„Това беше невиждано“ Какво правят бойците от УПА на поляците
Преди 80 години се случва " Кървавата неделя " - по този начин полската историография назовава поредицата от набези на украински националисти против цивилни. За Волинското кръвопролитие и неговите забравени уроци - в материала.
Координирана офанзива
Членовете на Украинската въстаническа войска (УПА) от дълго време кроят проекти за етническо пречистване във Волиня. Според тяхната идеология поляците са пришълци, живеещи в изконните украински земи. Организацията виждаше като своя цел основаването на национална етнократична страна - с всевъзможни средства.
Малката бройка на УПА пречи на осъществяването на проекта. Атаките против поляците стартират през март 1943 година, само че тогава дейностите не са координирани.
Младото придвижване, основано през есента на 1942 година, би трябвало да направи шумно показване. Залага се на свирепост. През май-юни 1943 година водачите на УПА се заемат с създаването на офанзива против полските селища.
Датата на клането е избрана за неделя, 11 юли. Планът на уредниците е елементарен: да изненадат локалните поданици, които отиват на църковни служби. Планирано е да се изколят, съгласно разнообразни оценки, от 98 до 167 обитаеми места. Решават да нападат по едно и също време - по-трудно е да избягаш по този начин от наказателите. Кратката юлска нощ също е в интерес на бойците.
Поляците знаят за тези проекти и се пробват да договарят. В началото на юли дребна делегация пътува, с цел да се срещне с локалния началник на сигурността на Организацията на украинските националисти Фьодор Шабатура. Един от договарящите - представителят на Волинския окръг Кшищоф Маркевич - го познава добре от учебно заведение, тъй че има вяра в компромис.
Но когато делегатите идват на мястото на срещата в село Кустич, те са задържани и след къс разпит екзекутирани с изключителна свирепост.
Националистите обаче занапред загряват. Те са интензивно напомпани с агитация. Така първият юлски брой на вестника на УПА „ До зброй “ („ Към оръжието “) излиза с открит апел за заличаване на всички поляци, останали в Украйна. Освен това територията е следена от нацистите - и бойците може да вършат каквото си щат с цивилното население.
Убити в църкви
На 11 юли десетки селища в Гороховски, Владимир-Волински и Ковелски региони по едно и също време падат под офанзива. Полското население гине от патрони, брадви, вили, коси, ножове, чукове. Убийствата са осъществени с особена свирепост, жертвите постоянно са измъчвани преди гибелта. Украинските националисти се интересуват изключително от това къде цивилните държат спестяванията си. Къщите нормално си ограбвани и по-късно изгаряни.
Бандите на УПА удрят Порицк, когато поляците се събират в църквата за утринната работа. Нападателите стрелят, хвърлят гранати през прозорците и вратите на храма. Едновременно с това други групи избиват самото село. Загиват общо 222 души.
По същата скица националистите работят в Хринов, където локалните поданици са вкарани в църквата, а по-късно постройката е подпалена. Загиват 150 души. До края на деня в Кисилин са убити 90 поляци, в Заблоти - 76, в Замлич - 118. А такива селища има доста.
В региона на Здолбуновски трагична орис сполетява Гута Майданская. През пролетта на 1943 година селяните заявяват своята преданост към украинската опозиция. Срещу гаранции за сигурност те доставят организациите с храни – яйца, мляко, зърно, месо. Въпреки това на 12 юли украинските елементи избиват множеството поданици. Загиват 184 души. 11 са избавени по знамение.
„ Изтичах след каруцата, само че имаше доста хора “, сподели Ядвига Маевская, жителка на селото. “Мама крещеше. Видях доста трупове. Помня, че ни нападнаха по време на бягството. Когато чух изстрелите на бандеровците и виковете „ Ура, ура, колете поляците! ", то в страха си прескочих канавката. И забелязах, че някои отиват в гората. По пътя видях една жена с разпорен стомах - мъртва, до нея седеше дете и плачеше ”, добавя оживялата.
Историческа памет
Общо на 11 юли са избити към 8000 души - най-вече дами, деца и старци. Операцията продължава до 16 юли. Само през юли 1943 година националистите изгарят 530 полски села.
Нова вълна от кланета се надига при започване на 1944 година Между 1943 и 1945 година най-големите чистки се организират във Вола-Островецка, където брутално са измъчвани 628 поляци, 600 в Гай, 521 в Островки и 516 в Колодно.
През февруари 1990 година Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Украйна оповестява в медиите, че единствено за няколко години повече от 30 хиляди полски цивилни, както и към 25 хиляди бойци, чиновници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и граничари са починали от ръцете на бандеровците. Има обаче мнение, че цифрата не отразява действителния мащаб на нещастието. Така украинският професор и историк Виталий Масловски твърди, че през 1944-1952 година членовете на ОУН-УПА са избили повече от 80 хиляди жители. А по време на войната може би е имало двойно повече жертви.
Това обаче не попречи на политиците да вършат герои от националистите. Например президентът Виктор Юшченко връчи званието Герой на Украйна на Степан Бандера. А Петро Порошенко на Роман Шухевич. Официални лица оповестиха клането във Волиния за „ отговор на сходни дейности “ на полската Армия Крайова. И упрекнаха Варшава в етническо пречистване по време на интервенция “Висла ” през 1947 година, когато над 200 000 украинци са депортирани в Украинската ССР, с цел да се отстрани активността на ОУН-УПА.
Преди 80-ата годишнина от нещастието полските управляващи се пробват да избегнат тематиката за взаимните искания. Обещават да отстранят казуса по-късно. Но на битово равнище тези събития не се не помнят.
Миналия понеделник във Варшава се организира протестен протест покрай украинското посолство. Участниците приканиха Киев да признае Волинското кръвопролитие за геноцид и публично да се покае. Демонстрантите желаеха от полските управляващи да спрат военната поддръжка на съседката им.
„ Трябва най-сетне да пристигна моментът, когато Киев ще се откаже от незаконната идеология на геноцида ", сподели един от уредниците на митинга, политикът Матеуш Пискорски. „ Преди убиваха бандеровците, в този момент Зеленски кара хората на гибел. Украинците не се борят за нашите независимост, а американците и германците печелят пари. Защо им е украинци и руснаци да кървят в братоубийствена война, а поляците да поддържат всичко това? ”, пита се той.
Обикновените жители постоянно задават такива въпроси. Все по-малко поляци споделят твърдо „ да “ на поддръжката на Украйна, съгласно последните данни на откриватели от Варшавския университет. Не може да се каже същото за политиците, които са доста по-заинтересовани от „ взаимното опълчване на Русия “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Координирана офанзива
Членовете на Украинската въстаническа войска (УПА) от дълго време кроят проекти за етническо пречистване във Волиня. Според тяхната идеология поляците са пришълци, живеещи в изконните украински земи. Организацията виждаше като своя цел основаването на национална етнократична страна - с всевъзможни средства.
Малката бройка на УПА пречи на осъществяването на проекта. Атаките против поляците стартират през март 1943 година, само че тогава дейностите не са координирани.
Младото придвижване, основано през есента на 1942 година, би трябвало да направи шумно показване. Залага се на свирепост. През май-юни 1943 година водачите на УПА се заемат с създаването на офанзива против полските селища.
Датата на клането е избрана за неделя, 11 юли. Планът на уредниците е елементарен: да изненадат локалните поданици, които отиват на църковни служби. Планирано е да се изколят, съгласно разнообразни оценки, от 98 до 167 обитаеми места. Решават да нападат по едно и също време - по-трудно е да избягаш по този начин от наказателите. Кратката юлска нощ също е в интерес на бойците.
Поляците знаят за тези проекти и се пробват да договарят. В началото на юли дребна делегация пътува, с цел да се срещне с локалния началник на сигурността на Организацията на украинските националисти Фьодор Шабатура. Един от договарящите - представителят на Волинския окръг Кшищоф Маркевич - го познава добре от учебно заведение, тъй че има вяра в компромис.
Но когато делегатите идват на мястото на срещата в село Кустич, те са задържани и след къс разпит екзекутирани с изключителна свирепост.
Националистите обаче занапред загряват. Те са интензивно напомпани с агитация. Така първият юлски брой на вестника на УПА „ До зброй “ („ Към оръжието “) излиза с открит апел за заличаване на всички поляци, останали в Украйна. Освен това територията е следена от нацистите - и бойците може да вършат каквото си щат с цивилното население.
Убити в църкви
На 11 юли десетки селища в Гороховски, Владимир-Волински и Ковелски региони по едно и също време падат под офанзива. Полското население гине от патрони, брадви, вили, коси, ножове, чукове. Убийствата са осъществени с особена свирепост, жертвите постоянно са измъчвани преди гибелта. Украинските националисти се интересуват изключително от това къде цивилните държат спестяванията си. Къщите нормално си ограбвани и по-късно изгаряни.
Бандите на УПА удрят Порицк, когато поляците се събират в църквата за утринната работа. Нападателите стрелят, хвърлят гранати през прозорците и вратите на храма. Едновременно с това други групи избиват самото село. Загиват общо 222 души.
По същата скица националистите работят в Хринов, където локалните поданици са вкарани в църквата, а по-късно постройката е подпалена. Загиват 150 души. До края на деня в Кисилин са убити 90 поляци, в Заблоти - 76, в Замлич - 118. А такива селища има доста.
В региона на Здолбуновски трагична орис сполетява Гута Майданская. През пролетта на 1943 година селяните заявяват своята преданост към украинската опозиция. Срещу гаранции за сигурност те доставят организациите с храни – яйца, мляко, зърно, месо. Въпреки това на 12 юли украинските елементи избиват множеството поданици. Загиват 184 души. 11 са избавени по знамение.
„ Изтичах след каруцата, само че имаше доста хора “, сподели Ядвига Маевская, жителка на селото. “Мама крещеше. Видях доста трупове. Помня, че ни нападнаха по време на бягството. Когато чух изстрелите на бандеровците и виковете „ Ура, ура, колете поляците! ", то в страха си прескочих канавката. И забелязах, че някои отиват в гората. По пътя видях една жена с разпорен стомах - мъртва, до нея седеше дете и плачеше ”, добавя оживялата.
Историческа памет
Общо на 11 юли са избити към 8000 души - най-вече дами, деца и старци. Операцията продължава до 16 юли. Само през юли 1943 година националистите изгарят 530 полски села.
Нова вълна от кланета се надига при започване на 1944 година Между 1943 и 1945 година най-големите чистки се организират във Вола-Островецка, където брутално са измъчвани 628 поляци, 600 в Гай, 521 в Островки и 516 в Колодно.
През февруари 1990 година Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Украйна оповестява в медиите, че единствено за няколко години повече от 30 хиляди полски цивилни, както и към 25 хиляди бойци, чиновници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и граничари са починали от ръцете на бандеровците. Има обаче мнение, че цифрата не отразява действителния мащаб на нещастието. Така украинският професор и историк Виталий Масловски твърди, че през 1944-1952 година членовете на ОУН-УПА са избили повече от 80 хиляди жители. А по време на войната може би е имало двойно повече жертви.
Това обаче не попречи на политиците да вършат герои от националистите. Например президентът Виктор Юшченко връчи званието Герой на Украйна на Степан Бандера. А Петро Порошенко на Роман Шухевич. Официални лица оповестиха клането във Волиния за „ отговор на сходни дейности “ на полската Армия Крайова. И упрекнаха Варшава в етническо пречистване по време на интервенция “Висла ” през 1947 година, когато над 200 000 украинци са депортирани в Украинската ССР, с цел да се отстрани активността на ОУН-УПА.
Преди 80-ата годишнина от нещастието полските управляващи се пробват да избегнат тематиката за взаимните искания. Обещават да отстранят казуса по-късно. Но на битово равнище тези събития не се не помнят.
Миналия понеделник във Варшава се организира протестен протест покрай украинското посолство. Участниците приканиха Киев да признае Волинското кръвопролитие за геноцид и публично да се покае. Демонстрантите желаеха от полските управляващи да спрат военната поддръжка на съседката им.
„ Трябва най-сетне да пристигна моментът, когато Киев ще се откаже от незаконната идеология на геноцида ", сподели един от уредниците на митинга, политикът Матеуш Пискорски. „ Преди убиваха бандеровците, в този момент Зеленски кара хората на гибел. Украинците не се борят за нашите независимост, а американците и германците печелят пари. Защо им е украинци и руснаци да кървят в братоубийствена война, а поляците да поддържат всичко това? ”, пита се той.
Обикновените жители постоянно задават такива въпроси. Все по-малко поляци споделят твърдо „ да “ на поддръжката на Украйна, съгласно последните данни на откриватели от Варшавския университет. Не може да се каже същото за политиците, които са доста по-заинтересовани от „ взаимното опълчване на Русия “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ