Преди 70 години на днешната дата – 6 август 1945

Преди 70 години на днешната дата – 6 август 1945 година – Съединени американски щати се вземат решение на крачка, която човечеството още не познава и която се трансформира в най-голямото зло, което е кадърен да стори индивидът: за първи път в света над кротичък град от аероплан В-29 е хвърлена атомна бомба.

Три дни по-късно същата орис застига още един град. Днес целия свят знае имената на тези два града – Хирошима и Нагасаки.

Взривът раздрал къщи като хартия

Малко след 8 часа сутринта жителите на Хирошима видели в небето аероплан, а по-късно и отделилия се от него товар. Тай постепенно се спускал на парашут и мнозина се успокоили – значи нямало да има всеобща бомбардировка, за каквато час по-рано предупреждавали по радиото.

Това, което последвало, оживелите си спомняли с разтреперване – ослепителна светлина и колосален гърмеж, който разкъсвал къщите като хартия. Летели железобетонни огради, покриви, стълби, коли, животни, хора…

Градът бил в огън, пушек и облаци прахуляк, а дърветата били овъглени в радиус 5 километра от гърмежа. От оказалите се покрай епицентъра хора не останало нищо – те безусловно се изпарили, по-далече лежали овъглени тела.

По улиците ходели зашеметени хора, доста от тях били обгорени мощно (те умряли след няколко дни в безчовечен мъки).

Бомбата „ Малчуганът “ (Little Boy) убила-80 хиляди души от 250-хилядната Хирошима. Унищожени били към 90% от постройките. Повече от 100 000 души получили смъртоносна доза излъчване.

На 9 август нещастието се повторила. Бомбата Fat Man („ Дебеланко “) унищожава град Нагасаки.

За 70 години Съединени американски щати нито един път не помислили да се извинят за тези два удара. Дори противоположното – множеството американци считали, че тогавашният президент Хари Труман е работил както би трябвало, а водачите, хвърлили смъртоносния товар върху почтени хора, били считани за герои.

А ето и още нещо: през 2007 министърът по защитата на Япония Фумио Кюма декларирал, че „ не държи зло към Съединени американски щати, тъй като постъпката на Америка оказа помощ да се постави завършек на войната и не разреши на Съюз на съветските социалистически републики да превземе Япония “. За тези си думи министърът бил подложен на сериозна рецензия и подал оставка.

На 3 август 1995 година другарка на Садако ѝ донесла при рандеву хартия за оригами. Тя направила хартиен жерав и споделя на Садако старинна японска легенда. Според нея, в случай че направиш 1000 жерава от хартия – сенбазуру – то ще се сбъдне всяко твое предпочитание.

И момичето повярвало в красивата приказка, както би повярвал всеки от нас, сблъскал се лице в лице със гибелта. Можем единствено да се възхищаваме на мощното предпочитание и волята Садако, която правела жерави с последни сили, във всяка свободна от болежка и мъчения минута.

На 25 октомври 1955 година Садако Сасаки, оживяла след атомната бомба над Хирошима, умряла от левкемия. От 1000-та жерава тя съумяла да направи 644, когато я застигнала смъртта… Тя умряла като хиляди деца в близост.

Приятелите на Садако приключили нейното дело и тя била заровена дружно с 1000-та жерава, в които вярвала и ѝ давали вяра.

Българските скаути от клуб „ Кафяв мечок “, които са в Япония на 23-тото скаутско джамборе, предходната седмица посетиха Хирошима и Мемориала на мира. Те споделиха, че Садако е съумяла да направи 1300 жерава и дадоха обещание да опишат повече при завръщането си в България.

Историята на момичето, надявало се до последно на знамение, и през днешния ден трогва до сълзи мнозина. Днес Садако е знак на неприемането на войната.

През 1958 година в Парка на мира в Хирошима е подложен монумент на Садако с жерав в ръка. Надписът му гласи: „ Това е нашият зов. Това е нашата молитва. Мир по целия свят. “