България и Китай: 75 години специално партньорство
Преди 75 години, през далечната 1949, Народна република България става втората страна в света, която признава Китайската национална република. Факт, който се помни добре и цени в сегашен Китай. И макар че двете страни са минали през разнообразни политически, геополитически и стопански превратности, дълбоката българо-китайска връзка към момента съществува. Както наскоро Н.Пр. посланикът на Китай Дай Цинли сподели за български медии, " обичайното другарство става непреходно ". Но какво е бъдещето на българо-китайските връзки и смисъла им за ориста на Балканите и даже Европа?
Но първо един къс исторически обзор, с цел да разберем какъв брой съществени и значими са връзките. Георги Димитров в качеството си на началник на Коминтерн, играе основна роля за образуването на обединен национален фронт в Китай против японската експанзия през 30-те и 40-те години на ХХ век. Любопитен факт е, че патриархът на българската литература Иван Вазов е известен в Китай през 30-те години на ХХ век, а и в наше време творбите му могат да се намерят в китайските библиотеки. Борбата против силите на Оста - съответно Германия и Япония, също индиректно сближава българи и китайци по време на Втората международна война.
По-късно през 1950 година КНР и Народна република България си разменят посланици и двустранните връзки се развиват пълномащабно през съвсем цялото десетилетие. Подписани са контракти за съдействие в културата, науката, технологиите, земеделието. Още през 1952 година е подписан и търговски контракт сред двете страни. Пак при започване на 50-те имаме и първият студентски продан сред България и Китай.
Заради разлома сред Съюз на съветските социалистически републики при Хрушчов и Китай, през 60-те връзките сред Народна република България и КНР стопират да бъдат толкоз задълбочени, само че през 1970-те години се възраждат. Това самобитно възобновление на връзките става в сфери като търговията, културата и мореплаването. В края на 80-те години и по-точно през 1987 година, генералният секретар и началник на България Тодор Живков посещава КНР, което бележи нов стадий на развиване на двустранните връзки.
В съвремието интензивните връзките не престават, въпреки и да не са достигнали своя цялостен потенциал. Увеличава се броят на българските възпитаници и студенти, които учат китайски език, а към този момент и в самият Китай има китайски студенти, учещи български. Според Китайската митническа администрация, през 2004 комерсиалният продан сред двете страни е бил 410 милиона $, а през 2014 е цели 2,17 милиарда $. Към днешна дата цифрата е още по-голяма. Днес 4,2 милиапда $ е обменът сред двете страни! България изнася за втората стопанска система на света медни катоди, сребърна и златна руда, царевица и други първични материали, а внася всичко - от слънчеви панели, през коли и електроника до текстилни произведения. За китайския пазар интерес съставляват и български аграрни артикули, вино, козметика и други
Китай има интерес да влага в сфери като автомобилостроенето, аварийните елементи, възобновимата и зелена сила, където страната е международен водач, както и телекомуникациите и даже финансите. Китайските вложители и страна правят оценка опциите и мощните страни на България и схващат, че стратегическото състояние на страната дава големи вероятности.
До наскоро в България имаше произвеждане на китайски коли, а също така има филиал на Хуауей и Джунсин, както и филиал на Китайската банка за развиване и други. През 2019 е реализирано единодушие за основаването на " Световен партньорски център " в София, който да поддържа консултантски услуги на институции и предприятия от механизма сред Китай и ЦИЕ.
На фона на отварянето на Китай след Ковид, което като развой единствено ще се развива и задълбочава, опциите за България също са неизчерпаеми, тъй като през днешния ден КНР не е просто международна работилница, както говореха за страната през 90-те, а международен научно-технологичен, стопански и иновационен водач. Китай и България, да вземем за пример, могат да развиват дружно доста планове в сфери като изкуствения разсъдък, където китайците са пионери освен в създаването му, само че и в основаването на етични правила и насоки за развиването на тази перспективна технология.
България също може да бъде значима и интегрална част от към момента разрастващите се планове в границите на самодейността " Един пояс, Един път ". Това, с цел да напомним, е най-голямата икономическа и инфраструктурна самодейност в човешката история, която взаимосвързва над 100 страни. Някога небогати райони като Пакистан или Шри Ланка, през днешния ден се облагородяват и виждат сериозен напредък с помощта на тази самодейност. Още по-показателен е образецът на прилежащите ни Сърбия и Гърция, където Китай е вложил доста милиарди за високоскоростни жп линии, пристанища, летища, логистични бази, автомагистрали и какво ли още не.
Днес не е пресилено да се каже, че вследствие на китайските вложения, прилежаща Сърбия се развива не по-зле от редица страни-членки на Европейски Съюз, макар че е напълно сухоземна страна, която не членува в континенталния блок. Още по-големи вероятности биха могли да се отворят и за България, която е освен член на Европейски Съюз, само че и граничи с Турция и има изход на Черно море, което я прави геоикономически и стратегически значима страна.
Но най-много, връзките могат и би трябвало да се градят въз основата на към този момент 75-годишната традиция, която изцяло се вписва в концепциите на Си Дзинпин за световна общественост на споделената орис, където всяка цивилизация, запазвайки неповторимия си и саморасъл темперамент, ще може да способства за общочовешкото богатство. България не е общувала до момента с велика мощ като Китай, която не търси надмощие или неоколониален надзор, а взаимна полза и гледа да реализира всичко по метод, по който всички да са удовлетворени.
Именно китайското схващане за почитание, пълноправие и обща орис дават опция шестмилионна България да може да бъде пълноправен сътрудник и другар на 1,4 милиарден Китай, свързани дружно от дългата ни обща история на другарство, съдействие и взаимопомощ. Тези връзки би трябвало да се пазят и развиват, както и да не стават жертва на моментната геополитическа обстановка, както и на решения диктувани от трети страни.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед64608Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед16713Соня Момчилова(бивш ръководител на СЕМ) за свободата на словото без цензура и за отровената медийна средаАлтернативен Поглед18896Проф. Нако Стефанов: Ние сме очевидци на полуразпад на държавността и на българския духАлтернативен Поглед39526Магдалена Ташева: Плащаме 10 пъти по-скъп ток от Финландия, само че те не изнасят както ние за УкрайнаАлтернативен Поглед92357Магдалена Ташева за нещастието с водачите: Какви са тези гърмежи на борда на самолета преди да падне?Алтернативен Поглед874610Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед226527Георги Марков: Тройната коалиция на светофара в Източна Германия ще има позорните 10% на локалните избори
Източник: pogled.info
Но първо един къс исторически обзор, с цел да разберем какъв брой съществени и значими са връзките. Георги Димитров в качеството си на началник на Коминтерн, играе основна роля за образуването на обединен национален фронт в Китай против японската експанзия през 30-те и 40-те години на ХХ век. Любопитен факт е, че патриархът на българската литература Иван Вазов е известен в Китай през 30-те години на ХХ век, а и в наше време творбите му могат да се намерят в китайските библиотеки. Борбата против силите на Оста - съответно Германия и Япония, също индиректно сближава българи и китайци по време на Втората международна война.
По-късно през 1950 година КНР и Народна република България си разменят посланици и двустранните връзки се развиват пълномащабно през съвсем цялото десетилетие. Подписани са контракти за съдействие в културата, науката, технологиите, земеделието. Още през 1952 година е подписан и търговски контракт сред двете страни. Пак при започване на 50-те имаме и първият студентски продан сред България и Китай.
Заради разлома сред Съюз на съветските социалистически републики при Хрушчов и Китай, през 60-те връзките сред Народна република България и КНР стопират да бъдат толкоз задълбочени, само че през 1970-те години се възраждат. Това самобитно възобновление на връзките става в сфери като търговията, културата и мореплаването. В края на 80-те години и по-точно през 1987 година, генералният секретар и началник на България Тодор Живков посещава КНР, което бележи нов стадий на развиване на двустранните връзки.
В съвремието интензивните връзките не престават, въпреки и да не са достигнали своя цялостен потенциал. Увеличава се броят на българските възпитаници и студенти, които учат китайски език, а към този момент и в самият Китай има китайски студенти, учещи български. Според Китайската митническа администрация, през 2004 комерсиалният продан сред двете страни е бил 410 милиона $, а през 2014 е цели 2,17 милиарда $. Към днешна дата цифрата е още по-голяма. Днес 4,2 милиапда $ е обменът сред двете страни! България изнася за втората стопанска система на света медни катоди, сребърна и златна руда, царевица и други първични материали, а внася всичко - от слънчеви панели, през коли и електроника до текстилни произведения. За китайския пазар интерес съставляват и български аграрни артикули, вино, козметика и други
Китай има интерес да влага в сфери като автомобилостроенето, аварийните елементи, възобновимата и зелена сила, където страната е международен водач, както и телекомуникациите и даже финансите. Китайските вложители и страна правят оценка опциите и мощните страни на България и схващат, че стратегическото състояние на страната дава големи вероятности.
До наскоро в България имаше произвеждане на китайски коли, а също така има филиал на Хуауей и Джунсин, както и филиал на Китайската банка за развиване и други. През 2019 е реализирано единодушие за основаването на " Световен партньорски център " в София, който да поддържа консултантски услуги на институции и предприятия от механизма сред Китай и ЦИЕ.
На фона на отварянето на Китай след Ковид, което като развой единствено ще се развива и задълбочава, опциите за България също са неизчерпаеми, тъй като през днешния ден КНР не е просто международна работилница, както говореха за страната през 90-те, а международен научно-технологичен, стопански и иновационен водач. Китай и България, да вземем за пример, могат да развиват дружно доста планове в сфери като изкуствения разсъдък, където китайците са пионери освен в създаването му, само че и в основаването на етични правила и насоки за развиването на тази перспективна технология.
България също може да бъде значима и интегрална част от към момента разрастващите се планове в границите на самодейността " Един пояс, Един път ". Това, с цел да напомним, е най-голямата икономическа и инфраструктурна самодейност в човешката история, която взаимосвързва над 100 страни. Някога небогати райони като Пакистан или Шри Ланка, през днешния ден се облагородяват и виждат сериозен напредък с помощта на тази самодейност. Още по-показателен е образецът на прилежащите ни Сърбия и Гърция, където Китай е вложил доста милиарди за високоскоростни жп линии, пристанища, летища, логистични бази, автомагистрали и какво ли още не.
Днес не е пресилено да се каже, че вследствие на китайските вложения, прилежаща Сърбия се развива не по-зле от редица страни-членки на Европейски Съюз, макар че е напълно сухоземна страна, която не членува в континенталния блок. Още по-големи вероятности биха могли да се отворят и за България, която е освен член на Европейски Съюз, само че и граничи с Турция и има изход на Черно море, което я прави геоикономически и стратегически значима страна.
Но най-много, връзките могат и би трябвало да се градят въз основата на към този момент 75-годишната традиция, която изцяло се вписва в концепциите на Си Дзинпин за световна общественост на споделената орис, където всяка цивилизация, запазвайки неповторимия си и саморасъл темперамент, ще може да способства за общочовешкото богатство. България не е общувала до момента с велика мощ като Китай, която не търси надмощие или неоколониален надзор, а взаимна полза и гледа да реализира всичко по метод, по който всички да са удовлетворени.
Именно китайското схващане за почитание, пълноправие и обща орис дават опция шестмилионна България да може да бъде пълноправен сътрудник и другар на 1,4 милиарден Китай, свързани дружно от дългата ни обща история на другарство, съдействие и взаимопомощ. Тези връзки би трябвало да се пазят и развиват, както и да не стават жертва на моментната геополитическа обстановка, както и на решения диктувани от трети страни.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед64608Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед16713Соня Момчилова(бивш ръководител на СЕМ) за свободата на словото без цензура и за отровената медийна средаАлтернативен Поглед18896Проф. Нако Стефанов: Ние сме очевидци на полуразпад на държавността и на българския духАлтернативен Поглед39526Магдалена Ташева: Плащаме 10 пъти по-скъп ток от Финландия, само че те не изнасят както ние за УкрайнаАлтернативен Поглед92357Магдалена Ташева за нещастието с водачите: Какви са тези гърмежи на борда на самолета преди да падне?Алтернативен Поглед874610Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед226527Георги Марков: Тройната коалиция на светофара в Източна Германия ще има позорните 10% на локалните избори
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ