&format=webp)
Брайън Епстийн – мениджърът, без когото The Beatles нямаше да бъдат същите
Преди 58 години, през август 1967 година, светът на музиката губи Брайън Епстийн – мениджъра, който извежда The Beatles от клубовете на Ливърпул до световната музикална сцена. Смъртта му сигурно трансформира групата и даже я оставя без съответна посока.
„ Беше шокиращо, тъжно и малко плашещо. Обичахме го “, спомня си Пол Маккартни в биографичната си книга Many Years from Now от 1997 година
Именно Епстийн е индивидът, който оформя ранната известност на групата, намира им звукозаписен контракт, ръководи бизнеса и има вяра в тях с фанатично разбиране. „ Когато подписах с тях през 1961 година, към този момент знаех, че те ще бъдат една от най-големите, в случай че не и най-голямата атракция в международен мащаб “, споделя той пред BBC през 1964 година
Роден през 1934 година в еврейско семейство със личен търговски бизнес в Ливърпул, Епстийн постоянно е носил в себе си фантазията за креативна кариера – като дизайнер или артист. Семейството му обаче упорства да поеме по към този момент утъпкания път. След къса военна работа и опит в Кралската академия за трагично изкуство в Лондон, той се завръща в родния си град. Там поема музикалния отдел на фамилната верига North End Music Stores (NEMS) и бързо се откроява със способността си да планува шлагери и да притегля младежи с новаторските си хрумвания.
През 1961 година едно момче търси в магазина плоча на непозната тогава група – My Bonnie на The Beatles. Любопитството води Епстийн в тъмния и димящ Cavern Club. Това, което чува, трансформира живота му.
„ Харесах ги извънредно доста. Те бяха свежи, почтени и имаха нещо, което бих нарекъл „ звездно наличие “ – каквото и да значи това “, споделя той.
Без никакъв опит в мениджмънта, Епстийн предлага да стане техен управител. Убеждава ги да облекат костюми вместо кожени якета и да се откажат от пиенето и псувните на сцената.
„ Насърчих ги първо да смъкват дънките, след това да облекат пуловери, а най-после и костюми. Мисля, че първите си костюми носиха за BBC предаване “, спомня си той.
За разлика от други мениджъри, Епстийн не се меси в музиката на групата.
„ Не запознат съм музика, само че мисля, че запознат съм шлагери “, споделя той през 1964 година Епстийн урежда срещата с продуцента Джордж Мартин, която обезпечава контракт с Parlophone – поделение на EMI. Само за 10 месеца The Beatles към този момент имат първия си сингъл Love Me Do, а през 1963 година вторият им шлагер Please Please Me доближава №1 в английските ранглисти.
С наближаването на 1964 година Епстийн съумява да уреди появяването им в шоуто на Ед Съливан, гледано от 73 милиона души. Следват международни турнета, невиждана „ бийтълмания “ и доминация в американските ранглисти.
„ Талантът беше техен, само че той им даде всякаква опция да го разпрострат “, споделя биографът Марк Люисън.
Докато групата е в апогея си, персоналният живот на Епстийн се разпада. По това време хомосексуалността е противозаконна във Англия, а тайният му живот го трансформира в уязвима персона, попаднала в голям брой изнудвания и кавги. За да издържи темпото на работа, той прибягва до стимуланти и сънотворни медикаменти. В края на 1966 година самата група е изтощена и завършва с турнетата.
През 1967 година, до момента в който The Beatles работят по Sgt Pepper’s Lonely Hearts Club Band, Епстийн редува престой в клиники с участия в събития – от празненството за албума в дома му в Белгравия до световното сателитно лъчение на All You Need Is Love за 400 милиона фенове.
На 27 август 1967 година, малко след гибелта на татко си, Епстийн е открит мъртъв в дома си. Официалната причина е инцидентна свръхдоза. Тогава той е едвам на 32 години.
За Джон Ленън гибелта на мениджъра на The Beatles е една от повратните точки. „ Знаех, че сме изпаднали в неволя, още тогава “, споделя той пред Rolling Stone през 1970 година По негови думи точно загубата на Епстийн отключва процеса, който води до разпадането на групата по-малко от три години след гибелта на мениджъра им.
„ Беше шокиращо, тъжно и малко плашещо. Обичахме го “, спомня си Пол Маккартни в биографичната си книга Many Years from Now от 1997 година
Именно Епстийн е индивидът, който оформя ранната известност на групата, намира им звукозаписен контракт, ръководи бизнеса и има вяра в тях с фанатично разбиране. „ Когато подписах с тях през 1961 година, към този момент знаех, че те ще бъдат една от най-големите, в случай че не и най-голямата атракция в международен мащаб “, споделя той пред BBC през 1964 година
Роден през 1934 година в еврейско семейство със личен търговски бизнес в Ливърпул, Епстийн постоянно е носил в себе си фантазията за креативна кариера – като дизайнер или артист. Семейството му обаче упорства да поеме по към този момент утъпкания път. След къса военна работа и опит в Кралската академия за трагично изкуство в Лондон, той се завръща в родния си град. Там поема музикалния отдел на фамилната верига North End Music Stores (NEMS) и бързо се откроява със способността си да планува шлагери и да притегля младежи с новаторските си хрумвания.
През 1961 година едно момче търси в магазина плоча на непозната тогава група – My Bonnie на The Beatles. Любопитството води Епстийн в тъмния и димящ Cavern Club. Това, което чува, трансформира живота му.
„ Харесах ги извънредно доста. Те бяха свежи, почтени и имаха нещо, което бих нарекъл „ звездно наличие “ – каквото и да значи това “, споделя той.
Без никакъв опит в мениджмънта, Епстийн предлага да стане техен управител. Убеждава ги да облекат костюми вместо кожени якета и да се откажат от пиенето и псувните на сцената.
„ Насърчих ги първо да смъкват дънките, след това да облекат пуловери, а най-после и костюми. Мисля, че първите си костюми носиха за BBC предаване “, спомня си той.
За разлика от други мениджъри, Епстийн не се меси в музиката на групата.
„ Не запознат съм музика, само че мисля, че запознат съм шлагери “, споделя той през 1964 година Епстийн урежда срещата с продуцента Джордж Мартин, която обезпечава контракт с Parlophone – поделение на EMI. Само за 10 месеца The Beatles към този момент имат първия си сингъл Love Me Do, а през 1963 година вторият им шлагер Please Please Me доближава №1 в английските ранглисти.
С наближаването на 1964 година Епстийн съумява да уреди появяването им в шоуто на Ед Съливан, гледано от 73 милиона души. Следват международни турнета, невиждана „ бийтълмания “ и доминация в американските ранглисти.
„ Талантът беше техен, само че той им даде всякаква опция да го разпрострат “, споделя биографът Марк Люисън.
Докато групата е в апогея си, персоналният живот на Епстийн се разпада. По това време хомосексуалността е противозаконна във Англия, а тайният му живот го трансформира в уязвима персона, попаднала в голям брой изнудвания и кавги. За да издържи темпото на работа, той прибягва до стимуланти и сънотворни медикаменти. В края на 1966 година самата група е изтощена и завършва с турнетата.
През 1967 година, до момента в който The Beatles работят по Sgt Pepper’s Lonely Hearts Club Band, Епстийн редува престой в клиники с участия в събития – от празненството за албума в дома му в Белгравия до световното сателитно лъчение на All You Need Is Love за 400 милиона фенове.
На 27 август 1967 година, малко след гибелта на татко си, Епстийн е открит мъртъв в дома си. Официалната причина е инцидентна свръхдоза. Тогава той е едвам на 32 години.
За Джон Ленън гибелта на мениджъра на The Beatles е една от повратните точки. „ Знаех, че сме изпаднали в неволя, още тогава “, споделя той пред Rolling Stone през 1970 година По негови думи точно загубата на Епстийн отключва процеса, който води до разпадането на групата по-малко от три години след гибелта на мениджъра им.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ