруари 1945г., да бъдат привлечени под правосъдна отговорност военно-престъпниците от Втората международна война.
Българските народни представители отхвърлиха да се съобразят с решенията на Берлинската среща на Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики от 2 август 1945г., както и с Решението на Съединени американски щати, Англия, Съюз на съветските социалистически републики и Франция от 8 август 1945г.
Сякаш, България в действителност през днешния ден още веднъж "кандидатства " за статута на "вражеска страна ", каквато бе Царство България, против която Устава на Организация на обединените нации разрешава използване на мощ даже и без глоба на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Дано това някому нещо да приказва в моята България!
Принципът за денацификация, натрапен от спечелилите във Втората международна война, в продължение на 65 години бе в основата на следвоенното устройство на света.
От господин Жаблянов бе потърсена политическа отговорност за нещо, върху което е построена цялата модерна система на интернационалните връзки, отпред с Организация на обединените нации.
Не от през вчерашния ден Светът знае, че Сталин, Чърчил и Рузвелт се договарят за денацификация на страните от Оста като България, с цел да реализиран задачите на бъдещата Организация на обединените нации, една от които е
"да избавим идните генерации от бедствията на войната, която два пъти в нашия живот донесе неизразими несгоди на човечеството ".
Не от през вчерашния ден Светът знае, че Народният съд в България е институция-близнак на поредицата следвоенни трибунали за съдене на нацистките виновници в цяла Европа.
Причината, поради която на 21.02.2018 година Валери Жаблянов бе освободен като Зам.председател на Народното събрание бе Декларацията на Парламентарната група на Българска социалистическа партия по отношение на провеждането на 17.02.2018г. на Луков марш, част от която бе фразата "Народният съд е належащо и военновременно решение ". Тук няма да се отбивам по второстепенни въпроси. Архи-важно е да се подчертае другото: правилото на денацификация на Европа (отричан от Луков марш) и Народния съд са като Арагва и Кура - двете сестрински реки в остарелия Тифлис, чиято неделимост е поетично възпята в безсмъртното стихотворение на Юрий Михайлович Лермонтов:
"е доста лет тому обратно
Там где сливаяся шумят
Обнявшись будто две сестры
Струи Арагвы и Куры "
Луков марш съставлява централната политическа демонстрация за годината на Българския народен съюз. Той сплотява последователи и симпатизанти на тези, които вмъкнаха България във Втората международна война. Наивно е да се смята, че тези хора са разчувствани основно от несправедливата гибел на едно физическото лице Христо Луков. В епицентъра на неговата мартирология лежат малко други ползи. Представителите на националистически организации от Германия (партията "Десните "), Швеция, Франция, Унгария, Гърция, Полша, Македония ( "Национална битка ") и Западните околности, Съединени американски щати, Естония и Русия, които взеха присъединяване в Луков марш-2018 даже не познават личността на Луков, да не приказваме за бойните му прояви на български военачалник. По команда от Българския народен съюз, на 17.02.2018г. в София се развяха немски и италиански флагове, горяха запалени факли и се произнесяха речи в познатия идеологически жанр от 1941-1944 година
Днес, уредниците на Луков марш се пробват да прикрият същинските си цели зад други интернационалните въпроси, да вземем за пример мигрантския. Но това са кулисите на политическия спектакъл. Луков марш и мигрантският въпрос имат друга обществена същина. Те породиха по друго време и даже единствено заради това нямат общи корени. Истинската вътрешност, отразена и в символиката на марша, е реваншизмът на нацизма в Европа през 21 век.
Не познавам границите на днешната немска политическа толерантност. Не знам дали сходна социална демонстрация щеше да бъде позволена по улиците на Германия. Но в България немските участници не бяха кой-знае какъв брой обезпокоени от управляващите. Минаха с една поредна "ваймарска " забележка. Въпреки безпомощната възбрана на Столичния кмет, навъсените вежди на Министъра на вътрешните работи и дипломатичното помъркване на Министерството на външните работи, на 17.02.2018г. маршът се организира, вдъхновен от няколко безпристрастни... и законосъобразни... решения на българския съд през годините.
15-тото издание на Луков марш беше може би най-успешната му редакция, макар митингите и политическите заявления на неговите съперници. Българска социалистическа партия, Оперативна програма и Движение за права и свободи, всеки воден от лични политически подбуди, се разграничиха от тази демонстрация. Дни преди този момент, противоречие в безапелационна форма изрази и Световния еврейски конгрес. Дипломатическото посланичество на Съединени американски щати в България също изрази угриженост. Изненадващо, не се видяха реакции на дипломатите на останалите участници в Анти-хитлеритската коалиция. Русия също остана като непряк наблюдаващ. Може би тъй като от дълго време престана да обръща внимание на безбройните прояви на българския политически нео-реваншизъм.
И когато сякаш бяха налице всички признаци на едно обрисувало се политическо болшинство срещу Луков марш-2018г., внезапно Декларацията на ПГ на Българска социалистическа партия бе остракирана в Народното събрание поради една гласно декларирана историческа истина.
Из Устава на Нюрнбергския Трибунал:
Член 1. В сходство със Споразумението, подписано на 8 август 1945 година сред Правителствата на Съюза на Съветските Социалистически Републики, Съединените Американски Щати и Обединеното Кралство на Англия и Северна Ирландия и Временното Правителство на Френската Република, се учредява Международен боен арбитражен съд (наричан от тук нататък "Трибунал ") за обективен и бърз съд и наказване на основните военни нарушители от европейските страни от Оста.
Из Наредбата-закон за съдене от Народен съд на виновните за въвличането на България в Световната война против съюзените нации и за злодеянията, свързани с нея (ДВ, бр. 219 от 6 октомври 1944 година, изм. и доп. Дъждовни води, бр. 261 от 24 ноември 1944 година, изм. Дъждовни води, бр. 9 от 12 януари 1945 г.).
Член 2. Лицата, които ще дават отговор пред Народния съд са:
1. Лицата, които след 1 януари 1941 година са изложили сигурността на страната или са сложили националните ползи в заплаха било като са сключили интернационалните контракти с воюващи страни, било като са взели решение да разгласят война и да водят война.
2. Ръководните лица, които след 22 юни 1941 година са заповядали дейности, нарушаващи оповестения неутралитет към Съюза на руските социалистически републики, и с това са усложнили интернационалното състояние на България.
3. Ръководните лица, които по отношение на оповестяването и воденето на войната с Англия и Северноамериканските съединени щати не са изпълнили своето служебно обвързване, като не са взели надлежни и своевременни ограничения за предотвратяване на народа и страната от морално и материално увреждане.
4. Лицата, които след 1 януари 1941 година в старите лимити на страната, в Македония, Тракия или другаде са употребявали своите връзки с властта или с воюващите страни, или служебното си състояние, с цел да набират за себе си или за другиго незаконна имотна полза.
5. Лицата, които са били в работа на Германия или на съдружниците й и при нейното практикуване ефективно и значително са съдействали за провеждането политиката на тия страни във щета ползите на българския народ.
6. Лицата, които през същото време са изпращали наши войски в Югославия и Гърция, с цел да преследват народноосвободителните войски на тези страни, както и ония управителни военни лица, които със своите дейности или бездействия са станали причина да се слагат в заплаха нашите войски.
7. Лицата, които в страната или отвън нея по отношение на водената след 1 януари 1941 година от държавните управления външна политика са заповядали, поощрили или направили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, кражби или изтезания.
8. Лицата, които непринудено са служили и предавали на полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до сигурността или значими ползи на партизаните или другите борци за националните свободи.
9. Следователи, прокурори и съдии, които при предварителното или правосъдното дирене или с издадените присъди са показали очевидно користолюбие и жестоко престарание за да поддържат провежданите над народа гнет, беззаконие и принуждение.
10. Лицата, които в страната или отвън нея от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 година със своите дейности, трудове, слово или по различен метод са съдействали ефективно и значително за осъществяването или провеждането на горните действия, както и за гоненията против евреите.
Историята на интернационалните връзки от дълго време е отхвърлила спекулациите, че Народният съд в България е незаконно основан правосъден орган. Той е основан със закон. Законът е признат в осъществяване на основополагащи интернационалните документи – част от които са юридически. Неговите правила и цели залягат в Споразумението на България със Анти-хитлеристката коалиция от Съединени американски щати, Англия, Съюз на съветските социалистически републики и Франция, а по-късно с Мирния контракт на България от Париж, с който са избрани днешните граници на България. С други думи, България е била юридически обвързана с интернационално обвързване да учреди Народен съд над лицата, отговорни за водене на Втората международна война. Тя извършва интернационално обвързване, от чието осъществяване зависят границите на страната и нейното политическо устройство. В първите години след войната, България е била "вражеска страна " по смисъла на чл.53 от Устава на Организация на обединените нации от 1945г.
Много се надявам, че българската международно-правна мисъл няма да неглижира интернационалния ангажимент на България като вражеска страна, победена по време на Втората международна война. Много се надявам да се откри разумен българин, който да сложи под подозрение Парижкия кротичък контракт, изключително в частта му за опазване на границите на страната към 01.03.1941г.. С тази част на контракта се осъществя невероятното достижение на победена страна да усили територията си. Така България резервира присъединението на Южна Добруджа към Родината ( Крайовската конвенция от 1940г.).
Такива "чудеса " са изключителна необичайност в историята на страни с размера на България - да загубиш международна война, само че да спечелиш територия. Част от правната предиспозиция за този резултат е осъществяването на поетия ангажимент за съдене на виновниците за водене на войната на страната на Нацистка Германия.
Т.е. изречението, поради което Жаблянов бе политически осъден, се оказва исторически обосновано и международно-правно издържано. Народният съд като правна фигура е по едно и също време и нужна и военно-временна: належащо поради изискванията на Парижкия кротичък договор; военно-временно поради това, че при неговото основаване през ноември1944г. Втората международна война към момента не е завършила.
КОЕ ДОТУК НЕ Е ВЯРНО?
Нещо повече, в случай че не бе учредила Народния съд, България щеше да наруши Парижкия кротичък контракт и Споразумението за помирение със Съединени американски щати, Англия,Франция и Съюз на съветските социалистически републики. Всеки, който има обикновено разбиране от интернационалните връзки и интернационално право, може да си показа последствията за нашата България, в случай че от позицията си на победена страна не беше изпълнила изискванията на спечелилите. Не Луков, на Богдан Филов, не Цар Борис ІІІ, а Пророкът Мохамед, Исус Христос, Яков, Буда, всички божества взети дружно не биха избавили победена България от трета, най-голямата в нашата история, национална злополука.
Ако би трябвало да бъдем правилни към историческата истина, не можем да не кажем, че подсъдимите на Народния съд бяха откровени последователи на фашистката и нацистка идеология. Сред тях имаше лица с потвърдено съдействие с фашизма и хитлеризма. Някои от тези лица са увековечени на фотоси с хитлеристки символика - униформи, знаци, привет с изпъната ръка. Някои от тях са подписали Документа за присъединение на България към страните от Оста - Германия, Италия и Япония. Някои от тях са подписали акта за оповестяване война на Съединени американски щати и Англия на 01.03.1941г.
КОЕ ТУК НЕ Е ВЯРНО?
Какъв беше проф. Богдан Филов? Чий автограф стои под акта за оповестяване на война на Съединени американски щати и Англия? Защо България бе квалифицирана като вражеска страна от спечелилите във войната? Защо София бе бомбардирана от англо-американската авиация? Кой оферираше изпращане на български войски на Източния фронт срещу Съюз на съветските социалистически републики? Кои депутати гласоподаваха нацисткия закон за отбрана на нацията? Кой заповяда носенето на жълтите звезди на облеклата на българските евреи и тяхното интерниране от столицата? Срещу чий акт се надигнаха тогава левите сили в България, БПЦ, някои депутати от Народното събрание? Извърши ли се депортиране към лагерите на гибелта в Германия на десетки хиляди евреи от зоната под българско ръководство в Македония и Беломорска Тракия? Кой сътвори поста Комисар по еврейските въпроси и назначи на него Александър Белев? Колко десетки хиляди бяха убитите, наказаните на отнемане от независимост, въдворените в лагери, интернираните съперници на съюза с Нацистка Германия? Кой подписа смъртната присъда на Вапцаров? Кой подписа смъртните присъди на децата от Ястребино, на детето Чампоев, на детето Палаузов? Кой обявяваше награди за отрязана партизанска глава? Колко български глави бяха отрязани и какъв брой живота бяха погубени през процесния интервал? Нима това беше акт на Патриотизъм? Нима това беше акт на Героизъм?
НЕ, ТОВА БЯХА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА И ЧОВЕЧЕСТВОТО И ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, НАКАЗУЕМИ Пожарна охрана УСТАВА НА НЮРНБЕРГСКИЯ ТРИБУНАЛ?
И когато Валери Жаблянов споделя, че Народният съд е една "необходимост ";, който сме били принудени да изпълняваме във военно време, той не е акуратен единствено в едно: това не е елементарна необходимост; това е международно-правно обвързване на България като „ вражеска страна “ по смисъла на чл.53 от Устава на Организация на обединените нации, с всички правни и политически последствия от това. И ние през днешния ден би трябвало да си зададем главния въпрос - а имаше ли закононарушения и кои бяха нарушителите в България по смисъла на Устава на Нюрнбергския Трибунал. Възможно ли бе да не бъде основан Народния съд в България и виновниците да не бъдат изправени пред съд? Каква би била тяхната орис, в случай че тези лица бяха съдени за своите действия в Германия, Русия, Франция, Унгария и други, като подсъдими на:
Нюрбернски арбитражен съд за съдене на Главните военно-престъпници - 1945-1946
Т.нар. Следващи нюрнбернски трибунали - 1945-1947
Трибунала за Дахау - 1945-1948
Трибунала за Аушвиц - 1947 в Краков
Трибунала за Аушвиц - във Франкфурт
Трибунала за Белзец, Берлин -1960 в Първи Районен съд във Франкфурт
Трибунала за Майданек - 30 години
Трибунала за Собибор - 1965 в Хаген, Германия
Трибунала за Челмно
Върховен народен арбитражен съд в Полша -1946-1948
Военните трибунали на Съединени американски щати в Италия (Казерта и др.)
Народния съд в Унгария
Народния съд в Румъния
Народния съд в Югославия
Народния съд във Финландия
Народния съд в Чехословакия
Военните съдилища в Украйна, Русия, Беларус и така нататък
Военни трибунали в Италия, Англия, Холандия, Дания
Процесът на века над Айхман в Израел
Процесът против фелдмаршал Кесерлинг във Венеция
Процесът против фелдмаршал Фон Манщайн и военачалник Фон Фалкенхорст в Хамбург
Навсякъде това са трибунали, т.е. изключителни правосъдни органи, а не постоянни мирновременни съдилища. Тяхната пълномощия е национална, само че те ползват наказателни сформира, кодифицирани за първи път в Устава на Нюрнбернския арбитражен съд. Времето е изключително и неговите съдилища са изключителни. Довоенното наказателно право е неприложимо към всеобщите закононарушения против човечеството.
След края на войната се приема се правна регулация на интернационалните връзки, която в следствие е реципирана в наказателното право на европейските страни. Поради липса на други съдилища, материята за закононарушения по време на война попада под юрисдикцията на тези трибунали. И едвам през 2002г., със основаването на Международния углавен съд, за първи път се учредява общ углавен съд за сходни закононарушения.
Извънредният темперамент на тези трибунали неизбежно поставя отпечатък върху използването на правната норма. Но въпреки всичко това е цивилизован опит да се контролират едни комплицирани връзки, които в противоположен случай ще се вземат решение по пътя на саморазправата. А какво би станало, в случай че околните на 50 млн жертви пристъпеха към споразумяване на взаимоотношенията с отговорните лица по несъдебен ред?
Извънредните трибунали се учредяват единствено и само за споразумяване на връзки, зародили вследствие на война и след осъществяване на своята задача, се разформироват.
Днес, нарушителите, които тогава понесоха своята отговорност, не могат да ни се показват като жертви, тъй като в действителност са причинители на най-масовото закононарушение срещу човечеството.
Безспорно, измежду хилядите подсъдими на тези трибунали е имало и незаслужено наказани. Като правист и човек, напълно поддържам правото на всеки почтено наказан на обективен развой. Но това не лишава от правно съображение институцията на Народния съд, чиято законна цел е денацификацията на Европа и наказване за закононарушенията от Втората международна война. Луков марш е знак на политическата реабилитация на едно международно закононарушение, а не на една незаслужено наказана персона. В този смисъл, изцяло се солидаризирам с декларацията на Посолството на Съединени американски щати в София по Луков марш-2018г.
С решението за премахване на зам.председател на националното заседание за изричане на една историческа истина за Народния съд, българският Парламент наруши духа и буквата Парижкия кротичък контракт след Втората международна война, задачите от Устава на Организация на обединените нации, индиректно оправдава закононарушения, експлицитно изброени в Устава на Нюрнбергския арбитражен съд, Устава на Международния углавен съд и не на последно място – в Наказателния кодекс на Република България. И с това минира интернационалния пиедестал, на който е построена днешната българска страна.
Това е най-сериозната интернационална дискредитация на България през първата пета от ХХI век, освен това в интервала на нашето европейско председателство.
Съвременна обединена Европа гледа стъписана и изумена по какъв начин Народното събрание на страна-член на Европейски Съюз лишава страната си от легитимност.
Дано някой в българската политика може да осъзнае какво значи това. ПОНЕ ЕДИН ЕДИНСТВЕН ИСТИНСКИ ПОЛИТИК
Що се отнася до самия Валери Жаблянов, той няма да има особени усложнения да осъди България за нарушение на правото му на обективен развой, правото му да събира и популяризира информация, правото му на благосъстоятелност, пред един неутрален интернационален съд.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ