Ресторантьорът Марио Монтесоро: В България администрацията не служи на гражданите
Преди 8 години Марио напуща родния Генуа, където има кафене и даже е президент на локалната асоциация на ресторантьорите, местейки се в България. Причината е ясна – обич. Сега е притежател, шеф и готвач в малко италианско бистро в центъра на София, написа още БГНЕС.
" Аз желая да пребивавам тук. Причината е обич. Имам наследник и не желая да бъда баща по скайп. Там, където осъзнато искаш да бъдеш, това става твоята страна. Когато не мислиш към този момент за друго място. Когато не мислиш повече за други дами, това е твоята жена ", майтапи се той за житейския си избор.
За всичките години прекарани тук, Марио стартира да научава български, да построява другарства, както и да схваща добре особеностите на нашата страна.
„ Дълго време съм работил в Италия, имал съм бизнес, само че в този момент виждам, че в България се отварят положителни благоприятни условия. Те се удобни за правене на бизнес тук, само че би трябвало да се прави маркетинг отвън България. Все още я виждам някак мъглива и неразбираема. Важното е да схванеш особеното, да ти харесва особеното и да ти харесва да живееш в него “, показва още той.
Културните особености също не му убягват. „ София не е България, тъй като е по-различна. Както Париж не е Франция и Лондон не е Англия “, счита Марио, а за личната си страната споделя същото: „ Не съществува една Италия, съществуват Италии “. За образец дава и Генуа, където е роден и израснал, град който доста се отличава от Флоренция, Венеция или Милано да вземем за пример.
„ България има благоприятни условия. Италия е доста красива, по този начин е. Тя обаче е като една жена, която първоначално я виждаш красива, по-късно обаче става непоносима. От позиция на предприемачеството е доста комплицирано да живееш в Италия. Там бюрокрацията стана доста тежка. Хубавото обаче е, че ние я възприемаме като услуга на жителите. Това е противоположното тук, имам наблюдението, че жителите служат на администрацията, а не администрацията на тях. Това е дребната разлика. Един бизнесмен е стойност, която би трябвало да бъде култивирана. Независимо дали е чужденец или българин, той би трябвало да дава и основава работа “, описа той за изискванията за бизнес у нас.
Според него страната ни има големи благоприятни условия, от които не се възползва, правейки лична метафора за три цвята – наследник, зелен и жълт. Синьото е водата, която е на всички места – в реките, в езерата, в минералните извори и Черно море. Зеленият цвят е природа, която ни заобикаля и която от време на време не прави оценка задоволително.
„ Имате и доста злато”, споделя той за жълтия цвят и прибавя: „ Всичко това би трябвало да влезе в стопанската система, само че сякаш го оставяте малко встрани “.
„ В България културата е да се живее в този момент и доста малко за в бъдеще. Това е и разликата сред управител и бизнесмен. Мениджърът мисли за в този момент, а предприемачът има визия за бъдещето. Това са двете категории, които би трябвало да се култивират. Не става въпрос само за бизнеса и търговията, а и за метода, по който се живее. Трябва да се гледа за през днешния ден, само че и най-малко малко напред”, добави още той.
Както на всички в тази сфера, рецесията от COVID-19 се е отразила отрицателно и на него, само че той се оправя и остава оптимист. Дори се стреми да развива своя обществена активност.
„ Работил съм известно време в отдела на общината, който се занимава с миграцията. Имам визия за света на мигрантите. Познавам цената да положителната интеграция във връзка с мястото, където живееш. Ако ти дадеш малко на живота, животът ще ти го върне. Бистрото и всичко друго, с което се занимавам, има и обществена ориентировка. Една дребна част от това, което печелим, се дава за обществени действия. Подкрепяме възрастни хора, когато имаме опция, поемайки разноските им за електричество и вода. В България обществената активност не е доста развита. Вижда се и на улицата. Трябва да се откри правилният път. Вярно е, че сега доста оказва помощ Европейският съюз, честният бизнес – също. Трябва да има баланс сред помощта на бизнеса и страната, те да се научат да работят дружно за общия интерес, да бъдат сътрудници “, безапелационен е Марио.
Специално отношение той демонстрира и към историята, която, съгласно него, би трябвало да помним и учим. Пази първият от учебник по италиански език, отпечатан у нас и предопределен за български възпитаници. В бистрото му има и остарели вестници „ Работническо дело “ и „ Земеделско знаме “, които клиентите могат да четат. За патриотизма също има лично отзиви. За него не задоволително да имаш националния байрак на страната, към която си завързан, а да искаш да умреш в нея.
" Аз желая да пребивавам тук. Причината е обич. Имам наследник и не желая да бъда баща по скайп. Там, където осъзнато искаш да бъдеш, това става твоята страна. Когато не мислиш към този момент за друго място. Когато не мислиш повече за други дами, това е твоята жена ", майтапи се той за житейския си избор.
За всичките години прекарани тук, Марио стартира да научава български, да построява другарства, както и да схваща добре особеностите на нашата страна.
„ Дълго време съм работил в Италия, имал съм бизнес, само че в този момент виждам, че в България се отварят положителни благоприятни условия. Те се удобни за правене на бизнес тук, само че би трябвало да се прави маркетинг отвън България. Все още я виждам някак мъглива и неразбираема. Важното е да схванеш особеното, да ти харесва особеното и да ти харесва да живееш в него “, показва още той.
Културните особености също не му убягват. „ София не е България, тъй като е по-различна. Както Париж не е Франция и Лондон не е Англия “, счита Марио, а за личната си страната споделя същото: „ Не съществува една Италия, съществуват Италии “. За образец дава и Генуа, където е роден и израснал, град който доста се отличава от Флоренция, Венеция или Милано да вземем за пример.
„ България има благоприятни условия. Италия е доста красива, по този начин е. Тя обаче е като една жена, която първоначално я виждаш красива, по-късно обаче става непоносима. От позиция на предприемачеството е доста комплицирано да живееш в Италия. Там бюрокрацията стана доста тежка. Хубавото обаче е, че ние я възприемаме като услуга на жителите. Това е противоположното тук, имам наблюдението, че жителите служат на администрацията, а не администрацията на тях. Това е дребната разлика. Един бизнесмен е стойност, която би трябвало да бъде култивирана. Независимо дали е чужденец или българин, той би трябвало да дава и основава работа “, описа той за изискванията за бизнес у нас.
Според него страната ни има големи благоприятни условия, от които не се възползва, правейки лична метафора за три цвята – наследник, зелен и жълт. Синьото е водата, която е на всички места – в реките, в езерата, в минералните извори и Черно море. Зеленият цвят е природа, която ни заобикаля и която от време на време не прави оценка задоволително.
„ Имате и доста злато”, споделя той за жълтия цвят и прибавя: „ Всичко това би трябвало да влезе в стопанската система, само че сякаш го оставяте малко встрани “.
„ В България културата е да се живее в този момент и доста малко за в бъдеще. Това е и разликата сред управител и бизнесмен. Мениджърът мисли за в този момент, а предприемачът има визия за бъдещето. Това са двете категории, които би трябвало да се култивират. Не става въпрос само за бизнеса и търговията, а и за метода, по който се живее. Трябва да се гледа за през днешния ден, само че и най-малко малко напред”, добави още той.
Както на всички в тази сфера, рецесията от COVID-19 се е отразила отрицателно и на него, само че той се оправя и остава оптимист. Дори се стреми да развива своя обществена активност.
„ Работил съм известно време в отдела на общината, който се занимава с миграцията. Имам визия за света на мигрантите. Познавам цената да положителната интеграция във връзка с мястото, където живееш. Ако ти дадеш малко на живота, животът ще ти го върне. Бистрото и всичко друго, с което се занимавам, има и обществена ориентировка. Една дребна част от това, което печелим, се дава за обществени действия. Подкрепяме възрастни хора, когато имаме опция, поемайки разноските им за електричество и вода. В България обществената активност не е доста развита. Вижда се и на улицата. Трябва да се откри правилният път. Вярно е, че сега доста оказва помощ Европейският съюз, честният бизнес – също. Трябва да има баланс сред помощта на бизнеса и страната, те да се научат да работят дружно за общия интерес, да бъдат сътрудници “, безапелационен е Марио.
Специално отношение той демонстрира и към историята, която, съгласно него, би трябвало да помним и учим. Пази първият от учебник по италиански език, отпечатан у нас и предопределен за български възпитаници. В бистрото му има и остарели вестници „ Работническо дело “ и „ Земеделско знаме “, които клиентите могат да четат. За патриотизма също има лично отзиви. За него не задоволително да имаш националния байрак на страната, към която си завързан, а да искаш да умреш в нея.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ