Казах, че ерата на глада може да свърши. Грешах.
Преди близо осем години написах есе за New York Times Opinion, в което питах дали светът най-сетне е надскочил заплахата от огромен апетит. Отговорът ми беше, че може и да е по този начин.
Грешах. Гладът се завърна.
Подцених жестоката решителност на някои военни водачи да употребяват глада като оръжие. И надцених до каква степен най-големите филантропични донори в света се интересуват от това да нахранят гладните в зоните на спор и да им дадат нужната помощ, с цел да се повдигнат над опустошението, когато борбата най-сетне завърши.
От 2016 година, годината, в която възприех тази оптимистична позиция, траялото десетилетия усъвършенстване в международното хранене е в застой. През тази година Организация на обединените нации пресметна, че 130 милиона души се нуждаят от незабавна помощ. До края на предходната година тази цифра се е повишила до 363 милиона, което е нарастване от 180 %. А гладът — който съвсем...
Прочетете целия текст »
