„Задочна България“: Какво крият архивите на Народния съд?
Преди 80 години българи се изправят против други българи в така наречен национални съдилища. Преките жертви са хиляди, а техните потомци остават белязани вечно. Но кои са съдниците? Кого упрекват за „ зложелател на народа “? Екип от историци за първи път разтварят всички архиви на Народния съд в търсене на истината.
Снимка: bTV
България, 40-те години на 20. век. Втората международна война чука на вратата. Близостта ни с нацистка Германия се трансформира в задушаваща прегръдка. През 1941 година, българската политическа класа избира да застанем на страната на Хитлер в така наречен Тристранен пакт.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Стопанският подем от 30-те, износът, интернационалните ни връзки съществуват под крилото на Третия райх.
Българската междинна и висока класа тогава са офицерите, фабрикантите, интелектуалците, едрите земеделци. Ще бъдат наречени буржоазия. Именно тази буржоазия е лицето на нацията до 09.09.1944 година, когато у нас навлиза алената войска. Влиянието на Германия се заменя от Съветския съюз.
Снимка: bTV
След 9-ти, герои стават бедните селски и работен фамилии, които ще се нарекат пролетарии. Част от тях са партизаните или така наречен дейни борци против политиката на Хитлер у нас. Все публични групи, които веят знамето на комунизма. Като такива вземат решение да заличат тези, които са ги потискали преди.
Срещаме се с доцент Мартин Иванов в Централния държавен списък. Той е един от най-големите откриватели на тематиката за Народния съд.
Снимка: bTV
Народният съд се разправя с всички, които по един или различен метод са имали въздействие в обществото преди 9 септември. От политици, членове на службите за сигурност, през интелектуалци, набедени за фашистки пропагандатори, до съдии и чиновници на банки. Всички те са били наречени врагове на народа, а в действителност са врагове на новата власт.
Страната ни се оказва първа по замърсеност на щитовидните жлези на децата с йод 131Кадри пресъздават национално съдилище във Варна преди 80 години. Подобни има в цялата страна, софийските заседават в 13 състава. Агресивната навалица събира жертви на властта преди 9-ти септември. Ангажирани са особено от съдилищата, с цел да оплюват наказаните.
Малцина от националните обвинители са имали юридическо обучение. На места е противоречиво освен какъв брой от тях схващат от право, само че и до каква степен въобще са били грамотни.
Емил Иванов е ръководител на сдружението за репресирани от комунизма в България. Баща му е измежду набедените за врагове на народа. Преди Втората международна война е бил преподавател.
Как и по кое време са чествали студентите от предишния векБащата на Емил е измежду безследно изчезналите още преди сформирането на Народния съд. Издават му задочна присъда, а Емил прекарва живота си като наследник на зложелател на народа.
80 години след кървавите отмъщения, екип от историци се зае да разсекрети целия списък на Народния съд за първи път. Един от тях е и нашият повествовател на епохата, доцент Мартин Иванов.
Разказ на оператори и фоторепортери пред bTV80 години по-късно, истината за Народния съд към момента чака да бъде разказана. За някои „ враговете на народа “ за нарушители, които са получили заслуженото. За други, съдилищата са гнет и обезкървяване на нацията.
Измежду всички версии, обстоятелства и призми, наднича кървавата сянка на отмъщението. На вендетата. На саморазправата с предходните мощни на деня, с цел да се настанят нови. Едно неприемливо братоубийство, което си коства да помним.
Вижте още в репортажа на Станчо Станчев за рубриката „ Задочна България “.
Последвайте ни за още настоящи новини в Гугъл News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK




