Седмият конгрес на Коминтерна и положението днес
Преди 90 години, на 18 август 1935 година, Георги Димитров произнася заключителната си тирада при закриването на VII-ия конгрес на Комунистическия интернационал в Москва. Речта маркира основните постановки в историческия отчет на Димитров от първия ден на конгреса на 2 август с.г. за настъплението на фашизма в Европа тогава и нуждата от създаване на единни пролетарски и на необятни национални фронтове за битка против него.
Процесите в света столетие по-късно придават на редица страни от разбора на Георги Димитров несъмнено настоящо звучене. Такава на първо място е необятно известната характерност на фашизма като открита терористична тирания на най-реакционните, най-шовинистическите и най-империалистическите детайли на финансовия капитал, обоснована в подтекста на следните
констатации и изводи:
- идването на фашизма на власт не е елементарна подмяна на едно буржоазно държавно управление с друго, а промяна на една форма на класово владичество с друга;
- фашизмът освен разпалва всеобщите предубеждения измежду масите, само че той злоупотребява с тяхното възприятие за правдивост, с революционните им традиции;
- фашизмът издига искане за „ почтена и неподкупна власт “, спекулира с дълбокото отчаяние от буржоазната народна власт и лицемерно недоволства против корупцията;
- немският фашизъм назовава себе си националсоциализъм, въпреки че няма нищо общо със социализма, а съставлява система на политически бандитизъм и свиреп шовинизъм;
- в задълбочаващата се икономическа рецесия буржоазията се стреми да трансферира тежестта от нея върху трудещите се, за което й става необходим фашизмът;
- тя се стреми да позволи проблемата за пазарите за сметка на колониалните нации посредством ново делене на света посредством война, за което й е необходим фашизмът.
Георги Димитров по-нататък сочи аргументите за успеха на фашизма в Германия и в Италия, измежду които и следните:
- работническата класа се оказа разцепена и обезоръжена заради политиката на класово съдействие на водачите на социалдемокрацията, а комунистическите партии – незадоволително мощни да поведат масите на съдбоносен пердах с фашизма без социалдемокрацията;
- фашизмът съумя да увлече след себе си огромни селски маси, разочаровани от бездействието на поредицата социалдемократически държавни управления във връзка с техните насъщни потребности, в това число за своя земя;
- фашизмът съумя да проникне измежду младежта; не виждайки вероятност за своето бъдеще, забележителна част от нея се оказа изключително възприемчива към фашистката измама.
При това Димитров обръща внимание на
редица неточности и слабости
на комунистическите партии, измежду които заслужава да се отбележат следните:
- неприемливата недооценка на фашистката заплаха, мнението, че за разлика от Италия, в Германия неговата победа е изключена, защото тя е високо развита страна с богата просвета и десетилетни обичаи на работническото движение;
- сериозната неточност за недооценка на засилващите се реакционни мероприятия за смазване на демократичните свободи на трудещите се и на правата на парламента;
- неналичието на схващане за нуждата да се отстоява всяка педя от демократичните завоевания, извоювани от работническата класа вследствие на многогодишна битка в изискванията на буржоазна демокрация;
- това, че комунистическите юношески съюзи в редица страни се оказват най-вече еретически, откъснати от масите организации, копиращи комунистическите партии;
- подценяването на нуждата да се прави разлика сред двата разнообразни лагера на социалдемокрацията – до момента в който десните саботират придвижването за единния фронт, то левите социалдемократи са за него, пазят, укрепват и го развиват;
- неспособността битката против ръководещите да се свързва с революционните обичаи от предишното, с което на фашистките фалшификатори се дава всичко скъпо в историческото минало на нацията.
Разбира се, маркираните дотук моменти от отчета и заключителните слова на Георги Димитров съставляват единствено обособени фрагменти от цялостната характерност на трансформациите в системата на капитализма от интервала сред двете международни войни, за пътищата за създаване на работническо и национално единодушие против фашизма, за идейното, организационно и кадрово подсилване на обособените партии, прегледани през призмата на болшевизма като революционна доктрина и политическа процедура.
Заслужава обаче да се напомни разбирането, дефинирано от него, за приключващия конгрес като конгрес на „ нова тактическа ориентация на Комунистическия интернационал “. Вземайки твърдо решение за нуждата по новому да се ползва тактиката на единния фронт, да се води съответна политика по всички въпроси, засягащи виталните ползи на работническата класа, конгресът дефинира като решаващо изискване да се изкореняват всички прояви на сектантството, представляващо основната спънка за провеждането на сполучлива всеобща политика.
Що се отнася до днешния ден,
ето едно мнение за същността на протичащите трансформации във властта на актуалните европейски страни на образеца на Германия (; Mario Candeias, “Understanding the monsters ”). Според него, към този момент не става дума за замяната на едно буржоазно ръководство с друго, а за разрушение на вероятността за метод на живот, учреден на взаимност и народна власт, за качествена промяна на формите на капиталистическо властване, оценена още през 1935 година от Георги Димитров. Ето за какво в този момент е належащо ясно да бъде посочена същността на този първокласен скок като развой на фашизация, на „ молекулярното “ разпространяване на присъщи идеологически детайли, които получават все по-кохерентни и настоящо ефикасни форми, без значение че те към момента не съставляват изцяло развъртян фашизъм.
У нас, както отбелязва проф. Васил Проданов (в публикацията си „ Що е фашизъм, завръща ли се той и какво да се прави? “ в сборника „ Фашизмът неофашизмът и нашето време “, издание на Български антифашистки теоретичен институт, Международна фондация „ Георги Димитров “ и Центъра за стратегически, исторически и политически изследвания; София, 2024 година), се реализира цялостна реабилитация на деянията на фашизма в България. Ключов детайл на това пренаписване на историята бе отхвърлянето на съществуването на какъвто и да е фашизъм в страната до 1944 година, а по този начин отхвърлянето и на антифашистката битка и на жертвите в нея, на палачите в нея, носещи набучени на прът глави на партизани и изгарящи къщи на ятаци. Реално съществувалите фашизъм и фашисти изчезнаха от тази история, което обезсмисли и битката против тях. Това бе един от инструментите за стигматизацията на социализма, манипулативно показан под наименованието „ комунизъм ”. Делегитимирано бе антифашисткото придвижване, представяно като „ кокошкарство ”. Учебниците по история основават генерации без памет или със мощно изкривена памет, което разрешава да се легитимира днешният катастрофален български капитализъм..
В отговор на още веднъж зараждащият в актуалните действителности въпрос
„ Какво да се прави “
проф. Проданов предлага три съждения:
- първо, в обстановка на възходящи опасности от война и гнет настояща става още веднъж концепцията за единен фронт на всички леви и противопоставящи се на тези опасности сили. Това е належащо в още по-голяма степен през днешния ден, когато лявото на всички места е мощно фрагментирано в обособените страни и когато още веднъж се появяват форми на организация от вида на Отечествения фронт, за които пледира и се бори Георги Димитров при рецесията и възхода на фашизма в Европа през тридесетте години;
- второ, голямо значение има и появяването на мощни водачи, които да схващат рисковете, пред които сме изправени, да сплотяват колкото се може повече хора към себе си и да виждат по-далеч от непосредствената обстановка. Добре знае се, че в такива интервали ролята на водачеството нараства. В обстановки на неустойчивост на една система това, дали тя ще тръгне в една или друга посока зависи неведнъж точно от лидера;
- трето, внезапно нараства ролята на организация като Българския антифашистки съюз и на нужните промени в неговите функционалности от организация на хора, обърнати към предишното, към организация, бореща се с деянията на прото-, крипто-, микрофашизма в разнообразни форми, в това число и цифрови. Нужен е Отечествен фронт против пренаписването на историята, нужно е опълчване на възхода на облиците на врага в нови версии – тази на русофобията, заместваща антисемитизма.
В умозаключение проф. Проданов отбелязва, че светът от ден на ден навлиза в бифуркационна точка, от която може да се премине към цифров фашизъм, цифров неофеодализъм, контролен капитализъм, или към неговата опция на цифров социализъм, в който новите технологии ще бъдат средство за възходящо благосъстояние, за реализация на правилото „ всеки съгласно качествата, всекиму съгласно потребностите “ на оптимален брой хора, обезпечени с висока подготовка, умения и креативност, а потребностите ще подхождат на условията за стабилно развиване.
Констатации и изводи, които все по-широко се споделят и популяризират в многочислени проучвания и платформи на леви откриватели и политически фигури както в Европа, по този начин и надалеч оттатък рамките на континента. На българските социалисти, като директни носители на паметта за изключителната роля на Георги Димитров за победната готовност на всички леви и демократични сили против настъпващия тогава фашизъм, се пада особената отговорност да намерят своето почтено място в разрастващите се придвижвания за отпор против неговите метастази през днешния ден – тестване, пред което нямаме каквото и да било право на безучастие.
Нови времена
Процесите в света столетие по-късно придават на редица страни от разбора на Георги Димитров несъмнено настоящо звучене. Такава на първо място е необятно известната характерност на фашизма като открита терористична тирания на най-реакционните, най-шовинистическите и най-империалистическите детайли на финансовия капитал, обоснована в подтекста на следните
констатации и изводи:
- идването на фашизма на власт не е елементарна подмяна на едно буржоазно държавно управление с друго, а промяна на една форма на класово владичество с друга;
- фашизмът освен разпалва всеобщите предубеждения измежду масите, само че той злоупотребява с тяхното възприятие за правдивост, с революционните им традиции;
- фашизмът издига искане за „ почтена и неподкупна власт “, спекулира с дълбокото отчаяние от буржоазната народна власт и лицемерно недоволства против корупцията;
- немският фашизъм назовава себе си националсоциализъм, въпреки че няма нищо общо със социализма, а съставлява система на политически бандитизъм и свиреп шовинизъм;
- в задълбочаващата се икономическа рецесия буржоазията се стреми да трансферира тежестта от нея върху трудещите се, за което й става необходим фашизмът;
- тя се стреми да позволи проблемата за пазарите за сметка на колониалните нации посредством ново делене на света посредством война, за което й е необходим фашизмът.
Георги Димитров по-нататък сочи аргументите за успеха на фашизма в Германия и в Италия, измежду които и следните:
- работническата класа се оказа разцепена и обезоръжена заради политиката на класово съдействие на водачите на социалдемокрацията, а комунистическите партии – незадоволително мощни да поведат масите на съдбоносен пердах с фашизма без социалдемокрацията;
- фашизмът съумя да увлече след себе си огромни селски маси, разочаровани от бездействието на поредицата социалдемократически държавни управления във връзка с техните насъщни потребности, в това число за своя земя;
- фашизмът съумя да проникне измежду младежта; не виждайки вероятност за своето бъдеще, забележителна част от нея се оказа изключително възприемчива към фашистката измама.
При това Димитров обръща внимание на
редица неточности и слабости
на комунистическите партии, измежду които заслужава да се отбележат следните:
- неприемливата недооценка на фашистката заплаха, мнението, че за разлика от Италия, в Германия неговата победа е изключена, защото тя е високо развита страна с богата просвета и десетилетни обичаи на работническото движение;
- сериозната неточност за недооценка на засилващите се реакционни мероприятия за смазване на демократичните свободи на трудещите се и на правата на парламента;
- неналичието на схващане за нуждата да се отстоява всяка педя от демократичните завоевания, извоювани от работническата класа вследствие на многогодишна битка в изискванията на буржоазна демокрация;
- това, че комунистическите юношески съюзи в редица страни се оказват най-вече еретически, откъснати от масите организации, копиращи комунистическите партии;
- подценяването на нуждата да се прави разлика сред двата разнообразни лагера на социалдемокрацията – до момента в който десните саботират придвижването за единния фронт, то левите социалдемократи са за него, пазят, укрепват и го развиват;
- неспособността битката против ръководещите да се свързва с революционните обичаи от предишното, с което на фашистките фалшификатори се дава всичко скъпо в историческото минало на нацията.
Разбира се, маркираните дотук моменти от отчета и заключителните слова на Георги Димитров съставляват единствено обособени фрагменти от цялостната характерност на трансформациите в системата на капитализма от интервала сред двете международни войни, за пътищата за създаване на работническо и национално единодушие против фашизма, за идейното, организационно и кадрово подсилване на обособените партии, прегледани през призмата на болшевизма като революционна доктрина и политическа процедура.
Заслужава обаче да се напомни разбирането, дефинирано от него, за приключващия конгрес като конгрес на „ нова тактическа ориентация на Комунистическия интернационал “. Вземайки твърдо решение за нуждата по новому да се ползва тактиката на единния фронт, да се води съответна политика по всички въпроси, засягащи виталните ползи на работническата класа, конгресът дефинира като решаващо изискване да се изкореняват всички прояви на сектантството, представляващо основната спънка за провеждането на сполучлива всеобща политика.
Що се отнася до днешния ден,
ето едно мнение за същността на протичащите трансформации във властта на актуалните европейски страни на образеца на Германия (; Mario Candeias, “Understanding the monsters ”). Според него, към този момент не става дума за замяната на едно буржоазно ръководство с друго, а за разрушение на вероятността за метод на живот, учреден на взаимност и народна власт, за качествена промяна на формите на капиталистическо властване, оценена още през 1935 година от Георги Димитров. Ето за какво в този момент е належащо ясно да бъде посочена същността на този първокласен скок като развой на фашизация, на „ молекулярното “ разпространяване на присъщи идеологически детайли, които получават все по-кохерентни и настоящо ефикасни форми, без значение че те към момента не съставляват изцяло развъртян фашизъм.
У нас, както отбелязва проф. Васил Проданов (в публикацията си „ Що е фашизъм, завръща ли се той и какво да се прави? “ в сборника „ Фашизмът неофашизмът и нашето време “, издание на Български антифашистки теоретичен институт, Международна фондация „ Георги Димитров “ и Центъра за стратегически, исторически и политически изследвания; София, 2024 година), се реализира цялостна реабилитация на деянията на фашизма в България. Ключов детайл на това пренаписване на историята бе отхвърлянето на съществуването на какъвто и да е фашизъм в страната до 1944 година, а по този начин отхвърлянето и на антифашистката битка и на жертвите в нея, на палачите в нея, носещи набучени на прът глави на партизани и изгарящи къщи на ятаци. Реално съществувалите фашизъм и фашисти изчезнаха от тази история, което обезсмисли и битката против тях. Това бе един от инструментите за стигматизацията на социализма, манипулативно показан под наименованието „ комунизъм ”. Делегитимирано бе антифашисткото придвижване, представяно като „ кокошкарство ”. Учебниците по история основават генерации без памет или със мощно изкривена памет, което разрешава да се легитимира днешният катастрофален български капитализъм..
В отговор на още веднъж зараждащият в актуалните действителности въпрос
„ Какво да се прави “
проф. Проданов предлага три съждения:
- първо, в обстановка на възходящи опасности от война и гнет настояща става още веднъж концепцията за единен фронт на всички леви и противопоставящи се на тези опасности сили. Това е належащо в още по-голяма степен през днешния ден, когато лявото на всички места е мощно фрагментирано в обособените страни и когато още веднъж се появяват форми на организация от вида на Отечествения фронт, за които пледира и се бори Георги Димитров при рецесията и възхода на фашизма в Европа през тридесетте години;
- второ, голямо значение има и появяването на мощни водачи, които да схващат рисковете, пред които сме изправени, да сплотяват колкото се може повече хора към себе си и да виждат по-далеч от непосредствената обстановка. Добре знае се, че в такива интервали ролята на водачеството нараства. В обстановки на неустойчивост на една система това, дали тя ще тръгне в една или друга посока зависи неведнъж точно от лидера;
- трето, внезапно нараства ролята на организация като Българския антифашистки съюз и на нужните промени в неговите функционалности от организация на хора, обърнати към предишното, към организация, бореща се с деянията на прото-, крипто-, микрофашизма в разнообразни форми, в това число и цифрови. Нужен е Отечествен фронт против пренаписването на историята, нужно е опълчване на възхода на облиците на врага в нови версии – тази на русофобията, заместваща антисемитизма.
В умозаключение проф. Проданов отбелязва, че светът от ден на ден навлиза в бифуркационна точка, от която може да се премине към цифров фашизъм, цифров неофеодализъм, контролен капитализъм, или към неговата опция на цифров социализъм, в който новите технологии ще бъдат средство за възходящо благосъстояние, за реализация на правилото „ всеки съгласно качествата, всекиму съгласно потребностите “ на оптимален брой хора, обезпечени с висока подготовка, умения и креативност, а потребностите ще подхождат на условията за стабилно развиване.
Констатации и изводи, които все по-широко се споделят и популяризират в многочислени проучвания и платформи на леви откриватели и политически фигури както в Европа, по този начин и надалеч оттатък рамките на континента. На българските социалисти, като директни носители на паметта за изключителната роля на Георги Димитров за победната готовност на всички леви и демократични сили против настъпващия тогава фашизъм, се пада особената отговорност да намерят своето почтено място в разрастващите се придвижвания за отпор против неговите метастази през днешния ден – тестване, пред което нямаме каквото и да било право на безучастие.
Нови времена
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ