Преди 70 години – на 9 август 1945 година –

Преди 70 години – на 9 август 1945 година – Съединени американски щати хвърлят плутониева бомба над японския град Нагасаки. Това се случва три дни, откакто атомната бомба „ Малчуганът “ унищожава град Хирошима и убива близо 100 хиляди почтени хора, а други стотици хиляди получават смъртоносна доза излъчване.

„ Град Нагасаки е разграничен от огромна планина на две елементи – остарял и нов град. Бомбата е хвърлена над новия град, по тази причина остарелият е опустошен доста по-малко, също така за разпространяване на лъчите от атомната бомба е попречила планината “ – по този начин стартира част от отчета на руския дипломат в Япония след атомната бомба над Нагасаки.

Съветският дипломат в Япония Яков Малик съумял да попадне в Нагасаки чак на 16 септември, повече от месец след нещастието.

Първоначално вторият удар бил плануван от американците за 12 август, само че бил преместен на 9 август. Именно тогава преди разсъмване от остров Тиниан излетява американският бомбардировач Б-29 Bockscar с плутониевата бомба на борда. Това бил „ Дебелакът “ – основана в границите на Манхатънския план плутониева имплозивна бомба.

Преди излитането вицеадмирал Уилям Парнел се обръща към командира на Bockscar:

— Млади дребосъче, знаеш ли какъв брой коства тази бомба?

— Знам, към 25 милиона $.

— Така, постарай се парите да не отидат на вятъра.

На борда на единия от самолетите B-29, който съпровождал Bockscar в полета, пътувал научният публицист от Уилям Л. Лоурънс.

Основна цел на бомбардировката бил град Кокура – най-големият център за военно произвеждане и доставяне в Япония. Като опция бил препоръчан град Нагасаки, който простъпка не запомнили да включат в първичния лист на евентуалните цели.

Причината била, че точно в този град се намирала най-голямата корабостроителница и ремонтни фабрики в Япония. От 1639 до 1859 година Нагасаки бил единственото японско пристанище, отворено за чужденци.

По време на полета любопитният публицист видял светещи лъчи, зараждащи към моторите на самолета. На въпроса, какво е това, Лоурънс получил отговор, че по този начин се демонстрира феномен, прочут като. Такива разряди се образуват, когато напрегнатостта на електрическото поле в атмосферата доближи стойности от порядъка на 500 волта на метър и повече, което постоянно се случва по време на стихии.

Пилотите споделили на журналиста, че огньовете на свети Елмо са добър знак и че задачата ще бъде сполучлива.

Но първоначално не всичко вървяло по проект – когато американските самолети дохвърчали до Кокура, видели да се издига пушек от подложения на бомбардировка стоманолеярен цех, което направило задачата неизпълнима. Американците трябвало да проведат бомбардировката образно, което в тази ситуация не било допустимо. Оставал град Нагасаки, също така в самолета останало малко гориво.

Независимо от междинната видимост, в 11:02 часа локално време „ Дебелакът “ се отправил в полет. Той се взривява на 500 метра над града.

„ Всички свалихме тъмните очила след първия гърмеж, само че светенето не спря и скоро синьо-зелена светлина озари небето в близост. Огромната взривна вълна удари нашия аероплан и той стартира да се тресе от кабината до опашката. След това един след различен се разнесоха четири гърмежа, всеки от които звучеше като изстрел от оръдие. Те безусловно удряха нашия аероплан от всички страни.

Членовете на екипажа, които седяха в опашката на самолета, видяха по какъв начин от недрата на Земята стартира да се издига гигантска огнена топка, изпускаща големи бели пръстени от пушек. След това те видяха великански дирек от виолетов огън, който се издигна на височина три километра “, спомня си Уилям Лоурънс.

В този миг Great Artiste – самолетът, в който пътувал журналистът, още един път обърнал към гърмежа, стълбът виолетов огън достигнал равнището на самолета. По спомените на Лоурънс „ стълбът летеше безусловно като метеор, единствено че към Космоса, а не противоположното “.

„ Това към този момент не беше пушек или прахуляк или даже облак огън. Това беше нещо живо, раждащо се тъкмо пред невярващите ни очи. Това беше еволюция, която вместо милиони години лиши няколко секунди. То одобри образа на великански квадратен тотемен дирек с основа с дължина към 5 километра, което се свиваше на два километра по-високо. Основата му беше кафява, централната част – кехлибарена, горната – бяла. Това беше същински жив тотем, сияещ Земята с милиони гротескни маски на гибелта “, продължава журналистът.

След това стълбът дефинитивно придобил формата на гигантска гъба с височина 14 километра.

Според Уилям Лоурънс гъбата от горната страна била много по-жива, в сравнение с в долната част, „ кипяща в бялата гняв на кремообразна пяна “.

В Нагасаки умират повече от 70 000 души, напълно разрушени са 40% от постройките. „ Дебелакът “ се взривява над промишлената котловина Нагасаки, унищожавайки изцяло 4 км ² от града. В региона на километър от центъра на гърмежа умирало всичко живо – температурата била толкоз висока, че множеството живи същества мигновено се превръщали в пара, а от хората оставали единствено сенки.

„ В този ден си бях у дома и си играех. Нашата къща се намираше на 2,5 км от гърмежа. Когато настъпи гърмежът, моята сестра съществено пострада от разлетелите се парчета от стъкла. Първоначално видяхме единствено изригване, наподобяващо на хиляди гърмежи. След това настъпи подобен гърмеж, че мама подскочи и ме закри с тялото си. После настъпи тишина. Един от приятелите ми играеше на хълмовете, взривната вълна го отнесе на няколко десетки метра – той обгоря мощно и след това умря “, спомня си Ясуаки Ямашита, когато тогава била на шест години.

Японските управляващи описвали случилото се по следния метод: „ Градът припомня на гробище, на което не е оживял нито един монумент. “

„ Мнозина пристигнаха в Нагасаки, с цел да схванат ориста на свои родственици. Всички те починаха “, спомня си руският дипломат в Япония Яков Малик.

По думите му в първия ден след гърмежа не се провеждали избавителни работи – на всички места вилнеел огън.

В Съединени американски щати господствали реваншистки настроения – Пърл Харбър бил отмъстен. А учените, основали бомбата, с смут следили случилото се и постепенно, само че вечно осъзнали, какво смъртоносно оръжие са основали.

Освен това след бомбата над Нагасаки президентът Труман още веднъж се обърнал към нацията:

„ Благодарим на Бога за това, че тази бомба се появи у нас, а не у нашите съперници, и се молим той да ни уточни по какъв начин да я използваме по Негова воля и за реализиране на Неговите цели… “

Екипажът на Bockscar сполучливо долита до Окинава – до Тиниан нямало да му стигне горивото. Няколко от водачите доста се измъчвали от това, че се оказали вторите. Военните решили да привлекат вниманието по различен метод – след отлитането от Нагасаки те предали голям брой сигнали за паника, по тази причина, когато пристигнали, на летището ги посрещнали към 200 души, които в действителност вярвали, че се е случило злощастие.

Уилям Лоурънс траял да написа своите сензации и даже отишъл в Хирошима, където, както описвал, нямало никаква радиация. Естествено, това било лъжливо – хората в двата града продължавали да умират от лъчева болест, а на няколко места и до през днешния ден не престават да се резервират високи равнища на радиация.

Японският император Хирохито направил заявление, че с изключение на бомбардировките на американците, на 8 август и Съветският съюз оповестил война на Япония.

„ Не желая повече опустошение на култури, не желая повече несгоди за другите нации по света. Именно по тази причина би трябвало да приемем непоносими условия. “

Така японците почнали договаряния, а на 15 август император Хирохито взема решение за капитулация.

„ Мегавселена “ отдава респект на починалите от атомните бомби над Хирошима и Нагасаки.