"Артемис 1" - първата стъпка на НАСА по обратния път към Луната
Преди близо половин век НАСА реализира " Аполо 17 " - последната пилотирана задача с кацане на Луната. Тя е част от стратегия, кръстена на древогръцкия господ Аполон, която обгръща интервала от 1961 до 1972 година Петдесет години по-късно неговата сестра-близначка Артемида е подготвена да поеме щафетата. Програмата " Артемис " въплъщава упоритостите на американската галактическа организация освен да се завърне на Луната, само че и да откри трайно човешко наличие на естествения сателит на Земята и в последна сметка да го употребява като трамплин към Марс.
" Работя тук от 37 години и това е най-вълнуващото нещо, в което в миналото съм взел участие ", съобщи наскоро шефът на полетите в НАСА Рик ЛаБроуд. На неговите рамене лежи отговорността да управлява историческа задача: " Артемис 1 " - първата от програмата, която цели освен завръщането на американски астронавти на Луната, само че и изпращането там на първата жена и първия цветнокож човек.
Двадесет и четирима астронавти летяха до естествения сателит на Земята по време на програмата " Аполо ", като 12 от тях - единствено бели мъже, кацнаха на повърхността му в интервала сред 1969 и 1972 година
Макар първият полет да е изпитателен и без екипаж на борда, за НАСА, която се приготвя за изстрелването повече от десетилетие, събитието е извънредно алегорично. То би трябвало да въплъщава бъдещето на галактическата организация и да потвърди, че тя към момента е способна да се конкурира, изключително с упоритостите на Китай и частната компания " Спейс Екс ".
За първи път след последната задача " Аполо " през 1972 година ракета - най-мощната в света, ще изведе обитаема капсула, " Орион ", в орбита към Луната, преди да се върне на Земята. През 2024 година на борда й ще се качат астронавти, с цел да създадат същото пътешестване, а през идната година (най-рано) още веднъж ще стъпят на Луната.
Това е много по-късно, в сравнение с НАСА очакваше, създавайки програмата преди повече от десетилетие, когато флотилията й от галактически совалки се пенсионира. Годините на закъснение прибавиха милиарди долари към цената на програмата.
След това предстоят (или най-малко проектите на НАСА такива) постоянни полети до естествения сателит на Земята с задачи " Артемис ". На уеб страницата на американската галактическа организация даже се загатва цифрата 13.
На дневен ред обаче е изстрелването на " Артемис 1 ". Датата е 29 август. Стартовият прозорец е над два часа. По това време на годината климатичните прищявки във Флорида не са изключени, заради което са планувани две аварийни дати - на 2 и 5 септември.
Мисията " Артемис 1 " ще продължи 42 дни - много над " номиналния период от към двадесет дни ", очакван за бъдещите пилотирани задачи. Пътуването до Луната без астронавти на борда е усърдно квалифицирано и се чака да даде както впечатляващи изображения, по този начин и скъпи научни данни.
Новата мегаракета на НАСА - 98-метровата Ес Ел Ес (SLS, Спейс лонч систъм), ще направи първия си полет от стартовия комплекс 39B в галактическия център " Кенеди " във Флорида. Четирите й мотора RS-25 и двата бели ускорителя, ситуирани от двете й страни, ще произведат двигателна сила от 39 меганютона - с 15 % повече от ракетите " Сатурн V ", употребявани в програмата " Аполо ". Ес Ел Ес е с 12 метра по-къса от " Сатурн V ", само че е по-мощна, защото употребява съществена степен и бустери, сходни на тези в галактическите совалки.
След отделянето на бустерите и главната степен на Ес Ел Ес малко след старта ще остане единствено галактическият уред
" Орион ", прикован към горната степен на ракетата (ICPS). След обиколка на Земята, тя ще обезпечи окончателния подтик, който ще сложи капсулата на лунна траектория, преди също да бъде изхвърлена.
" Орион ", кръстен на яркото небесно съзвездие, е с височина 3 метра, по-просторен е от " Аполо " и вместо за трима, е предопределен за четирима астронавти.
След като се озове в орбита, " Орион ", задвижван от Европейския сервизен модул (ЕСМ) на Европейската галактическа организация (ЕКА) ще обиколи веднъж и половина Луната, намираща се на разстояние 380 000 километра. Капсулата ще се отдалечи на 64 000 километра зад естествения сателит на Земята - повече от всеки различен населен галактически транспортен съд досега.
Основната цел е да се тества топлинният й щит, който при завръщането си в земната атмосфера би трябвало да издържи скорост от близо 40 000 километра в час и температура от 2800 градуса Целзий - на половина по-ниска от тази на повърхността на Слънцето.
След като премине още веднъж покрай Луната (при идването си " Орион " ще се намира на 100 километра от нея), с цел да се възползва от гравитационна й помощ, капсулата ще предприеме противоположното си пътешестване.
Земната атмосферата ще забави скоростта на галактическия уред до 480 километра в час, след което той ще се придвижи с 32 километра в час благодарение на серия парашути, до момента в който се приводни край крайбрежията на калифорнийския град Сан Диего.
Водолази ще прикрепят въжета към " Орион ", с цел да го изтеглят за няколко часа до вътрешността на транспортен съд на американските военноморски сили.
Въпреки че няма да има екипаж, капсулата няма да е напълно пуста. В нея ще се намира манекен на име Муникин Кампос. Той ще седи на мястото на командира, ще бъде облечен в новия скафандър на НАСА и ще записва ускорението и вибрациите.
На борда ще има и два бюста на дами, наречени Хелга и Зохар. Те са направени от материали, които имитират човешки кости и даже органи. Единият ще носи противорадиационна жилетка, другият - не.
Сензорите ще разрешат да се изчислят равнищата на получената радиация, изключително в дълбокия космос, където те са доста по-високи.
Голям брой бордови камери от своя страна ще разрешат да се наблюдава цялото пътешестване, да вземем за пример от гледната точка на пасажер в капсулата. Камерите в края на слънчевите панели ще вършат селфита на галактическия транспортен съд с Луната и Земята на назад във времето.
Действителността може да се приближи до научната фантастика с опит на борда му, наименуван Калисто и въодушевен от компютъра на кораба от " Стар Трек ", кадърен да обменя информация с екипажа.
Това е усъвършенствана версия на гласовия помощник Алекса на " Амазон ", който ще бъде помолен от контролния център да контролира светлината в капсулата или да чете данните за полета. Идеята е да бъде улеснен животът на астронавтите в бъдеще.
В допълнение, набор от 10 CubeSats - микросателити с размерите на кутия за обувки, ще бъде изстрелян от горната степен на ракетата.
Експериментите са многочислени: проучване на метеорит, въздействието на радиацията върху живите организми, търсене на вода на Луната.
Тези планове, реализирани без значение от интернационалните компании или откриватели, се възползват от рядката опция за изстрелване в дълбокия космос.
Защо обаче е належащо още веднъж да се повтаря нещо, което към този момент е правено? Отговорът е, че този път Луната ще бъде единствено трамплин към Марс.
За разлика от еднократните задачи " Аполо ", задачата на " Артемис " е да откри трайно човешко наличие на Луната, с построяването на галактическа станция в орбита към нея - " Гейтуей " (Gateway) и база на повърхността.
Там ще бъдат тествани всички технологии, нужни за изпращането на хора на Червената планета. " Гейтуей " ще служи като междинна точка за престой и зареждане с гориво преди този момент пътешестване с дълготрайност най-малко няколко месеца.
Засега тези проекти остават в обозримото бъдеще. Понастоящем вниманието е ориентирано към старта на програмата " Артемис ", която съгласно мнозина вещае нова " златна епоха " за НАСА. Началото слага изстрелването на " Артемис 1 ", което се чака да бъде проследено от сред 100 000 и 200 000 души.
Източник:БТА
" Работя тук от 37 години и това е най-вълнуващото нещо, в което в миналото съм взел участие ", съобщи наскоро шефът на полетите в НАСА Рик ЛаБроуд. На неговите рамене лежи отговорността да управлява историческа задача: " Артемис 1 " - първата от програмата, която цели освен завръщането на американски астронавти на Луната, само че и изпращането там на първата жена и първия цветнокож човек.
Двадесет и четирима астронавти летяха до естествения сателит на Земята по време на програмата " Аполо ", като 12 от тях - единствено бели мъже, кацнаха на повърхността му в интервала сред 1969 и 1972 година
Макар първият полет да е изпитателен и без екипаж на борда, за НАСА, която се приготвя за изстрелването повече от десетилетие, събитието е извънредно алегорично. То би трябвало да въплъщава бъдещето на галактическата организация и да потвърди, че тя към момента е способна да се конкурира, изключително с упоритостите на Китай и частната компания " Спейс Екс ".
За първи път след последната задача " Аполо " през 1972 година ракета - най-мощната в света, ще изведе обитаема капсула, " Орион ", в орбита към Луната, преди да се върне на Земята. През 2024 година на борда й ще се качат астронавти, с цел да създадат същото пътешестване, а през идната година (най-рано) още веднъж ще стъпят на Луната.
Това е много по-късно, в сравнение с НАСА очакваше, създавайки програмата преди повече от десетилетие, когато флотилията й от галактически совалки се пенсионира. Годините на закъснение прибавиха милиарди долари към цената на програмата.
След това предстоят (или най-малко проектите на НАСА такива) постоянни полети до естествения сателит на Земята с задачи " Артемис ". На уеб страницата на американската галактическа организация даже се загатва цифрата 13.
На дневен ред обаче е изстрелването на " Артемис 1 ". Датата е 29 август. Стартовият прозорец е над два часа. По това време на годината климатичните прищявки във Флорида не са изключени, заради което са планувани две аварийни дати - на 2 и 5 септември.
Мисията " Артемис 1 " ще продължи 42 дни - много над " номиналния период от към двадесет дни ", очакван за бъдещите пилотирани задачи. Пътуването до Луната без астронавти на борда е усърдно квалифицирано и се чака да даде както впечатляващи изображения, по този начин и скъпи научни данни.
Новата мегаракета на НАСА - 98-метровата Ес Ел Ес (SLS, Спейс лонч систъм), ще направи първия си полет от стартовия комплекс 39B в галактическия център " Кенеди " във Флорида. Четирите й мотора RS-25 и двата бели ускорителя, ситуирани от двете й страни, ще произведат двигателна сила от 39 меганютона - с 15 % повече от ракетите " Сатурн V ", употребявани в програмата " Аполо ". Ес Ел Ес е с 12 метра по-къса от " Сатурн V ", само че е по-мощна, защото употребява съществена степен и бустери, сходни на тези в галактическите совалки.
След отделянето на бустерите и главната степен на Ес Ел Ес малко след старта ще остане единствено галактическият уред
" Орион ", прикован към горната степен на ракетата (ICPS). След обиколка на Земята, тя ще обезпечи окончателния подтик, който ще сложи капсулата на лунна траектория, преди също да бъде изхвърлена.
" Орион ", кръстен на яркото небесно съзвездие, е с височина 3 метра, по-просторен е от " Аполо " и вместо за трима, е предопределен за четирима астронавти.
След като се озове в орбита, " Орион ", задвижван от Европейския сервизен модул (ЕСМ) на Европейската галактическа организация (ЕКА) ще обиколи веднъж и половина Луната, намираща се на разстояние 380 000 километра. Капсулата ще се отдалечи на 64 000 километра зад естествения сателит на Земята - повече от всеки различен населен галактически транспортен съд досега.
Основната цел е да се тества топлинният й щит, който при завръщането си в земната атмосфера би трябвало да издържи скорост от близо 40 000 километра в час и температура от 2800 градуса Целзий - на половина по-ниска от тази на повърхността на Слънцето.
След като премине още веднъж покрай Луната (при идването си " Орион " ще се намира на 100 километра от нея), с цел да се възползва от гравитационна й помощ, капсулата ще предприеме противоположното си пътешестване.
Земната атмосферата ще забави скоростта на галактическия уред до 480 километра в час, след което той ще се придвижи с 32 километра в час благодарение на серия парашути, до момента в който се приводни край крайбрежията на калифорнийския град Сан Диего.
Водолази ще прикрепят въжета към " Орион ", с цел да го изтеглят за няколко часа до вътрешността на транспортен съд на американските военноморски сили.
Въпреки че няма да има екипаж, капсулата няма да е напълно пуста. В нея ще се намира манекен на име Муникин Кампос. Той ще седи на мястото на командира, ще бъде облечен в новия скафандър на НАСА и ще записва ускорението и вибрациите.
На борда ще има и два бюста на дами, наречени Хелга и Зохар. Те са направени от материали, които имитират човешки кости и даже органи. Единият ще носи противорадиационна жилетка, другият - не.
Сензорите ще разрешат да се изчислят равнищата на получената радиация, изключително в дълбокия космос, където те са доста по-високи.
Голям брой бордови камери от своя страна ще разрешат да се наблюдава цялото пътешестване, да вземем за пример от гледната точка на пасажер в капсулата. Камерите в края на слънчевите панели ще вършат селфита на галактическия транспортен съд с Луната и Земята на назад във времето.
Действителността може да се приближи до научната фантастика с опит на борда му, наименуван Калисто и въодушевен от компютъра на кораба от " Стар Трек ", кадърен да обменя информация с екипажа.
Това е усъвършенствана версия на гласовия помощник Алекса на " Амазон ", който ще бъде помолен от контролния център да контролира светлината в капсулата или да чете данните за полета. Идеята е да бъде улеснен животът на астронавтите в бъдеще.
В допълнение, набор от 10 CubeSats - микросателити с размерите на кутия за обувки, ще бъде изстрелян от горната степен на ракетата.
Експериментите са многочислени: проучване на метеорит, въздействието на радиацията върху живите организми, търсене на вода на Луната.
Тези планове, реализирани без значение от интернационалните компании или откриватели, се възползват от рядката опция за изстрелване в дълбокия космос.
Защо обаче е належащо още веднъж да се повтаря нещо, което към този момент е правено? Отговорът е, че този път Луната ще бъде единствено трамплин към Марс.
За разлика от еднократните задачи " Аполо ", задачата на " Артемис " е да откри трайно човешко наличие на Луната, с построяването на галактическа станция в орбита към нея - " Гейтуей " (Gateway) и база на повърхността.
Там ще бъдат тествани всички технологии, нужни за изпращането на хора на Червената планета. " Гейтуей " ще служи като междинна точка за престой и зареждане с гориво преди този момент пътешестване с дълготрайност най-малко няколко месеца.
Засега тези проекти остават в обозримото бъдеще. Понастоящем вниманието е ориентирано към старта на програмата " Артемис ", която съгласно мнозина вещае нова " златна епоха " за НАСА. Началото слага изстрелването на " Артемис 1 ", което се чака да бъде проследено от сред 100 000 и 200 000 души.
Източник:БТА
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ