Преди 9 септември 1944 г. почивката в България е била

Преди 9 септември 1944 година почивката в България е била въпрос на авторитет, жанр и... лекарско наставление. Летният отдих не е бил всеобщо събитие, а по-скоро привилегия на градската буржоазия, интелектуалците и царския хайлайф. Въпреки това, точно в този интервал се раждат златните стандарти на българския туризъм.

Морските курорти: Раждането на родната Ривиера

Варна – перлата на Черноморието: През 1921 година градът публично е разгласен за курорт. Построяват се модерните Морски бани (разделени строго на мъжки и женски), които притеглят освен българския хайлайф, само че и туристи от Чехословакия, Полша и Румъния.

Архитектура и занимания: Около Морската градина изникват красиви вили в жанр сецесион. Денят е прекосявал в разходки с чадър против слънце, слушане на духови оркестри в казиното и вечери с морски деликатеси в емблематични заведения за хранене като „ Монастиря “ и „ Кавказ “.

Несебър и Созопол: Тези градчета тогава са били дестинация за хората на изкуството – художници и писатели, които са търсили тишина, достоверност и евтина храна.

Планинските курорти: По стъпките на царя

Чамкория (днес Боровец): Това е най-старият и първокласен планински курорт на Балканите. Всичко стартира, когато княз Фердинанд построява тук ловната си резиденция „ Царска Бистрица “. Последват го министри, банкери и богати фабриканти, които подвигат над 70 алпийски вили измежду иглолистните гори.

Владая, Княжево и Витоша: За по-бедната софийска интелигенция и чиновничеството, уикенд туризмът е включвал излети до Витоша с раница, сандвичи и непременната китара.

Балнеотуризмът: На „ Баня “ по наставление

Лечебният отдих: Преди Втората международна война най-популярният метод за отмора е бил ходенето на минерални бани. То е било мощно препоръчвано от лекарите за всевъзможни болежки.

Топ дестинациите: Вършец, Хисаря, Банкя и Кюстендил са били претъпкани. Там се построяват зашеметяващи за времето си бани и санаториуми с виенска архитектура.

Културният живот: Във Вършец да вземем за пример е работело първото банско казино в страната, където са се организирали обилни балове и залагания.

Сметката, апелирам! Колко е коствал луксът?

През 30-те години на XX век българският лев е постоянен, само че почивката остава сериозен разход. За да си го визиите: междинната чиновническа заплата е била към 2 500 – 3 500 лв..

Пътнически билет за трен (от София до Варна и обратно) в трета класа е коствал към 260 лв., а за първа класа – над 500 лв.. За облекчение БДЖ пуска специфични евтини билети " летовник " с до 30% понижение.

Нощувка в първокласен хотел във Варна или Чамкория е варирала сред 80 и 150 лв. на вечер без храна.

Пълен интернат (стая с три хранения) в по-скромна селска къща или частна квартира в Несебър е излизал към 40 – 60 лв. дневно.

Такса за вход на плажа и прилагане на дрешник на Варненските бани е била към 4 – 6 лв..

Цар Борис III и " елементарният " туризъм

Докато татко му Фердинанд обича помпозността, цар Борис III е бил прочут със своята невзискателност и пристрастеност към родната природа. Из Чамкория и Рила той постоянно е засичан от туристите да върви изцяло самичък, облечен в елементарни планинарски облекла.

Историите описват по какъв начин царят постоянно спирал да си приказва с овчарите или изненадващо сядал на софрата на елементарни туристи, които в първия миг въобще не вярвали, че пред тях стои самият монарх. Цар Борис III е бил и разпален фен на локомотивите – не един път самичък е карал влака, с който софиянци са пътували към морето или към провинцията за уикенда! Последното му планинско нанагорнище е точно на връх Мусала на 19 август 1943 година, броени дни преди неочакваната му гибел.

Ретро хроника: Какво написа в пресата тогава?

За да усетим духа на времето, ето един достоверен откъс от софийския вестник „ Мир “ от юли 1932 година, който иронизира софийските сноби:

„ Настъпи летото и София опустя. Всеки, който има три хиляди лв. в джоба и малко горделивост в сърцето, отпътува за Варна или Чамкория. Онези, които нямат пари, отпътуваха „ на баня “ при родственици на село. А най-бедните стоят заключени вкъщи си през деня със спуснати щори, с цел да си мислят съседите, че и те са отпътували на курорт... “

Условията и дрес кодът

Етикетът на тогавашния летовник е бил стоманен. Дори в най-големите летни жеги или по стръмните планински пътеки, мъжете наложително са носели сака, папионки и сламени шапки (тип „ жирар “). Дамите пък в никакъв случай не са излизали без дълги копринени рокли, бели ръкавици и дантелени чадъри, които да пазят порцелановата белота на кожата им – по това време тенът е бил симптом за селска, полска работа, а не за аристократизъм!

Почивката в предвоенна България е била мудна, сантиментална и изпълнена с благороден дух – време, в което куфарът постоянно е миришел на лавандула и морски бриз.