26 март 1943 г. в историята на българския парламентаризъм
Преди 79 години, на 26 март 1943 година, се организира едно от най-бурните и значими съвещания в историята на българското Народно заседание. То приключва с отстраняването на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев от неговия пост. Заедно с това, по време на разискванията са произнесени и три от най-знаменателните речи в историята на българския парламентаризъм. В тях се съдържат не едно и две послания срещу насилието, беззаконието, антисемитизма и за правовата страна и равенството на жителите пред законите, които биха били чест за всяка страна. Трима от съумелите да се изкажат народни представители които се разминават с днешната, наложена след 2013 година, публична българска политическа и историографска позиция във връзка с депортацията на над 10 000 евреи от така наречен „ нови земи “.
Нека напомним, че през март 1943 година на евреи от старите лимити на Царството и се реализира сполучливо депортацията към концлагера Треблинка Предотвратяването на депортацията от старите лимити на Царството е значима заслуга на подпредседателя на Народното събрание Д. Пешев. Ала заради неяснотата към анулацията от 9 и 10 март 1943 година и неналичието на поета отговорност за начинанието, Д. Пешев взема решение да приготви писмо, което да се подпише от народните представители от болшинството. Той го преглежда като гаранция, че българските евреи няма и в бъдеще да бъдат предадени на непозната страна. На 17 март министър председателят проф. Богдан Филов получава въпросното писмо, подписано от още 42 народни представители, в което се изрича намерено безпокойство, че България взе участие в осъществяване на „ всеобщо ликвидиране “. Раздразнен, Б. Филов взема решение, че за наставление Пешев би трябвало да бъде отхвърлен от поста му.
Преди историческото съвещание от 26 март
На 23 март (според Пешев, 24-ти съгласно Филов) се организира съвещание на парламентарната група на болшинството. Премиерът има желание да „ затегне дисциплината “ на държавните депутати. След натиска му, даже и към този момент подкрепилите писмото на Пешев народни представители от болшинството, гласоподават доверие на държавното управление (в това число и самичък Пешев). По експлицитното гледище на министър-председателя Филов се отбелязва, че това е доверие и по политиката по еврейския въпрос. За премиера този избор се пояснява и като цялостно отдръпване на подписите от писмото на Пешев.
Последният другояче намерено признава, че е създател на писмото връчено на Филов, акцентира че това е негова самодейност и поема цялата отговорност за акцията. Пешев даже предизвестява Филов, че един ден той ще съжалява за постъпката си. По този мотив, наричайки протичащото се „ една инквизиция “, след години в спомените си някогашният подпредседател на Народното събрание написа: „ На сходна сцена не бях участвал до момента и тя ме угнетяваше със своята несъответственост с достолепието на народните представители, със своята низост и грубост по едно и също време. “
Председателят на Народното събрание Христо Калфов слага въпрос и за съмнение към подпредседателя Д. Пешев. Ала въпреки всичко, при гласуването за това „ бламиране “, сходно единогласие липсва. Налице са значително гласове срещу отстраняването на Пешев, както и въздържали се. Макар по-късно да е поканен неколкократно от министъра на правораздаването Константин Партов самичък да си подаде оставката, Пешев настойчиво отхвърля да го стори.
Така разигралите се събития довеждат и до последици, които са леко скрити през последните години на „ туптене в гърдите “ за „ спасяването на българските евреи “ и акцията на политиците от болшинството. Едно от тях е, че народните представители от болшинството, въобще не внасят писмото си в пленарна зала и то не е огласено от трибуната.
Бламирането на Д. Пешев
Още в навечерието на идното парламентарно съвещание от 26 март 1943 година в дневния ред е планувано отстраняването на Д. Пешев от поста подпредседател. Формално предлагането за това идва от народния представител от болшинството доктор Атанас Попов. Виждайки дневния ред, бързо депутати от опозицията, измежду които и Никола Мушанов, Петко Стайнов, Ангел Държански и други, се записват за изявления.
При разкриване на съвещанието се минава, без никакви разисквания, към гласоподаване на отстраняването на Д. Пешев от поста. Той пък настоятелно желае думата. Пред депутатските банки излиза и опозиционният депутат Петко Стайнов, който също упорства да му се даде думата. Опитният политик категорично акцентира, че името му попада измежду записалите се авансово за изявления. Думата желаят тропайки настоятелно по банките и депутатите Александър Цанков, Тодор Кожухаров, Стефан Стателов и други
Председателят на Народното събрание Хр. Калфов дава думата на доктор Ат. Попов с цел да прочете предлагането си за гласоподаване избор на съмнение на Д. Пешев. П. Стайнов обръща внимание, че предлагането не е раздадено авансово на народните представители. Д. Пешев продължава упорито да желае думата. Калфов пък стартира да чете постъпило предложение от народния представител Димитър Андреев. Последният предлага да се гласоподава за премахване на Пешев без обсъждане. Глъчката и тропането в пленарната зала обаче не престават. Д. Пешев даже излиза пред депутатските банки. Той продължава упорито да желае думата. В това време по банките тропат и народните представители Ал. Цанков, П. Стайнов, Тодор Кожухаров, Ан. Държански, Ст. Стателов и други. Д. Пешев се провиква: „ Как може да ми изказвате съмнение, без да ми дадете думата? “.
С повдигане на ръка се прави гласоподаване. Председателят на Народното събрание Хр. Калфов установи съществуване на болшинство за предлагането на Д. Андреев. С ново гласоподаване с повдигане на ръка събранието приема освобождението на Д. Пешев от длъжността подпредседател. Представители на болшинството посрещат решението с бурни ръкопляскания. Следват тракане и крясъци от страна на опозицията и част от болшинството, измежду което се откроява Д. Пешев. Въпреки това се минава към втора точка от дневния ред.
След съвещанието Н. Мушанов записва в дневника си: „ Аз съм участвал в доста събрания, при разпалвания на партизански пристрастености, само че да не се даде думата на депутат, да се разисква нераздадено предложение, да не се даде думата на обвинения – не е бивало. „ Новото време “ се опозори дружно с един неподобаващ ръководител като Калфов. Той бе доста нападнат. А ръководителят на Академията на науките Филов стои като пийнал, безсърдечен и тъп. "
В отбрана на Пешев, евреите и правовата страна
Недопуснати да се изкажат по първата точка, недоволните депутати съумяват да го сторят при точка четвърта, която се отнася до „ новите земи “. Ето за какво те употребяват опцията да обиден този въпрос, бламирането на Пешев и извършващата се сега депортация на евреите от Беломорието, Македония и Пирот. В този смисъл са произнесени и три знаменателни речи – на Петко Стайнов, Никола Мушанов и Тодор Кожухаров.
П. Стайнов се афишира срещу държанието по отношение на Пешев защото става дума за едно „ вътрешно писмо “. Заедно с това, Стайнов прибавя: „ Той не е ваш ръководител. Той е на нас, на всички ни. “ Опозиционният народен представител акцентира още по какъв начин предлагането за свалянето на Пешев нито е раздадено авансово, нито е стимулирано.
Стайнов отбелязва още и незаконността на недаването на опция на лицата от еврейски генезис да придобият българско гражданство. Той пази тезата, че евреите от „ новите земи “ автоматизирано, по силата на „ общото право “, би трябвало да са станали след април 1941 година български жители. При анексирането на тези земи от България, съгласно П. Стайнов, „ всички тези жители, които заварваме там, стават de plein droit и незабавно български жители. “
Стайнов прави още и връзка сред този проблем и течащата сега депортация на евреи от „ новите земи “. Той отбелязва: „ Според открития у нас ред в законодателството, едно лице не може, в случай че е български гражданин, да бъде експулсирано от нашите лимити. “ Опозиционният народен представител, с обвинителен звук към управляващите, декларира и следното: „ Аз запитвам: тези евреи, които ги натоварихте като добитък в някакви вагони, дигнахте ги в една нощ от техните жилища, без да им дадете опция да се облекат, запитвам аз какво закононарушение са направили те по закона за разрушение на партийно-политическите организации, та ги екстернираме? По кой закон ги екстернираме? По този закон ли? Когато натоварихте на шлепове, на параходчета в Лом, с цел да ги изпращате не знам къде си, да предавате на не знам коя непозната страна български жители, по силата на този закон ли за разрушение на партийно-политическите организации вършиме това? Къде са преписките за обвиняванията на тези хора? Най-после, вие пращате мъжете, ами дамите, ами старците, ами бабите, ами децата, какви закононарушения направиха те по закона за разрушение на партийно-политическите организации. “ Стайнов не пропуща да изтъкне и по какъв начин сега това са хора натъпкани и държани с дни в тютюневи хранилища „ без облекла, без постилки, без завивки “.
След него думата взима народния представител Н. Мушанов. Относно свалянето Пешев от поста, депутатът отбелязва: „ Мене ми е доста болно, че това може да стане през днешния ден, при министър-председател господин Филов, който е ръководител на Академията на науките, който не е живял в партизанския живот и който през днешния ден може да участва на такава сцена - да се лишават правата на подпредседател на камарата, да не му се даде думата, да не се даде думата и на нас, народните представители. “
Заедно с това Мушанов твърдо се афишира срещу случайното задържане на хора, имайки поради затворените в тютюневи хранилища към този момент „ вдигнати “ от домовете им евреи. Всъщност, самичък той още в съвещанието на Народното събрание от 19 март 1943 година се изрича по отношение на „ повдигането “ на евреите от българските управляващи и статута на евреите от „ новите земи “. Тогава дългогодишният политик и общественик загатва и следното: „ От десетина дни насам ние живеем в един публичен ужас, който към този момент е доловен и от националното посланичество, тъй като усещам, че и то е към този момент съществено загрижено и разгорещено от порядките, които съществуват в нашата страна. Вън в обществото всички се питат: ние живеем в България, в страна със закони, най-малко законите не са станали безчовечни, не са свиреп, по какъв начин може да бъде безчувствена правосъдната власт при зрелища, които стават нощно време, провокирани от полицейски органи? Бременни дами, деца, заболели старци се подвигат в 3 ч. през нощта от къщите им, с цел да се изпратят в пространства неопределени за задържане. Това стана в няколко града в България. Това е отвличане по отношение на всички закони, които откриват обикновени права за живот на хората. “ Дори и приемайки за миг, че евреите от Беломорието, Македония и Пирот не са станали български жители, Н. Мушанов пита: „ Но дори да е така, белким българската власт не е длъжна да има човешки връзки и законите на страната да ползва по отношение на всички тези, които населяват земята ни, каквито и жители ще да са те? “
Трети взема думата националният представител от парламентарната опозиционна десница Тодор Кожухаров. И той твърдо стачкува срещу бламирането на Д. Пешев, без да му се даде опция да изясни постъпката си. Още при започване на изявлението си Кожухаров намерено признава, че е подписал писмото му и не се разкайва за това. Въпреки възраженията, че тематиката не е по дневния ред, той споделя пред народните представители своите претекстове да сложи подписа си, изтъквайки: „ не съм бил в никакъв случай антисемит. “
И той употребява споменаването в точката от дневния ред на „ новите земи “ с цел да сложи намерено тематиката за депортацията на евреите от Беломорието, Македония и Пирот. „ Та аз подписах писмото на господин Пешев, - споделя Кожухаров - което беше подбудено от факт, че сред националното посланичество се разпространиха клюки какво в новите земи по един жесток и нечовечен метод били изселени маса евреи, български жители. “ Неговото предпочитание е било, акцентира Кожухаров, „ да се моли за една по-голяма човечност, за една по-голяма човещина в България, тъй като от опит зная, че единственият честен капитал на една дребна страна е да бъде правова страна. “ Завинаги ще останат в аналите на българския парламентаризъм и идващите му думи: „ Всеки българин би трябвало да бъде горделив от постановлението на нашата конституция, което споделя: „ Всеки плебей, стъпил на българска земя, става свободен човек. “
Кога писмото на Пешев стигна до парламентарната естрада?
Междувременно, още на 21 и 22 март 1943 година кораби с евреи са отплували от пристанището в Лом към Полша. На 29 март 1943 година следва да замине от Скопие и последният трен с македонски евреи за Треблинка.
Едва след месеци, на 26 декември 1943 година, към полемиките за проектобюджета на страната, Д. Пешев съумява да се добере до парламентарната естрада. Тогава той напомня и по какъв начин при съвещанието от 26 март, към свалянето му от подпредседателския пост, не му е дадена думата. Едва в този момент, към този момент при новата обстановка и при провалени нови два опита за депортация на евреите, той съумява за пръв път да прочете писмото си от трибуната За да може то да бъде включено напълно в протоколите на Народното събрание и в Историята. Подобно на речите на П. Стайнов, Н. Мушанов и Т. Кожухаров.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Стефан Дечев приключва история в Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и създател на голям брой проучвания в полето на модерната и модерна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
Нека напомним, че през март 1943 година на евреи от старите лимити на Царството и се реализира сполучливо депортацията към концлагера Треблинка Предотвратяването на депортацията от старите лимити на Царството е значима заслуга на подпредседателя на Народното събрание Д. Пешев. Ала заради неяснотата към анулацията от 9 и 10 март 1943 година и неналичието на поета отговорност за начинанието, Д. Пешев взема решение да приготви писмо, което да се подпише от народните представители от болшинството. Той го преглежда като гаранция, че българските евреи няма и в бъдеще да бъдат предадени на непозната страна. На 17 март министър председателят проф. Богдан Филов получава въпросното писмо, подписано от още 42 народни представители, в което се изрича намерено безпокойство, че България взе участие в осъществяване на „ всеобщо ликвидиране “. Раздразнен, Б. Филов взема решение, че за наставление Пешев би трябвало да бъде отхвърлен от поста му.
Преди историческото съвещание от 26 март
На 23 март (според Пешев, 24-ти съгласно Филов) се организира съвещание на парламентарната група на болшинството. Премиерът има желание да „ затегне дисциплината “ на държавните депутати. След натиска му, даже и към този момент подкрепилите писмото на Пешев народни представители от болшинството, гласоподават доверие на държавното управление (в това число и самичък Пешев). По експлицитното гледище на министър-председателя Филов се отбелязва, че това е доверие и по политиката по еврейския въпрос. За премиера този избор се пояснява и като цялостно отдръпване на подписите от писмото на Пешев.
Последният другояче намерено признава, че е създател на писмото връчено на Филов, акцентира че това е негова самодейност и поема цялата отговорност за акцията. Пешев даже предизвестява Филов, че един ден той ще съжалява за постъпката си. По този мотив, наричайки протичащото се „ една инквизиция “, след години в спомените си някогашният подпредседател на Народното събрание написа: „ На сходна сцена не бях участвал до момента и тя ме угнетяваше със своята несъответственост с достолепието на народните представители, със своята низост и грубост по едно и също време. “
Председателят на Народното събрание Христо Калфов слага въпрос и за съмнение към подпредседателя Д. Пешев. Ала въпреки всичко, при гласуването за това „ бламиране “, сходно единогласие липсва. Налице са значително гласове срещу отстраняването на Пешев, както и въздържали се. Макар по-късно да е поканен неколкократно от министъра на правораздаването Константин Партов самичък да си подаде оставката, Пешев настойчиво отхвърля да го стори.
Така разигралите се събития довеждат и до последици, които са леко скрити през последните години на „ туптене в гърдите “ за „ спасяването на българските евреи “ и акцията на политиците от болшинството. Едно от тях е, че народните представители от болшинството, въобще не внасят писмото си в пленарна зала и то не е огласено от трибуната.
Бламирането на Д. Пешев
Още в навечерието на идното парламентарно съвещание от 26 март 1943 година в дневния ред е планувано отстраняването на Д. Пешев от поста подпредседател. Формално предлагането за това идва от народния представител от болшинството доктор Атанас Попов. Виждайки дневния ред, бързо депутати от опозицията, измежду които и Никола Мушанов, Петко Стайнов, Ангел Държански и други, се записват за изявления.
При разкриване на съвещанието се минава, без никакви разисквания, към гласоподаване на отстраняването на Д. Пешев от поста. Той пък настоятелно желае думата. Пред депутатските банки излиза и опозиционният депутат Петко Стайнов, който също упорства да му се даде думата. Опитният политик категорично акцентира, че името му попада измежду записалите се авансово за изявления. Думата желаят тропайки настоятелно по банките и депутатите Александър Цанков, Тодор Кожухаров, Стефан Стателов и други
Председателят на Народното събрание Хр. Калфов дава думата на доктор Ат. Попов с цел да прочете предлагането си за гласоподаване избор на съмнение на Д. Пешев. П. Стайнов обръща внимание, че предлагането не е раздадено авансово на народните представители. Д. Пешев продължава упорито да желае думата. Калфов пък стартира да чете постъпило предложение от народния представител Димитър Андреев. Последният предлага да се гласоподава за премахване на Пешев без обсъждане. Глъчката и тропането в пленарната зала обаче не престават. Д. Пешев даже излиза пред депутатските банки. Той продължава упорито да желае думата. В това време по банките тропат и народните представители Ал. Цанков, П. Стайнов, Тодор Кожухаров, Ан. Държански, Ст. Стателов и други. Д. Пешев се провиква: „ Как може да ми изказвате съмнение, без да ми дадете думата? “.
С повдигане на ръка се прави гласоподаване. Председателят на Народното събрание Хр. Калфов установи съществуване на болшинство за предлагането на Д. Андреев. С ново гласоподаване с повдигане на ръка събранието приема освобождението на Д. Пешев от длъжността подпредседател. Представители на болшинството посрещат решението с бурни ръкопляскания. Следват тракане и крясъци от страна на опозицията и част от болшинството, измежду което се откроява Д. Пешев. Въпреки това се минава към втора точка от дневния ред.
След съвещанието Н. Мушанов записва в дневника си: „ Аз съм участвал в доста събрания, при разпалвания на партизански пристрастености, само че да не се даде думата на депутат, да се разисква нераздадено предложение, да не се даде думата на обвинения – не е бивало. „ Новото време “ се опозори дружно с един неподобаващ ръководител като Калфов. Той бе доста нападнат. А ръководителят на Академията на науките Филов стои като пийнал, безсърдечен и тъп. "
В отбрана на Пешев, евреите и правовата страна
Недопуснати да се изкажат по първата точка, недоволните депутати съумяват да го сторят при точка четвърта, която се отнася до „ новите земи “. Ето за какво те употребяват опцията да обиден този въпрос, бламирането на Пешев и извършващата се сега депортация на евреите от Беломорието, Македония и Пирот. В този смисъл са произнесени и три знаменателни речи – на Петко Стайнов, Никола Мушанов и Тодор Кожухаров.
П. Стайнов се афишира срещу държанието по отношение на Пешев защото става дума за едно „ вътрешно писмо “. Заедно с това, Стайнов прибавя: „ Той не е ваш ръководител. Той е на нас, на всички ни. “ Опозиционният народен представител акцентира още по какъв начин предлагането за свалянето на Пешев нито е раздадено авансово, нито е стимулирано.
Стайнов отбелязва още и незаконността на недаването на опция на лицата от еврейски генезис да придобият българско гражданство. Той пази тезата, че евреите от „ новите земи “ автоматизирано, по силата на „ общото право “, би трябвало да са станали след април 1941 година български жители. При анексирането на тези земи от България, съгласно П. Стайнов, „ всички тези жители, които заварваме там, стават de plein droit и незабавно български жители. “
Стайнов прави още и връзка сред този проблем и течащата сега депортация на евреи от „ новите земи “. Той отбелязва: „ Според открития у нас ред в законодателството, едно лице не може, в случай че е български гражданин, да бъде експулсирано от нашите лимити. “ Опозиционният народен представител, с обвинителен звук към управляващите, декларира и следното: „ Аз запитвам: тези евреи, които ги натоварихте като добитък в някакви вагони, дигнахте ги в една нощ от техните жилища, без да им дадете опция да се облекат, запитвам аз какво закононарушение са направили те по закона за разрушение на партийно-политическите организации, та ги екстернираме? По кой закон ги екстернираме? По този закон ли? Когато натоварихте на шлепове, на параходчета в Лом, с цел да ги изпращате не знам къде си, да предавате на не знам коя непозната страна български жители, по силата на този закон ли за разрушение на партийно-политическите организации вършиме това? Къде са преписките за обвиняванията на тези хора? Най-после, вие пращате мъжете, ами дамите, ами старците, ами бабите, ами децата, какви закононарушения направиха те по закона за разрушение на партийно-политическите организации. “ Стайнов не пропуща да изтъкне и по какъв начин сега това са хора натъпкани и държани с дни в тютюневи хранилища „ без облекла, без постилки, без завивки “.
След него думата взима народния представител Н. Мушанов. Относно свалянето Пешев от поста, депутатът отбелязва: „ Мене ми е доста болно, че това може да стане през днешния ден, при министър-председател господин Филов, който е ръководител на Академията на науките, който не е живял в партизанския живот и който през днешния ден може да участва на такава сцена - да се лишават правата на подпредседател на камарата, да не му се даде думата, да не се даде думата и на нас, народните представители. “
Заедно с това Мушанов твърдо се афишира срещу случайното задържане на хора, имайки поради затворените в тютюневи хранилища към този момент „ вдигнати “ от домовете им евреи. Всъщност, самичък той още в съвещанието на Народното събрание от 19 март 1943 година се изрича по отношение на „ повдигането “ на евреите от българските управляващи и статута на евреите от „ новите земи “. Тогава дългогодишният политик и общественик загатва и следното: „ От десетина дни насам ние живеем в един публичен ужас, който към този момент е доловен и от националното посланичество, тъй като усещам, че и то е към този момент съществено загрижено и разгорещено от порядките, които съществуват в нашата страна. Вън в обществото всички се питат: ние живеем в България, в страна със закони, най-малко законите не са станали безчовечни, не са свиреп, по какъв начин може да бъде безчувствена правосъдната власт при зрелища, които стават нощно време, провокирани от полицейски органи? Бременни дами, деца, заболели старци се подвигат в 3 ч. през нощта от къщите им, с цел да се изпратят в пространства неопределени за задържане. Това стана в няколко града в България. Това е отвличане по отношение на всички закони, които откриват обикновени права за живот на хората. “ Дори и приемайки за миг, че евреите от Беломорието, Македония и Пирот не са станали български жители, Н. Мушанов пита: „ Но дори да е така, белким българската власт не е длъжна да има човешки връзки и законите на страната да ползва по отношение на всички тези, които населяват земята ни, каквито и жители ще да са те? “
Трети взема думата националният представител от парламентарната опозиционна десница Тодор Кожухаров. И той твърдо стачкува срещу бламирането на Д. Пешев, без да му се даде опция да изясни постъпката си. Още при започване на изявлението си Кожухаров намерено признава, че е подписал писмото му и не се разкайва за това. Въпреки възраженията, че тематиката не е по дневния ред, той споделя пред народните представители своите претекстове да сложи подписа си, изтъквайки: „ не съм бил в никакъв случай антисемит. “
И той употребява споменаването в точката от дневния ред на „ новите земи “ с цел да сложи намерено тематиката за депортацията на евреите от Беломорието, Македония и Пирот. „ Та аз подписах писмото на господин Пешев, - споделя Кожухаров - което беше подбудено от факт, че сред националното посланичество се разпространиха клюки какво в новите земи по един жесток и нечовечен метод били изселени маса евреи, български жители. “ Неговото предпочитание е било, акцентира Кожухаров, „ да се моли за една по-голяма човечност, за една по-голяма човещина в България, тъй като от опит зная, че единственият честен капитал на една дребна страна е да бъде правова страна. “ Завинаги ще останат в аналите на българския парламентаризъм и идващите му думи: „ Всеки българин би трябвало да бъде горделив от постановлението на нашата конституция, което споделя: „ Всеки плебей, стъпил на българска земя, става свободен човек. “
Кога писмото на Пешев стигна до парламентарната естрада?
Междувременно, още на 21 и 22 март 1943 година кораби с евреи са отплували от пристанището в Лом към Полша. На 29 март 1943 година следва да замине от Скопие и последният трен с македонски евреи за Треблинка.
Едва след месеци, на 26 декември 1943 година, към полемиките за проектобюджета на страната, Д. Пешев съумява да се добере до парламентарната естрада. Тогава той напомня и по какъв начин при съвещанието от 26 март, към свалянето му от подпредседателския пост, не му е дадена думата. Едва в този момент, към този момент при новата обстановка и при провалени нови два опита за депортация на евреите, той съумява за пръв път да прочете писмото си от трибуната За да може то да бъде включено напълно в протоколите на Народното събрание и в Историята. Подобно на речите на П. Стайнов, Н. Мушанов и Т. Кожухаров.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Стефан Дечев приключва история в Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и създател на голям брой проучвания в полето на модерната и модерна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ