Преди 75 години, на 2 юли 1949 г., в Москва

Преди 75 години, на 2 юли 1949 година, в Москва умира една от спорните персони в българската история Георги Димитров. За последователите на социализма, комунизма и левите хрумвания той е обожествяван и кичен с най-възторжени прилагателни: Вожда и Учителя на българския народ, Героят от Лайпциг и десетки други. За други той е една от най-черните и мракобесни фигури, на чиято съвест тежат десетки хиляди убийства на българи – повече жертви, в сравнение с нашата страна е дала в двете международни войни, взети дружно. 

Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 година в Ковачевци, Радомирско, в фамилията на бежанци от Македония. По времето на соца още в първи клас децата учеха наизуст за майката на героя – баба Парашкева, и за нейния подвиг, като тя беше сравнявана напряко с именитата баба Тонка Обретенова. Разбира се, учредения за сравняване сред двете дами няма и не може да има. А и самата Парашкева в никакъв случай не е желала да бъде известна персона.

Тя и брачният партньор й са мощно религиозни и са протестанти. Това обаче не пречи техният наследник да жигосах религията като " опиат на народите “ и застанал на върха на властта, да подреди избиването на десетки свещеници от разнообразни религии. Има неща от младежките години на бъдещия водач, които усърдно се премълчават. Едно от тях е, че като юноша един ден Гоше отива на неделната черковна работа много почерпен.

Това не било нещо извънредно, защото от много рано отрочето на баба Парашкева става приятел на алкохола и тютюна. По думите на съвременниците му Гошко пиел като казак и пушел като комин. И двете пристрастености той резервира до края на живота си. Влизайки в църквата, Георги седнал на най-задния ред, само че вместо да седи безшумно и добродушно, почнал да наскърбява и ругае свещеника и миряните.

За неволя отецът бил избрал за неделна проповед тъкмо вредата от алкохола, което провокирало гнева на пияния юноша. Попът търпял държанието му, само че най-после не издържал, напуснал амвона и като хванал за яката пияния юноша, с плесници и ритници го изхвърлил на открито. 

" Един ден, когато порасна, аз ще запаля всички черкви, ще видите вие “, крещял извън опозореният Георги.

И както излиза наяве от историята, за малко да извърши заканата си. Всъщност той решил да не чака, до момента в който порасне, а още на другия ден с камъни направил на сол прозорците на Божия дом. Този миг от биографията на " Вожда “ и " Учителя “ обаче в продължение на половин век се пази като най-строга загадка от българската историческа просвета и художествената литература.

Биографите на Димитров някак пропущат детските и младежките му години, като най-често историята за героичния му живот почва от момента, в който през 1894 година едвам 12-годишен става член на Централния работен печатарски профсъюз. А на идната година е определен за ръководител на протестния комитет на чираците от печатарския отрасъл. От този интервал има една също малко известна преживелица. 

При нея младият словослагател се пробва скрито от шефовете на печатницата да смъкна от към този момент набрания вестник публикация на министър-председателя доктор Васил Радославов. Опитът му обаче не минава. През 1902 година 20-годишният Георги Димитров става член на БРСДП и това е един от главните моменти в биографията му, на който се подчертава над половин век. Ориентира се към фракцията на тесните социалисти отпред с Димитър Благоев – Дядото.

Не може да се отхвърли, че през идващите няколко години Димитров води дейна активност и съумява да сътвори десетки партийни клубове в Софийско и Пернишко. Усилията му са видяни и възнаградени, като през 1909 година той е определен в Централен комитет на БРСДП. От тези години стартират и арестите му от полицията. 

През 1913 година Георги Димитров е определен за народен представител и е най-младият в XVI-ия парламент. Според биографите той е и най-младият работен народен представител на Балканите. През 1918 година комунистът е наказан за повторно, този път от боен съд. Случката, поради която получава присъдата, в годините на соца бе доведена до степен на легендаризиране в учебниците по литература.

Докато пътувал в първа класа на влака като народен представител, Димитров става очевидец по какъв начин офицер гони от вагона ранен боец. Димитров влиза в спор с офицера, поради което е приет за отговорен по обвиняване в подбудителство на протест измежду военнослужещите. Осъден е на 3 години затвор и откакто депутатският му имунитет е свален, е отведен в Централния софийски затвор.

Там обаче лежи единствено три месеца и половина и през декември 1918 година е освободен след оповестената обща политическа прошка в България. Две години по-късно обаче той още веднъж се озовава в пандиза, откакто с Васил Коларов се пробват незаконно да заминат за Съветския съюз да вземат участие на Втория конгрес на Коминтерна. Заловени са от румънската брегова защита и след тримесечен престой в ареста са върнати в България.

Шило в торба не стои и месец-два по-късно по време на протест той получава нови обвинявания за опит за ликвидиране на държавен чиновник и подбуждане към протест. За да се избави от следващия арест, Димитров е заставен незабавно да си събере багажа и да напусне незабавно България. В Европа, надалеч от българската полиция, той същински се развихря. Участва в конгресите на някои от европейските компартии и на Балканската комунистическа федерация. През март 1921 година българинът идва в Петроград, където за пръв път се среща с Ленин и Сталин.

Едно от спорните отзиви за активността на Георги Димитров е обвързвано с присъединяване му в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 година Вместо да останат в България и да управляват въстанието, двамата с Васил Коларов позорно бягат в Югославия, а оттова във Виена, където Димитров оглавява Задграничния комитет на Българска комунистическа партия т.с. Заради присъединяване си в организирането на Септемврийското въстание Димитров получава задочна смъртна присъда в България. През идващите 10 години той пътува постоянно сред Европа и Съюз на съветските социалистически републики.

" Черешката на тортата “ в партийната биография на Георги Димитров е арестуването му на 9 март 1933 година в Берлин и обвиняването му в подпалването на Райхстага. С него са задържани още двама партийни функционери – Благой Попов и Васил Танев. Цели 50 години представянето на Димитров на Лайпцигския развой беше обявявано за героизъм от комунистическите идеолози. В реалност Димитров, Попов и Танев са освободени не като приети за почтени, а поради неналичието на задоволително доказателства за виновността им. 

Сред освобождението им от пандиза тримата българи отлитат със специфичен аероплан за Москва. Там ориста на Попов и Танев е много забавна, само че не е обект на тази публикация. Що се отнася до Димитров, в руската столица той е посрещнат като воин. През 1935 година е определен за ръководител на Коминтерна. Следващите години българинът прекарва в Съюз на съветските социалистически републики, където се стреми да е правилен на Сталин.

След края на Втората международна война и преврата в България на 9 септември 1944 година Георги Димитров застава отпред на българската страна и я ръководи от Москва. В този интервал обаче той прави една неверна стъпка, като застава на страната на Тито и пази концепцията за Балканска българско-югославска федерация. За това е подложен на унищожителна рецензия от Сталин. През 1945 година Димитров се връща в България след 22 години неявяване. Избран е за народен представител и за министър-председател.

От началото на 1949 година здравето на Георги Димитров внезапно се утежнява. Той се оплаква от болки в корема и обездвижване на левия крайник. Лекува се в санаториума " Барвиха “ в Москва, където лекарите слагат диагноза захарен диабет и цироза.

През март той още веднъж е настанен в санаториума, където 4 месеца по-късно умира. Няколко дни преди гибелта си българинът е посетен от Сталин и двамата имат нечовечен спор. Според български медици в кръвта на Димитров имало голямо количество живак. Каква е истината за гибелта на Вожда надали в миналото ще стане ясно.