bTV Репортерите: Завинаги на върха
Преди близо век двама фамозни алпинисти, Джордж Мелъри и Андрю Ървин потеглят към една от най-големите загадки на XX век – пътешестване към Покрива на света. Попитали Мелъри за какво желае да изкачи Еверест. Той дал отговор просто: „ Защото е там.”
Боян Петров е българският височинен планинар с най-вече изкачени осемхилядници. Той е българинът стъпил пръв на четири хималайски гигантa – Гашербрум I, Канчендзьонга, К2 и Манаслу. Той искаше Короната на Хималаите. Снимка: btvnovinite.bg Преди да замине, той сподели:
„ Рядко имам такова възприятие, че всичко ми е подредено. Че всичко ми е наред, че не пострадвам от нищо, че тестванията са ми положителни, прекомерно идеално ми е даже”.
– Леко подозрително ти се коства?
– Притеснително дори. Такова, че си крещя, значи, някъде очаквам изненада. В толкоз идеални условия не съм заминавал в никакъв случай.
– Откъде може да пристигна възможната изненада?
– Отвсякъде, толкоз е дълъг пътят към тези върхове, че отвред може да пристигна, може да се спънеш в базовия лагер преди още изобщо да си стигнал до опит. Не желая даже и фантазията ми да работи в тази посока. Това е параноя. Ако почнеш да си мислиш, преди да направиш някое велико дело… Отивам на Хималаите, правилно е”. На 11 април Боян Петров отпътува за Непал.
В задачите на експедицията са най-ниският осемхилядник – Шиша Пангма и най-високият – Еверест.
„ За последно се чухме на 28-ми като ми сподели, че на другия ден потегля към върха и идващите дни няма да се чуваме, прогнозата е добра, усеща се мощен и подготвен и не искаше да изпуска хубавото време”, описа приятелката му Радослава Ненова . Снимка: Ладислав Цветков Боян Петров не изневерява на стила си – насочва се към Шиша Пангма самичък и без О2. За последно е видян да се изкачва към щурмовия лагер на 3-ти май. Два дни по-късно алпинисти откриват палатката празна и цялостна със сняг.
Издирването му измежду безконечните снегове на Хималаите се трансформира в задача за цяла България, а две враждуващи страни си протягат ръка. Снимка: bTV Над 100 спасители се включват в търсенето по земя, а два непалски хеликоптера за първи път политат над Китай в търсене на алпиниста. Снимка: Simrik Air За околните и феновете на Боян Петров вярата не угасва.
„ Винаги първите ми думи бяха – ти можеш да правиш каквото пожелаеш, тъй като ти имам вяра, че ще го направиш добре и поемаш всичките отговорности”, съобщи майка му Ангелина Петрова.
Сестра му Александра Петрова по телефона му е поискала прелестно нанагорнище, а той й отвърнал, че няма да е прелестно.
„ И ми сподели, че не му се тръгвало, тъй като тук всичко цъфтяло, чуруликало, а той щял да върви по снеговете... и аз му споделих – ти обичаш сняг. И той сподели – Всъщност, да. Питах го по кое време се връщаш и той сподели на рождения ден на дребния му наследник. Това беше последното”, спомня си Александра Петрова.
Тя беше безапелационна, че не е подготвена за най-лошия сюжет.
„ Не мога да го дам още... Не мога... не, че другите го дават. Той е необходим на всички”.
Майката на Боян Петров: Той е там, където се усеща най-свободен Не съм подготвена, не мога да го дам още, той е необходим на всички, сподели сестра му Александра Петрова
Два пъти през живота си Светлана Проданова минава по същия път – с чичо си Христо Проданов и сестра си Мариана Масларова. И двамата остават на Еверест. Срещаме я в учебно заведение в родното Карлово, което носи името на именития планинар.
„ Това е доста мощна болежка – да знаеш, че близкият ти човек е в неопределеност и ти се люшкаш сред огромната вяра, огромната религия, че чудото ще стане и страха, че може и да не се случи това”, сподели Светлана Проданова. " Авраме, на върха съм, няма пирамида. Братята са създали една пирамида от четири бутилки. И тяхното знаме снимах. Това е. "
20 април 1984. с тези думи Христо Проданов оповестява, че е първият българин изкачил Еверест по Западния гребен, прочут още като Жестокия път – самичък и без О2. Минава 6 ч. вечерта. Стои на върха 33 минути.
„ Няма да неистина, че помислих: „ Хубаво е, че си на върха, но не виждам по кое време ще се върнеш”, спомня си Аврам Аврамов , началник на експедицията „ Еверест – 1984”. Христо Проданов желае позволение да остави камерата си на върха. Връща се по личните си стъпки по Жестокия път. Пада мрак, става все по-студено.
Първият български планинар на Покрива на света е заставен да прекара нощта навън в Зоната на гибелта – надморската височина над 8 хиляди метра, при която изискванията са несъвместими с живота.
„ Тогава информацията беше доста по-оскъдна, тя идваше доста по-бавно, ние нямахме опцията толкоз доста да претърпяваме ужаса, че той може да не се върне и да загине. И едвам през идващите дни започнахме да разбираме, че има избавителна акция и че той най-вероятно няма да се върне”, описа Светлана Проданова.
Спасителната акция не дава резултат . Според едни от последните му думи, предадени по радиостанцията се допуска, че тялото на Христо Проданов се намира над Голямата сива кула на 8700 метра височина.
„ Той използва 33 минути престой на самия връх и чак тогава стартира спускането. Негови персонални неточности на Христо бяха, че изостави шерпа и му сподели да се върне. Шерпът сподели, че не Христо му е наредил, а е паднала някаква бутилка и го блъснала по главата. Каква бутилка – по този маршрут никой не е минавал”, добави Аврам Аврамов.
След трагичния завършек на избавителната задача Аврамов привиква заседание в общата палатка. Всеки е свикан да каже мнението си. Присъства и Николай Петков – по-късно трансформирал се в единствения планинар в света обходил и трите ръба на Еверест.
„ Много е тъжно да изкачиш връх и да загинеш на слизане. Това се случва постоянно, само че не може да се одобри за триумф. Може би по тази причина натежа мнението, че би трябвало да се направи още един опит, а и поради Христо, както сподели Людмил Янков, най-малко да му затворим очите”, сподели Николай Петков, който изкачва Еверест през 1984 година и 2004 година
На 8 май Иван Вълчев и Методи Савов изкачват Еверест , а на идващия ден върха доближават Кирил Досков и Николай Петков. Петков съумява да откри в снега камерата на първия българин на Покрива на света, с което отстрани подозренията, че Христо Проданов не е бил на върха.
„ Разрових го, и камерата вътре. Това беше доста добре, че се случи, тъй като незабавно се зарадвахме, казахме си: несъмнено вътре има и фрагменти. За зла неволя по-късно се откри, че касетката е чисто нова, заменена, той я е взел и несъмнено още стои в пухенката му”, спомня си Николай Петков.
Четиримата алпинисти слизат по Класическия маршрут по непалските скатове и вършат цялостен траверс на масива, по-късно наименуван „ Българския траверс”. До ден сегашен остава неповторен.
„ Не желая да го приема, само че би трябвало да го приема. Защото, щом съм началник, аз съм този, който е сбъркал. Истината е, че 5 души се качиха на Еверест, един почина, въпреки всичко е успех”, съобщи Аврам Аврамов.
20 години след първото стъпване от българин на Еверест, през 2004 година страната провежда юбилейна експедиция до върха.
Целта – реализиране на безкислородно нанагорнище и стъпване на българка на Покрива на света. В разширения състав на експедицията е включена и Мариана Масларова , племенница на Христо Проданов.
„ Тя цялостен живот, през тези 20 години, се готвеше за този миг. Не го афишираше, само че най-близките го знаехме. Тя получи един тип завет от него, тъй като, когато той тръгваше към Еверест й сподели: Мариана, аз имам вяра, че отново ще се видим”, описа Светлана Проданова.
По-късно Мариана се отхвърля от националната експедиция поради зародили спорове измежду алпинистите и финансира пътуването си сама.
„ Мариана в никакъв случай не е била човек на такива дребни взаимни отстъпки и дребни игрички. Не пожела една секунда да се занимава с сходна нелепост”, сподели Петър Атанасов , представител на експедицията „ Еверест – 2004 “.
Когато идва в базовия лагер, Мариана Масларова среща алпинистите от националната експедиция. Оказва се, че ще нападат върха по еднакъв маршрут.
Тези фрагменти снимани от Николай Петков са запечатали последните дни от живота на алпинистката.
Целта на експедицията отчасти е изпълнена – младите очаквания Дойчин Боянов и Христо Христов изкачват върха без О2. Христо Христов обаче не се връща.
Един от последните, които го виждат жив е участникът от експедицията през 1984 година Николай Петков. Христо слиза надолу, а Николай се качва нагоре.
„ Разменяме си няколко думи, естествените неща: „ Как си, ок ли си, ще се забележим после”, което от моята позиция – аз отивам нагоре и аз съм бедстващият, а той отива надолу, и не ти минава през акъла, че той е бедстващият. Той не го показва”, описа Николай Петков.
Дойчин Боянов се връща да го търси, стига до 8500 метра, само че не го открива.
„ Нямам скрупули, тъй като не съм отказал помощ, не ми е поискана такава. Когато стигнах долу в щурмовата палатка, заварих Дойчин и чаках, че там е и Христо, и, че аз съм бедстващият. Изведнъж се оказа, че него го няма. Беше кошмарна информация, която установих”, спомня си Николай Петков.
Христо е открит мъртъв по-късно на височина към 8700 метра.
„ Всичко беше в границите на едно денонощие. Христо беше открит в един миг закачен за парапет , седнал. Толкова”, изясни Петър Атанасов.
Към върха поема и Мариана Масларова , също без О2. Бразилско семейство следи, че стига до Христо и стои край него дълго време.
„ Ако той е бил жив, може би просто да има човек при него, да не е самичък. Ако пък не е бил жив, просто по този начин, да отдаде респект към него. Това никой не го знае и доста желая да го опиша, тъй като това още един път демонстрира какви хора вървят в тази планина”, сподели Светлана Проданова.
Последно Мариана е забелязана на метри от върха. Алпинистите, които я познават, обаче са уверени, че е достигнала Еверест.
„ Аз съм доста горда като част от този жанр, който е пратил двама индивида на този връх, не тъй като е пратил хора да се потвърждават като спортисти, а тъй като е пратил хора, които желаеха да извисят своя дух, както и Боян. Хора, тръгнали към върха, към всеки един висок връх, без значение дали е в планината или в живота, те потеглят да извисят човешкия дух, да се потвърди, че може повече и повече”, безапелационна е Светлана Проданова.
В памет на Христо Христов край родния му град Смолян негови сътрудници от Художествената академия издигат параклис.
„ Той беше като магнит за хората, извънредно добър, радостен, свръх необятно скроен човек”, сподели за него Митко от Националната художествена академия.
Както всяка година, в края на май фамилията на Христо и негови другари се събират, с цел да почетат паметта му.
„ Казахме си нормалните думи за изпроводяк. Хората, които е катерил с тях и е бил в планината, видяха, че той отива там с хора, които нямат прочувствена връзка. И някак си, ни изглеждаше сам”, съобщи другар на Христо от детството Стамен Гърбелов.
Повече от десетилетие след гибелта му, околните не търсят виновност.
„ Еверест за него беше предизвикателство като планинар и искаше да направи безкислородно нанагорнище, само че за него това не беше самоцел. Той се усещаше виновен, че е определен в националната експедиция и искаше каквото зависи от него да направи всичко, с цел да оправдае доверието, което му е гласувано”, разясни Стамен Гърбелов.
Христо Христов в действителност оправдава доверието и става третият българин изкачил Еверест без О2.
„ Светът се нуждае от хора, които го подтикват да разбере тоя свят, че има и други неща в живота, същински – фантазии, пространства, които не си видял. Винаги има пионери, постоянно има такива, които са първи”, разяснява Сотир.
На 16 април е разгласен краят на огромната избавителна акция. Боян Петров остава вечно на върха.
„ Това беше краят на избавителна акцията. Не открихме Боян, само че това, което беше възхитително, е по какъв начин три страни се сплотиха в едно – имаме представители от Непал, от България и от Китай. Боян беше мотивът за една невиждана акция, която може би ще избави нечий живот в бъдеще. И желая да благодаря на всички тези хора, които рискуваха живота си поради него и бяха част от този казус. Прекратихме търсенето. Боян е легенда! Цяла България ви благодари”, съобщи Кирил Петков, член на избавителния екип.
„ Има такива хора, които желаят да се провокират, да открият. Искат себе си да тестват. Няма потребност да изяснявам, тъй като светът е цялостен с всевъзможни хора и те всички са ни нужни. Не съм се опитвала да го спирам. Боян си е Боян”, сподели приятелката му Радослава Ненова.
„ Той кара всички хора да желаят да бъдат най-хубавата версия на себе си”, добави щерка му Тея Петрова.
Всички тези смели българи са ни нужни, с цел да ни покажат, че чудесата съществуват, че можем още повече. Техният ентусиазъм не умира. Той живее в сърцата ни като образец за поредност, геройство и неотстъпчивост, с които човек може да надскочи границите на личните си благоприятни условия.
Боян Петров е българският височинен планинар с най-вече изкачени осемхилядници. Той е българинът стъпил пръв на четири хималайски гигантa – Гашербрум I, Канчендзьонга, К2 и Манаслу. Той искаше Короната на Хималаите. Снимка: btvnovinite.bg Преди да замине, той сподели:
„ Рядко имам такова възприятие, че всичко ми е подредено. Че всичко ми е наред, че не пострадвам от нищо, че тестванията са ми положителни, прекомерно идеално ми е даже”.
– Леко подозрително ти се коства?
– Притеснително дори. Такова, че си крещя, значи, някъде очаквам изненада. В толкоз идеални условия не съм заминавал в никакъв случай.
– Откъде може да пристигна възможната изненада?
– Отвсякъде, толкоз е дълъг пътят към тези върхове, че отвред може да пристигна, може да се спънеш в базовия лагер преди още изобщо да си стигнал до опит. Не желая даже и фантазията ми да работи в тази посока. Това е параноя. Ако почнеш да си мислиш, преди да направиш някое велико дело… Отивам на Хималаите, правилно е”. На 11 април Боян Петров отпътува за Непал.
В задачите на експедицията са най-ниският осемхилядник – Шиша Пангма и най-високият – Еверест.
„ За последно се чухме на 28-ми като ми сподели, че на другия ден потегля към върха и идващите дни няма да се чуваме, прогнозата е добра, усеща се мощен и подготвен и не искаше да изпуска хубавото време”, описа приятелката му Радослава Ненова . Снимка: Ладислав Цветков Боян Петров не изневерява на стила си – насочва се към Шиша Пангма самичък и без О2. За последно е видян да се изкачва към щурмовия лагер на 3-ти май. Два дни по-късно алпинисти откриват палатката празна и цялостна със сняг.
Издирването му измежду безконечните снегове на Хималаите се трансформира в задача за цяла България, а две враждуващи страни си протягат ръка. Снимка: bTV Над 100 спасители се включват в търсенето по земя, а два непалски хеликоптера за първи път политат над Китай в търсене на алпиниста. Снимка: Simrik Air За околните и феновете на Боян Петров вярата не угасва.
„ Винаги първите ми думи бяха – ти можеш да правиш каквото пожелаеш, тъй като ти имам вяра, че ще го направиш добре и поемаш всичките отговорности”, съобщи майка му Ангелина Петрова.
Сестра му Александра Петрова по телефона му е поискала прелестно нанагорнище, а той й отвърнал, че няма да е прелестно.
„ И ми сподели, че не му се тръгвало, тъй като тук всичко цъфтяло, чуруликало, а той щял да върви по снеговете... и аз му споделих – ти обичаш сняг. И той сподели – Всъщност, да. Питах го по кое време се връщаш и той сподели на рождения ден на дребния му наследник. Това беше последното”, спомня си Александра Петрова.
Тя беше безапелационна, че не е подготвена за най-лошия сюжет.
„ Не мога да го дам още... Не мога... не, че другите го дават. Той е необходим на всички”.
Майката на Боян Петров: Той е там, където се усеща най-свободен Не съм подготвена, не мога да го дам още, той е необходим на всички, сподели сестра му Александра Петрова
Два пъти през живота си Светлана Проданова минава по същия път – с чичо си Христо Проданов и сестра си Мариана Масларова. И двамата остават на Еверест. Срещаме я в учебно заведение в родното Карлово, което носи името на именития планинар.
„ Това е доста мощна болежка – да знаеш, че близкият ти човек е в неопределеност и ти се люшкаш сред огромната вяра, огромната религия, че чудото ще стане и страха, че може и да не се случи това”, сподели Светлана Проданова. " Авраме, на върха съм, няма пирамида. Братята са създали една пирамида от четири бутилки. И тяхното знаме снимах. Това е. "
20 април 1984. с тези думи Христо Проданов оповестява, че е първият българин изкачил Еверест по Западния гребен, прочут още като Жестокия път – самичък и без О2. Минава 6 ч. вечерта. Стои на върха 33 минути.
„ Няма да неистина, че помислих: „ Хубаво е, че си на върха, но не виждам по кое време ще се върнеш”, спомня си Аврам Аврамов , началник на експедицията „ Еверест – 1984”. Христо Проданов желае позволение да остави камерата си на върха. Връща се по личните си стъпки по Жестокия път. Пада мрак, става все по-студено.
Първият български планинар на Покрива на света е заставен да прекара нощта навън в Зоната на гибелта – надморската височина над 8 хиляди метра, при която изискванията са несъвместими с живота.
„ Тогава информацията беше доста по-оскъдна, тя идваше доста по-бавно, ние нямахме опцията толкоз доста да претърпяваме ужаса, че той може да не се върне и да загине. И едвам през идващите дни започнахме да разбираме, че има избавителна акция и че той най-вероятно няма да се върне”, описа Светлана Проданова.
Спасителната акция не дава резултат . Според едни от последните му думи, предадени по радиостанцията се допуска, че тялото на Христо Проданов се намира над Голямата сива кула на 8700 метра височина.
„ Той използва 33 минути престой на самия връх и чак тогава стартира спускането. Негови персонални неточности на Христо бяха, че изостави шерпа и му сподели да се върне. Шерпът сподели, че не Христо му е наредил, а е паднала някаква бутилка и го блъснала по главата. Каква бутилка – по този маршрут никой не е минавал”, добави Аврам Аврамов.
След трагичния завършек на избавителната задача Аврамов привиква заседание в общата палатка. Всеки е свикан да каже мнението си. Присъства и Николай Петков – по-късно трансформирал се в единствения планинар в света обходил и трите ръба на Еверест.
„ Много е тъжно да изкачиш връх и да загинеш на слизане. Това се случва постоянно, само че не може да се одобри за триумф. Може би по тази причина натежа мнението, че би трябвало да се направи още един опит, а и поради Христо, както сподели Людмил Янков, най-малко да му затворим очите”, сподели Николай Петков, който изкачва Еверест през 1984 година и 2004 година
На 8 май Иван Вълчев и Методи Савов изкачват Еверест , а на идващия ден върха доближават Кирил Досков и Николай Петков. Петков съумява да откри в снега камерата на първия българин на Покрива на света, с което отстрани подозренията, че Христо Проданов не е бил на върха.
„ Разрових го, и камерата вътре. Това беше доста добре, че се случи, тъй като незабавно се зарадвахме, казахме си: несъмнено вътре има и фрагменти. За зла неволя по-късно се откри, че касетката е чисто нова, заменена, той я е взел и несъмнено още стои в пухенката му”, спомня си Николай Петков.
Четиримата алпинисти слизат по Класическия маршрут по непалските скатове и вършат цялостен траверс на масива, по-късно наименуван „ Българския траверс”. До ден сегашен остава неповторен.
„ Не желая да го приема, само че би трябвало да го приема. Защото, щом съм началник, аз съм този, който е сбъркал. Истината е, че 5 души се качиха на Еверест, един почина, въпреки всичко е успех”, съобщи Аврам Аврамов.
20 години след първото стъпване от българин на Еверест, през 2004 година страната провежда юбилейна експедиция до върха.
Целта – реализиране на безкислородно нанагорнище и стъпване на българка на Покрива на света. В разширения състав на експедицията е включена и Мариана Масларова , племенница на Христо Проданов.
„ Тя цялостен живот, през тези 20 години, се готвеше за този миг. Не го афишираше, само че най-близките го знаехме. Тя получи един тип завет от него, тъй като, когато той тръгваше към Еверест й сподели: Мариана, аз имам вяра, че отново ще се видим”, описа Светлана Проданова.
По-късно Мариана се отхвърля от националната експедиция поради зародили спорове измежду алпинистите и финансира пътуването си сама.
„ Мариана в никакъв случай не е била човек на такива дребни взаимни отстъпки и дребни игрички. Не пожела една секунда да се занимава с сходна нелепост”, сподели Петър Атанасов , представител на експедицията „ Еверест – 2004 “.
Когато идва в базовия лагер, Мариана Масларова среща алпинистите от националната експедиция. Оказва се, че ще нападат върха по еднакъв маршрут.
Тези фрагменти снимани от Николай Петков са запечатали последните дни от живота на алпинистката.
Целта на експедицията отчасти е изпълнена – младите очаквания Дойчин Боянов и Христо Христов изкачват върха без О2. Христо Христов обаче не се връща.
Един от последните, които го виждат жив е участникът от експедицията през 1984 година Николай Петков. Христо слиза надолу, а Николай се качва нагоре.
„ Разменяме си няколко думи, естествените неща: „ Как си, ок ли си, ще се забележим после”, което от моята позиция – аз отивам нагоре и аз съм бедстващият, а той отива надолу, и не ти минава през акъла, че той е бедстващият. Той не го показва”, описа Николай Петков.
Дойчин Боянов се връща да го търси, стига до 8500 метра, само че не го открива.
„ Нямам скрупули, тъй като не съм отказал помощ, не ми е поискана такава. Когато стигнах долу в щурмовата палатка, заварих Дойчин и чаках, че там е и Христо, и, че аз съм бедстващият. Изведнъж се оказа, че него го няма. Беше кошмарна информация, която установих”, спомня си Николай Петков.
Христо е открит мъртъв по-късно на височина към 8700 метра.
„ Всичко беше в границите на едно денонощие. Христо беше открит в един миг закачен за парапет , седнал. Толкова”, изясни Петър Атанасов.
Към върха поема и Мариана Масларова , също без О2. Бразилско семейство следи, че стига до Христо и стои край него дълго време.
„ Ако той е бил жив, може би просто да има човек при него, да не е самичък. Ако пък не е бил жив, просто по този начин, да отдаде респект към него. Това никой не го знае и доста желая да го опиша, тъй като това още един път демонстрира какви хора вървят в тази планина”, сподели Светлана Проданова.
Последно Мариана е забелязана на метри от върха. Алпинистите, които я познават, обаче са уверени, че е достигнала Еверест.
„ Аз съм доста горда като част от този жанр, който е пратил двама индивида на този връх, не тъй като е пратил хора да се потвърждават като спортисти, а тъй като е пратил хора, които желаеха да извисят своя дух, както и Боян. Хора, тръгнали към върха, към всеки един висок връх, без значение дали е в планината или в живота, те потеглят да извисят човешкия дух, да се потвърди, че може повече и повече”, безапелационна е Светлана Проданова.
В памет на Христо Христов край родния му град Смолян негови сътрудници от Художествената академия издигат параклис.
„ Той беше като магнит за хората, извънредно добър, радостен, свръх необятно скроен човек”, сподели за него Митко от Националната художествена академия.
Както всяка година, в края на май фамилията на Христо и негови другари се събират, с цел да почетат паметта му.
„ Казахме си нормалните думи за изпроводяк. Хората, които е катерил с тях и е бил в планината, видяха, че той отива там с хора, които нямат прочувствена връзка. И някак си, ни изглеждаше сам”, съобщи другар на Христо от детството Стамен Гърбелов.
Повече от десетилетие след гибелта му, околните не търсят виновност.
„ Еверест за него беше предизвикателство като планинар и искаше да направи безкислородно нанагорнище, само че за него това не беше самоцел. Той се усещаше виновен, че е определен в националната експедиция и искаше каквото зависи от него да направи всичко, с цел да оправдае доверието, което му е гласувано”, разясни Стамен Гърбелов.
Христо Христов в действителност оправдава доверието и става третият българин изкачил Еверест без О2.
„ Светът се нуждае от хора, които го подтикват да разбере тоя свят, че има и други неща в живота, същински – фантазии, пространства, които не си видял. Винаги има пионери, постоянно има такива, които са първи”, разяснява Сотир.
На 16 април е разгласен краят на огромната избавителна акция. Боян Петров остава вечно на върха.
„ Това беше краят на избавителна акцията. Не открихме Боян, само че това, което беше възхитително, е по какъв начин три страни се сплотиха в едно – имаме представители от Непал, от България и от Китай. Боян беше мотивът за една невиждана акция, която може би ще избави нечий живот в бъдеще. И желая да благодаря на всички тези хора, които рискуваха живота си поради него и бяха част от този казус. Прекратихме търсенето. Боян е легенда! Цяла България ви благодари”, съобщи Кирил Петков, член на избавителния екип.
„ Има такива хора, които желаят да се провокират, да открият. Искат себе си да тестват. Няма потребност да изяснявам, тъй като светът е цялостен с всевъзможни хора и те всички са ни нужни. Не съм се опитвала да го спирам. Боян си е Боян”, сподели приятелката му Радослава Ненова.
„ Той кара всички хора да желаят да бъдат най-хубавата версия на себе си”, добави щерка му Тея Петрова.
Всички тези смели българи са ни нужни, с цел да ни покажат, че чудесата съществуват, че можем още повече. Техният ентусиазъм не умира. Той живее в сърцата ни като образец за поредност, геройство и неотстъпчивост, с които човек може да надскочи границите на личните си благоприятни условия.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ