Кисинджър през 2014-а предупреди: Конфликтът в Украйна може да изправи света пред нова Студена война
Преди 8 гдини, на 5 март 2014 година, излезе разбор на някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър с оферти за излизане от украинската рецесия, оповестен във в. „ Вашингтон пост “.
Според някогашния топдипломат рецесията към Украйна ще приключи едвам тогава, когато бъдат уравновесени ползите на всички забъркани страни.
Ето какво написа Кисинджър:
" Публичните полемики за Украйна преливат от борба.
Но знаем ли в действителност накъде сме тръгнали?
В живота си съм видял четири войни, почнали с голям възторг и с поддръжката на народа, които по-късно не знаехме по какъв начин да приключим. В три от случаите просто се оттеглихме едностранно. Голямото тестване при възприемането на избран политически курс не е по какъв начин стартира, а по какъв начин завършва всичко.
Твърде постоянно украинският въпрос се показва като решаваща борба: ще се причисли ли Украйна към Запада, или ще избере Изтока.
Но с цел да оцелее и процъфтява, Украйна не би трябвало да се трансформира в аванпост на единия лагер в битката му против другия.
Напротив, тя би трябвало да стане мост сред двете страни.
- Русия би трябвало да признае, че опитите да трансформира Украйна в страна спътник и да реалокира границата си на Изток я обричат да повтори порочния затворен кръг от взаимни ограничения за оказване на напън в връзките ѝ с Европа и Съединени американски щати.
- Путин би трябвало да стигне до разбирането, че макар цялото му неодобрение и всичките му недоволства, политиката на боен напън ще докара само и единствено до началото на нова Студена война.
- Западът би трябвало да разбере, че за Русия Украйна в никакъв случай няма да бъде просто една елементарна непозната страна. Руската история стартира от Киевска Рус. Оттам потегля съветското православие. Украйна е била част от Русия епохи наред, само че и преди този момент историята им е била тясно обвързвана. Най-важните сражения за свободата на Русия, като се стартира от Полтавската борба през 1709 година, са били водени на украинска земя.
- Черноморският флот, благодарение на който Русия проектира силата си в Средиземноморието, е основан в кримския град Севастопол въз основа на дълготрайно съглашение. Дори такива популярни дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродски упорстваха, че Украйна е неделима част от съветската история, а и от самата Русия.
- От своя страна, Съединени американски щати не би трябвало да се отнасят към Русия като към страна, кривнала от правия път, която би трябвало да бъде снизходително научена на разпоредбите на държание, открити от Вашингтон. Путин е сериозен пълководец в подтекста на съветската история. Разбирането на американските полезности и логика на психиката не е измежду мощните му страни. А разбирането на съветската история и логика на психиката пък в никакъв случай не е било измежду мощните черти на американските политически водачи.
- За Запада, демонизирането на Владимир Путин не е политика; то е опрощение за неналичието на такава… Лидерите на всички страни би трябвало да преценяват какви са вероятните изходи от спора, а не да се състезават, кой може да се наежи най-вече.
- Европейският съюз би трябвало да признае, че мудността на бюрокрацията и подчиняването на стратегическия детайл на вътрешната политика при договарянията за връзките сред Украйна и Европа доведоха до такава степен, че процесът на договарянията се трансформира в рецесия. Външната политика е изкуството да подредиш целите си.
- Решаващият детайл в създалата се обстановка са самите украинци. Те живеят в страна със комплицирана история и многоезично население. Западната част на Украйна е била присъединена към Съветския съюз през 1939 година, когато Сталин и Хитлер са делили плячката си. Крим, в който 60% от популацията е съветско, е влезнал в състава на Украйна едвам през 1954 година, когато Никита Хрушчов – украинец по генезис – наградил тази съюзна република в чест на 300-ата годишнина от контракта, подписан сред Русия и казаците. В Западната част на страната живеят основно католици, в източната преобладаващото болшинство е с съветско православно изповедание. Западът приказва на украински, изтокът – основно на съветски.
- Всеки опит на едната част на Украйна да господства над другата – както се случва в последно време – би довел до революция и разделяне. Разглеждането на Украйна като част от опълчването сред Изтока и Запада би отсрочило с десетилетия опцията Русия и западните страни да вземат участие дружно в една съдействаща си интернационална система.
- Украйна е самостоятелна едвам от 23 години; преди този момент от XIV век насам постоянно е била под нечие непознато ръководство. Не е изненадващо, че водачите на страната към момента не са усвоили изкуството на компромиса.
- Политиката на пост-съветска Украйна ясно демонстрира, че в основата на проблемите стоят опитите на украинските политици да наложат волята си над непокорните елементи от страната – първо от страна на едната секта, след това – от другата. Това е и коренът на спора сред Виктор Янукович и неговия главен конкурент Юлия Тимошенко. Те съставляват двете крила на Украйна и не желаят да разделят властта.
- Единствената далновидна политика на Съединени американски щати по отношение на Украйна би трябвало да мине през опит двете елементи на страната да си сътрудничат. Трябва да търсим помиряване, а не доминация на една от двете фракции.
- Русия и Западът, и изключително другите фракции в Украйна, не работят на този принцип. Всяка от страните съумява да утежни в допълнение ситуацията. Русия няма да е в положение да наложи военно решение без да се изолира във време, в което множеството от границите ѝ към този момент са много несигурни.
Ръководителите на всички страни би трябвало да се върнат към разбора на резултатите и следствията, вместо да се състезават в театралничене.
Ето ги моите показа за изхода от рецесията, съответстващи на полезностите, ползите и сигурността на всички наранени:
1. Украйна би трябвало да има правото свободно да избира икономическите си и политически обвързвания, включително с Европа.
2. Украйна не трябва да става част от НАТО. Твърдях същото преди седем години, когато въпросът още веднъж беше на дневен ред.
3. Украйна би трябвало да е свободна да сътвори държавно управление, което да дава отговор на волята на украинския народ. Далновидните украински политици биха избрали политика на изглаждане на споровете сред другите елементи на страната. В интернационален проект, те би трябвало да търсят позиция, сходна на тази на Финландия. Тя не оставя каквито и да било подозрения, че би защитавала свирепо независимостта си и си спомага със Запада, само че доста внимава, да не демонстрира неприязън към Русия.
4. Според разпоредбите на съществуващия международен ред е неприемливо Русия да анексира Крим. Но връзките на полуострова с Украйна могат да станат по-спокойни.
- За задачата Русия би трябвало да признае висшата власт на Украйна над Крим.
- От своя страна, Украйна би трябвало да разшири автономията на Крим с избори, провеждани с присъединяване на задгранични наблюдаващи. Този развой би трябвало и да включва елиминиране на всички неясноти по отношение на статута на Черноморския флот, ситуиран в Севастопол.
Това са правила, а не предписания за триумф.
Запознатите с района знаят, че не всичко от горното ще бъде задоволително за всички страни.
Ако не бъде намерено някакво решение въз основа на тези или аналогични основи, наклонността към борба ще се ускори. Времето за вземането на това решение ще настъпи скоро ".
Според някогашния топдипломат рецесията към Украйна ще приключи едвам тогава, когато бъдат уравновесени ползите на всички забъркани страни.
Ето какво написа Кисинджър:
" Публичните полемики за Украйна преливат от борба.
Но знаем ли в действителност накъде сме тръгнали?
В живота си съм видял четири войни, почнали с голям възторг и с поддръжката на народа, които по-късно не знаехме по какъв начин да приключим. В три от случаите просто се оттеглихме едностранно. Голямото тестване при възприемането на избран политически курс не е по какъв начин стартира, а по какъв начин завършва всичко.
Твърде постоянно украинският въпрос се показва като решаваща борба: ще се причисли ли Украйна към Запада, или ще избере Изтока.
Но с цел да оцелее и процъфтява, Украйна не би трябвало да се трансформира в аванпост на единия лагер в битката му против другия.
Напротив, тя би трябвало да стане мост сред двете страни.
- Русия би трябвало да признае, че опитите да трансформира Украйна в страна спътник и да реалокира границата си на Изток я обричат да повтори порочния затворен кръг от взаимни ограничения за оказване на напън в връзките ѝ с Европа и Съединени американски щати.
- Путин би трябвало да стигне до разбирането, че макар цялото му неодобрение и всичките му недоволства, политиката на боен напън ще докара само и единствено до началото на нова Студена война.
- Западът би трябвало да разбере, че за Русия Украйна в никакъв случай няма да бъде просто една елементарна непозната страна. Руската история стартира от Киевска Рус. Оттам потегля съветското православие. Украйна е била част от Русия епохи наред, само че и преди този момент историята им е била тясно обвързвана. Най-важните сражения за свободата на Русия, като се стартира от Полтавската борба през 1709 година, са били водени на украинска земя.
- Черноморският флот, благодарение на който Русия проектира силата си в Средиземноморието, е основан в кримския град Севастопол въз основа на дълготрайно съглашение. Дори такива популярни дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродски упорстваха, че Украйна е неделима част от съветската история, а и от самата Русия.
- От своя страна, Съединени американски щати не би трябвало да се отнасят към Русия като към страна, кривнала от правия път, която би трябвало да бъде снизходително научена на разпоредбите на държание, открити от Вашингтон. Путин е сериозен пълководец в подтекста на съветската история. Разбирането на американските полезности и логика на психиката не е измежду мощните му страни. А разбирането на съветската история и логика на психиката пък в никакъв случай не е било измежду мощните черти на американските политически водачи.
- За Запада, демонизирането на Владимир Путин не е политика; то е опрощение за неналичието на такава… Лидерите на всички страни би трябвало да преценяват какви са вероятните изходи от спора, а не да се състезават, кой може да се наежи най-вече.
- Европейският съюз би трябвало да признае, че мудността на бюрокрацията и подчиняването на стратегическия детайл на вътрешната политика при договарянията за връзките сред Украйна и Европа доведоха до такава степен, че процесът на договарянията се трансформира в рецесия. Външната политика е изкуството да подредиш целите си.
- Решаващият детайл в създалата се обстановка са самите украинци. Те живеят в страна със комплицирана история и многоезично население. Западната част на Украйна е била присъединена към Съветския съюз през 1939 година, когато Сталин и Хитлер са делили плячката си. Крим, в който 60% от популацията е съветско, е влезнал в състава на Украйна едвам през 1954 година, когато Никита Хрушчов – украинец по генезис – наградил тази съюзна република в чест на 300-ата годишнина от контракта, подписан сред Русия и казаците. В Западната част на страната живеят основно католици, в източната преобладаващото болшинство е с съветско православно изповедание. Западът приказва на украински, изтокът – основно на съветски.
- Всеки опит на едната част на Украйна да господства над другата – както се случва в последно време – би довел до революция и разделяне. Разглеждането на Украйна като част от опълчването сред Изтока и Запада би отсрочило с десетилетия опцията Русия и западните страни да вземат участие дружно в една съдействаща си интернационална система.
- Украйна е самостоятелна едвам от 23 години; преди този момент от XIV век насам постоянно е била под нечие непознато ръководство. Не е изненадващо, че водачите на страната към момента не са усвоили изкуството на компромиса.
- Политиката на пост-съветска Украйна ясно демонстрира, че в основата на проблемите стоят опитите на украинските политици да наложат волята си над непокорните елементи от страната – първо от страна на едната секта, след това – от другата. Това е и коренът на спора сред Виктор Янукович и неговия главен конкурент Юлия Тимошенко. Те съставляват двете крила на Украйна и не желаят да разделят властта.
- Единствената далновидна политика на Съединени американски щати по отношение на Украйна би трябвало да мине през опит двете елементи на страната да си сътрудничат. Трябва да търсим помиряване, а не доминация на една от двете фракции.
- Русия и Западът, и изключително другите фракции в Украйна, не работят на този принцип. Всяка от страните съумява да утежни в допълнение ситуацията. Русия няма да е в положение да наложи военно решение без да се изолира във време, в което множеството от границите ѝ към този момент са много несигурни.
Ръководителите на всички страни би трябвало да се върнат към разбора на резултатите и следствията, вместо да се състезават в театралничене.
Ето ги моите показа за изхода от рецесията, съответстващи на полезностите, ползите и сигурността на всички наранени:
1. Украйна би трябвало да има правото свободно да избира икономическите си и политически обвързвания, включително с Европа.
2. Украйна не трябва да става част от НАТО. Твърдях същото преди седем години, когато въпросът още веднъж беше на дневен ред.
3. Украйна би трябвало да е свободна да сътвори държавно управление, което да дава отговор на волята на украинския народ. Далновидните украински политици биха избрали политика на изглаждане на споровете сред другите елементи на страната. В интернационален проект, те би трябвало да търсят позиция, сходна на тази на Финландия. Тя не оставя каквито и да било подозрения, че би защитавала свирепо независимостта си и си спомага със Запада, само че доста внимава, да не демонстрира неприязън към Русия.
4. Според разпоредбите на съществуващия международен ред е неприемливо Русия да анексира Крим. Но връзките на полуострова с Украйна могат да станат по-спокойни.
- За задачата Русия би трябвало да признае висшата власт на Украйна над Крим.
- От своя страна, Украйна би трябвало да разшири автономията на Крим с избори, провеждани с присъединяване на задгранични наблюдаващи. Този развой би трябвало и да включва елиминиране на всички неясноти по отношение на статута на Черноморския флот, ситуиран в Севастопол.
Това са правила, а не предписания за триумф.
Запознатите с района знаят, че не всичко от горното ще бъде задоволително за всички страни.
Ако не бъде намерено някакво решение въз основа на тези или аналогични основи, наклонността към борба ще се ускори. Времето за вземането на това решение ще настъпи скоро ".
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ




