Преди 70 години в един от вестниците във Филаделфия, малко

Преди 70 години в един от вестниците във Филаделфия, малко преди Коледа, била оповестена публикация, озаглавена „ Коледното дърво сияе: Самотна майка чака детето си “. Тя докоснала американските домакини до дълбината на душата им. Историята на вдовицата Ела Хорнър, чиято 11-годишна щерка била отвлечена от чужд, била загадъчна и в някои моменти изглеждала даже неправдоподобна.

Майката на момичето, наречено Сали, би могло да се каже,  че сама е дала детето си на чужд. Мъжът предиздвикал момичето да излъже майка си, че е татко на нейна съученичка, тъй че тя да ѝ позволи да почива с него на крайбрежието. Странното повърхностно отношение на майката към ориста на детето й довело до обстоятелството, че Сали се оказала в ръцете на 50-годишния Франк Ла Сала, монтьор, който към този момент бил съден за обезчестяване и педофилия.

Цели две години, от 1948 до 1950 година, педофилът и неговата жертва били неразделни. Франк непрестанно държал Сали компактно до себе си и непрекъснато я изнасилвал. За да не притегля вниманието, нарушителят принудил момичето да го назовава „ баща “ и обществено да показва любовта и уважението си към него като щерка. Похитителят и жертвата му пътували с кола из разнообразни щати, спирали се в мотели и не се застоявали дълго време на никое място.

Интересно съвпадане било, че тъкмо по това време професорът от университета Корнел, Владимир Набоков, се заел да изследва в новия си разказ казуса за връзката сред възрастен мъж и дете. Романът за Лолита и Хумберт, описващ отношение, наказани от обществото, се трансформирал в едно от най-противоречивите творби на 20-ти век. Не е нужен прецизен разбор на романа, с цел да се видят многото съвпадения сред сюжета му и историята на Ла Сала и неговата жертва.

Сара Уейнман, известна американска журналистка и криминалист, в книгата си „ Истинската Лолита “ потвърждава, че съществува действителна връзка сред историята на известното закононарушение и романа. Сред значимите разлики Сара отбелязва държанието на Сали и Лолита. Ако момичето, отвлечено във Филаделфия, е почтена жертва на изнасилвач, тогава Лолита в творбата на Набоков е показана като много полово рационален младеж.

Франк се бил подготвил деликатно за отвличането на Сали. Около шест месеца преди този момент, в супермаркета на Уолуъртс, той хванал момичето да краде бележник от внушителен възрастен мъж. Непознатият се показал като чиновник на ФБР и споделил на Сали, че е задържана и ще бъде съдена за кражба.

Момичето почнало да плаче и да моли мъжа да я пусне. Ла Сала се съгласил великодушно, с ангажимента от време на време да се среща с него и да рапортува за подозрителни и необикновени неща. Сали Хорнър, която се страхувала от гнева на майка си, незабавно се съгласила и била пусната да се прибере.

Няколко месеца по-късно Франк почнал да упорства момичето да отиде с него в Атлантик Сити. Заедно с момичето нарушителят измислил история за отмора със фамилията на съученичка на брега на океана и дамата безгрижно се съгласила да пусне детето си на курорт.

В опрощение на Ела Хорнър, можем единствено да кажем, че тя сама е отгледала щерка си след самоубийството на брачна половинка си, работила е доста и старателно и мисълта, че някой ще се грижи за детето й за известно време, й се коствала доста привлекателна. Жената даже сама отвела Сали до автогарата, където зърнала Ла Сала през прозореца на рейса.

Сали

Мисълта, че детето й е отвлечено, се появила у Ела прекомерно късно. Когато дамата, която не била получавала вести от щерка си в продължение на няколко седмици, се разтревожила и отишла в полицията, към този момент било невероятно да се откри нарушителя и жертвата му по горещи следи. Ченгетата оперативно търсили следите на мъжа и неговата жертва в Атлантик Сити, само че Франк и Сали от дълго време били напуснали града, изчезвайки в рамките на други щати.

Отношенията сред Ла Сала и момичето били необикновени освен поради незаконния си темперамент. Много неща изглеждали странни. Въпреки статута си на пленница, Сали Хорнър се държала напълно естествено и безапелационно играела ролята на любяща щерка пред хората. Освен това, когато двойката се задържала в Балтимор, Франк си намерил работа и момичето почнало да върви на учебно заведение.

Всеки ден Сали се прибирала вкъщи, макар че можела във всеки един миг да приключи всичко, свързвайки се с  служител на реда на улицата или обаждайки се по телефона. Очевидно страхът на детето от похитителя изцяло я лишило от волята ѝ и я принудил да се помири с ролята на жертвата.

Ла Сала от своя страна бил изключиелно деликатен. Щом му направело усещане, че непознати демонстрират интерес към него, той незабавно сменял адреса си, от време на време се местел на стотици километри. Франк и Сали прекарали последната година в парк за каравани, цялостен с гости, където хората не знаели доста един за различен. Въпреки това, една бдителна съседка била заинтригувана от фамилията на 50-годишен мъж и тийнейджърка и тя съумяла да приказва със Сали лице в лице.

Момичето не издържало и разказало на дамата своята история и признала за това, което Ла Сала прави с нея всяка вечер в спалнята. След като научила, че детето мечтае да се върне вкъщи, съседката й дала опция да се обади на майка си. Няколко часа по-късно Франк е задържан и разпитан. Мъжът отричал до последно и твърдял, че Сали в действителност е негова щерка, а отвличането и насилието са единствено във фантазията на момичето.

В резултат на това педофилът бил съден и изпратен в пандиза за 35 години, а Сали Хорнър се върнала вкъщи при майка си. На срещата на  Сали и Ела участвали доста публицисти, само че майка и щерка, разграничени в продължение на две дълги години, плачели прегърнати, без да обръщат внимание на никого.

По това време Владимир Набоков влиза в креативна рецесия. В романа Хумберт към този момент се е оженил за майката на Лолита и е възнамерявал да съблазни момичето. Авторът не е знаел по какъв начин могат да се развият събития от подобен жанр и по какъв начин да създадат мъж и момиче любовници. В резултат на това писателят употребявал към този момент тестван вид и изпратил двойката да пътува из Щатите с кола, отсядайки в дребни мотели.

Животът на Хумберт и Лолита доста наподобявал живота на Ла Сала и Сали – в романа момичето даже ходело на учебно заведение като същинската жертва на отвличането. В книгата си „ Истинската Лолита “ Сара Уейнман твърди, че Набоков евентуално е знаел за тази история и може би е наблюдавал нейното развиване, сходно на доста хора в Съединени американски щати. Как другояче може да се изясни огромния брой съвпадения в романа и действителната история?

Интересното е, че Набоков постоянно е отхвърлял всякаква връзка сред романа си и действителния живот, макар че в романа има отпратка към събитието. В една от главите Хумберт се пита дали това, което е направил с Доли (един от прякорите на Лолита), е съизмеримо с това, което автомеханикът Ла Сала е направил със Сали през 1948 година

Но да се върнем към героинята на нашата история. За страдание историята нямала благополучен край. След отвличането Сали е следена от психиатри и съгласно тях въобще не се различавала от връстниците си. Момичето приключило учебно заведение, само че животът й бил пресечен в автомобилна злополука на 2 август 1952 година, единствено 2 години след освобождението ѝ.

Година и половина след гибелта на момичето Набоков приключва своята „ Лолита “ като написа за това в дневника си. Писателят дефинира романа, по който работи 5 години, като „ мистериозен и трогателен “. Нито едно издателство, към което се обръща създателят, не желае да разгласява книгата и едвам през 1955 година тя излиза в чужбина, във Франция. В Съединени американски щати книгата излиза три години по-късно и се трансформира в същински бестселър.

Повече от половин век критиците нищят романа на Владимир Набоков „ на парченца “, а проучванията му оказват помощ да се защитят хиляди дисертации по целия свят. Всеки, който деликатно е прочел тази творба, отбелязва, че тя е сякаш неутрална от позиция на морала.

В романа историята е разказана от името на Хумберт, презрян човек, който търси самоутвърждаване. Затова от време на време наподобява, че самият основен воин е тъкмо същата жертва като Лолита. Хумберт непрекъснато се колебае и съжалява, че е разрешил на момичето да го съблазни. Както самият той споделя за себе си: „ Аз от своя страна бях толкоз доверчив, колкото може да бъде човек със полов недостатък “.

Сара Уейнман счита, че от момента на публикуването сюжетът на книгата е бил интерпретиран неправилно от читателите и откривателите на творчеството на Владимир Набоков.

„ Дори и през днешния ден читателите не виждат отклоненията на Хумберт и упрекват Лолита и нейното държание, като че ли е могла да се съпротивлява и е решила да не го прави. “

В тази връзка, журналистката счита, че паралелът сред романа и същинското закононарушение на Франк Ла Сала е доста значим. Според  Сара, това служи като значимо увещание, че педофилията е действителност и отговорността постоянно ще бъде на възрастния, а не на детето, което е без опит и не постоянно си дава сметка за своите дейности.

Твърди се, че Набоков е получил вдъхновението си за написването на романа от известната по това време история на Чарли Чаплин, който се влюбва във втората си брачна половинка Лита Грей, когато тя е едвам на 12 години.

Актрисата Доминик Суейн е едвам на 15 години през 1997 година, когато стартират фотосите на „ Лолита “. За сцените, в които тя трябвало да седне на коленете на Джеръми Айрънс, който играе Хумберт, или въобще се допира до него, сред двамата неотменно седяла възглавница.

Ролята на Лолита първоначално била препоръчана на актрисата Натали Портман, само че тя считала историята за прекомерно греховна и отказвала да взе участие във кино лентата по религиозни съображения.

За ролята на Хумберт в началото желали да наемат Дъстин Хофман, само че и той отказал, защото снимал различен филм по това време. Взимат за ролята Джеръми Айрънс.

За ролята на Лолита кандидатствали 2 500 девойки, с изключение на Доминик Суейн. Джеръми Айрънс взел участие в кастинга, само че откакто искащите намалели до 100.

Според законите на Съединени американски щати, неразрешено е на малолетни актриси да снимат подиуми на сексуален акт, по тази причина за всички еротични епизоди са наемани дубльорки.

Лолита е единствено на 12 години в романа. И във кино лентата от 1997 година, и в по-ранната версия от 1962 на Стенли Кубрик, Лолита е на 14 години, защото се считало, че феновете ще бъдат прекомерно шокирани, в случай че възрастта на героинята е по-малка.

Филмът на ДВД демонстрира няколко секссцени, които при окончателния монтаж отпадат, защото кината във Англия и Франция отхвърлят да излъчат кино лентата в цялостната му версия.

New Line Cinema е трябвало да бъде пропагандатор на „ Лолита “ (1997 г.). От компанията отхвърлят разпространяването на толкоз „ циничен “ филм и посъветвали режисьора Ейдриан Лайн да не упорства да се прожектира кино лентата по кината, в случай че не желае да бъде изпъден отвред. Той не ги послушал и пуснал няколко копия на кино лентата. Слуховете за „ неприличния филм “ провокират нечуван интерес и пред кината се извиват километрични опашки.

Забраняват кино лентата в Австралия до 1999 година, тъй като го считали като агитация на педофилия. Още 24 страни стопират или лимитират излъчването му. И до момента в Европа дискът с „ Лолита “ се продава единствено на пълнолетни.

Набоков написа самичък първата версия на сюжета на кино лентата. „ Това е най-значимата книга, която съм написал на британски език , – изяснява писателят в изявление за американското списание Playboy през 1964 година – Не мога да разреша да я скапват “.

Писателят споделя за същото издание за какво самичък е превел книгата на съветски език. „ Представих си, че в някакво далечно бъдеще някой ще издаде съветска версия на „ Лолита “. Настроих вътрешния си телескоп върху тази точка от далечното бъдеще и видях, че всеки абзац, така и така цялостен с клопки, може да бъде уродливо в неистинността си преведен. В ръцете на нездравословен майстор съветската версия на „ Лолита “ може напълно да се изроди, да се окаже опетнена от вулгарни преразкази. И взех решение да я преведа самичък “, споделя Набоков.

Дори в най-смелите си фантазии не допускал, че романът в миналото ще бъде публикуван в Съветския съюз. Не предполагал, че тоталитарният режим ще пропусне през цензурата си скандалния разказ.

Романът „ Лолита “ става втората книга след „ Отнесени от вихъра “, която е продадена в Съединени американски щати в тираж от над 100 000 копия още в началните три седмици след издаването си.

Набоков написал романа на стотици дребни картончета, преди да направи окончателния вид. Така правел с всички свои произведения.

Автор: Десислава Михалева