„Сто стъпки светлина“ – изложба на Христо Кралев тази вечер в Добрич
Преди близо 50 години Христо Кралев даде своя обет пред живописта и с аскетична безрезервност ѝ посвети цялата си същина.
С необикновена за младостта му мъдрост съгради измежду необята на добруджанската земя своя параклис и стартира да окачва на белите му стени „ иконите ” си. С пословична поредност сътвори собствен идеопластичен език, който го откроява измежду хилядите рисуващи като саморасъл художник, нямащ аналог в актуалното ни изкуство. И в това той не търсеше превзетост. Стендал беше споделил, че не отделя художника от мислителя, както не отделя художествената форма от художествената мисъл. Като обезверен златотърсач, Христо постоянно е търсил зрънцето промисъл, което дава същността на феномена, наименуван Живот. Скитайки се в добруджанската простор и разговаряйки с птиците, облаците, житата и тревите, той непроменяемо стига до един древен, уединен в равнината дъб и стартира да разравя корените му. Там, където ревностно е скътана паметта на античната земя и нейните хора, с езическите им традиции, с християнската им сакралност, с баладичния гердан от празници и ритуали, в които хора, животни и природа са свързани във вселенска естетика. Така върху стените на Христо Кралевия параклис се раждаха нови и нови разкази, наситени с метафори и алегории. Художникът сътвори своя космогония, в която оплождащите слънчеви лъчи допират Земята, с цел да се родят житата, с които добруджанските мадони ще окичат главите си и ще изпекат хляба насъщ. С праисторическа обич индивидът беседва с животните, а Христовите празници са пропити от виталност и примирение, от патриархална непосредственост и великодушие. Редом с неповторимата си иконография Христо Кралев сътвори и технология, в която изящната линия на рисунката оформя плитък релеф на изображението. Едно самобитно Брайлово писмо, с което и слепият би могъл да „ прочете ” баладите и притчите на Христо Кралев. И тъй като творбите на художника са апотеозен химн на живота, върху палитрата му обичливо се допират цветовете на заобикалящата ни природа, на тези, от бабините престилки и черги, на тези, от православната икона. Винаги съм се възхищавал на витражното чувство, което носят работите на художника. На Светлината, която рисува дружно с него и събира многочислените късчета изображения, като в магичен калейдоскоп, от който сетивата стартират да болят. Всъщност, нали за светлината ни приказва създателят с тази си галерия! Бягайки от салонната кавалетност на картината, Христо Кралев облече изображенията си в необикновени форми, изрисува и условните рамки, с цел да ни каже, че неговата образност е естествена и непокварена. В тази галерия виждаме причудливи пластични фрагменти, които носят облагородена декоративност, само че най-често допълват художническото обръщение. („ Химн ”, „ Дървото на живота ”, „ Зимна ария ”) Художникът сътвори цикъл от произведения, напомнящи домашни олтари, с цел да укрепи екзистенциалното звучене на тематики като ПЪТ, ВЯРА, ВЕЧНОСТ.
Сто стъпки Светлина… Аз бих споделил – 100 стъпала Светлина. По онази стълбица, която води духа ни към Бог. Бог, чието име Христо Кралев носи с такава мисионерска лоялност.
Валерий Пощаров, галерист
С необикновена за младостта му мъдрост съгради измежду необята на добруджанската земя своя параклис и стартира да окачва на белите му стени „ иконите ” си. С пословична поредност сътвори собствен идеопластичен език, който го откроява измежду хилядите рисуващи като саморасъл художник, нямащ аналог в актуалното ни изкуство. И в това той не търсеше превзетост. Стендал беше споделил, че не отделя художника от мислителя, както не отделя художествената форма от художествената мисъл. Като обезверен златотърсач, Христо постоянно е търсил зрънцето промисъл, което дава същността на феномена, наименуван Живот. Скитайки се в добруджанската простор и разговаряйки с птиците, облаците, житата и тревите, той непроменяемо стига до един древен, уединен в равнината дъб и стартира да разравя корените му. Там, където ревностно е скътана паметта на античната земя и нейните хора, с езическите им традиции, с християнската им сакралност, с баладичния гердан от празници и ритуали, в които хора, животни и природа са свързани във вселенска естетика. Така върху стените на Христо Кралевия параклис се раждаха нови и нови разкази, наситени с метафори и алегории. Художникът сътвори своя космогония, в която оплождащите слънчеви лъчи допират Земята, с цел да се родят житата, с които добруджанските мадони ще окичат главите си и ще изпекат хляба насъщ. С праисторическа обич индивидът беседва с животните, а Христовите празници са пропити от виталност и примирение, от патриархална непосредственост и великодушие. Редом с неповторимата си иконография Христо Кралев сътвори и технология, в която изящната линия на рисунката оформя плитък релеф на изображението. Едно самобитно Брайлово писмо, с което и слепият би могъл да „ прочете ” баладите и притчите на Христо Кралев. И тъй като творбите на художника са апотеозен химн на живота, върху палитрата му обичливо се допират цветовете на заобикалящата ни природа, на тези, от бабините престилки и черги, на тези, от православната икона. Винаги съм се възхищавал на витражното чувство, което носят работите на художника. На Светлината, която рисува дружно с него и събира многочислените късчета изображения, като в магичен калейдоскоп, от който сетивата стартират да болят. Всъщност, нали за светлината ни приказва създателят с тази си галерия! Бягайки от салонната кавалетност на картината, Христо Кралев облече изображенията си в необикновени форми, изрисува и условните рамки, с цел да ни каже, че неговата образност е естествена и непокварена. В тази галерия виждаме причудливи пластични фрагменти, които носят облагородена декоративност, само че най-често допълват художническото обръщение. („ Химн ”, „ Дървото на живота ”, „ Зимна ария ”) Художникът сътвори цикъл от произведения, напомнящи домашни олтари, с цел да укрепи екзистенциалното звучене на тематики като ПЪТ, ВЯРА, ВЕЧНОСТ.
Сто стъпки Светлина… Аз бих споделил – 100 стъпала Светлина. По онази стълбица, която води духа ни към Бог. Бог, чието име Христо Кралев носи с такава мисионерска лоялност.
Валерий Пощаров, галерист
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ